№ 16076
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110106627 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
06.10.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №6627 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.292 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ...., ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ....... Управител, чрез адв.Г. Н.
1
от АК- гр.Бургас, срещу ......, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от ...- Управител, с която е предявен установителен иск за дължимостта на
следните суми: сума от общо 24 084 лв., представляваща изискуемо задължение по Договор
за услуга от 11.10.2020г., за извършена работа с булдозер, на обект: сметището на
гр.Казанлък, за периода: 11.01.2020г.- 31.01.2020г. и сума от общо 2 762,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 25.11.2020г.- 12.01.2022г.,
представляващи задължения по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2364/2022г. на СРС, 165 състав. Изложени са твърдения, че е налице неизпълнение в срок
на изискуемо парично задължение по Договор за услуга от 11.10.2020г., сключен между
страните, с предмет: извършване на услуги по изпълнение на строителни работи,
определяни на място от представител на възложителя, с булдозер ..., рег.№...., осигурен от
изпълнителя, на обект: сметището на гр.Казанлък, за периода: 11.01.2020г.- 31.01.2020г., при
цена от 720 лв., без ДДС, на машиносмяна от 8 ч., съобразно изготвени дневни отчети и
издадени фактури от 02.11.2020г. и от 05.11.2020г., и протокол образец- 19 към тях.
Претендират се сторените разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответната дружество, с който се
оспорва исковата претенция като неоснователна, поради изложени съображения за
изменение на договорните отношения, като се твърди, че страните се договорили горивото
за машината да се осигурява на обекта от ответния възложител, с което е намалена
стойността на възнаграждението по договора до сумата от 588,80 лв./машиносмяна, без
ДДС. Изложени са съображения за упражнено право на задържане по чл.315, ал.2 ТЗ за
сумата от 4 196,80 лв.
В открито съдебно заседание ответникът поддържа оспорването на дължимостта на
лихви, доколкото кореспонденцията е прекъсната от ищеца с твърдения, за упражнено право
на задържане.
С доклада по делото е прието за безспорно между страните наличието на договорно
правоотношение с предмет: извършване на услуги по изпълнение на строителни работи,
определяни на място от представител на възложителя, с булдозер ..., рег.№...., осигурен от
изпълнителя, на обект: сметището на гр.Казанлък, за периода: 11.01.2020г.- 31.01.2020г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на процесния договор за услуга от
11.10.2020г., процесните 2 бр. фактури, издадени от ищеца, подписани от продавача и
протоколи за извършена дейност, подписани от ищцовия изпълнител.
Към отговора на искова молба е приложен неподписан анекс от 11.10.2020г., с който се
намалява цената на машиносмяна на 588,80 лв., без ДДС, при цена от 73,60 лв., без ДДС на 1
час машиносмяна.
Във връзка с дадени указания ищецът, с молба с вх. №118603/28.04.2023г., /стр.32/,
заявява, че не оспорва обстоятелството, че ответникът е заредил гориво на стойност от
4 196,80 лв., без ДДС, за негова сметка, за което е издадена фактура, която не е била връчена
на ищеца. Посочва, че не възразява сумата да бъде приспадната от претенцията, като се иска
заплащане на главница от 15 591,84 лв., по фактура №......г.
По делото са приети заключения по съдебно- счетоводна и съдебно- оценителна
експертизи.
Съобразно ССчЕ., ищецът надлежно е осчетоводил фактури №.....г. и №.....г. в размер
общо на 24 084 лв. в дневника за продажби, като е платил ДДС по тях. Ответникът също
надлежно е осчетоводил двете фактура в дневника за покупки, като е ползвал данъчен
кредит по тях, както и е вписал задължения в размер на 0 лв. към ищеца, въз основа на
2
счетоводно необосновано прихващане, съобразно разяснения в открито съдебно заседание.
Посочени са размерите на дължимата мораторна лихва върху задълженията по двете
фактури.
Вещото лице по оценителната експертиза дава заключение за средната стойност в
страната за м.10.-м.11.2020г. на 2 813,50 литра дизелово гориво от 5 015,24 лв.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно чл.20а от ЗЗД, договорът има силата на закон за страните по него. В случая
правоотношението между страните е уредено с писмен документ- сключения договор от
11.10.2020г., като представеният към него анекс от същата дата не е подписан от страните,
поради което не може да се приеме, че същият е надлежно съставен и има сила за страните
по него. Значението на подписа е да се удостовери авторството на писмения документ,
върху който е положен. С оглед на горното цената на 1 машиносмяна следва да се определи
съобразно чл.2.1 от Договора от 720 лв., без ДДС. В съдебната практика трайно се приема
становището, че последващи издаването на фактурата действия като отразяването й в
счетоводните регистри на страните, вписването й в съотв. дневници и в справки-
декларации по ЗЗДС, както и ползването на данъчен кредит по нея, представлява признание
за възникването на задължението и неговия размер. Видно от заключението по ССчЕ., е че
двете процесни фактури надлежно са осчетоводени от страните, от което следва да се приеме
наличието на задължението и неговия размер. В доказателствена тежест на ответника е да
установи плащане, като липсват ангажирани доказателства в тази насока. Извършеното в
счетоводството на ответника прихващане е счетоводно необосновано и не може да се
приеме по делото за надлежно доказано. Единствено, с оглед на факта, че не се оспорва от
ищеца зареждането на машината с дизелово гориво за негова сметка на стойност от 4 196,80
лв., без ДДС, следва да се извади тази сума от размера на претенцията за главница. По
делото не се установяват предпоставките на чл.315 от ТЗ за възникването на правото на
задържане. В случая се касае за сделка между търговци и е налице изискуемо вземане към
ответника. Надлежното упражняване на търговско право на задържане изисква предоставяне
на движими вещите или ценните книги, получени правомерно, което в случая не е налице.
Съгласно чл.90 от ЗЗД, длъжник, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от
същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да
изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. С оглед на горното в полза
на ищеца следва да се присъди главница от общо 19 047,84 лв., като стойността на
дизеловото гориво е прихваната от задължението по фактура №.....г. За разликата над този
размер искът е неоснователен.
Искът за заплащане на обезщетение за забава е акцесорен и следва решението по
главния иск. Разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, предвид това, че процесният казус се
отнася до отношения между търговски дружества, обвързва изплащането на парично
задължение с получаването на фактура или друга покана за плащане. Фактурата
представлява първичен счетоводен документ и покана за плащане. Видно от приетата ССчЕ.
е, че ответникът е осчетоводил процесните фактури, като няма доказателства за стойността
на горивото да е издавана фактура от ответника и същата да е връчена на ищеца, по която да
липсва изпълнение. Не е налице подписан документ, с който да се намалява цената на
работата, извършена от ищцовия изпълнител Предвид на това следва да се присъди
мораторна лихва в полза на последния за сумата от 2 183,78 лв., изчислена служебно с ел.
калкулатор, с оглед уважения размер на иска за главница.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай ищецът иска присъждането на
разноски за заплатени държавни такси, адвокатски хонорари за двете производства и
3
депозит за експертиза, съобразно списък на разноските, /стр.45/. С оглед изхода на спора в
тежест на ответника следва да се възложат разноски от общо 4 090,97 лв. за двете
производства. Ответникът не претендира разноски. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Горните две предпоставки следва да са кумулативно
осъществени, за да е налице реализиран фактически състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. За
приложението на горната разпоредба се преценява дали нуждата от съдебна намеса е
отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника и дали ответникът е
дал повод за предявяването на иска. Съдебната намеса в случая се явява необходима с оглед
липсата на изпълнение от ответния възложител на работата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ......, ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ...- Управител, че в полза на
ищеца ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .......
Управител, съществува вземане за следните суми: сума от общо 19 047,84 /деветнадесет
хиляди четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща
задължение по сключен между страните Договор за услуга от 11.10.2020г., за извършена
работа с булдозер ..., рег.№...., осигурен от изпълнителя, на обект: сметището на
гр.Казанлък, за периода: 11.01.2020г.- 31.01.2020г. и сума от общо 2 183,78 /две хиляди сто
осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 25.11.2020г.- 12.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на съдебно сезиране– 19.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, представляващи задължения по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №2364/2022г. на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата
над уважените размери до пълно предявените размери от 24 084 /двадесет и четири хиляди и
осемдесет и четири/ лв., представляваща задължение по Договор за услуга от 11.10.2020г.,
за извършена работа с булдозер и сума от общо 2 762,94 /две хиляди седемстотин шестдесет
и два лева и деветдесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 25.11.2020г.- 12.01.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ......, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ...- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ...., ЕИК:....., със седалище и
адрес на управление: гр........, представлявано от ....... Управител, сумата от 4 090,97 /четири
хиляди и деветдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по исковото и по заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5