РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Сливен, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230103917 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК
за обявяване на нищожност на договор за паричен заем Standart 30 №
6044327/31.05.2024г., сключен между страните.
Ищцата твърди, че на 31.05.2024г. сключила с ответното дружество
горепосочения договор, по силата на който й била предоставена сума в размер
на 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, ГПР
49.48% и срок за погасяване на заема 60 седмици. Сочи, че в чл.1, ал.3 от
договора било предвидено да дължи такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 638,40 лв.
Съгласно чл.4 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3
дни, считано от датата па сключване на процесния договор, едно от двете
предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно
описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължала
неустойка в размер на 425.52 лв. Таксата за експресно разглеждане и
уговорената неустойка ищцата следвало да престира разсрочено заедно с
погасителната вноска, към която се кумулирали, с което погасителната вноска
нараснала на 191.29 лв.
1
Твърди, че усвоила изцяло предоставения й заемен ресурс, както и че до
момента е извършвала плащания по кредита.
Счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушавал
разпоредби от ЗПК, поради което бил недействителен. В договора бил визиран
ГПР, като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му, каквото било изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Както в договора, така и в стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация липсвала конкретизация, относно
начина, по който бил формиран посочения ГПР, което водело до неяснота
относно включените в него компоненти. При липсата на данни за наличие на
други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход
за потребителя била предвидената в договора възнаградителна лихва и при
това положение, не ставало ясно как бил формиран ГПР от 49.48%, т.е. какво
друго било включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент -
40.32%. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Твърди, че клауза, като уговорената в чл.4, ал.2 от договора за паричен
заем, според която се дължи неустойка в размер на 425.52 лв. при
неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1 за осигуряване на обезпечение,
чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия,
или банкова гаранция, се намирала в пряко противоречие с ЗПК. Подобна
уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало
задължение да осигури обезпечение след като кредита бил отпуснат.
Неустойка за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с
претърпени вреди било типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. По този начин се заобикалял чл.33, ал.1 ЗПК
Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните
договор на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1,2 и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и
т.11 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение. Претендира разноски.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
искът. Твърди, че на 31.05.2024г. постъпила онлайн заявка от ищцата за
сключване на договор за заем . Онлайн заявката била приета и постъпила под
номер 6044327, като лицето било одобрено за сумата от 1000 лв. и му бил
изпратен код, посредством който да подпише договора за заем. Клиентката не
успяла да се справи с онлайн подписването на договора и същият не бил
реално разписан от нея, поради което и заемодателят не изплатил заемната
сума и договора за заем не породил действие. Така статуса на заявката в
системата бил променен със статус ОТКАЗАН, тъй като договорът не породил
правно действие между страните. Ответникът твърди, че договор за заем не
бил сключен с ищцата, не била изплащана и заемната сума на ищцата, както и
от нейна страна не са правени плащания.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищцата и иска неговото редуциране до минимален размер.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата кандидатствала онлайн в системата на ответното дружество за
отпускане на паричен заем на 31.05.2024г. Параметрите и условията на
усвояване и връщане на заемната сума са описани в представения договор,
който обаче не носи подписите на страните. Подписи няма положени и на
представения от ищцовата страна стандартен европейски формуляр и общи
условия, приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
От удостоверение, както и от извадка от онлайн системата на ответното
дружество се установява, че действително на 31.05.2024г. постъпила заявка за
кредит от страна на ищцата, като бил одобрен заем, но ищцата не успяла да се
справи с подписа на договора и такъв не бил сключен в крайна сметка, както и
парична сума не била преведена на ищцата. Заявката на ищцата за кредит
била със статус „отказана“.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата
не е усвоила сума по кредит и няма данни да е извършвала плащания по
кредит. Вещото лице посочило по параметрите на договора за кредит,
3
представен от ищцата /но неподписан от страните по него/, че ГПР в размер на
49,48% бил формиран като към главницата от 1 000 лв. били включени
разходите за лихви. Таксата за експресно разглеждане в размер на 638,40 лв. и
неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 452,52 лв. не били
включени в ГПР, а ако се включат, той би станал 485 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на
нищожност на договор за паричен заем Standart 30 № 6044327/31.05.2024г.,
сключен между страните е допустим, а разгледани по същество
неоснователен.
За да бъде уважен подобен вид претенция следва на първо място ищецът
да докаже наличие на договорни отношения, в случая по валидно сключен
договор за паричен заем Standart 30 № 6044327/31.05.2024г. В процеса обаче
се установи, че такъв договор в крайна сметка не бил сключен между
страните, поради неуспешен опит от страна на ищцата да подпише договора.
Установи се, че заемната сума не е била отпусната на ищцата, респ. усвоена от
нея, поради което не били извършвани и плащания от нейна страна по този
договор.
Недействителността е квалификация на сделка, при сключването на
която са допуснати определени от закона недостатъци, следствие на което в
определени случаи сделката не поражда изцяло или отчасти желаното правно
действие. За да бъде обявена недействителност на сделката, такава все пак
трябва да има в правния мир, какъвто не е конкретния казус. В случая се
установи, че договорни отношения между страните по повод отпусната заемна
сума със задължение на заемателя да я върне не са налични. Няма как да се
обяви нищожност на сделка при положение, че такава изобщо не е сключена,
поради което претенцията бива отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
4
да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените от него
разноски по делото в размер на 400 лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.08.2024г.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответното дружество, доколкото не надвишава минималния размер по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД
предявеният от М. В. П., ЕГН: ********** от гр.***, бул.“***“, бл.**вх.**,
ет.** против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Люлин, ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ №
28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя
*****, иск за прогласяване нищожност на сключен между страните договор а
паричен заем Standart 30 № 6044327/31.05.2024г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК М. В. П., ЕГН: ********** от
гр.***, бул.“***“, бл.**вх.**, ет.** ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2,
офис 73Г, представлявано от управителя *****, сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5