№ 27
гр. Севлиево , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Х. Косев
при участието на секретаря Ивелина А. Цонева
като разгледа докладваното от Боян Х. Косев Гражданско дело №
20214230100067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Д. В. Д., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка Д. К. Г., ЕГН **********, срещу В. Д. Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.150 СК за увеличение на присъдена със
съдебна спогодба по гр. д. № 1085/2015 г. на СРС, издръжка от 120 лева на 350 лева
месечно, считано от предявяването на исковата молба.
Ищецът твърди, че определената издръжка вече не покривала нарасналите му
нужди. Посещава училище и извънкласни дейности, за които са необходими
допълнителни средства – за работно облекло за практиката му в училище и учебни
пособия, за посещение на фитнес, разходи за периодични прегледи при специалист –
ортодонт, закупуване на дигитални устройства. Твърди ответникът да разполага с
материални възможности за заплащане на издръжка в увеличен размер, тъй като
работи на постоянен трудов договор.
Ответникът, В. Д. Й., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не оспорва иска до размера от 200 лева. В съдебно заседание не оспорва иска
до размер от 240 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от дубликат на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0223/03.08.2004 г. на Община
Севлиево, че ищецът Д. В. Д. е низходящ от първа степен на ответника В. Д. Й. и на
Д.К. Й.а и към предявяване на исковата молба не е навършил 18-годишна възраст.
1
Не е спорно и видно от представената съдебна спогодба от 04.02.2016 г.
одобрена по гр. д. № 1085/2015 г. на СРС, ответникът се задължил да заплаща на
ищецът Д. В. Д. месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 09.11.2015 г.
Не е спорно и видно от карта за ученик и удостоверение от училище от
15.09.2020 г. ищецът е записан в ***, като обучението се очаква да приключи на
01.03.2024 г.
Видно от потвърждение на поръчка, издадено от *** за ищеца са закупени
учебници и помощна учебна литература на стойност 270.20 евро.
Видно от фактура, издадена от „*** и фактура, издадена от *** са извършени
разходи за работно облекло за училищна практика на ищеца в размер на 271.32 евро,
съответно за закупуване на зимно яке в размер на 259.50 евро.
Не е спорно и видно от представена фактура, издадена от *** е закупен лаптоп
на ищеца на стойност 796.10 евро.
Представено е удостоверение за участие на ищеца в образователно мероприятие
за работа в евангелистко професионално училище на *** за периода 07.10.2020 г.-
09.10.2020 г., за което е събрана такса 50 евро.
Представени са и фактура № 17938109 на стойност 30.70 евро и фактура №
18455036 на стойност 184.07 евро, издадени от „*** за извършени разходи за
провеждано ортодонтално лечение на ищеца Д. В. Д.. Разликата в от дължимите суми
за лечението на ищеца са поети от Здравната каса.
Съгласно удостоверение, изх. № 276/26.01.2020 г., издадено от ***, за периода
м.01.2020 г.– м.12.2020 г., бащата на ищеца Д. В. Д., е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 29520.61 лева.
Не е спорно между страните и се установява от дубликат на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0081/12.04.2016 г. на Община
Севлиево, че ответникът В. Д. Й. има и друго дете – Г.В. Д., роден на *** г., за което
също има задължение да изплаща издръжка.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката Анджелика Николаева Дюлгярова, показанията на която съдът
кредитира, тъй като са основани на личните й впечатления, вътрешно
непротиворечиви и съответни на останалите събрани в хода на производството
доказателства. Въз основа на показанията, съдът приема за установено, че поради
дентални проблеми на ищеца са му били поставени брекети, което налага
извършването на периодични прегледи, за което се заплащат суми между 150 и 200
евро. Също така ищецът имал наднормено тегло, поради което по препоръка на
диетолог посещава фитнес, за което месечната такса е между 50 и 60 евро.
Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са
представени.
Относно иска с правна квалификация чл.150 СК.
2
Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите
възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на
детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно
и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителният иск за увеличение на
присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът –
детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да
докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило
пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3)
материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за
релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-
70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и
възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на
задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).
По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което
поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за
тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно
и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло,
вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Н. Л., “Семейно право на РБ”, стр.
488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното
доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване
на ищеца).
В конкретния случай, ищецът Д. В. Д. доказа, че е роден на 27.07.2004 г., т.е.
към приключване на съдебното дирене – 26.10.2017 г., е непълнолетен син (чл. 4 ЗЛС)
на ответника В. Д. Й.. От друга страна, от присъждането със спогодба от 04.02.2016 г.,
постановена по гр. д. № 1085/2015 г. на СРС, на месечна издръжка на ищеца Д. В. Д. в
размер на 120 лева до приключването на съдебното дирене – 22.02.2021 г., е изминал
значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата,
тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и
неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за
осигуряване на условия за неговото психо-физично развитие. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства
(в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).
Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите
му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и
др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо
и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение
3
за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използуват за цели извън издръжката.
Възрастта на ищеца (16 години) и посещаването на училище предполагат
потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия, заплащане на такси за
допълнителни дейности. Ищецът Д. В. Д. е доказал и допълнителни нужди – за работно
облекло и пособия във връзка с обучението си за автомеханик, посещения на фитнес,
както и извънредни разходи свързани с ортодонтално лечение, което налага често
извършване на дентални интервенции. В случая се касае за влошено здравословно
състояние, което изисква разноски, различни от обичайните за отглеждането на здраво
дете от същия пол и възраст. Разходите за закупен лаптоп на ищеца и за участие в
еднократно мероприятие нямат траен характер и също не следва да се вземат предвид
при определяне на месечния размер на издръжката.
Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през
основната част от време детето се намира в училище, което значително намалява
разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода,
отопление/, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата
молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на ищеца е в размер на
550 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, учебни пособия и материали,
такси за допълнителни дейности, както и социално общуване /посещения на театър,
кино и др./.
Установиха се и материалните възможности на ответника за периода м.01.2020
г.– м.12.2020 г.. Същият работи по трудово правоотношение и е получил
средномесечен доход в размер на 2460.05 лева, която сума не е намалена с дължимите
към държавата публични вземания. Посоченият размер е значително по-висок от
размера на минималната работна заплата за страната за 2020 г. /610 лева/, съответно за
2021 година /650 лева/, която съдът приема за нормативно установен критерий за
минималния размер на издръжката, необходима за задоволяване на нуждите на
пълнолетно физическо лице. Следователно, ответникът разполага с доходи над
необходимите за покриване на собствените му екзистенциални нужди, след
задоволяването на които може да предоставя издръжка на ищеца, като бъде отчетено
обстоятелството, че ответникът дължи издръжка и на другото си дете - Г.В. Д..
Неоснователни са възраженията на ответника, че участва в отглеждането и издръжката
на Теодора Ивайлова Белчева - дете на лицето Невена Сашева Димова, с което живее
на съпружески начала, доколкото не е неин баща и не съществува задължение да я
издържа, още повече подобни разходи да са сметка на дължимата издръжката на
рожденото му дете.
В производството е направено искане за събиране на допълнителни
доказателства относно притежавани от ответника движими и недвижими имущества,
но при липса на наведени твърдения от ищеца ответникът да реализира доходи от
такива имуществени права то подобно искане е неотносимо към предмета на спора.
Направено е и искане за събиране на доказателства относно наличие на банкови сметки
и сейфове на ответника, което обстоятелство е ирелевантно доколкото е ясно, че
трудовото възнаграждение се превежда по банков път, а ищецът не твърди ответникът
4
да получава други допълнителни парични доходи.
Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от
родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите,
съобразно възможностите им. За същия период / м.01.2020 г.– м.12.2020 г./, не са
ангажирани доказателства за получения от другото задължено лице - Д.К. Й.а, доход,
но с оглед обстоятелството, че лицето живее в Германия където стандарта на живот е
значително по-висок от този в България съдът приема, че има възможност да
предоставя останалата част от дължимата издръжка на детето. Въз основа на
получаваните от ответника доходи, съдът приема, че следва да заплаща издръжка в
размер на 300 лева, а разликата до пълния необходим размер от 550 лева, да бъде поета
от другия родител, който осъществява непосредственото обгрижване на детето, като
ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи факта, че нуждата
от издръжка на ищеца е задоволена изцяло. Началният момент, от който да бъде
заплащана така определената увеличена издръжка следва да бъде 18.01.2021 г. – датата
на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, а искът за разликата до предявения
размер от 350 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на
екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда
задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което
задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от
основателността на главната претенция. В случая ищецът претендира плащането да се
извършва до 10-то число на текущия месец, затова и обезщетението за забава следва да
се дължи от този момент.
При този изход на делото, всяка от страните има право на разноски, като ищецът
претендира заплащане на разноски в размер на 609.60 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК, от която сума има право на 477.08 лева. Ответникът доказва
реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от което има право
на 65.22 лева.
Ответникът дължи държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка в размер на 259.20 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в
сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се
произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 18.01.2021 г..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ размера на присъдената със съдебна спогодба от 04.02.2016 по гр. д.
№ 1085/2015 г. на СРС, в полза на Д. В. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 120 (сто и двадесет) лева, на основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на
непълнолетното си дете Д. В. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
неговата майка Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, в срок до 10-то
число на текущия месец месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от
18.01.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, на основание чл. 150 вр. чл.143 СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 300 лева до пълния предявен размер от 350 (триста и петдесет) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. В. Д., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка Д. К. Г., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: ***, сумата 477.08 лева – разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
неговата майка Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, да заплати на В.
Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 65.22 лева – разноски за производството,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС –
Севлиево, сумата 259.20 лева (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) –
държавна такса, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от 26.02.2021 г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски
окръжен съд в едноседмичен срок от 26.02.2021 г..
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6