№ 1591
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от Адвокатско дружество „Г.“,
Булстат:*********, представлявано от управителя С.Г., против определение
№9049 /03.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ІХ гр. състав, постановено
по ч.гр.д. № 10669/2021год., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото на 05.10.2021г.
определение №7940 в частта за разноските.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Частният жалбоподател
поддържа, че заповедният съд неправилно е определил размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника по
реда на чл.6,ал.1,т.6 от НМРАВ.Твърди , че подаденото възражение по чл.414
от ГПК е било мотивирано и изложените в него съображения е следвало да
се вземат предвид дори и да няма подаден отговор на исковата молба.Така
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е следвало да бъде
определен по реда на чл.7,ал.7 във вр. ал.2,т.2 от НМРАВ възлизащ на сумата
от 360 лева с ДДС.
С писмения си отговор насрещната страна по жалбата „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД, чрез пълномощника си
юрисконсулт Х.А., оспорва жалбата и моли същата да се остави без
1
уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, поради следното:
Заповедният съд е уважил частично подаденото на 29.06.2021г. от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД заявление и на
01.07.2021г. е издал заповед №5880 за изпълнени на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника СТ. ЛЮБ. К.,ЕГН:********** .
В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника,
вследствие на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си. Поради липсата на представени доказателства за
предявен иск в рамките на дадения срок, с определение №7940, постановено
на 05.10.2021г., заповедният съд е обезсилил издадената заповед за
изпълнение и е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско
дружество „Г.“, за осъщественото процесуално представителство на
длъжника в заповедното производство, в размер от 72 лева с вкл. ДДС, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На 13.10.2021г. е била подадена молба по чл.248 от ГПК от
адвокатското дружество за изменение на определението в частта за
разноските, с доводи за незаконосъобразност при определяне от заповедния
съд на размера на дължимото адвокатското възнаграждение.Според
изложеното в молбата дължимият размер за процесуално представителство на
длъжника в заповедното производство възлиза на сумата от 360 лева с ДДС,
определен по реда на чл.7,ал.7,вр.ал.2,т.2 НМРАВ.
С обжалваното определение подадена от адвокатското дружество
молба по чл.248 от ГПК е оставена без уважение от първоинстанционния съд
, по съображения , че размерът на същото следва да бъде определен по реда
на чл.6, ал.1, т.2 от НМРАВ, възлизащ на 72 лева с вкл. ДДС
Така основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред въззивната
инстанция, е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за подаване
2
на възражение по чл. 414 от ГПК, за което жалбоподателят претендира да е в
размер от 360 лв. , определен по реда на чл.7,ал.7 във вр. ал.2,т.2 от НМРАВ
Настоящият състав споделя възприетото разрешение в цитираната от
първоинстанционния съд практика - Определение № 377/24.07.2017 г. по
ч.т.д. № 601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, относно размера на дължимото на
длъжника възнаграждение, при подаване на възражение.
В НМРАВ е регламентиран минималният размер на адвокатските
възнаграждения за съответния вид услуга. По отношение приложението на
чл. 7, ал. 7 от НМРАВ е налице съдебна практика на ВКС на РБ, съгласно
която процесната норма не намира приложение по отношение минималното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното
производство, защото същата норма касае единствено минималното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното
производство, при направено искане за издаване на заповед за изпълнение. В
НМРАВ не е изрично предвидена разпоредба, която да обхваща процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което и
на основание § 1 от ДР възнаграждението следва да се определи по аналогия,
като се изходи от вида на самото процесуално действие.Определянето на
възнаграждението по аналогия в конкретния случай, а именно за извършване
на процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК,
следва да бъде извършено по правилата на чл. 6, т. 5, предл. последно от
Наредбата, а именно -подаването на "други молби", като по тази норма
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
От данните по делото е видно, че в заповедното производство длъжникът СТ.
ЛЮБ. К., чрез упълномощеното Адвокатско дружество „Г.“,е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, като в договора за правна защита и
съдействие, е предвидено осъществяване на процесуално представителство в
заповедното производство, но няма уговорен и заплатен адвокатски хонорар,
като представителството ще бъде безплатно поради материално затруднение
на представлявания, а възнаграждението ще се определи от съда и възложено
за заплащане на насрещната страна на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. В
заповедното производство упълномощеният представител на длъжника , е
извършил едно единствено процесуално действие-подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК . Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК изисква единствено
подаване на възражение, като не се изисква каквото и да било обосноваване
3
на същото, освен в хипотезата на чл. 414а от ГПК/ частично или пълно
изпълнение на задължението си по заповедта/, какъвто не е настоящия случай.
Дори да е налице мотивиране на възражението по чл. 414 от ГПК, последното
е без правно значение и правна стойност и не променя формалното изискване
на закона да не се обосновава. Касае се за типично бланкова форма на
възражението по чл. 414 от ГПК, която не само се връчва лично на длъжника
като приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото й
съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът
лично и без особени затруднения да се ориентира и да го попълни без
всякаква помощ ,като в същност се попълват личните му данни, номера на
делото и се полага подпис. При тези данни се налага извод, че за
процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на
пълномощника на длъжника се дължи единствено възнаграждение в
минимален размер от 50 лв./петдесет лева/ на основание чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Обратната теза би дала възможност за присъждане на небосновани и в пъти
по-високи адвокатски възнаграждения без реално извършена насрещна
престация от пълномощника на длъжника.
При така изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
намира, че дължимото в полза на Адвокатско дружество „Г.“ адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
длъжника в заповедното производство изразяващо се в подаване на
възражение по чл.414 от ГПК, е в размер на сумата от 50 лева, към която и на
основание § 2 а от Наредбата следва да се начисли ДДС, поради което му се
следва сумата от 60 лв. с ДДС.
От заповедния съд в полза на жалбоподателя е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 72 лева с ДДС, по висок от дължимия такъв.С
оглед забраната за влошаване на положението на въззивника, , настоящата
инстанция следва да потвърди обжалваното определение.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №9049 /03.11.2021г. на Пловдивския
районен съд, ІХ гр. състав, постановено по ч.гр.д. № 10669/2021год,
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5