О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
21.V .2014 Разградски окръжен
година Град
2011
съд
21.V .
закрито
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР МИЧЕВ ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в.ч. гр. 2014 №153
дело по описа
за година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда
на чл. 274 във вр. с чл.415,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№4089/16.V.2014г.,
подадена от Р.Р., чрез
повереник-адв. Н.М. против Определение №1037/17.ІV.20141г. по ч.гр.д.66/2014г. по описа на РРС.
С обжалваното определение,
приемайки, че не е сезиран в законовия срок с доказателства за редовно предявен
по реда на чл.422 ГПК иск, при хипотезата на чл.415, ал.2 ГПК съдът е обезсилил Заповед №…/22.І.2014г. за
незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист, издадени в производство
по ч.гр.д. №66/2014г. на РРС по реда на чл.417 ГПТК в полза на заявителя Р.П.Р. и
против К.М.К., в качеството му на длъжник.
Жалбоподателят
поддържа, че съдът незаконосъобразно е обезсилил издадените на основание чл.417 ГПК Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение и изп.лист, поради непредставяне на доказателства за своевременно
предявен, в срока на чл.415, ал. ГПК иск за установяване съществуването на
оспореното му по реда на чл.41 ГПК вземане. Твърди, че в предоставения му за
това срок е сезирал родово компетентния РОС
с нарочно предявен по реда на чл.411 ГПК иск, за което прилага
доказателства.
Жалбоподателят
позовава твърдението си за незаконосъобразност на постановеното с обжалваното
определение обезсилване на факта, че в срока на чл.415 ГПК е удостоверил пред
съда по заповедното производство своевременното предявяване на иска за установяване съществуването на вземането, за което в негова полза е била
издадена обезсилената заповед за незабавно изпълнение.
В
законоустановения и предоставен му от съда срок, ответникът по жалбата не е депозирал отговор
и не ангажира становище по нейната допустимост и основателност.
Като
подадена в срок, от легитимна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Във връзка с поддържаните в
жалбата твърдения, бе изискана преписка по т.д.№118/2014г. по описа на РОС. Обсъдени
в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото
установяват следната фактическа обстановка:
На 15.І.2014г.
в регистратурата на РРС под №382 е входирано заявление, подадено по реда на
чл.417 ГПК от Р.П.Р., чрез
проц. му представител по пълномощие-адв.Митева, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение
против физическото лице К.М.К.. Повереникът на заявителя е
посочен и като съдебен адрес за кореспонденция.
Въз
основа на така подаденото заявление, на производство пред РРС е образувано
ч.гр.д.№66/2014г. При преценка за редовност, допустимост и основателност
на сезиращото го с производството по чл.417, т.9 ГПК заявление, РРС
постановява Разпореждане №171/22. І.2014г., с което допуска незабавно
изпълнение на вземане, дължимо на заявителя
Р. в размер на 40 000,00лв., на
основание Запис на заповед, издаден на 12.VІІ.2011г. от длъжника К. . В смисъла
на постановеното по делото Разпореждане, в полза на заявителя и срещу
длъжника К., е издадена Заповед №…/22.І.2014г. за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист.
За издадената срещу него Заповед …/22.І.2014г.
за незабавно изпълнение, длъжникът е редовно уведомен с връчената
му на 13.ІІ.2014г. покана за доброволно изпълнение по изп. д. №20147610400037
по описа на ЧСИ Г.С., рег.№761 и р-н на
действие при РОС.
На 25. ІІ.2014г., по реда и в срока на чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът депозира
в канцеларията на сезирания със заповедното производство РРС възрженията
си срещу издадената против него Заповед за
незабавно изпълнение - бланкетно с вх. №1624
Констатирайки подаването му в
срок и съответно на служебно вмененото
му по см. на чл.415, ал.1 ГПК, с Разпореждане №547/27.ІІ.2014г. съдът в заповедното производство уведомява
заявителя за постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение на длъжника
и му указва, че в срок от един
месец дължи да докаже, че е предявил иск
за установяване на вземането си по реда
на чл.42 ГПК. В случай на недоказано по реда и в срока на чл. 415, ал.1 ГПК предявяване на иска, на жалбоподателя са
разяснени и неблагоприятните за него последици на чл.415, ал.2 ГПК.
Съобщението с указанията на съда
е връчено на жалбоподателя на 12. ІІІ.2014г.(вж.
л. 25 от ч.гр.д.№66/2014г. на РРС). Считано от тази дата, законоустановения и
предоставен за предявяване на иска по чл.422 ГПК срок, изтича на 14.ІV.2014г.-понеделник,, първият присъствен
ден след фактически изтичащия в неприсъствен ден срок(13.ІV -
неделя).
Считано към тази дата, изчислена
по правилото на чл.60 ГПК, в преписката по заповедното производство не се
установи наличие на доказателства за предявяване на иска. Съобразявайки това обстоятелство,
предвид своевременно извършеното оспорване на вземането от длъжника, със свое
Определение №1037/17.ІV.2014г. заповедният съд предприема дължимите по чл.415,
ал.2 ГПК действия по обезсилване на издадените в производството заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
На 7.V.2013г., последващо датата на постановеното по реда на чл.415,
ал.2 ГПК определение, жалбоподателят депозира в регистратурата на заповедния
съд молба вх.№3708/7.V.2014г., с която уверява съда, че е изпълнил указаното му
по предявяването на установителния иск по чл.422 ГПК. В подкрепа на това си
твърдение прилага като доказателство У-ние
изх.№118, издадено му от РОС на 11.ІV.2014г., в което е посочено, на производство пред РОС е образувано и висящо
т.д.№118/2014г., образувано по предявен от жалбоподателя иск на осн. чл.422 ГПК,.
Позовавайки се на цитираното удостоверение, в което не се съдържа
информация относно датата на предявяване на самия иск,, жалбоподателят счита,
че е изпълнил особените изисквания на закона, поради което постановеното по чл.415,ал.2 ГПК определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При така установените по делото
факти, от правна страна съдът намира
жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея определение за правилно,
обосновано и законосъобразно постановен
съдебен акт.
За наличието на
предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК
съдът следи служебно. Доказването на факта на предявяване на иска и
спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед
предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят
е следвало да представи пред съда, издал заповедта,
доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата
молба. От съдържимото се в преписката по ч.гр.д.№66/2014. по описа на РРС е видно,
че в срока по чл.415, а.1 ГПК заявителят не е представил пред съда в
заповедното производство доказателства за предявяване на иска по ч.422
ГПК.
Неподкрепено
от приложените по делото доказателства и противно на процесуалния закон е
твърдението на жалбоподателя, че с
подадената на 7.V.2014г. в регистратурата на РОС молба вх.№3708 е
изпълнил особените изисквания на закона, обуславящи висящността на образуваното по заявлението му по чл.417 ГПК
заповедно производство по ч.гр.д.№66/2014г.
на РРС. За предявявяване на иска, съдът в заповедното производство не е бил
уведомен, съгл. изискванията на чл.415
ГПК.
По
смисъла на чл.415, ал.2 ГПК "представянето" на посочените
доказателства предполага не само предявяването
на иска пред родово компетентния съд в срока на чл.415,ал. ГПК, но и
уведомяване на заповедния съд, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би
могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от
исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение,
издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено
фактът на предявяване на исковата молба в съда, който в случая е различен от
сезирания със заповедното производство РРС , не е достатъчен за доказване, че
са спазени изискванията по чл.415, ал.2 ГПК . Съдът не е задължен служебно да извършва
проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.41 ГПК, е
постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.
По изложените
съображения съдът намира жалбата за неоснователна. Постановеното от РРС определение
за обезсилване на издадените в производството по ч.гр.д.№66/2014г. Заповед №…/22.І.2014г.
и изпълнителен лист, кореспондира с установеното по делото процесуално бездействие на заявителя по отношение на дължимото се от него в срока на ч.415, ал.1
ГПК и се явява постановено в
съответствие със закона.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна,
частна жалба вх.№4089/16.V.2014г., подадена от Р.Р., чрез повереник-адв. Н.М. против Определение №1037/17.ІV.2014г. по
ч.гр.д.66/2014г. по описа на
РРС за обезсилване в условията на чл.415, ал.2 ГПК на издадените по реда
на чл.417, т.9 ГПК Заповед №…/22. І.2014г. за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, при условията на чл.280 ГПК.
След
влизането му в сила, препис от определението да се изпрати за сведение на съда
по т.д.№118/2014г. по описа на РОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.