Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 568, 11.10.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 274
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и
чл.79 от ЗЗД за сумата от 5000 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на
01.04.2014 год. между страните е бил сключен договор за заем, наименуван „Запис
на заповед“, по силата на който ищеца е предоставил на ответницата в заем
сумата от 5000 лв., срещу задължението й да възстанови сумата в срок до
01.07.2014 год. Поради неизпълнение от страна на ответницата, която не върнала
заемната сума в срок ищеца се снабдил със Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2159/2018 год. на РСТ. Тъй като
ответницата възразила в заповедното производство и съобразно указанията на съда
ищеца предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски в исковото и заповедно производство. В съдебно
заседание поддържа предявения иск, чрез процесуалния си представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявения иск. В отговора се твърди, че ответницата не
дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение, поради това, че
същата не е сключвала договор за заем с ищеца, не е поемала задължения към
ищеца, не е виждала представения от ищеца документ именуван „запис на заповед“,
за който се твърди от последния, че обективира
договора за заем, както и че подписа положен върху документа не е нейния. В
съдебно заседание поддържа изложеното в отговора, чрез
процесуалния си представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2159/2018 год.
на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 1224 / 29.11.2018
год. за сумата от 5000 лв., представляваща
задължение по договор за заем от 01.04.2014г., като са присъдени и разноски в
заповедното производство. В срока по чл.414 от ГПК ответницата е депозирала писмено възражение,
с което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
Заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответницата. Това
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения в заповедното
производство писмен документ, наименуван „Запис на заповед“, с дата 01.04.2014
год. ответницата е удостоверила с подписа си, че се задължава да изплати в
полза на ищеца сумата от 5000 лв. в срок до 01.07.2014 год., а от приложената
към делото разписка (л.29), също подписана от ответницата, както и от ищеца се
установява, че на 01.04.2014 год. ответницата е получила от ищеца сумата от
5000 лв. в заем, със задължение да ги възстанови на 10.07.2014 год. За срока на
заема е уговорена и лихва – дърва за огрев 18-20 куб.м. Други доказателства
обосноваващи твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за
заем не са представени по делото.
Ответницата
е оспорили истинността на представените от ищеца частни документи, поради което
е открито производство по чл.193 от ГПК и съдът е допуснал и назначил съдебно-графологическа експертиза. От заключението на
вещото лице, което съдът възприема изцяло и изслушването му в съдебно заседание
се установи, че подписите, положени от името на ответницата за „издател“ в документа „Запис на заповед“ от 01.04.2014
год. и „получил“ в Разписката от 01.04.2014 год. не са положени от нея. Предвид това съдът счита, че и двата
представени документа са неистински и на осн. чл.194,
ал.2 от ГПК, следва да се изключат от доказателствата по делото.
При така установеното съдът прави следните
изводи : Ищецът е заявил, че вземането му към ответницата, възниква от сключен
между тях договор за заем. В тежест на ищеца по делото е да установи по пътя на
пълно и главно доказване, че между него и ответницата е бил сключен договор за
заем, че той е предал реално на ответницата сума в размер на 5000 лв., както и
че тя е приела сумата и е поела задължение да я възстанови в срок до 01.07.2014
год. В тежест на ищеца е и установяване на обстоятелството, че вземането му към
ответницата съществува, че е възникнало на заявеното в заповедното производство
основание, както и да установи размера на същото. Такива доказателства по
делото не се представиха от ищеца, доколкото писмените доказателства, приложени
от същия бяха признати за неистински и са изключени от доказателствата по
делото, а други доказателства ищеца не е ангажирал.
С
оглед на горното съдът приема, че предявения иск за установяване съществуване
на вземане по издадена заповед за изпълнение е недоказан и неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
И двете страни са направили искане за разноски, като с оглед изхода на
спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответницата направените по делото разноски в размер на 700 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.З.С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.Ц.И.
от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 101 против И.Г.Ц.,
ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен
адрес ***, офис 110 иск, с правно осн. чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК във вр.
с чл.240 и сл. от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в размер на 5000
лв., представляващо
неизпълнено задължение по договор за заем от 01.04.2014 год., за което по реда
на чл.410 от ГПК има издадена Заповед за изпълнение № 1224 / 29.11.2018 год.,
по ч.гр.д.№ 2159/18г. по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ документ - Договор за заем, наименуван „Запис на заповед“ от 01.04.2014г.
сключен между страните И.З.С., в качеството му е на заемател
и И.Г.Ц., в качеството й на заемополучател, за сумата
от 5000лв, на осн. чл.194, ал.2 от ГПК. ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ документ – Разписка от 01.04.2014 год. за предадена
от И.З.С. на И.Г.Ц. сума в размер на 5000 лв.,
на осн. чл.194, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА И.З.С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.Ц.И. от ТАК, със
съдебен адрес ***, офис 101 да заплати на И.Г.Ц., ЕГН **********
***, действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис
110, сумата от 700лв., представляваща
направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: