Решение по дело №2325/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1159
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120202325
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

1159

 

27.09.2019 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 13.09.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2325 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от В.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-001383/10.05.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 850.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то и съставения акт за установяване на административно нарушение противоречат на материалния закон и на процесуалните правила и са необосновани и неправилни. Отрича се управление на процесния лек автомобил на датата на вмененото деяние и се твърди, че водач е била Мирка Узунова. Посочва се също така, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като се уточнява, че не са описани обстоятелствата, при които вмененото административно нарушение е извършено и е налице обща формулировка, като формално е преписан закона. Посочва се също така, че не са налице правни и фактически основания за налагане на санкции, установени в чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, тъй като обжалваното НП се явява незаконосъобразно.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 13.05.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 20.05.2019 г. с вх.№769000-10485/20.05.2019 г., след като е подадена по пощата на 17.05.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят В.К. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории B, М и АМ от 23.09.2004 г.

            До момента и от 19.05.2003 г. (т.е. преди да придобие правото на управлява МПС) спрямо жалбоподателя има издадени 16 влезли в сила НП за 20 нарушения на ЗДвП (3 от които са идентични с процесното) и КЗ, както и 17 фишове за същия брой нарушения на ЗДвП. Отделно от посоченото, до момента и от 27.02.2014 г. спрямо жалбоподателя са постановени 7 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

            На последно място, със съдебен акт по НОХД №355/2019 г. на Районен съд - Несебър, вероятно споразумение, одобрено на 08.05.2019 г., след датата на извършване на процесното административно нарушение, К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК и е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 9 месеца.

           

            Собственик на лек автомобил марка „BMW” модел „X3” с рег.№ В 36 10 ВА от декември 2016 г. е Ангел Димитров Петков от гр.Варна (главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр.Варна). С пълномощно с нотариална заверка на подписите от 18.08.2017 г. Ангел Петков упълномощил В.К. да стопанисва, управлява и да се грижи за техническото състояние на автомобила.

            На 31.10.2018 г., около 13:50 часа, в гр.Бургас и по първокласен път I-9 километър 238+700 в посока към кръстовище с улица „Транспортна“ и до „Гробищен парк“ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR 1-M идент.№644/14 заснела процесния лек автомобил, който се движел със скорост от 115 км/ч при разрешена за населено място 50 км/ч и поставен знак В-26. Бил заснет клип №11481.

            След установяване на собствеността на автомобила и на 11.11.2018 г. собственикът Ангел Петков попълнил декларация по чл.188 ЗДвП[1], в която посочил, че на процесната дата и час водач била настоящия жалбоподател В.К.. Последният от своя страна на 16.11.2018 г. попълнил декларация по същата разпоредба, в която посочил, че на процесната дата и час процесното МПС се е намирало в автосервиз в гр.Бургас[2]. Сведение пред полицаи от 02 РУ – гр.Варна[3] той посочил, че на 20.10.2018 г. закарал процесния автомобил в автосервиз в гр.Бургас, намиращ се зад Затвора – гр.Бургас. Посочил също и че на 01.11.2018 г. собственика на сервиза се свързал с него и му заявил, че МПС е готово и може да отиде да си го вземе. Същевременно в това обяснение жалбоподателя категорично е заявил, че отказва да дава повече подробности и информация относно данни за управителя и телефонни номера на сервиза, в който се е извършвал ремонта на автомобила.

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[4]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.С.Д. (младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №8387/30.01.2019 г. На 23.03.2019 г. срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.21, ал.2 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявала процесния автомобил в населено място със скорост от 115 км/ч при разрешена скорост в населено място до 50 км/ч.

            Със съдебен акт по НОХД №355/2019 г. на Районен съд - Несебър, вероятно споразумение, одобрено на 08.05.2019 г., К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК и е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 9 месеца.

На 10.05.2019 г., в рамките на давностния[5] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 13.05.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 22.06.2018 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-10485/20.05.2019 г. на 20.05.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба, след като била подадена по пощата на 17.05.2019 г. (видно от пощенско клеймо – л.7 от делото).

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           От приложения протокол (л.27 от делото) е видно, че на 08.06.2018 г. процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала технически преглед – последваща проверка след ремонт. От приложения протокол (л.30 от делото) се установява, че процесния пътен участък е с ограничение на скоростта до 50 км/ч.

            При това положение за настоящия състав е несъмненo, че нарушението е извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно допустимата скорост на движение на МПС е 50 км/ч (чл.21, ал.1 ЗДвП).

            Наложените административни наказания по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушението на чл.103 ЗДвП са кумулативно наложими и с размер за всяко едно, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване. Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В настоящия случай не се спори, че скоростта на движение е била 115 км/ч, поради което наказанието „глоба“ в размер на 850.00 лева е формирано е правилно определено: при скорост 100 км/ч – „глоба“ от 700.00 лева и за допълнителни 15 км/ч – 150.00 лева, т.е. 3 пъти по 50.00 лева.

            По отношение на версията за друг управлявал процесния автомобил на датата на вмененото нарушение са налице две посоки на развитие, две подверсии.

            На първо място и както се посочи по-горе, в декларацията по чл.188 ЗДвП (л.19 от делото), както и в сведение от 16.11.2018 г. (л.17 от делото), жалбоподателят посочва, че на 31.10.2018 г. процесния лек автомобил се е намирал в автосервиз в гр.Бургас. Посочва и че не може да посочи кой е бил водач през времето на ремонта, за който се твърди, че е бил повод за оставяне на автомобила там. Същевременно жалбоподателя категорично е заявил, че отказва да дава повече подробности и информация относно данни за управителя и телефонни номера на сервиза, в който се е извършвал ремонта на автомобила. По този начин служителите на наказващия орган и други от МВР са били оставени по изричното желание на В.К. в невъзможност да проведат по-нататъшно своеобразно разследване, т.е. той съзнателно и с действията си им е попречил да сторят това.

На 23.03.2019 г. срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

            На второ място и около месец и половина на след връчването на АУАН 02.05.2019 г. жалбоподателят подава в РУ Несебър декларация по чл.188 ЗДвП (л.31 от делото), в която посочва, че на процесната дата водач е била Мирка Петрова Узунова от гр.Бургас.

С други думи, две седмици след датата на нарушението (31.10.2018 г. – 16.11.2018 г.) при попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП К. си спомня, че процесния лек автомобил е бил на ремонт към 31.10.2018 г. (но не дава съзнателно никакви данни за установяване на автосервиза, освен приблизителното му местонахождение), а месец и половина след връчване на АУАН и 5 месеца след деянието той си спомня, че водач всъщност била Мирка Узунова. Очевидна за настоящия състав е несъстоятелността на двете подверсии за друг водач на процесното МПС.

            Като цяло настоящия случай не обладава каквито и да е особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай. Става въпрос за системен нарушител на ЗДвП с издадени 16 влезли в сила НП за 20 нарушения на ЗДвП (3 от които са идентични с процесното) и КЗ, както и 17 фишове за същия брой нарушения на ЗДвП. Отделно от това и след извършване на процесното нарушение В.К. е извършил и престъпление по чл.343б, ал.3 НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози) и встрани от наложеното му наказание, което не може да бъде друго, освен „лишаване от свобода“, е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 9 месеца. Видно от това осъждане като последващо поведение след вмененото му пороцесно административно нарушение е, че К. е извършил вече и престъпление, което отново е свързано с управление на МПС.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-001383/10.05.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата,

на В.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 850.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] л.18 от делото

[2] пак там

[3] л.17 от делото

[4] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[5] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд