О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 31.05.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 12 въззивен  състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година  в състав:

                  

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АНИ ЗАХАРИЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ  :  ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

  СИМОНА УГЛЯРОВА 

като , разгледа докладваното от съдията н.ч.д № 1152 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 и сл. НПК.

 

С определение от 03.02.2021г. на 109 състав, НО, СРС, е потвърдено постановление на СРП от 13.07.2020г., с което на основание чл.243,ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство  № 387/2019г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 27350/2019г. по описа на СРП.

Срещу Определението, в срока указан от закона, са подадени  жалби от К.И.И., с искане да бъде отменен  атакувания съдебен акт и делото да бъде върнато на друг състав за разглеждането му. В жалбите се  твърди неправилно установяване от съда на фактите по делото и съответно формиране на неправилни правни изводи.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа подадените жалби, взе предвид обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство  и се запозна с  делото приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото същата е подадена срещу определение на СРС, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК

С Постановление от 01.10.2019г. на прокурор при СРП е образувано  досъдебно производство за това, че в гр. София, пред надлежен орган на власт – прокурор при СРП К.И.И. е набеден в извършване на престъпление, със знанието, че е невинен- престъпление по чл.286 от НК.

В хода на разследването са  разпитани в качеството на свидетели  К.И.  Е.Д., приложена е прокурорска преписка  № Н-30574/2018г. по описа на СРП, досъдебно производство № 387/19 на СО-СГП съдържаща  заверени преписи от Постановление за образуване на наказателно производство  от 08.10.2018г. на прокурор при СРП  за извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал. 1 от НПК/,  жалба от М.Д.Д. – К. до ГДБОП – МВР, съгнал от М.Д.Д. – К.  до СРП и Заявление от М.Д.Д. – К. до 05 РУ-СДВР.

 С постановление от 13.07.2020г. на прокурор при СРП наказателното производство по  досъдебно производство № 387/2019г. по описа на СО- СГП , пр.пр. № 27350/2019г. на СРП е прекратено, на основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от К.И.. С определение от 25.09.2020г. по нчд № 12183/2020г на 20 състав, НО, СРС жалбата е оставена без разглеждане, поради подаването й извън срока, посочен в чл.243, ал.4 от НПК.

С дата 03.10.2020 е постъпило електронно писмо, прието от СРС за жалба срещу определението от 25.09.2020г, което е изпратено по компетентност  на СГС. С определение от 20.10.2020г. по внчд №3654/2020г на 13 възз.състав, Наказателно отделение, СГС e констатирано, че електронното писмо, изпратено „A. D.“ от имейл адрес: ******gmail.com до имейл адрес ***************@***.*******, е прието за жалба и делото е изпратено на въззивна инстанция, без първоинстанционният съд да е изпълнил задълженията си по чл.323,ал.1 т.1  и т.3 вр. чл.320,ал.1 и ал.3 от НПК. В този смисъл СГС е посочил, че районният съд е следвало да съобрази липсата на реквизити в електронното писмо, правещи го съответно на изискванията на закона за съдържанието на жалбата и да укаже на подателя му, че допуснатите пропуски следва да бъдат отстранени в съответен срок, като в случай на неотстраняването им, електронното писмо, прието за жалба, ще бъде върнато.

С революция от 28.10.2020г. и с оглед на указанията, съдържащи се в определението от 20.10.2020г. на СГС по нчд № 3654/2020 на СГС, районният съд е е изпълнил задълженията си да уведоми подателя на електронното писмо, че следва да преведе същото в съответствие с изискванията на закона, като го е уведомил и за последиците от неотстраняване на пропуските в указания срок

На 02.11.2020г по електронен път е постъпила жалба от К.И., с която са отстранени констатираните от съда пропуски.

С определение от 30.11.2020г. по нчд № 4086/2020г. на СГС е приел, че в нарушение на чл.180,ал1. от НПК прокурорът е връчил съобщението  на И. за прекратяване на наказателното производство, поради което следва да бъде прието, че жалбата срещу постановлението на прекратяване  за наказателното производство е подадена в срок и съответно по същата се дължи произнасяне от първоинстанционния съд. При така формираната позиция на въззивният съд, е отменено определението от 25.09.2020г по чнд № 12183/2020г. на СРС, НО , 20 състав и делото е върнато на същия състав при СРС за произнасяне.

С разпореждане от 02.01.2021г. по нчд № 12183/2020г. на СРС, НО, председателят на 20 състав се е отвел от разглеждане на делото, поради съдържащи се в жалбата недопустими твърдения и квалификации, засягащи престижа на съдебната система.

С определение от 03.02.2021г. на СРС, НО, 109 състав по нчд № 12183/2020г., постановлението от 13.07.2020г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по пр.пр. №27350/2019г. е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съобразявайки изложеното, за яснота следва да се посочи, че макар наказателното производство да е започнало по подаден сигнал на жалбоподателя, като е образувано досъдебното  производство, този факт, в случая, е без правно значение, доколкото не се касае за постановен отказ от образуване на досъдебно производство, а за прекратяване на водено наказателно производство. Безспорно установено е, че производството е образувано на основание чл.212, ал.1 вр. чл.207, ал.1 от НПК, а именно след съобщение до Прокуратурата за извършено престъпление и събраните в хода на предварителната проверка достатъчно данни. Единствено при подаден сигнал от жалбоподателя, при който прокурорът е отказал образуване на досъдебно производство, би било налице за него съответно право на обжалване и то не пред Съда.

В конкретния случай съдът, вземайки предвид Постановлението от 01.10.2019г., с което е образувано настоящото досъдебно производство за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК, намира, че с така посочения диспозитив на обвинението, а именно, „че в гр. София, пред надлежен орган на власт – прокурор при СРП К.И.И. е набеден в извършване на престъпление, със знанието, че е невинен“, е твърде общо и неконкретно. В хода на разследването, от друга страна, няма привлечени към наказателна отговорност лица, чрез което престъплението, за което се води делото, да е конкретизирано, поради което единственото, което  настоящият състав обсъжда като обвинение е това, визирано в постановлението за  образуване на досъдебно производство.

 В този смисъл  съдът намира, че по делото макар обвинението да не е очертано с конкретните параметри  на престъплението, тъй като не е посочен дори времевия период на инкриминираното деяние, то при запознаване със съдържанието на постановлението за образуване на досъдебното производство и доказателствата по делото, може да се направи извод, че разследването е било насочено към М.Д.Д.- К., за това, че е подала сигнали през месец юли 2018г..до СРП, 05 РУ-СДВР и ГДБОП, чрез които иска вземане от компетентните органи на законови мерки спрямо лицето, отправило и заплахи по телефон и във  форумната платформа „Бг мама“, като по този начин е извършила инкриминираното в постановлението за образуване на досъдебно производство деяние.

Съдът в контекста на конкретното разследване, рамкирано от постановлението за образуване на досъдебно производство, намира, че макар и при липса на конкретно очертани параметри на престъплението / времево и индивидуализирани чрез посочване на входящ номер на сигнал/, е ясно, че се касае за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК. В този смисъл съдът, макар и да не в компетентността да конкретизира предмета на престъплението, е в достатъчна възможност да прецени, жалбоподателят има ли качеството на пострадал, съгласно чл. 243, ал.4 от НПК. Съгласно чл.74 от НПК "пострадал" в наказателния процес е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Това изискване е изведено от обществената опасност на престъплението, изразяваща се в застрашаването или увреждането на определен кръг от обществени отношения и съответно засяга определен кръг правни субекти. Законодателят, обаче не дава възможност на всички тези правни субекти, които са засегнати от дадено престъпление, да се конституират като субекти в наказателния процес, тъй като разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК признава качеството пострадал единствено и само на лицата, чиито права са засегнати непосредствено от престъплението.

В случай жалбата, подадена от К.И. пред Софийски районен съд срещу постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство от 13.07.2020г , е подадена от лице, което няма право на жалбата по реда на чл.243, ал.4 от НПК. Съображенията за това са свързани с обекта на престъплението по чл.286, ал.1 от НК, за което е образувано досъдебното производство. Същото е престъпление по глава Осма от Особената част на НК, при които обект на посегателството са обществените отношения, свързани с дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. При престъпленията против правосъдието не могат да бъдат причинени преки вреди на конкретни физически или юридически лица. Престъплението е формално, на просто извършване и същото не съдържа от обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Липсата на съставомерни вреди предпоставя и липсата на фигурата на пострадал при престъпленията против правосъдието, в частност на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК. Съдът намира за  необходимо да посочи, че за разлика от престъплението по чл.147 от НК, където се засягат законни права и интереси на конкретно физическо лице, тъй като информацията се изнася пред лице или лица, които по презумпция нямат възможност да я проверят чрез гарантирани в закона механизми, поради което те могат директно или да я приемат за достоверна, или не, при изнасянето на информация, с която се приписва престъпление пред съответния надлежен орган, последният получава информацията в професионално качество, като негово задължение да я провери като проведен обективно и всестранно разследване. В обобщение при набедяването, съгласно в чл.286, ал.1 от НК не се накърнява доброто име на лицето, на което се приписва престъпление, тъй като държавните органи не следва да формират в съзнанието си подобни оценки. Следователно за разлика от състава на престъплението клевета, влючващ и настъпилите неимуществени вреди за едно физическо лице, при осъществяване на престъплението по чл.286,ал.1 от НК тези вреди не са съставомерни. В тази връзка приписването на престъпление пред надлежен орган, представлява информация, която се ползва със защита и не може да засегне доброто име на лицето, на което се приписва престъпление. Именно, поради което престъпление „набедяване“ е престъпление против правосъдието.

В чл. 243, ал. 3 НПК лимитативно са изброени лицата, които имат право на жалба срещу постановление за прекратяване на делото и това са единствено обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Тази регламентация следва ясно изразена и последователна законодателна логика, съгласно която обжалването на подлежащите на оспорване актове на органите на досъдебното производство и съда представлява механизъм за защита на накърнен правен интерес.

 С оглед на така изложеното е налице извод, че жалбата срещу Постановлението от 13.07.2020г. на СРП е подадена от лице, извън кръга на  правоимащите такива по чл.243, ал.3 от НПК , предвид което същата е следвало да бъде оставена без разглеждане от първостепенния съд и съответно производството пред него прекратено.

Отделно от това е необходимо да бъде отбелязано, че контролът върху посочените действия на прокурора подлежи на обжалване единствено пред по-горестоящата прокуратура, която съобразно принципа на вътрешна субординация и йерархическа подчиненост е компетентна да се  произнесе по същите.

При така изложените съображения, този състав намира, че  определението на СРС по нчд № 12183/2020г., с което е потвърдено постановлението на СРП  от 13.07.2020г. за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а жалбата, по която е образувано производството по чл.243, ал.4 и сл. от НПК пред СРС оставена без разглеждане, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Отменя определение от 03.02.2021г. по нчд № 12183/2020 по описа на 109 състав, НО, СРС.

Оставя без разглеждане жалбата на К.И.И. срещу Постановление от 13.07.2020г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 387/2019г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 27350/2019г. на СРП.

 

Определението не  подлежи на обжалване и протест .

 

 Председател:                     Членове : 1 .                         2.