Р Е Ш Е Н И Е
№І-76 01.07.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело
№ 754 по описа за 2019 година на
Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:
********* ,чрез пълномощник юрисконсулт Радина Иванова Илиева, против Решение №
557/13.03.2019г., постановено по гр.д.№ 5539/2018г. по описа на РС-Бургас, с
което са отхвърлени предявените от въззивния ищец против ответника Д.Т.Н.
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК- за установяване на парично
вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № **********, сключен
на 30.03.2017г.
Първоинстанционният
съд е счел, че уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита не било направено преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, поради която
причина и в хипотезата на иск по чл.422 ГПК за суми, дължими по договор за
кредит ако фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната
изискуемост не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането в
заявения размер не е изискуемо, респ.- не е възникнало на предявеното
основание.Изложени са съображения и за това, че тъй като в със заявлението и с
исковата молба вземанията за главница, договорна лихва и допълнителни
възнаграждения били претендирани в общ размер съдът не можел да се произнесе по
отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
обратното означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен
иск.Изложени са съображения за нищожност на
клаузата, уговаряща възнаграждение по сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет от „допълнителни“ услуги.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно.На първо място се изтъква
,че неправилно съдът възприел, че предсрочната изискуемост по договора за
потребителски кредит не била обявена на длъжника,тъй като в чл.12,3 от Общите
условия към ДПК била уговорена предсрочна изискуемост на кредита при просрочие
на една месечна вноска с повече от 30 дни.В случая длъжникът сключил договора
за кредит с небанкова институция , поради което по отношение на същия кредит не
намирал приложение т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; цитирани са решения
на съдилища в РБългария .При условията на евентуалност въззивника моли съда да
приеме, че ако счете за ненастъпила предсрочната изискуемост на ДПК, то да постанови решение, с което да
бъде присъден сбора от непогасени вноски с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания/отново сочи съдебна практика/.Подробно и
обстоятелствени съображения са изложени и относно решението на БРС в частта, с
която съдът е намерил за нищожно споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, като се позовава на договорния характер на споразумението,
възможността контрахента Д.Н. по силата на чл. 7.1 от ОУ към процесния договор
да се откаже от него, без да дължи неустойка;цитирана е т.14 от
Допълнителните разпоредби на Закон за
защита на потребителите;изложени са съображения, основани на чл.9 от ЗЗД,
прогласяващ принципа за свободно договаряне.Моли отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго такова, с което предявените искове бъдат уважени.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивното дружество не се
представлява постъпила е писмена
молба от процесуалния му представител със становище за поддържане на въззивната жалба; представен е списък на
разноските и се моли присъждането им.
Постъпил е
писмен отговор от адвокат Светла Стоянова, назначена от съда процесуален
представител на въззиваемата Д.Н., в който излага подробни и обстоятелствени съображения по всяко от
твърденията,респ.- исканията, заявени от въззивното дружество в жалбата
му;моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание особения процесуален представител на въззиваемата Д.Н. поддържа писменото си
становище.
Производството е
с правно основание чл.422 ГПК.
Обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
При обсъждане доводите на жалбоподателя и като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
възоснова на сключен договор за потребителски кредит № 3018435336 от 30.03.2017г.,
възоснова на който „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
е предоставил на Д.Т.Н. сума в размер на
2100 лева; срокът на кредита е уговорен
на 24 месеца, месечната вноска по кредита, която следва да се плати на всяко
първо число от месеца , е в размер на 129,82 лева и включва освен главница, така и лихва, в резултат на което общото задължение
по кредита се изчислява в размер на 3115,68 лева.Освен това с договора е избран и закупен пакет от
допълнителни услуги на стойност 1950,48
лева с размер на месечната вноска- 81,27
лева.
От ищеца се сочи, че
длъжникът Н. е заплатила само сумата от 212,60 лева, след което е преустановила
плащанията.
С разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договорите за потребителски кредит, приобщени съгласно
чл.16 от ЗЗД към договорния регламент (нарочна декларация от 30.03.2017г.
към договора), е прието, че при просрочие на задължението за плащане на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по
него без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана,
предизвестие или др. под., т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на
договора.
Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото
дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона
за кредитните институции (ЗКИ), въззивникът - кредитодател по
процесния договор за кредит счита, че спрямо него са неприложими изискванията
на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за обявяване
предсрочната изискуемост.
Тези доводи на въззивния ищец съдът намира за неоснователни.
Действително, с оглед качеството на кредитодателя и вида на
сключения договор, приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно
договорите за заем за потребление (чл.240 - 241 ЗЗД), но с оглед предмета на
иска тази преценка не се явява съществена за спора.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че
надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на
предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед
за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато
кредитният дълг се претендира по общия исков ред/вж Решение № 123/09.11.2015г.
по т.д.№ 2561/2014г. на ВКС, ТК ІІ т.о./. Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е
договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от
небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови
кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при
договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на
определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор
не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая има само твърдения на ищеца
за изпратено уведомление до длъжника, но доказателства за това, както и за
получаване от длъжника на твърдяното уведомление, по делото не са представени.
Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора),
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай по
делото са надлежно установени обективните предпоставки за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем – забава на длъжника в определен съгласно чл.12.3 от
приложимите към договора ОУ, времеви интервал. Същите не се и оспорват от ответника
– кредитополучател.
Не е доказано обаче наличието на надлежно изявление на
кредитора, доведено до знанието на длъжника.
С оглед на това съдът намира, че в случая не се установява
настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от ответника кредитен дълг по
сключения между страните договор за потребителски кредит №********** от 30.03.2017г.,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което на предявеното основание-
настъпила предсрочна изискуемост на договор за кредит, установителният иск не е основателен.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Последователното прилагане на този принцип означава да
се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след
предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
"След като се приема, че съществуването на
вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо,
а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за
изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено
нещо"/
Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№
8/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
В
същото
Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№
8/2017г. на ОСГТК на ВКС се приема и че присъждането на
вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск, в каквато насока
са мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед на
изложеното и като съобрази обстоятелството, че срокът на договора е изтекъл на
30.03.2019 година,въззиваемата Н. е заплатила само сумата от 212,60 лева, с което е погасила
само незначителна част от задължението
си, в резултат на което и до
постановяване на настоящето решение са останали непогасени падежирали месечни вноски в общ размер от 2903,08 лева, изчислени от въззивният съд
по реда на чл.162 ГПК, до който размер установителния иск е
основателен.
За да
стигне до горния извод въззивният съд разгледа и уговореното
в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер на 1950,48 лева, съгласно раздел VI „Параметри” от договора.
Съгласно представеното
към договора Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно:
1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и
5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да
не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление
на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от
уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова
и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в
размер на 1950,48лв. съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,за която съдът е длъжен
служебно да следи. Затова, поради недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1950,48
лева, установителният иск за същия паричен размер сума е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По изложените съображения установителния иск е основателен до
размера от 2903,08 лева, като над тази
сума и до претендирания с исковата молба сума в общ размер от 4 853,56лева искът е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
Първоинстанционният съд е стигнал до друг краен резултат, с
оглед на което и по изложените съображения обжалваното решение е неправилно в
частта над сумата от 2903,08 лева и като
такова следва да се отмени и вместо него се постанови друго такова с уважаване
на установителната претенция в размера до 2903,08 лева, от които 2000 лева
главница по дадена в заем сума и 903,08 лева –договорено възнаграждение.
Като законна последица от уважаването на предявения иск в
посочената част, следва да се присъди и законна лихва върху сумата от 2000 лева от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2018г.
до окончателното изплащане на вземането. С депозирането на исковата молба
длъжникът е изпаднал в забава, доколкото и същата има характера на покана –
чл.84, ал.2 ЗЗД.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от
предявения иск. В хода на
заповедното производство следва да бъдат присъдени държавна такса по съразмерност- 58,06 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.
В
настоящото исково производство,както и в това пред районния съд, съобразно
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ищеца—въззивник в размер на по 300 лева за инстанция
Въз основа на изложените мотиви Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 557/13.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 5539/2018г. по описа на РС-Бургас в частта, с която
е отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД против Д.Т.Н. за
сумата над 2903,08 лева до претендираната обща сума в размер от 4 853,56
лева, плащането на която обща сума от 4853,56
лева е разпоредено със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1578/2018г. по описа
на РС-Бургас,ведно със законната лихва,считано от 02.03.2018г. до окончателното
изплащане, както и за разноските в
заповедното производство над сумата от 108,06 лева, от които 58,06 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение , вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО отношение на Д. Т.Н. с ЕГН ********** от ***,че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,бул.“България“49, бл.53Е,вх.В, има парично вземане спрямо нея в размер на общо 2903,08лева,от която 2000 лева дадена в
заем сума и 903,08 лева договорено възнаграждение, сумата от 2903,08 лева представляваща
част от претендирана обща сума в размер от 4 853,56 лева, плащането на
която обща сума от 4 853,56 лева е
разпоредено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1578 по описа на РС-Бургас за 2018г.,ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба на 23.07.2018г.
до окончателното й изплащане,както и съдебно-деловодни разноски в общ размер
от 108,06 лева, от които 58,06 лева заплатена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 557/13.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 5539/2018г. по описа на РС-Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Д. Т.Н.
с ЕГН **********от *** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“България“49,
бл.53Е,вх.В, съдебно –деловодни разноски в размер на 300 лева юрисконсултско
възнаграждение и 58,06 лева заплатена
държавна такса по сметка на БРС, както и държавна такса от 29,03 лева пред БОС и юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.