РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. ***, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430101992 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т.
Р. Й., ЕГН ********** от ***, чрез адв. М. М. от ***, против със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от ***, с правно основание чл. 128,
т.2 вр. чл. 242 КТ.
Твърди се, че ищцата е изпълнявала длъжност „***“ при ответното
дружество, считано от 2004г., като със Заповед № *** е прекратено трудовото
правоотношение, на осн. чл. 328, ал.1, т.12 КТ.
Ищцата твърди, че ответникът не е изплатил остатъка от трудово
възнаграждение за месец март 2020г. в размер на 300 лева, както и пълния
размер на брутно трудово възнаграждение за месец април 2020г. в размер на
1031,42 лева. Претендират се посочените суми, ведно със законна лихва
върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, и разноските по делото. Представени са писмени
доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на съдебно
счетоводна експертиза по конкретно поставени въпроси.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, редовно уведомен, не депозира
писмен отговор.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.06.2023г., ищцата не се
1
явява, не се представлява. Постъпила е молба от адв. М. М. от ***, с която
поддържа исковата молба по изложените съображения, като моли да бъде
допуснато изменение на размера на претенцията, на осн. чл. 214, ал.1 ГПК, и
същата да се счита предявена за сумата от 985,19 лева, вместо
претендираните с исковата молба 1331,42 лева, съобразно заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Моли съда да уважи
молбата като основателна и да постанови неприсъствено решение.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.06.2023г., ответникът не
се явява и не се представлява.
По делото е прието заключение по назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията си ищецът е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. По делото е прието заключение на
вещо лице, по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в Разпореждане № 4376/12.04.2023 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвения с Определение № 2327/26.05.2023 г. проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание,
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора, в тежест на ответника ***, следва да бъдат
възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените разноски от ищеца Т. Р.
Й., ЕГН ********** в производството, а именно 400 лева адвокатско
възнаграждение.
При този изход на спора, ответникът ***, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да заплати по сметка на РС-*** 50 лева разноски за държавна такса и
120 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 242 вр. чл.128, т.2 от КТ ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ
на Т. Р. Й., ЕГН ********** от гр.***, *** сума в общ размер на 985,19 лева
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2020г. и
месец април 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. 78, ал.1 ГПК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. Й., ЕГН
********** от *** разноски в настоящото производство-сумата от 400 лева
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК *** със седалище и адрес на
управление на дейността град ***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-*** държавна такса в размер на 50
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лева.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3