|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 20 |
||||||||||
|
гр.
Видин, 02.03.2021г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен съд – Видин, |
първи административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание
на |
втори февруари |
|||||||||
|
през две хиляди двадесет и първа година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Антония Генадиева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
312 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
||||||||||
|
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
ДОПК. Делото е образувано по жалба на „Адивита“
ЕООД, с.Средогрив, обл.Видин срещу РА № Р-04000518004226 – 091 – 001/
22.03.2019г. на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново,
потвърден с Решение №141/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП. С потвърдения
ревизионен акт на жалбоподателите е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 95 626,32 лева и са начислени лихви по ЗДДС в
размер на 29 259,70 лева за данъчните периоди, както следва : месеците
01,04,05,08,09 и 10.2014г., м. 01,0407 и 08.2015г., 05,08,09 и 10 за 2016г.,
м. 03, 07, 08, 09, 11 и 12 на 2017г. и м.03.2018г., както и са определени
допълнително суми за плащане на корпоративен данък за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2017г. в общ размер на 32 035,37 лева и са начислени лихви в
размер на 7 338 лева. В жалбата се развиват съображения, че
ревизионният акт, в потвърдената си част, е постановен в нарушение на
процесуалния и материалните закони. Според жалбоподателя неправилно е прието
от данъчните органи, че сделките с част от дружествата за финансовите 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г. и част от 2018г. са сключени с цел отклонение от
данъчно облагане и отчетените разходи се явяват недоказани документално по
реда на Закона за счетоводството /ЗСчет./. Доводите им са, че не са налице
доказателства за фиктивно осъществени сделки, както и че впоследствие е
налице бърза реализация на описаните стоки, както и че са налице писмени доказателства
за спазване на изискванията на Закона за счетоводството, както и са били
налице условията за приспадане на данъчен кредит. Представени са също така
освен фактури и писмени договори, както и приемо - предавателни протоколи, от
които се установява осъществяването на сделките. По посочените съображения и
неправилно е увеличен финансовия резултат за посочения по – горе резултат.
Твърди се, че за процесния период не е била реализирана продукция от
малиновите насаждения, тъй като те не са плододавали. Твърди се, че неправилно е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите за посочените данъчни периоди, тъй
като не е отчетен фактът, че са налице достатъчно доказателства за това, че
облагаемите доставки и услуги са осъществени. Посочва се също така и
неправилно е увеличен финансовият им резултат, съответно неправилно е
определен допълнителен данък по ЗКПО, на основание чл.122,ал.4 от ДОПК. Въведено е искане до съда, да отмени
обжалваният Ревизионен акт /РА/. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на оспорващия. Претендират се направените по делото
разноски. Ответната страна - Директора на Дирекция
ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в
с.з. и в депозирани писмени бележки, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да я отхвърли. Въз основа на данните в приложените в
преписката писмени доказателства органите по приходите правилно и точно са
установили, както и след извършване на насрещни проверки на доставчиците на ревизираното
лице, че не са налице данни за реално осъществени доставки на стоки и услуги.
Предвид на това правилно е отказано приспадането на данъчен кредит. Твърдят,
че наличието на реално осъществена доставка на стоки, която по смисъла на
чл.6 от ЗДДС представлява прехвърляне на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката, е първостепенно и задължително условие, обуславящо
възникването на правото на данъчен кредит. Реалното осъществяване на услугата
е също от първостепенно значение, съобразно разпоредбата на чл.8 от ЗДДС, по
смисъла на който текст услуга по смисъла на закона е всичко, което има
стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната
валута, използвани като платежно средство. В горния смисъл правилни са изводите на
органите по приходите, че във всички случаи, когато няма реално извършена
сделка по конкретна фактура е налице хипотезата на чл.16,ал.1 от ЗКПО и
стойността на тези фактури не е взета под внимание. Не са взети под внимание
и фактурите във връзка с услуги, които не са реално осъществени на основание
чл.16,ал.2,т.4 от ЗКПО. Приемат, че е налице чл.26,т.2 от ЗКПО и чл.10,ал.1
от ЗКПО. Изразява се становище за неоснователност на
подадената жалба. Молят съда да не я уважава. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По искане на ответната страна е открито
производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на подробно изброени
приемо – предавателни протоколи и договори, като е указана тежест на
доказване на жалбоподателя. По делото са разпитани свидетели и са назначени
съдебно агрономическа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза. По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в срок пред местно и
родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и
от лице с констатиран правен интерес, поради което е процесуално допустима. След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му, приема за установено от
фактическа страна следното: Предмет на разглеждане по спор за
законосъобразност в настоящото съдебно производство e РА № Р-04000518004226 –
091 – 001/ 22.03.2019г. на органите по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, който е потвърден с Решение № 141/30.09.2019г. на Директора на
Дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП. С него на жалбоподателите
„Адивита“ ЕООД, гр.Видин е отказано право на приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 95 626,32 лева и са начислени лихви по ЗДДС в размер на
29 259,70 лева за данъчните периоди, както следва : месеците
01,04,05,08,09 и 10.2014г., м. 01,0407 и 08.2015г., 05,08,09 и 10 за 2016г.,
м. 03, 07, 08, 09, 11 и 12 на 2017г. и м.03.2018г., както и са определени допълнително
суми за плащане на корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2017г. в общ размер на 32 035,37 лева и са начислени лихви в
размер на 7 338 лева. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000518004226 – 020
- 001/19.07.2018г. издадена от Р.И.Ф. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Велико
Търново, която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000518004226
– 020 – 002/ 19.10.2018г./л.328 – 331/, с обхват задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2017г. и данък върху добавената
стойност за периода от 01.01.2014г. до 31.03.2018г. Определен е краен срок за
приключване на ревизията в срок до 20.12.2018г., както и е постановено
съставянето на ревизионен доклад в срок до 14 дни след определения за
завършване срок. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 24.10.2018г.,
електронно. В хода на ревизионното производство е
съставено уведомление по чл.124,ал.1
от ДОПК за установени обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2
и т.4 от ДОПК,
връчено на оспорващия на 26.11.2018г., а именно за наличие на данни за укрити
приходи или доходи, както и за липса или непредставяне на счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството. След получаване на уведомлението, както и
след отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице, от страна на жалбоподателя А. Джеджерова, в качеството
ѝ на управител на дружеството, са постъпили писмени обяснения и са
представени писмени доказателства, а именно декларации по чл.124,ал.3 за
2014г., 2015 и 2017г., както и за периода м.01 – 03.2018г., входени на
13.12.2018г. В хода на настоящото ревизионно производство
са приобщени множество доказателства, извършени са насрещни проверки за
установяване на фактите и определяне на задълженията. След приключване на ревизията на основание чл.117 от
ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р – 04000518004226 – 092 –
001/ 20.02.2019г./ л.220 – л.323 от делото/. Срещу така изготвения РД не е
депозирано възражение от страна на жалбоподателя. Въз основа на него и на основание чл.119,ал.2
от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство РА. От страна на „Адивита“ ЕООД е предприето
обжалване по административен ред, в хода на което с Решение № 141/ 30.09.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Велико Търново при ЦУ на НАП, РА е потвърден относно непризнатото право на
данъчен кредит по фактури, издадени от няколко търговци за периодите на 2014,
2015, 2016, 2017 и 2018г. и в частта за допълнително установения корпоративен
данък за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. Всички цитирани актове са издадени от
надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото
упълномощителни заповеди, включително и представената Заповед № 6 /
03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с която са
определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл.112 от
ДОПК, като в т. 4 от същата е посочен Росен Флоров. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени в сроковете по чл.117,ал.1
и чл.119,ал.2
от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.118,ал.2
от ДОПК /в приложимата редакция/ във връзка с чл.7,ал.1,т.4
от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл.119,ал.2
от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които
следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа,
възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията /определен със заповедта
за възлагане на ревизия/. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт само на това основание. Следва да се констатира също така, че от
приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на
подписването на електронния документ. Всъщност в тази част жалбоподателят не
е развил съображения в жалбата си и така изложените установявания не са
спорни по делото. Като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на РА жалбоподателят твърди, че ревизиращите органи са
преминали към облагане по особения ред, без да установят обективно и
безпристрастно всички факти и обстоятелства, имащи значение за конкретното
производство. Основанието за провеждане на ревизия по
особения ред на чл.122-124 от ДОПК
са установени обстоятелства по чл.122,ал.1
от ДОПК. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по
реда на чл.122 от
ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията
за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В
конкретния случай, видно от уведомление по чл. 124,
ал.1 от ДОПК, връчено на оспорващия на 26.11.2018г., въз основа на
анализ на събраните доказателства и след съпоставка на дадените писмени
обяснения, налична документация, отправени запитвания и получени документи,
ревизиращите органи са установили, че при организиране и водене на
счетоводната отчетност са нарушени разпоредбите на Закона за счетоводството.
Според тях липсва пълно и достоверно отразяване на информационното съдържание
на стопанските операции, обективно и точно, количествено и качествено
определяне на счетоводната информация във вид на счетоводни реквизити и
показатели, документиране на стопанските операции в момента на тяхното
осъществяване. Прието е, че счетоводната отчетност не дава възможност за
контрол върху достоверността на данните за установяване на действителния
резултат от дейността. При така установените обстоятелства във
връзка с невъзможността на органите да осъществят контрол върху
достоверността на данните за установяване на финансов резултат, поради
нарушаване на разпоредбите на Закона за счетоводството за ревизирания период,
са налице фактическите основания по чл.122,
ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК, Фактите по делото установяват проявлението
на всяко от двете самостоятелни основания за определяне на основата за
облагане с данъци по реда на чл. 122 от
ДОПК. След извършените насрещни проверки на
дружествата, с които ревизираното лице е имало облигационни отношения, е
потвърдено наличието и на двете основания за извършване на ревизия по
особения ред. Въз основа на горното съдът приема, че
ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната
писмена форма, при липса на допуснато нарушение на административно
производствените правила при извършване на ревизията. В хода на ревизията са
извършени съответните проверки, в това число и в информационните масиви на
НАП, изискана е информация от други държавни органи, събрана е информация от
трети лица, като всички доказателства са събрани и приобщени по надлежния
процесуален ред. Ревизията е извършена по особения ред по чл.122
– 124 от ДОПК
при установени и доказани предпоставки по чл.122,ал.1,т.2,и
т.4 от ДОПК. Направените с ревизионния акт установявания,
кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на ревизията.
Формално РА отговаря изцяло на изискванията на чл.120,ал.1
от ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му.
Съгласно чл.120,ал.2
от ДОПК ревизионният доклад е приложен, като неразделна част от
РА. В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят е местно юридическо лице, регистрирано в Търговския регистър
на Агенцията по вписванията на 05.01.2012г., със седалище и адрес на
управление обл. Видин, общ.Чупрене, с.Средогрив, ул.“Четвърта“ № 2. Адресът
за кореспонденция на дружеството е гр.София, ж.к.“Овча купел“, бл.505, вх.А,
ет.2, ап.6. През ревизирания период дружеството упражнява дейност, свързана с
отглеждане на черупкови, ягодоплодни и други плодове. Данните на ДФЗ сочат,
че през този период дружеството стопанисва масив от 70 дка къпинови
насаждения и масив от 146 дка малинови насаждения, находящи се в местността
„Дешковец“, в землището на с.Търговище, общ.Чупрене, обл.Видин. По време на ревизията е установено, че на
лицето не са извършвани други ревизии. Направен е анализ на имущественото
състояние на дружеството, на краткотрайните и дълготрайните активи и др. В тази връзка от ревизиращия екип е
извършена и проверка – на 18.09.2018г., на място на адреса на управление на
дружеството в с.Средогрив, общ.Чупрене, при която е установено, че на мястото
има необитаема сграда, отчасти без прозорци, а останалите такива –
изпочупени, с врата без брава и обрасла с храсти и треви. За въпросното
посещение е изготвен протокол и са приложени снимки на сградата /л.1534 –
л.1541, том V – ти от делото/. На същата дата е извършена и проверка на
масивите с къпинови и малинови насаждения, стопанисвани от дружеството,
находящи се в землището на с.Търговище, общ.Чупрене. За това посещение също е
изготвен протокол, приложен по делото. При проверката е установено, че
масивът също е обрасъл с висока трева, от която не може лесно да се определи
вида на насажденията. Протоколът от проверката е придружен и от снимков
материал /л.1542 – л.1550, том V - ти
от делото/. При проверката на място е присъствал
представител на дружеството, а именно лице, което е посочено от управителя и
което е завело проверяващите на място на адреса на управление на дружеството
и на масивите, с къпинови и малинови насаждения. Ревизираното дружество е регистрирано по
ЗДДС, считано от 02.07.2013г., която регистрация е направена по избор,
независимо от облагаемия оборот. Дружеството няма регистрирани фискални
устройства с фискална памет ЕКАФП. За ревизирания период дружеството е имало
назначени по трудови правоотношения 2 лица за различни периоди, а именно
Анета Цанкова, на длъжност технически сътрудник с период на заетост от
18.04.2014г. до 01.07.2014г. и Галина Веселинова, на длъжност полевъден
работник за периода от 07.04.2016г. до 01.08.2018г. Дружеството през
ревизирания период няма стопанисвани складови и / или хладилни помещения.
След преглед на инвентарната книга е установено, че дружеството има заведени
два собствени поземлени имота – ниви в с.Търговище, м.“Дешковец“ с площ от
4,703 дка и 1,100 дка и специализирани активи – колесен трактор GOLDONI, Мулчер отклоняващ се 145 м. и 4 бр.
храсторези STIHL. За ревизирания период 01.01.2014г. –
31.03.2018г. са отчитани приходи единствено от къпиновите насаждения.
Създаването на масив от малинови насаждения е започнало през 2015г. Тогава по
сметка 302 „Материали“ е заведен закупен разсад от малини на стойност
3 139,33 лева и материали / лозарски ножици и пръскачки/, изписани като
разход през м.09 и 10.2015г. Последните, през същата година, са изписани като
разход по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“. През 2016г. и 2017г. в
счетоводството на дружеството няма заприходена продукция от малини, отчитани
са само разходи. През 2016г., 2017г. и 2018г. няма движение по сметката. Към
датите на отпускане на материалите в дружеството не е имало назначени
работници, няма данни за външни услуги, свързани със засаждане на малинови
насаждения. За 2014г. – 2017г. фактурите за покупки на материали са отнасяни
директно в разходите. През 2014 няма заведена сметка 304 „Стоки“,
а през 205 и 2016г. са завеждани торове, препарати и комплект за биодинамична
технология, като за следващия период и до 31.03.2018г. няма движение по
сметката. При проверката е установено, че не се води аналитична счетоводна
отчетност на стоково материалните запаси. Въпреки изисканите документи от дружеството,
то не е представило такива за извършвани инвентаризации на наличните
материали / стоки към 31.12. за ревизираните години. Осчетоводената продукция
от къпини за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. е заведена по сметка 303
„Готова продукция растениевъдство“ въз основа на протоколи за приемане на
продукция, като дружеството не е представило протоколите, въз основа на които
е заприхождавана продукция през 2016г. и 2017г. Няма съставяни първични
документи за заприхождаване на добитата продукция от къпини с данни за вид и
количество, от каква площ, от кой масив е добита, липсват кантарни бележки,
складови разписки и други първични документи, удостоверяващи предаване и приемане
от конкретно МОЛ на добитите ежедневно количества къпини, как и къде са
претеглени, за да бъде установен добива от деня, както и липсват
доказателства къде са съхранявани. Установена е липса на заведена аналитична
счетоводна отчетност на стоково – материалните запаси, като по – голямата
част от отразените разходи за външни услуги са документално необосновани. Описаното по – горе е прието от органа по
приходите за липса на счетоводна отчетност на „Адивита“ ЕООД за ревизирания
период, която да е заведена съгласно изискванията на счетоводното
законодателство, като счетоводната отчетност на дружеството не отразява
достоверно осъществяваната от него стопанска дейност и резултатите от нея,
поради което и не дава възможност за обективно установяване на данъчната
основа за облагане на дружеството и за определяне на задълженията за данъци
за ревизирания период. Всички съставени в хода на ревизионното
производство ЗВР са връчени на данъчнозадълженото лице по електронен път, за
което свидетелстват приложените към ревизионната преписка удостоверения за
извършено връчване по електронен път. По този въпрос между страните по делото
също липсва спор. В производството пред съда са представени доказателства от
ответника, от които се установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен
подпис от лица, които към момента на подписването им са притежавали валидни
квалифицирани електронни подписи. Предвид горното съдът приема, че не са
налице процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство.
Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите в законово
установения срок. Ревизионният акт е издаден от органа,
възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в унисон с
разпоредбата на чл.119,ал.2
от ДОПК. От фактическа страна съдът намира за
установено следното: I. По ЗДДС В хода на ревизията, на основание чл.70,ал.5
във връзка с чл.68,ал.1,т.1
и чл.69,ал.1,т.1
от ЗДДС на „Адивита“ ЕООД е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит: 1/ по 4 бр. фактури, издадени от "Маримекс" ЕООД за
период м. 01.2014г. – аванси по договор, м.08.2015г. ; 2/ по 19 бр. фактури
за периода м.01,05,08 на 2014г., м.01., м.04, м.07.м.12. 2015г., м.08.,м.09.,
10.2016г., м.01., 03., 08., 09., 11.2017г., издадени от ЕТ „Иво Джеджеров“ с
посочен предмет „консултантска услуга“, резитба на къпинови насаждения,
плевене, храсторезно окосяване на къпини, наем на сграда, изораване и
дисковане на малинови насаждения, изравяне на тръбопровод и др.; 3/ по 1 бр.
фактури, издадени от „ТАП 74“ ЕООД за м.08..2014г. ; 4/ за 2 бр. фактури,
издадени от „Агроекофуудс“ ЕООД за периодите – м. 09, м.10 2014г. ; 5/ за 2
бр. фактури, издадени от „Солар дивелъпмънт“ ЕООД за периода м. 07,
м.08.2015г.; 6/ за 1 бр. фактури, издадени от „Алекс 10“ ЕООД, гр.София за
периода м.08.2015г. с предмет бране на къпини; 7/ за 2 бр. фактури, издадени
от „Акваграфикс“ ЕООД за периода м.08., м.09.2016г. с предмет „бране на
къпини“; 8/ за 6 бр. фактури, издадени от „Зелената къща“ ЕООД за периода
м.07.2017г. за бране на къпини; 9/ за 10 бр. фактури, издадени от „Риджийн“
ЕООД за периода м.08., 09, 12..2017г. за отдаване на работна ръка, бране на
къпини, плевене на малинови насаждения, окосяване на междуредия на малинови
насаждения, разчистване около капкова система, плевене на малини, поставяне
на колове и др.; 10/ за 1 бр. фактура, издадена от „Еврохолидей къмпани 88“
ЕООД за м. 03.2018г. за извършена ремонтна услуга. Право на данъчен кредит е отказано и по
фактура за м.03.2016г., издадена от „Хена“ ООД, представляваща авансово
плащане на стъклопаткети на основание чл.68,ал.1,т.2 от ЗДДС и по 1 бр.
фактура за м.04.2016г., издадена от „Авангардни енергийни системи“ ЕООД за
доставка на прахосмукачка робот и по 1 бр. фактура за периода м.09.2016г.,
издадена от „Рейнбоу студио“ ЕООД за доставка на почистваща система. За
последните активи е прието, че дружеството не е представило доказателства, че
са използвани за извършваната от тях стопанска дейност. Според разпоредбата
на чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е
налице, когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето. За да откаже правото на данъчен кредит на
това основание, приходната администрация се е мотивирала с това, че
изпълнението на спорните доставки на стоки и услуги не е доказано, тъй като
по несъмнен начин е установено, че доставчиците, описани по – горе не
разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост. Ревизиращите органи са установили, чрез
извършване на насрещни проверки, че дружеството „Агроекофуудс“ ЕООД във
връзка с издадени от последното фактури и отказано право на приспадане на
данъчен кредит е с преустановена регистрация по ЗДДС поради публични
задължения към бюджета в особено големи размери, установени с издаден РА на
това дружество. В ревизионното производство не е имало доказателства относно
реалното извършване на фактурираните от тях доставки, като на основание чл.85
от ЗДДС данъкът по издадените от дружеството фактури е определен като
изискуем. В дружеството не е имало наети работници още от 01.01.2013г., т.е.
преди договорните отношения с „Адивита“ ЕООД. В счетоводството на
„Агроекофуудс“ ЕООД фактурата от м.10.2014г. е осчетоводена едва през
м.03.2015г. Видно от представените два договора с
дружеството, съответно от 07.07.2014г. и от 15.07.2014г., в които
„Агроекофуудс“ ЕООД е изпълнител, са с идентичен предмет и срок на изпълнение
31.10.2014г., като към тях са представени различни по брой и от различни дати
на съставяне протоколи за приемане на услугата. Общото количество от трите
протокола към първия договор и двата такива към втория договор е едно и също,
а именно по 53 500 кг. Установено е също така и че част от договорите и
протоколите не са се намирали при „Агроекофуудс“ ЕООД, въпреки, че те са двустранни
такива и би следвало всяко от дружествата да разполага с екземпляр. Във връзка с продукцията от къпини в прясно
състояние са приложени и 2 бр. протоколи от 31.07.2014г. и 29.08.2014г.,
според които къпините е следвало да бъдат разтоварени с товарни коли в склад
– хладилник за замразяване и съхранение на „БИО ЕМ ДИ 1“, гр.Берковица, като
не са представени никакви документи във връзка с превоза на къпините. По отношение на издадените фактури от „Алекс
10“ ЕООД последното в качеството му на изпълнител, с който „Адивита“ са
сключили договор за услугата „бране и сортиране по качество и вид на къпини“
от 01.07.2015г. не е посочена цена на услугата. Въпросните количества къпини
отново са били разтоварени в склад на „БИО ЕМ ДИ 1“ ЕООД, гр.Берковица. В протоколите
не са попълнени данни в реквизитите „товарителница“ и „кантарджия“, а като
„предал“ и „приел“ се е подписала само управителката на „Адивита“ ЕООД. На
„Алекс 10“ ЕООД е била извършена ревизия за периода 15.07.2015. до
30.09.2015г., в който влиза и спорната фактура от м.08.2015г., която ревизия
е приключила с издаването на РА, а данъкът по издадената фактура е определен
като изискуем. Дружеството за този период не е имало назначени лица на
трудови правоотношения, не е подавало справки за изплатени доходи и на лица
извънтрудови правоотношения през 2015г. Във фактурата, за м.08.2015г. като
начин за плащане е вписана сметка на дружеството в ЦКБ АД / същата като
посочената такава в представена вносна бележка към „Агроекофуудс“ ЕООД.
Съгласно вносната бележка сумата по фактурата е наредена по друга сметка в
ЦКБ АД, различна от първоначално посочената такава, а по данни на НАП
дружеството има само една разкрита банкова сметка, *** „Райфайзенбанк“ АД. По отношение на дружеството „Акваграфикс“
ЕООД е установено, че за периода м.08 и 09.2016г., за който период е отказано
приспадането на данъчен кредит по издадените фактури, не е имало кадрова
обезпеченост за извършването на „бране и сортиране на къпини, съгласно
договор“ и „плевене и уплътняване/ досаждане на малинови насаждения“, тъй
като то е било с декларирана дейност „Маркетинг, рекламни дейности, изучаване
на пазара“. Ревизията, извършена на дружеството също е приключила с
издаването на РА. Представените от „Адивита“ ЕООД вносни бележки за
разплащане с това дружество са с посочена банкова сметка *** „Тексим банк“
АД, а няма доказателства последното да е имало разкрити банкови сметки в тази
банка. При ревизията е установено също така и след
извършването на насрещни проверки, че договорите с посочените дружества, на
посочените в договорите дати, са били подписани от лица, които не са били
представители на тези дружества, а са ги представлявали в различни периоди от
посочените в договорите такива. Представените договори пред органите по
приходите не са конкретни, а имат общи клаузи, без посочване на конкретните
видове услуги, като вид и обем. Във фактурите не са посочени конкретните
договори, във връзка с които те са издадени, за да могат да бъдат свързани те
със съответния договор, а приемо - предавателните протоколи също са общо
формулирани. Липсва посочване на мястото, реда и начина на извършване на
услугата, лицата, участвали в изпълнението – от кои земеделски масиви са
брани къпините, дните, когато са брани, качеството на продукцията / първо,
второ/ лицата, които са ги брали, къде е предавана, от кого е претегляна, от
кого е предадена и приета. Поставени са подписи, но без посочване на лицата,
които са ги поставили. Налице са множество противоречия между представените
писмени доказателства. Относно издадените фактури от дружествата
„Зелената къща“ ЕООД и „Риджийн“ ЕООД при проверката е установено, че
дружествата са били ангажирани за извършване на бране на къпини, плевене,
орязване на клонки на къпинови насаждения, отдаване на работна ръка, плевене
на малинови насаждения, разчистване на кранове и тръбопроводи на капкова
система и др. за периода м.07,08,09 и 12.2017г. Дружествата са с един и същ
управител и адрес на управление. „Зелената къща“ ЕООД е с прекратена
регистрация по ЗДДС, считано от 17.01.2017г., т.е. преди периода, в който са
били в договорни отношения с „Адивита“ ЕООД, а „Риджийн“ ЕООД, е с прекратена
регистрация по ЗДДС от 01.03.2018г., поради установени обстоятелства по
чл.176 от ЗДДС и наличието на особено големи задължения към бюджета. Във
фактурите, издадени и от двете дружества предметът на услугите също е посочен
общо, без конкретни параметри на договорената услуга. Във фактурите не са
посочени договори във връзка, с които са издадени, като в тях не са посочени
мярка, количество или единична цена. Приемо - предавателните протоколи са в
същия вид, както и тези, касаещи фирмите, описани по – горе в настоящото
решение, а именно без посочване на данни от къде са брани къпините, къде са
извършвани дейностите по плевене, почистване, опъване на телове, възстановяване
на капкова система и др. Набраното количество къпини, съобразно
приемо - предавателните протоколи за периода 21.08.2017г. – 31.08.2017г. не
отговаря на количествата, доставени на купувача „Рийджън фруут“ ООД – на
21.07.2017г., която дата е преди брането на къпините. От проверките на
посочените дружества се установява, че те са имали лица, които са били
назначени като шофьор, строител, организатор офис и продавач консултант – за
„Зелената къща“ ЕООД, а в „Риджийн“ ЕООД са били назначени също лица на
длъжност шофьор, строител, организатор офис и продавач консултант.
Доставчиците от своя страна посочват, че са извършвали дейност по косене,
плевене, рязане на малинови и ягодови насаждения /за каквито не се твърди, че
се отнасят за дейността на „Адивита“ ЕООД/. Ягодови насаждения се отглеждат
от друг търговец, а именно ЕТ “Иво Джеджеров“, който също е имал договорни
отношения със „Зелената къща“ ЕООД през същия период. По отношение на фактурите, издадени от „ТАП
74“ ЕООД за м.08.2014г. във връзка с прокопаване на канал, изкопаване на
дупки и полагане на стоманобетонови колове, с включен в цената и транспорт е
установено, че доставчикът е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от
29.12.2014г. От дружеството са изискани документи, но не са представени такива.
Управителят и представител на това дружество Стефка Колева е подавала от своя
имейл и с нейния квалифициран подпис отчетните регистри освен на „ТАП 74“
ЕООД и на „Зелената къща“ ЕООД, „Риджийн“ ЕООД, „Еврохолидей къмпани 88“ ЕООД
и „Йоле мар“ ЕООД, които също са контрагенти на „Адивита“ ЕООД. Към фактурата на „ТАП 74“ ЕООД не са
приложени договори и приемо – предавателни протоколи, поради което и не става
ясно какъв е вида на извършените услуги, периода и ценообразуването. Няма
доказателства къде е прокопан канал, както и къде са положени
стоманобетоновите колове, какво е предназначението на канала, техническа
документация – скици или проект за прокопаването, начин на транспортиране на
коловете и др. Последното води до извода за липса на доказателства за
реалното изпълнение на услугата. Във връзка с твърдяната като извършена
услуга ремонт на трактор „Голдони стар“ и издадената в тази връзка фактура от
„Еврохолидей къмпани 88“ ЕООД от 12.03.2018г., към нея е представено само
копие от касов бон от м.април 2018г., без приложени други документи.
Дружеството „Еврохолидей къмпани 88“ ЕООД има регистрирано фискално
устройство, но от 30.03.2018г.. При извършената насрещна проверка според
представител на дружеството ремонтът е извършен в специализирано помещение,
тъй като дейността подлежи на лицензионен режим, като стойността на ремонта е
формирана съгласно пазарните принципи. Според „Адивита“ ЕООД ремонтът е
извършен на полето, тъй като бил авариен. Налице са противоречия между
фактите, които се твърдят от двете страни по договора. Относно правоотношенията на ревизираното
дружество с ЕТ „Иво Джеджеров“ следва да се има предвид следното: при
извършената ревизия е установено, че 18 бр. фактури за покупки на стоки и 1
бр. кредитно известие, издадени от ЕТ, са осчетоводени като платени по сметка
503 „Разплащателна сметка в лева“, с изключение на 2 бр. такива от
30.09.2017г. и от 30.11.2017г., за които липсват данни за разплащане.
Декларираната дейност на ЕТ е отглеждане на масиви с ягодови насаждения в
с.Средогрив, общ.Чупрене. Иво Любомиров Джеджеров е свързано лице с А.А. по
смисъла на § 1,т.3,б.“а“ от ДР на ДОПК, тъй като през по – голямата част от
ревизирания период те са съпрузи. В обясненията си пред органите по приходите
ЕТ посочва, че услугите към ревизираното дружество са извършени с личен труд
и с назначения персонал в самото дружество. Използваната техника е
собственост на „Адивита“ ЕООД, а информация за вида на услугите и
ценообразуването се съдържа в самите фактури. При извършената насрещна проверка е
установено, че към фактурите от 30.01.2014г. и от 09.07.2015г. са приложени
договори за консултантски услуги от 13.12.2013г. и 28.05.2013г. с идентичен
предмет „консултантски услуги във връзка с подготовката на проектно
предложение по програма ПРСР 2007 – 2013г. – изготвяне на бизнес план и
окомплектоване на проект за кандидатстване“. Безспорно е, че дружеството е
кандидатствало за финансиране и има сключен договор от 04.08.2014г. с
ДФ“Земеделие“. Заявлението за участие по тази програма и комплектът
документи, към него, обаче са подадени на 17.01.2014г. / след извършена
проверка на Фондация МИГ “Западна Стара планина – Копрен – Миджур – Чипровци,
Чупрене, Георги Дамяново и Ружинци“/, които също са страна по договора.
Сравнявайки датите се установява, че документите, които са предадени с приемо
– предавателен протокол от 09.07.2015г. едва ли са тези, с които е
кандидатствано, тъй като кандидатстването към този момент е било приключило –
документите, както бе посочено са били подадени на 17.01.2014г., повече от
година преди това. В хода на административното обжалване е било представено
Заявление за подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на селските стопанства“
от „Адивита“ ЕООД с приложен към него бизнес план, с което заявление
дружеството кандидатства за безвъзмездна финансова помощ за сумата от
136 879,13 лева. Приложеният бизнес план не е датиран, като в него не е
вписано и лицето, което го е изготвило, за да се приеме, че това е именно ЕТ
“Иво Джеджеров“. Не са представени никакви документи, удостоверяващи
извършена консултантска и методическа помощ от ЕТ по посочените два проекта,
няма представени доклади, отчети за извършена работа, няма отработени часове
и други приемо – предавателни документи. Фактът на кандидатстването и
съответно одобреното финансиране не води непременно до извода, че документите
за кандидатстване са изготвени именно от ЕТ и на посочената цена. Разпитан в
с.з свид. Джеджеров обясни, че цената е съобразена със заложените по
програмата проценти за изготвяне на документите, без нищо конкретно за
изготвянето на конкретните документи. Във връзка с фактурата, издадена за
наем на сграда, не са представени документи за конкретна сграда / обект,
както и във фактурата липсва такава информация. От представената фактура от
12.05.2014г. за доставка на торове със собствен транспорт, също не става ясно
кои насаждения са наторявани с тях. Няма транспортни документи, не става ясно
от кои лица и кога, както и кои насаждения, в кой масив са наторявани с
конкретните торове. При извършена проверка през 2015г. от
„Балкан Биосерт“ ООД, за което е изготвен и доклад от контрол растениевъдство
от 28.05.2015г. е посочено, че за отглежданите култури е използван препарат
тор „Ярмила“, но фактура за покупката на такъв препарат липсва. Не са били
представени и Дневници на полето, в които е следвало да се водят всички
обработки и всяко третиране на площите в сертификация, за което контролните
органи са издали и предписания. Както пред органите по приходите, така и
разпитан в с.з. Джеджеров посочва, че по – голямата част от фактурираните
услуги – плевене, храсторезно окосяване, резитба на къпинови насаждения и
почистване на терен, окопаване и орязване на къпинови храсти, изнасяне на
камъни от малинови насаждения, проверка прихващаемост на малинови насаждения,
презасаждане на малинови растения, плевене и почистване на междуредия,
изравяне на 230 м тръбопровод, които изискват тежък физически труд, са
извършени с личен труд и такъв на назначения във фирмата персонал. За периода
от 01.01.2014г. – 10.04.2016г. обаче ЕТ не е имал назначен персонал на трудов
договор, като не са подавани и справки за изплатени доходи на лица по други
договорни отношения. За периода след 10.04.2016г. до края на 2017г. във
фирмата за различни периоди са били назначени като полевъдни работници три
лица на 4 – часов работен ден /за периода от 11.04.2016г. – 06.01.2017г. и от
11.04.2016г. и от 07.06.2017г./ и 1 лице на 8 - часов работен ден – за
периода от 01.06.2016г. – 01.11.2016г. Тъй като се твърди извършването на
агротехнически услуги на място различно от мястото на извършваната от
жалбоподателя дейност - с.Средогрив и от настоящите адреси на служителите му
– с.Средогрив и гр.София, в счетоводството на ЕТ няма осчетоводени разходи за
командироване на служители или пътни листове за превоз на персонала на ЕТ до
обектите на дружеството „Адивита“ЕООД в м.“Дешковец“, на общ.Чупрене. Относно издадените фактури от 30.09.2017г. и
30.11.2017г. и приложените към тях приемо - предавателни протоколи от същите
дати, се твърди извършване на изораване и дисковане на 160 дка малинови
насаждения, като не е посочено конкретното им местонахождение, дейности по
възстановяване на капкова система, стопанисвана от дружеството, изравяне на
230 м тръбопровод, без да са представени документи, които да изясняват конкретното
местонахождение на капковата система и чия собственост е тя. Няма и
техническа документация във връзка с такава СМР. Анализът на доказателствата води до извода,
че липсват такива за реалното извършване на консултантстски, строително
ремонтни и агротехнически услуги. Няма доказателства за това кои лица са
извършвали тези услуги, за какъв период от време и на кои конкретни дати, в
какво се състои конкретната услуга и как е определена стойността ѝ.
Както бе посочено дружеството няма собствен или нает актив, няма актове или
протоколи за извършен ремонт на капкова система, от които да е видно в какво
се състои ремонтът, къде се намират ремонтираните участъци, какви са били
разходите за материали и труд, как е определена крайната стойност и др. Във
връзка с консултантските услуги също липсват документи, както бе вече
посочено – доклади, отчети, анализи и др. Действително и според заключението
на агрономическата експертиза някои дейности могат да се извършат от двама,
трима души и при четиричасов работен ден, но тези лица по същото време са
извършвали различни дейности – от една страна – дейности по отглеждането на
малини, а от друга – СМР – по изравянето на тръбопровод, което е физически
невъзможно. Изравянето на тръпобровода е фактурирано и от „Адивита“ и от „Риджийн“
ЕООД в приблизително един и същи времеви диапазон. За процесния период ЕТ “Иво Джеджеров“
освен, че е изпълнител на доставки към дружеството е и получател на такива от
„Адивита“ ЕООД. Дружеството му изплаща аванс за консултантски услуги,
счетоводни консултации, аванс по договор за органични торове, препарати и
биодинамична технология за отглеждане на ягоди, механизирани услуги по
почистване на ягодови насаждения, цялостно организиране на агротехнически
мероприятия, включващо рязане на стари листа, плевене и бране, подбор на
фирми изпълнители и избор на персонал, оформяне на еднодневни трудови
договори, контрол и качество на набраната продукция. Фактурите за продажби,
издадени от „Адивита“ ЕООД са сходни по вид, съдържание, в това число и на
представените към тях документи - договори и приемо - предавателни протоколи,
с процесните фактури за покупки като доставчика ЕТ „Иво Джеджеров“. За един и
същ данъчен период – м.04.2015г. „Адивита“ ЕООД е получател на услуга по
фактура за окопаване и орязване на къпинови храсти на стойност 21 600
лева, с ДДС, а ЕТ “Иво Джеджеров“ е получател по фактура за аванс по договор
за органични торове, препарати и био-динамична технология за отглеждане на
ягоди“ на стойност 18 000 с ДДС и фактура от 5 580 лева за
механизирани услуги по почистване на ягодови насаждения, като нито една от
страните по сделките не е представила документи за начина на калкулиране на
себестойността на услугите. Обясненията на дружеството са общи, без
конкретика. При проверките са дадени три електронни адреса и един телефонен
номер на доставчици, без да е споменато лице за контакт и качеството на
същото. След справка е установено, че телефонният номер е деклариран като
такъв за контакт на 22 дружества, сред които и доставчиците „ТАП 74“ ЕООД,
„Зелената къща“ ЕООД, „Еврохолд къмпани 88“ и др. Доказателствата, събрани по време на
ревизията установяват, че доставчик на услугата по „бране и сортиране“ на
къпини през 2014г. е „Агроекофуудс“ ЕООД, което е дерегистрирано през 2015г.
През следващата стопанска година основен доставчик на услугата „бране и
сортиране“ е „Алекс 10“ ЕООД, което е дерегистрирано на 07.03.2016г. След
което тази услуга е извършвана от „Акваграфикс“ ЕООД, впоследствие също
дерегистрирано. Следващите фирми са „Зелената къща“ЕООД и „Риджийн“ ЕООД,
като и двете дружества са дерегистрирани м.01.2018г. и м.03.2018г. Тези
обстоятелства будят съмнение относно реалното извършване на услугите по
издадените фактури. Според органите по приходите доказателствата не очертават
надеждна одитна следа, свързваща фактурите и спорните доставки, тъй като
фактурата не е самостоятелен отделен документ, а част от документите, които
се съставят в рамките на търговски и счетоводен процес. По отношение на фактурите, издадени от
„Маримекс“ ЕООД за периодите м.януари 2014г. и м.август 2015г. и след
извършени насрещни проверки е установено, че дружеството няма назначени лица
по трудови договори след 2006г., няма подавани справки и за изплатени доходи
на лица по извънтрудови правоотношения. Декларациите на дружеството по чл.92
от ЗКПО за 2014г. и 2015г. са нулеви, като такива са и подаваните СД по ЗДДС
за периода от 2008г. до 2018г., освен за м.януари 2014г. по фактурата с
жалбоподателите и в дневниците за покупки е отразена и фактура за покупка
отново за м.януари 2014г., издадена от ЕТ“Иво Джеджеров“, с представител Иво
Джеджеров, съпруг на А. Джеджерова към онзи момент. Подобни са
обстоятелствата и през м.08.2015г. За периода м.07 и 08.2015г. е отказано право
на приспадане на данъчен кредит и по фактури, издадени от „Солар Дивелъпмънт“
ЕООД. Последните се отнасят до аванс и доставка за поставяне на модулна
конфигурация със санитарен възел и административна постройка, както и
съгласно договор за извършване на услуга : плевене и уплътняване/ досаждане
на малинови насаждения. Установява се, че мястото на изпълнение на доставката
по договора от 16.01.2014г. е м.Дешковец, в землището на с.Търговище и
фирмата разполага със собствен транспорт, използван за изпълнението на
договора. Въпреки твърденията за възможността да бъдат извършени монтажните
дейности с личен труд от страна на свид.Николов, както и на неговите близки,
липсват доказателства за начина на формиране на цената на услугата, както и
доказателства за това къде и в кой имот те са монтирали въпросните конструкции,
за да се прецени дали, от кого и кога са предадени. Дружеството в дневника си
за покупки е отразило фактура за покупка от ЕТ „Иво Джеджеров“ на стойност
12 000 лева и ДДС 2400 лева и предмет „услуга“. Фактурата е отразена в
дневника за продажби на ЕТ “Иво Джеджеров" с предмет „подготовка терен и
доставка на материали“, с резултат за данъчен период м.08.2015г. и ДДС за
възстановяване в размер на 490 лева. По отношение на фактурата, издадена от
„Хена“ ЕООД е установено, че е с предмет „Авансово плащане на стъклопакети“
за период м.03.2016г., като не е спорно, че сделката и към настоящия момент
не е реализирана. Няма фактура за окончателно плащане, тъй като и към момента
не са монтирани стъклопакети. Монтирането им не било извършено поради
изчакване да бъде извършен ремонт на протекъл покрив. Това е покривът на
постройката монтирана от „Солар Дивелъпмънт“, но няма доказателства за
предявени претенции към последното дружество за отстраняване на повредите или
рекламация, респ. за поправяне на покрива. Другите фактури, издадени от „Авангардни
енергийни системи“ ЕООД и „Рейнбоу студио“ ЕООД са с предмет доставка на
прахосмукачка робот и почистваща система комплект Рейнбоу, съответно за
период м.04.2016г. и м.09.2016г. Стоките са заведени като активи в счетоводството
на дружеството, но те са предназначени за дейности, различни от
икономическата дейност на дружеството. Поради това и във връзка с тези
фактури не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. За да достигнат до тези изводи, ревизиращите
са извършили насрещни проверки на всичките, описани по – горе дружества,
анализирали са събраните при извършените насрещни проверки документи и
писмени обяснения, както и изпратените в отговор на отправени ИПДПОЗЛ и
ИПДПОТЛ такива. По делото са разпитани като свидетели Иво
Джеджеров, в качеството си на представител на ЕТ „Иво Джеджеров“ и Николай
Николов, като представител на „Солар Дивелъпмънт“ ЕООД. Техните показания
отново са общи, без достатъчна конкретика във връзка със сключените договори
за извършените от тях услуги и доставки. Отново липсва яснота по какъв начин
е формирана цената на извършените от тях услуги, още повече, че става въпрос
и за полагането на личен труд от тях двамата по съответните договори, както и
от техни близки. Те също не посочват конкретни доказателства във връзка с
извършваните доставки и услуги. Заявяват, че цените са формирани по пазарен
начин и че са контактували чрез имейли, които не се пазят. Свидетелските
показания по никакъв начин не могат да опровергаят изводите на ревизиращите органи.
Не без значение е и фактът, че Иво Джеджеров за част от периода е и свързано
лице с А.А., тъй като е бил нейн съпруг. От така посочените, събрани и анализирани по
време на ревизията документи, ревизиращият екип е приел, че не може да бъде
доказано по безспорен начин извършването на доставка по смисъла на чл.6, рсп.
Услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие
по реда на чл. 25 от същия закон. Предвид изложеното и факта, че както от
страна на доставчиците, така и от страна на ревизираното лице не са
представени безспорни доказателства за реалното извършване на доставки на
стоки и извършването на услуги от конкретните доставчици, органите по приходите
са приели, че не са изпълнени изискванията на чл.68,ал.1,т.1 и чл.69,ал.1,т.1
и на основание чл.70,ал.5
от ЗДДС не са признали правото на приспадане на данъчен кредит по
представените от страна на ревизираното лице фактури за периодите, както
следва: месеците 01,04,05,08,09 и 10.2014г., м. 01,0407 и 08.2015г., 05,08,09
и 10 за 2016г., м. 03, 07, 08, 09, 11 и 12 на 2017г. и м.03.2018г. По делото е назначена и изготвена съдебно –
счетоводна експертиза, чието заключение съдът намира, че не следва да
кредитира. В заключението си вещото лице се е ръководило от данните,
представени от жалбоподателя. В с.з. при разпита си обаче същото посочва, че
при еднократни доставки може да има само фактура, без договор, но при
доставки или услуги, които се извършват за определен период, /каквито са
повечето фактурирани услуги, които са спорни по делото/ е необходимо, освен
фактура да има и други документи, установяващи извършването на услугата –
договори, приемо - предавателни протоколи и т.н. При изготвяне на
заключението си вещото лице се е позовало и на оспорените по делото
документи, чиято истинност обаче не бе доказана. Заключението на вещото лице
не съответства на изводите, направени от ревизиращия екип и на представените
по делото доказателства. Всички посочени обстоятелства обосновават
извода, че събраните доказателства не доказват главно и пълно реалното
извършване на спорните услуги и доставки, нито взаимовръзката на тези услуги
/ доставки с осъществяваната от лицето независима икономическа дейност. Съдът
намира, че констатираните в хода на ревизията обективни данни сочат, че
спорните фактури са издадени формално с цел злоупотреба с право при
позоваването на правото на приспадане и ревизираното лице не е могло да не
знае за това. Тази неправомерна цел обосновава и неправомерността на
начисляването на данъка по смисъла на чл.70,ал.5
от ЗДДС, което е още един аргумент да се приеме, че
законосъобразно с оспорения РА е отказано признаване на претендираното право
на данъчен кредит. Ето защо, съдът намира, че процесните
данъчни фактури, издадени от доставчиците "Маримекс" ЕООД, ЕТ „Иво
Джеджеров“, „ТАП 74“ ЕООД, „Агроекофуудс“ ЕООД, „Солар дивелъпмънт“ ЕООД,
„Алекс 10“ ЕООД, гр.София, „Акваграфикс“ ЕООД, „Зелената къща“ ЕООД,
„Риджийн“ ЕООД, „Еврохолидей къмпани 88“ ЕООД, „Хена“ ООД, „Авангардни
енергийни системи“ ЕООД и „Рейнбоу студио“ ЕООД не обосновават несъмнен
извод, че спорните доставки, респ. услуги са осъществени именно от тях, така,
както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи.
Доказателства за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя,
комуто в случая бе доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл.154,ал.1
от ГПК, приложим във връзка с нормата на § 2 от ДР ДОПК да
установи наличието на доставките, като проявени юридически факти, от който
черпи за себе си спорното в процеса право. При това положение, в случая не е възможно
да се приеме, че спорното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от
посочените доставчици, се е породило и е налично в патримониума на
жалбоподателя, то правилно следва да бъде отказано. Крайният извод, който се налага е, че
ревизионният акт в тази му част, като правилен и законосъобразен ще следва да
бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена, като неоснователна и
недоказана. II. В частта по ЗКПО. Ревизиращият екип е счел, че счетоводният
финансов резултат следва да се преобразува в посока увеличение на основание чл.26,т.2
от ЗКПО /а не както е посочена т.1, тъй като обстоятелствата,
отговарят на разпоредбата на т.2/ със сумата от 114 747,02 за 2014г.,
71 435,88 лева за 2015г., за 2016г. в размер на 171 999,15 лева и
за 2017г. в размер на 176 723,98 лева, представляващи осчетоводени по
сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и сметка 601 „Разходи за материали“,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
За да обоснове този свой извод, е прието, че тези разходи са документирани с
фактури, издадени от дружествата „ТАП 74“ ЕООД, „Еврохолидей къмпани 88“
ЕООД, „Агроекофуудс“ ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, „Акваграфикс“ ЕООД, „Зелената
къща“ ЕООД, „Риджийн“ ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „Енкнострукт“ ЕООД и „Йоле
мар“ ЕООД. Преобразувано в увеличение по аналог на
чл.54,ал.1 вр. с чл.58,ал.1 и чл.59,ал.1 и ал.2 от ЗКПО за 2016г. със сума от
228,74 лева и за 2017г. със сума от 708,74 лева, представяляващо непризнато
намаление с начислените годишни данъчни амортизации за прахосмукачка робот и
почистващата система / прахосмукачка Рейнбоу. Преобразуване в намаление с признати от
ревизията разходи за отглеждане на къпинови насаждения, определени по реда на
чл.122 от ДОПК, въз основа на данните, представени от „Агростатистика“ за
средни разходи за отглеждане на къпини на дка по години – в размер на:
37 773,90 лева за 2014г., 37,988,22 лева за 2015г., 37 988,22 лева
за 2016г. и 40 359,83 лева за 2017г. Преобразуване в намаление, съответно
увеличение по аналог на чл.27,ал.2 от ЗКПО, представляващо корекция на
декларираните от лицето приходи от „Увеличение на запасите от продукция и
незавършено производство“ в съответния размер на разходите за създаване на
малинови насаждения, които са документално необосновани – намаление за 2014г.
с 607,10 лева, намаление през 2015г. с 9 511,53 лева и намаление през
2017г. със сумата от 51 409,13 лева и увеличение през 2016г. със сума в
размер на 148,02 лева. В настоящото решение, в предходния раздел за
констатациите и установяванията, които ревизиращият екип е направил по ЗДДС,
се посочи, че в хода на ревизията, на доставчиците са извършени насрещни
проверки, с цел установяване реалното изпълнение на посочените сделки,
установяване произхода на стоките, както и кадрова, техническа и материална
обезпеченост за извършване на услугите и доставките. От събраните
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, органът по
приходите е констатирал, че в случая използваните фактури не документират
реална доставка на стоки, респ. реално осъществяване на услуги. Според
разпоредбата на чл.10,ал.1
от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Извършено е
увеличение на основание разпоредбата на чл.26,т.2
от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на някои от дружествата са
налице и основанията на чл.26,т.1 от ЗКПО разходи, несвързани с дейността.
Според разпоредбата на чл.54,ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов
резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на
тази глава, а според чл.58,ал.1 от ЗКПО начисляването на данъчна амортизация
започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен
в експлоатация, или от началото на следващия месец, като датата на въвеждане
в експлоатация следва да е документално обоснована. Според чл.59,ал.1 от
същия закон начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният
актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период,
по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на
месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се
възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация.
Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.
Ал.2 на чл.59 разпорежда, че при определянето на данъчния финансов резултат
за годината, през която е изтекъл дванадесетмесечният срок по ал.1, годишната
данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на
начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през
които активът не се е използвал. С размера на намалението по изречение първо
се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на
преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва: 1./
намалява се начислената данъчна амортизация за актива и 2/. увеличава се
данъчната стойност на актива. Освен за увеличение, са налице и
преобразувания в посока намаление с признати от същата ревизия разходи по
аналог от чл.27,ал.2 от ЗКПО във връзка с незавършеното производство на
насажденията от малини. Обстоятелствата са установени също по реда на чл.122
от ДОПК, но те не се оспорват от жалбоподателя. Според посочения текст от
ЗКПО – чл.27,ал.2,т.3 Алинея 1, т. 1 не се прилага за начислени приходи в
резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни
цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на
разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това
лице. Ревизиращият екип, за да обоснове горния
извод е посочил, че от страна на жалбоподателя, в хода на административното
производство, не са представени доказателства относно реалността на
стопанските операции, за които са осчетоводени разходите. По така изложените
съображения е коригиран декларирания от дружеството данъчен финансов резултат
за ревизирания период в посока увеличение и в резултат на това е установен
допълнителен корпоративен данък с лихви за закъснение. В съдебното производство от страна на
жалбоподателя не са ангажирани доказателства, независимо от указаната
доказателствена тежест. Ангажираните допълнително доказателства, а именно
назначената агрономическа експертиза, заключението на която обаче съдът,
макар и да кредитира, то тя не може да установи състоянието на малиновите
насаждения за ревизирания период от 2014г. до м.март 2018г., тъй като
оттогава е минало много време. При проверката от вещото лице е установено
състоянието на малиновите насаждения към момента на извършването на
експертизата – 2020г. Макар, че от разпита на вещото лице агроном, може да се
поставят под съмнение твърдените, като извършени действия във връзка с
отглеждането на насажденията от малини. Според заключението му, насажденията
са обрасли с трева, която освен едногодишна е и многогодишна такава и пречи
на израстването на малиновите насаждения, както и на плододаването им. На
места според него липсват такива насаждения, именно поради липсата на грижа
за тях, в това число плевене, окопаване, поливане и т.н. и то неполагана
грижа години наред, с оглед твърдението за налични многогодишни плевели.
Последните обстоятелства не опровергават, а напротив потвърждават констатациите
на ревизиращия екип. Противно на твърденията на жалбоподателя
увеличението на финансовите резултати за съответните години не се дължат на
реализирана продукция от малиновите насаждения. Такива обстоятелства не се и
твърдят от ревизиращия екип. Увеличението се дължи на други обстоятелства,
така както са описани и по – горе. При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи: В частта по ЗДДС. Съдът вече посочи, че не са констатирани
нарушения на процесуалните правила, но във връзка с обсъждане на събраните
доказателства по делото, то следва да се подчертае, че не се констатират
нарушения и на процесуалните правила при присъединяване на събраните
доказателства и установени факти. От съдържащите се документи в представената
от ответния орган административна преписка е видно, че към настоящото
ревизионно производство са приобщени с протоколи за присъединяване на
доказателства, събрани в извършената предходна проверка или в насрещни
проверки на трети лица, имащи отношение към представените от страна на
ревизираното лице доказателства. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на
съобщения и събирането на доказателства. Видно от данните в ревизионния
доклад и от коментираните в решението на решаващия орган обстоятелства и
факти, директорът на дирекция ОДОП - Велико Търново е съобразил наличието на
редовни процесуални действия на ревизиращия орган. Извършените от приходния
орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с
тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като
отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се
е произнесъл по същество. С оглед осъществяване на принципа за дирене на
обективната истина, в правомощията на ревизиращите органи е включена възможността
да извършват насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на
отделни факти и обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния
орган да извърши насрещна проверка при друг данъчен субект е част от
правомощията, които придобива въз основа на акта за възлагане извършването на
ревизия. Нарушения в хипотеза на извършването им в периода на ревизионното
производство не се установява. По делото, както се посочи, са представени
доказателства – протоколи от извършени процесуални действия и насрещни
проверки. Видно от същите, процесуалните действия на органите по приходите по
отношение на третите лица, при насрещните проверки, и от други проверки по
установяване на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията
на процесуалния закон, като съдът не констатира пороци на нормативно
установената процедура по чл.29 от
ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от
насрещните проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са
спазени изискванията на чл.50,ал.2
от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50,ал.1
от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган
по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство
за извършените от и пред него действия и изявления и установени факти и
обстоятелства. В тази връзка следва да се съобрази
разпоредбата на чл.160 от
ДОПК, съгласно която съдът при съдебното обжалване на ревизионните
актове е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага да се приеме, на следващо място, че фактическите
констатации на органите на приходна администрация по отношение на
непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от
доставчиците "Маримекс" ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „ТАП 74“ ЕООД,
„Агроекофуудс“ ЕООД, „Солар дивелъпмънт“ ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, гр.София,
„Акваграфикс“ ЕООД, „Зелената къща“ ЕООД, „Риджийн“ ЕООД, „Еврохолидей
къмпани 88“ ЕООД, „Хена“ ООД, „Авангардни енергийни системи“ ЕООД и „Рейнбоу
студио“ ЕООД са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са
съответни на материалния закон. Въз основа на констатираните в хода на
административната процедура факти и обстоятелства относно упражненото от
жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от
доставчиците "Маримекс" ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „ТАП 74“ ЕООД,
„Агроекофуудс“ ЕООД, „Солар дивелъпмънт“ ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, гр.София,
„Акваграфикс“ ЕООД, „Зелената къща“ ЕООД, „Риджийн“ ЕООД, „Еврохолидей
къмпани 88“ ЕООД, „Хена“ ООД, „Авангардни енергийни системи“ ЕООД и „Рейнбоу
студио“ ЕООД, е констатирано, че същите представляват документи, които не
отразяват реално извършени доставки на стоки и извършването на услуги по
смисъла на чл.6 и чл.8
от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25,ал.1
и 2 от ЗДДС.
Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание
за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък,
не се е породило и корелативното право на данъчен кредит, т.е. налице е
хипотезата на чл.70,ал.5
от ЗДДС. Спорният между страните по делото въпрос се
концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените
по-горе доставчици доставки на стоки и услуги по процесните фактури. По делото няма спор относно липсата и на
останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани
в разпоредбите на чл.69,ал.1,т.1
и чл.71,т.1
от ЗДДС – макар част от доставчиците да са регистрирани по ЗДДС
лица към момента на осъществяване на доставките, жалбоподателят не притежава
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от
ЗДДС, както бе описано и по – горе в решението. Всички доставчици обаче са
дерегистрирани впоследствие, непосредствено след издаването на фактурите,
като към момента на извършването на ревизията те не са регистрирани по ЗДДС.
За част от тях са налице задължения в особено големи размери, във връзка с
извършени на самите тях ревизии и с оглед издадени ревизионни актове. За разрешаването на текущия
административноправен спор по същество, на следващо място е необходимо преди
всичко да бъдат съобразени приложимите за случая правни норми. Съгласно разпоредбата на чл.68,ал.2
от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл.25 от
ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно
като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка
на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото
собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по
дефиницията на чл.14,т.1
от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а
при доставката на услуги – към момента на извършването им (чл.25,ал.2
от ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на СЕС по
тълкуването на чл.167,
чл.168
и чл.178 от
Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на
наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.
От приетото по т.33 от Решение от
6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип
правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само, ако се установи,
че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са
били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки.
Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива
2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за
признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките
и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се
осъществява от националната юрисдикция, съобразно правилата за доказване по
националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС
по дело 285/11). Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото
на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и
използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно
правилата за доказване по чл.154,чл.1 от ГПК
, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следователно, за преценката дали е
осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се
изследва дали е налице предвиденият в чл.6,ал.1
от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне
правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със
стоката, при чието проявление възникват и предвидените правни последици,
свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл.6,ал.1
от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон
е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката. А съгласно чл.8 услуга по смисъла на този закон е всичко, което има
стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната
валута, използвани като платежно средство. Според чл.9,ал.1 от закона
доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според
чл.11,ал.1 доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва
доставката на стока или услуга, а получател по смисъла на този закон е лицето,
което получава стоката или услугата – ал.2. Според чл.12,ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон
и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл.25,ал.1
от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена (чл.25,ал.2
от ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва изводът,
че наличието на действително осъществена доставка, респ. услуга е предвидено
като изискване за възникване правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68,ал.1,т.1
от ЗДДС и изпълнението ѝ следва да бъде проверено, за да
бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане
данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. Основният предмет на обсъждане в ревизионния
акт е именно наличието на осъществена доставка и / или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9
от ЗДДС, а именно реално извършена такава. От доказателствата по делото, не се
установява основният елемент от фактическия състав на доставките по смисъла
на чл.6,ал.1
от ЗДДС, а именно, прехвърляне правото на собственост върху
стоката, респ. правото на разпореждане със стоката, при чието проявление
възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане
на данъчен кредит. Не се доказва и извършването на твърдените и фактурирани
услуги да са осъществени от дружествата, които се твърди, че са ги извършили,
като не се доказва и получаването на въпросните услуги от страна на
ревизираното дружество. За да откаже правото на данъчен кредит на
това основание, приходната администрация се е мотивирала с това, че
изпълнението на спорните доставки на стоки (респ. извършването на услуги) не
е доказано, тъй като по несъмнен начин е установено, че доставчиците, описани
по - горе не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост
/обект, от където се извършва дейността, наети лица/; не се доказва
осъществен транспорт на доставките; липсва реално плащане по фактурите,
издадени от дружествата; фискалните бонове са издадени на дати, на които
фискалните устройства, от които са издадени не са работили и не са отчитали
обороти; от дружеството не са представени в хода на проверката доказателства
–документи, справки и обяснения, за да се установи по безспорен начин
наличието на доставка по смисъла на чл.6
и чл.9 от
ЗДДС; не са представени доказателства за произход на стоките,
както и какви са стоките, респ. извършваните услуги по вид и количество,
качество и др. При тези доказателства обсъдени в тяхната
съвкупност и съобразно приложимата законова рамка, съдът намира, че не може
да бъде доказано по безспорен начин извършването на доставка по смисъла на чл.6, както
и услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и възникване на данъчно
събитие по реда на чл.25 от
ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във
фактурите, издадени от въпросните дружества. На първо място по отношение на съпътстващите
приемо-предавателни протоколи към процесните фактури, следва да се посочи, че
в същите не фигурира място на приемане/предаване на стоките, липсват данни за
транспортното средство, с което е осъществен превоза, положени са само
подписи срещу приемаща, респективно предаваща страна без идентификационни
данни за лицата, участвали в процеса. Ето защо, за да бъдат обвързани
приемо-предавателните протоколи с процесните фактури и за да не се налага
извода, че същите са съставени за целите на ревизионното производство, то би
следвало в тях да бъдат посочени по-горе изложените данни. Не би могъл да се
изведе категоричен извод за осъществяване факта на предаване на владението на
стоките, респ. извършването на съответните услуги, което дружеството -
жалбоподател установява с така описаните приемо -предавателни протоколи. Действително неустановеността на материална
и кадрова обезпеченост на доставчиците, даваща основание да бъдат извършени
такива доставки, респ. услуги не е основание да не бъде признат данъчен
кредит, но това не са единствените съображения на органите по приходите за
формирания отказ. От друга страна, изводите на приходната администрация, че
доставчиците не са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост
да извършат услугите / да изпълнят доставките, не са опровергани от
задълженото лице. Твърденията на жалбоподателя, че въпросните
стоки са били реализирани веднага, с оглед вида им – бързоразваляща се стока
– пресни къпини, не са доказани по категоричен начин. В хода на производството по искане на
ответната страна е открито производство по оспорване на основание чл.193 от
ГПК на представените от жалбоподателите пред административния орган приемо -
предавателни протоколи и договори от, 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. по
извършените услуги от страна на „Зелената къща“ ЕООД, Риджийн“ ЕООД, Йоле мар
ЕООД, Акваграфикс ЕООД, Алекс 10 ЕООД, „Агроекофуудс“ ЕООД, „Маримекс“ ЕООД,
„Енконструкт“ ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „Био ЕМ ДИ 1“, ЕООД, гр.Берковица,
„Риджийн фруут“. В с.з. на 12.02.2020г.. е открито производство за
оспорването им, като същите са подробно описани, общо 60 бр.. В същото с.з. е
указано на жалбоподателя, че негова е тежестта на доказване на истинността на
оспорените документи, тъй като се касае за частни писмени документи, които не
носят подписа на страната, която ги оспорва и същите са представени от него
пред органите по приходите. От
страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства с оглед
разпределението на доказателствената тежест и направеното оспорване на
документите – общо 60 на брой, въпреки дадената му възможност за това. Не се доказа истинността на оспорените писмени доказателства, както
следва : 1./Договор за услуга от 18.10.2017 г. - папка 4, стр. 190 ; 2/.ППП от 30.12.2017 г. - папка 4, стр. 192 ; 3/.Договор за услуга от 01.09.2017 г. - папка 4, стр. 193 ; 4/.ППП от 31.12.2017 г. - папка 4. стр. 195; 5/. Договор за услуга от 01.08.2017 г.- папка 4, стр. 196;6/ ППП от 31.08.2017 г. - папка 4, стр. 198;7/ Договор за услуга от 15.06.2017 г.- папка 4. стр. 199; 8/ППП от 18.07.2017 г.,папка 4, стр. 201; 9/ Договор за услуга от 15.10.2016 г.- папка 4. стр. 202; 10/ ППП от 26.12.2016 г. - папка 4. стр. 204; 11/ Договор за услуга от 20.07.2016 г. - папка 4, стр. 205; 12/ ППП от 01.09.2016 г.- папка 4, стр. 206; 13/ Договор за услуга от 01.07.2015 г.- папка 4. стр. 208; 14/Договор за услуга 142 от 15.07.2014 г. - папка 4, стр. 209; 15/ Протокол от 19.09.2014 г. - папка 4. стр. 211; 16/ Договор за услуга 132
от 07.07.2014 г. - папка 4, стр. 212; 17/ Протокол от 29.08.2014 г. - папка 4, стр. 214; 18/ Протокол от 18.08.2014 г.- папка 4, стр. 215; 19/ Протокол от 31.07.2014 г.- папка 4, стр. 216; 20/ Договор за
покупко-продажба от 15.01.2014 г.- папка 4, стр. 225; 21/ ППП от 13.08.2015 г.-папка 4, стр. 230; 22/ Договор за услуга от
01.06.2013 г,- папка 4, стр. 232; 23/ ППП от 20.11.2014 г.- папка 4, стр.
234; 24/ Договор от 01.10.2015 г.- папка 4, стр. 235; 25/ ППП от 30.11.2017 г.- папка 4, стр. 236; 26/ ППП от 30.09.2017 г.- папка 4, стр. 237; 27/ ППП от 30.08.2017 г.- папка
4, стр. 238; 28/ ППП от 30.03.2017 г.- папка 4, стр. 239; 29/ ППП от 31.10.2016 г. - папка 4, стр. 240; 30/ ППП от 30.09.2016 г. -
папка 4, стр. 241; 31/ ППП от 30.08.2016 г.-
папка 4, стр. 242; 32/ ППП от 01.12.2015 г. -
папка 4, стр. 243; 33/ Договор от 01.03.2015 г,- папка 4, стр. 244; 34/ ППП
от 30.05.2016 г. - папка 4, стр. 246; 35/Договор от 25.01.2014 г. - папка 4, стр. 247; 36/ Договор за консултантска услуга от 13.12.2013 г.- папка 4. стр. 248; 37/
Договор за консултантска услуга от 28.05.2013 г.- папка 4, стр. 250; 38/ Договор
за консултантска услуга от 10.07.2012 г.- папка 4, стр. 253; 39/ Договор от 17.08.2017 г.- папка 4, стр. 255; 40/ Договор от 22.06.2016 г.
- папка 4, стр. 256 ; 41/ Договор от 22.06.2015 г.- папка 4, стр. 258; 42/Договор от 20.06.2014 г.- папка 4, стр. 259; 43/ ППП от 21.08.2017г.,
папка 4, стр. 260; 44/ ППП от 22.08.2017 г. - папка 4. стр. 261; 45/ППП от 23.08.2017 г. - папка 4, стр. 262; 46/ ППП от 24.08.2017 г,- папка
4. стр. 263; 47/ ППП от 25.08.2017 г. - папка 4, стр. 264; 48/ ППП от 31.08.2017 г. папка 4. стр. 265; 49/ ППП от 27.08.2017 г,- папка
4. стр. 266; 50/ ППП от 26.08.201 7 г. - папка 4, стр. 267; 51/ ППП от 28.08.2017 г. - папка 4. стр. 268; 52/ ППП от 29.08.2017 г. - папка 4, стр. 269; 53/ ППП от 30.08.2017 г.- папка 4, стр. 270; 54/ Договор от 02.06.2017 г. -
папка 4, стр. 271; 55/ ППП от 26.07.2017 г. - папка 4. стр. 273; 56/ ППП от
31.08.2017 г,- папка 4. стр. 274; 57/ Протокол за
приемане на продукция от 31.07.2014 г.- папка 6, стр. 6 - лице; 58/ Протокол за приемане на продукция
от 29.08.2014 г,- папка 6, стр. 6 - гръб;
59 / Протокол за приемане на продукция от 31.07.2015 г,- папка 6. стр. 7- лице и 60 / Протокол за приемане на
продукция от 31.08.2015 г,- папка 6. стр. 7-гръб. Предвид горното и поради недоказването от
една страна на истинността на оспорените документи, според съда въпросните
договори и приемо – предавателни протоколи следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото. Посочените документи не са взети предвид от
органите по приходите при извършването на ревизията, освен поради факта, че
при проверката не са установени документи, които да доказват изплащането на
сумите по фактурите във връзка с въпросните приемо – предавателни протоколи,
както и не са налице доказателства, от които да е видно какви са точно извършените
услуги, къде и от кого са извършени, какво количество и качество къпини и от
кой масив са били набрани. За процесния период дружеството жалбоподател не е
водило редовно счетоводство, включващо и всички необходими дневници, кантарни
бележки, не са попълвани каквито и да било документи за извършваните различни
агротехнически дейности, кога и в кой масив, какво е било набраното
количество къпини, качество, и от кой масив, съответно добивът на ден, какво
е била единичната цена и т.н. Именно и поради недоказване на истинността
им и изключването на оспорените приемо – предавателни протоколи и договори,
от доказателствата по делото, съдът намира, че следва да не кредитира и
заключението на счетоводната експертиза, която основава констатациите и
изводите си на тези документи. Всички посочени обстоятелства обосновават
извода, че събраните доказателства не доказват главно и пълно реалното
извършване на спорните услуги и доставки, нито взаимовръзката на тези услуги
и доставки с осъществяваната от лицето икономическа дейност. Съдът намира, че
констатираните в хода на ревизията обективни данни сочат, че спорните фактури
са издадени формално с цел злоупотреба с право при позоваването на правото на
приспадане и ревизираното лице не е могло да не знае за това. Тази неправомерна
цел обосновава и неправомерността на начисляването на данъка по смисъла на чл.70,ал.5
от ЗДДС, което е още един аргумент да се приеме, че
законосъобразно с оспорения РА е отказано признаване на претендираното право
на данъчен кредит. Несъмнено жалбоподателят, като лице, което
претендира право на данъчен кредит, следва да установи по пътя на пълно
доказване реалното извършване на спорните услуги и доставки и то именно от
сочените доставчици по фактурите, по които претендира данъчен кредит, което в
настоящия случай не е сторено, тъй като липсват убедителни доказателства по
изпълнение на услугите и доставките именно от казаните доставчиците
доставчиците "Маримекс" ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „ТАП 74“ ЕООД,
„Агроекофуудс“ ЕООД, „Солар дивелъпмънт“ ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, гр.София,
„Акваграфикс“ ЕООД, „Зелената къща“ ЕООД, „Риджийн“ ЕООД, „Еврохолидей
къмпани 88“ ЕООД, „Хена“ ООД, „Авангардни енергийни системи“ ЕООД и „Рейнбоу
студио“ ЕООД. Следва да се посочи, че за жалбоподателя е
налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи
претендираното право положителни факти, за която цел той следва да проведе
главно доказване, което винаги, за да е успешно, трябва да бъде и пълно. В
този смисъл, съдебната практика на Върховния административен съд по
аналогични казуси е последователна, в смисъл, че за доказване реалността на
доставките и извършването на услугите, винаги следва да се представят
достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, и то именно
от лицата, които се сочат за техни извършители, каквито каза се, според
настоящият състав на съда, не са ангажирани по делото. В тази насока следва да се посочи още, че
осчетоводяването на процесните доставки и издаването на съответните фактури,
нито само по себе си, нито дори в съвкупност с останалите доказателства по
делото, в случая може да обоснове категоричен извод за действителното
извършване на процесните услуги и / или доставки. То е само косвено доказателство,
което при липса на преки и непротиворечиви доказателства във връзка с
изпълнение на доставките от сочените доставчици, не може да обоснове
безсъмнен извод за реалността им. Действително, доказателствата за
осчетоводяването на доставките, например, успешно биха могли да подкрепят
тезата за реалното им извършване, като косвено доказателство, но само, когато
са налице други безспорни доказателства за това, но в случая, както вече бе
казано, не са представени преки и непротиворечиви такива, годни да установят
релевантните факти във връзка с реалното извършване на процесните услуги от
сочените доставчици. Все в обсъжданата насока притежаването на
редовно издадени данъчни фактури само по себе си не е достатъчно, за да
обоснове извод за действително осъществяване на отразените в същите стопански
операции. При оспорване на фактурите в тежест на ползващия се от правата по
тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са
действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства,
ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка и / или
услуга, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда
права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвените, така и по
отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се
касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко,
доказателства за действителното осъществяване на услугата /доставката. Признаването на право на данъчен кредит само
по данъчни фактури, при липса на всякакви доказателства относно реалното
изпълнение на доставките или реалното осъществяване на услугите, противоречи,
както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право.
Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на
фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право.
Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на
данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите
данъци (в този смисъл Решение от
13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227)
и Решение от
19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt
Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98,
Сборник 2000, стр. I-06973). Конкретно в т.13 на
Решението по Genius Holding С-342/87 категорично се приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи само, защото е вписан във фактура;
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите
данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са
дължими. В обсъжданата насока следва да се съобрази и
Решение от
06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, образувано по
запитване на български съд, по което Съдът на Европейския Съюз се е
произнесъл, в смисъл че "... за да се установи обаче, че на основание на
тези доставки на стоки е налице правото на приспадане,..., е необходимо да се
провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки
са били използвани.... за извършването на облагаеми сделки... " /т. 31/.
Т.е. във всички случаи СЕС е категоричен, че за признаване на правото на
приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на
фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със
средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в
тази насока е в компетентността на националния съд. С това доказване, в случая страната не се
справи по отношение на доставките по процесните фактури. Тоест, в случая не
може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които
получателят трябва да отговаря или, че администрацията е прехвърлила върху
данъчния субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако
процесните доставки са реално извършени и облигаторните отношения между
ревизирания субект и съответно неговите доставчици са се развили по начина,
по който се твърди, то самият получател следва да притежава всички
доказателства за това. Действително, съгласно задължителната
съдебна практика на СЕС по дела
С-80/2011 и С-142/2011,
жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата
обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в
условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото.
По аргумент от т.50 от
Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата
на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на
приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по
делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като
за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са
доказани. След като жалбоподателят претендира, че в негова полза са
престирани стоки и услуги от съответния доставчик, не може да претендира, че
е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би
следвало в негова полза да са доставени стоките и да са изпълнени услугите. Ето защо, съдът намира, че процесните
данъчни фактури, издадени от доставчиците не обосновават несъмнен извод, че
спорните услуги са осъществени именно от тях, така, както това е обективирано
в съставените първични счетоводни документи. Доказателства за обратното не се
ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената
тежест, с оглед общото правило на чл.154,ал.1
от ГПК, приложим във връзка с нормата на § 2 от ДР на ДОПК да
установи наличието на доставките, като проявени юридически факти, от който
черпи за себе си спорното в процеса право. При това положение, в случая не е възможно
да се приеме, че спорното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от
посочените доставчици, се е породило и е налично в патримониума на
жалбоподателя, то ще следва да бъде отказано в размер от 95 626,32 лева
– главница и лихви в размер на 29 259,70 лева. Крайният извод, който се налага, че
ревизионният акт в тази му част, като правилен и законосъобразен ще следва да
бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена, като неоснователна и
недоказана. В частта по ЗКПО. Както вече бе казано, в хода на ревизията е
извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на „Адивита“ ЕООД в
посока увеличение на основание чл.26,т.2
от ЗКПО с общата сума от 32 035,37 лева. – разходи за
доставки на стоки и услуги, които не са документално обосновани по смисъла на
този закон
и лихви на стойност 7 338 лева. За да обоснове този свой извод, е
прието, че тези разходи са документирани с фактури, издадени от посочените по
– горе дружества, но липсват доказателства за реално извършени услуги, а и
липсва редовно водено счетоводство на дружеството. Налице са доказателства, че фактурите,
издадени от „ТАП 74“ ЕООД, „Еврохолидей къмпани 88“ ЕООД, „Агроекофуудс“
ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, „Акваграфикс“ ЕООД, „Зелената къща“ ЕООД, „Риджийн“
ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „Енконструкт“ ЕООД и „Йоле мар“ ЕООД са отчетени в
счетоводството на дружеството като разходи за материали и услуги, но без те
да са реално извършени. Фактурите са отразени по дебита на сметка 602 “Разходи
за външни услуги“ за процесните финансови години и по сметка 601 „Разходи за
материали“ за 2014г. – относно фактура за органичен тор. Фактурите са
отнесени по дебита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“, която е
приключена със сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“. Сметка 701 е
приключена със сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“, като по този
начин стойността на процесните фактури е оказала влияние върху финансовия
резултат на жалбоподателя. Аналогични са обстоятелствата и във връзка с
издадените от „Енконструкт“ ЕООД и Йоле мар“ ЕООД, фактури. По отношение на
издадените такива от първото дружество е осчетоводена фактура от 20.11.2014г.
по сметка 602 “Разходи за външни услуги“ на стойност 13 000 лева, без
ДДС с предмет „Консултантски услуги“. Представени са били договор за
консултантска услуга от 01.06.2013г., приемо – предавателен протокол от
20.11.2014г., РКО и вносна бележка за нареждане на сумата от 13 000
лева. При насрещната проверка на „Енконструкт“ ЕООД, последните обаче не са
представили документи. Дружеството е дерегистрирано по реда на ЗДДС, считано
от 14.04.2014г., поради наличие на обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. По –
късно от името на дружеството са представени документи, идентични с
представените такива от „Адивита“ ЕООД. С договора за консултантска услуга
дружеството се е задължило да извърши услуга по намиране на земеделски земи в
Северозападна България с обща площ от 150 – 300 дка в срок до 01.12.2014г., а
с приемо - предавателния протокол е била предадена услуга „намиране на 97
имота и съдействие за сключване на договори за аренда / наем“ за 260 дка, по
единична цена 50 лева/ общо в размер на 13 000 лева. Фактурата е с общо формулиран предмет, без
конкретни параметри на услугата, която се фактурира с нея, без да препраща
към конкретен договор или друг документ, който да индивидуализира услугата.
При проверката е установено, че посочената банкова сметка ***, няма
доказателства да е разкрита на името на доставчика, както и че към датата на
сключване на договора управител и собственик на дружеството /по данни от
Търговския регистър/ е друго лице, различно от това посочено в договора, като
и седалището на дружеството е различно. Както управителя, така и седалището
са променени след сключването на договора – едва на 03.02.2014г. В случая
също липсват доказателства за реалното извършване на услугите, тъй като не
става ясно кое лице е извършило консултантската услуга, кои са поземлените
имоти, които са намерени, къде се намират, няма отчети за извършената работа,
няма представени копия на договори за наем / аренда на земеделска земя и др. Относно представените фактури от „Йоле мар“
ЕООД при извършената насрещна проверка по протокол от 13.08.2018г., следва да
се има предвид, че към тях са приложени копия от фискални бонове, а от
доставчика са представени копия на дневни фискални отчети от ЕКАФП, договор
за услуга от 15.10.2016г. и приемо - предавателен протокол от 26.12.2016г.
Доставчикът е представил също и писмени обяснения и счетоводни регистри.
Фактурите са от м.11 и 12.2016г. на обща стойност от 42 000 лева, като
всички те са с предмет „дейности, свързани с отглеждане на 75 дка къпини и
160 дка малини в местност „Дешковец“, с.Търговище и са отразени в
счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 602 „Разходи за външни
услуги“ на 31.12.2016г. Фискалните бонове към фактурите са издадени
за периода от 31.03.2017г. до 06.04.2017г., като по данни на НАП за
регистрираните обороти на фискалното устройство на „Йоле мар“ ЕООД,
последният подаден отчет е от 04.04.2017г. След тази дата не са подавани
данни за регистрирани обороти от фискалното устройство с дистанционна връзка,
макар, че то не е дерегистрирано. Фискални бонове от това устройство обаче са
представени с дати от 05.04.2017г. и 06.04.2017г. към две от фактурите, като
дневни финансови отчети за тези дати няма. С договора „Йоле мар“ ЕООД са се
задължили да предоставят услуги, свързани с отглеждане на 75 дка къпини и 160
дка малини в местност „Дешковец“, с.Търговище – окосяване на междуредията на
лехите и пътищата около насажденията с храсторези, собственост на
възложителя; почистване на лехите, междуредията и пътищата около насажденията
от камъни. В приемо - предавателния протокол от 26.12.2016г. са вписани само
„окосяване и изнасяне на камъни“ за общо 240 дка. Услугите, които са приети с
процесния протокол не съответстват на уговореното с договора, както и с
предмета, посочен във фактурите, а освен това в протокола не са описани
мястото на предаване на услугите, обектите, на които са извършени, лицата и
др., поради което и не може да удостовери реално завършени дейности и то във
връзка с въпросните фактури. Писмените обяснения, дадени от името на
„Йоле мар“ ЕООД са идентични като вид, шрифт на изготвяне и като текст
писмените обяснения, дадени от доставчиците „Зелената къща“ ЕООД и „Риджийн“
ЕООД, включително и „…косене, плевене, рязане и др. на малинови и ягодови
насаждения“, които дейности били извършени от персонала на дружеството.
Ревизираното дружество обаче не стопанисва ягодови насаждения от една страна,
от друга в случая липсват подписи на лицата, в представените ведомости за
заплати за процесния период. „Йоле мар“ ЕООД също е дерегисрирано по ЗДДС
поради наличие на обстоятелства по реда на чл.176 от ЗДДС и то от
28.09.2016г., т.е. преди сключването на договора за услуга от 15.10.2016г. Документите, представени от „Йоле мар“ ЕООД,
които съдържат подписи, тъй като не всички са заверени, включително и
платежната ведомост и писмените обяснения, които са поставени под името на
Георги Светославов Георгиев и като управител на дружеството, и като касиер.
По данни на ЕСГРАОН обаче е установено, че той е починал преди началото на
ревизията – на 13.05.2018г., поради което и няма как представените по време
на проверката от дружеството документи, подписани от него на 10.08.2018г. да
отговарят на действителността. Т.е. не става ясно кой е подписал документите,
кой ги е изготвил и т.н. страните по сделките не са представили доказателства
за вида и начина на калкулиране на цената на услугите – труд, материали,
време и др. какво е наложило извършването на услугата „окосяване“ през
зимните месеци не става ясно. При така установеното от органите по
приходите и неопровергано от жалбоподателя според съда настоящият случай
попада в хипотезата на чл.26,т.2 във връзка с чл.10,ал.1 от ЗКПО. В част втора,
глава шеста от ЗКПО, в редакцията му към процесния период, са
уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл.22 от закона, същият се
определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин,
определени в тази част, със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните
временни разлики; 3. сумите, предвидени в тази част. Чл.23,ал.1
от същия закон пък, дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а
това са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.
В ал.2,т.1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на
данъчния финансов резултат, когато в този закон
е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход
(загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното
отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови
резултати през следващите години. От своя страна, счетоводните разходи, които
не се признават за данъчни цели са изчерпателно изброени в чл.26, т.1-11 от ЗКПО,
сред които по т. 2 - разходи, които не са документално обосновани по смисъла
на този закон.
Съответно, понятието документална обоснованост е уредено в нормата на чл.10 от
ЗКПО. В ал.1 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено,
че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. От
така цитираните правни норми, се налага изводът, че във всички случаи, от
съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи
да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции. Казано с
други думи, формалното документиране на една доставка/ услуга, чрез
издаването на първичен счетоводен документ, ако същата не е действително
извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на чл.10,ал.1
от ЗКПО, респективно липса на документална обоснованост. При това положение, разходите по процесните
фактури, издадени от доставчиците „ТАП 74“ ЕООД, „Еврохолидей къмпани 88“
ЕООД, „Агроекофуудс“ ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, „Акваграфикс“ ЕООД, „Зелената
къща“ ЕООД, „Риджийн“ ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „Енконструкт“ ЕООД и „Йоле
мар“ ЕООД не следва да се признават за данъчни цели, поради това, че самите
фактури не отразяват вярно стопанските операции, т.е. коментираните разходи
не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и със стойността по
фактурите, следва да бъде преобразуван финансовия резултат за 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г. Съображенията относно липсата на действително осъществени
услуги и доставки от посочените фирми, бяха изложени по – горе в настоящото
решение, и не следва да бъдат повтаряни и тук. Предвид гореизложеното законосъобразно в
случая е извършено увеличение на финансовият резултат на
дружеството-жалбоподател за процесните години със сума в размер на
непризнатите разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото лице въз основа
на процесните фактури, издадени от доставчиците „ТАП 74“ ЕООД, „Еврохолидей
къмпани 88“ ЕООД, „Агроекофуудс“ ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, „Акваграфикс“ ЕООД,
„Зелената къща“ ЕООД, „Риджийн“ ЕООД, ЕТ „Иво Джеджеров“, „Енконструкт“ ЕООД
и „Йоле мар“ ЕООД, в резултат на което законосъобразно са определени
допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2014, 2015г., 2016 и
2017г. в общ размер на 32 035,37 лева, който в процесния РА е вменен на
лицето като задължение за внасяне. На основание чл.175,ал.1
от ДОПК са начислени лихви в общ размер на 7 338 лева. Що се отнася до така определените задължения
за лихви, в жалбата не се сочат конкретни мотиви в тази насока. Органът по
приходите се е съобразил с относимите норми от ЗКПО, като правилно е
определил дължимите данъци за ревизираните периоди, както и задълженията за
невнесени в срок дължими данъци, за което се дължат лихви. Казаното обосновава законосъобразността на ревизионния
акт и в тази му част, и съответно отхвърляне на жалбата и в тази ѝ
част, като неоснователна и недоказана. Съгласно чл.124,ал.2
ДОПК тежестта да обори по делото тази констатация е изцяло на
жалбоподателя, а това не е сторено. Спорен въпрос между страните е наличието на
основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от
ДОПК и в случая този факт по безспорен начин е доказан от
ревизиращия екип – както данните за укрити приходи или доходи по ал.1,т.2 –
за процесния период от 2014г. – 2017г. така и липсата / непредставянето на
счетоводна отчетност съгласно ЗСчет. / воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно т.4 от ДОПК. Както се каза по-горе,
при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи получаването на
средствата/или част от тях/ от въпросните дружества и те да са били налични в
началото на ревизирания период, но това не беше направено нито в хода на
съдебното производство, нито по - рано в хода на ревизията. Следователно
изчисленият от ревизиращия екип паричен поток за периода 2014 – 2017г. е
правилен и не са налице основания за неговата промяна. От всичко описано по –
горе във връзка с недоказването на осъществените от дружеството разходи то е
доказано наличието на обстоятелствата по чл.122,ал.1,т.2
от ДОПК, доколкото отново при доказателствена тежест за
жалбоподателя да установи осъществяването на услугите, за които се твърди, че
са извършени и респективно е осъществено плащане от тяхна страна, но за това
не са представени безспорни доказателства. Установените и описани по – горе
обстоятелства във връзка с неяснотите, свързани с воденото счетоводство и
неводенето на редица дневници и неиздаването на конкретни документи,
безспорно установяват наличието и на другото основание по чл.122,ал.1,т.4 от
ДОПК. С оглед безспорно установеното наличие на
обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2
и т.4 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред важи
презумпцията на чл.124,ал.2
от ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното. Следователно в тежест на жалбоподателя е да обори тази законова
презумпция, което в настоящия случай не беше направено, не беше проведено
пълно насрещно доказване, съответно фактическите констатации на ревизиращия
екип следва да се считат за верни. След като фактическите констатации са
верни, т. е., не са оборени фактите, въз основа на които са определени
увеличенията на финансовите резултати за годините от 2014г. до 2017г., като
правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по
ЗКПО. Доколкото ревизията е извършена по реда на чл.122 от
ДОПК при безспорно установено наличие на обстоятелства по чл.122,
ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК, не може да се очаква пълно съответствие
между така установените публични задължения и публичните задължения, които
биха били установени, ако жалбоподателят добросъвестно е изпълнявал
задължението си да декларира всички подлежащи на деклариране доходи. Целта на
производството по чл. 122 от
ДОПК е да даде възможност, правен ред и способ на органите по
приходите във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на съответния материален закон, защото е налице
противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението
на някои от фактите, изчерпателно изброени в чл.122,ал.1
от ДОПК, да се установят във възможно най-голяма пълнота данните,
които се доближават максимално до данъчната основа, до която би се стигнало
при нормално развитие на правоотношенията. Т. е., при този ред на ревизия
никога не може да се достигне до абсолютна точност на установяване на
публичните задължения именно поради липсата на нормално развитие на данъчните
правоотношения. Доказателствата представени пред
ревизиращите органи, са обсъдени от органите по приходите, като по този начин
и по отношение на тях е налице презумпцията по чл.124,ал.2
от ДОПК, а тя не бе оборена с надлежни доказателства в съдебното
производство. В заключение следва да се посочи, че в хода
на настоящото съдебно производство жалбоподателят не ангажира необходимата
пълнота от доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване истинността на съдържащите се в ревизионния акт фактически
констатации. Обратно, органите на приходната администрация, установиха по
безсъмнен начин проявлението на фактите, от който черпят правомощието си да
определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл.122 от
ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на
ревизионното производство доказателства. Съвкупната преценка на приобщените
по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на
органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи са съответни на материалния закон. С оглед точното определяне на конкретния
размер на данъчната основа за ревизирания период и съответното изчисление на
размера на дължимия данък и следващите се акцесорни задължения, следва да се
приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи не са допуснати
нарушения на закона. В обобщение на горното съдът намира
ревизионният акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата
компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в чл. 120 от
ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Оспореният акт е издаден в производство
по реда на чл.122,ал.2
от ДОПК, като съгласно чл.124,ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации в РА, се смятат за верни до установяване на противното. В хода на
настоящото производство жалбоподателят не обори съдържащите се в потвърдената
част от РА фактически констатации, а от своя страна тези фактически
констатации са обосновани със събраните доказателства. РА, е издаден в
съответствие с приложимите и обсъдени разпоредби на чл.122 от
ДОПК, което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният
акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. При
този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски, на основание чл.161,ал.1
от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
"ОДОП" – гр.Велико Търново сумата от 4 172,59 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване с разпоредбите на чл.8,ал.1
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед материалния интерес в размер на лева. Водим от горното, Административният съд Р
Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Адивита“ ЕООД,
с.Средогрив, обл.Видин срещу РА № Р-04000518004226 – 091 – 001/ 22.03.2019г.
на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, с която е
потвърден с Решение №141/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП. С потвърдения
ревизионен акт на жалбоподателите е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 95 626,32 лева и са начислени лихви по ЗДДС в
размер на 29 259,70 лева за данъчните периоди, както следва : месеците
01,04,05,08,09 и 10.2014г., м. 01,0407 и 08.2015г., 05,08,09 и 10 за 2016г.,
м. 03, 07, 08, 09, 11 и 12 на 2017г. и м.03.2018г., както и са определени
допълнително суми за плащане на корпоративен данък за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2017г. в общ размер на 32 035,37 лева и са начислени лихви в
размер на 7 338 лева, като неоснователна. ОСЪЖДА „Адивита“ ЕООД, гр.Видин да заплатят
на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП, сума в размер на
4 172,59/ четири хиляди сто седемдесет и два лева и петдесет и девет
стотинки/ лева – разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
||||||||||
Решение по дело №312/2019 на Административен съд - Видин
| Номер на акта: | 20 |
| Дата: | 2 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.) |
| Съдия: | Антония Благовестова Генадиева |
| Дело: | 20197070700312 |
| Тип на делото: | Административно дело |
| Дата на образуване: | 24 октомври 2019 г. |