РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 811

11.04.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2608 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба от И.В.В.,***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Видно от събраните по делото доказателства, със заявление вх. № 2113-15-66/05.01.2018г. И.В.В. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно приложените надлежно оформени документи за осигурителен стаж на В. е зачетен осигурителен стаж от трета категория - 15г. 10м. и 17 дни, от които 12г. 05 м. 11 дни действителен осигурителен стаж.

На основание чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, през 2018г. придобиват право на пенсия при навършване на 66 години и 02 месец и не по-малко от 15 години действителен стаж.

Посоченият по-горе зачетен на В. стаж е приет от органите на ТП на НОИ-Пловдив за недостатъчен, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, който изисква минимум 15 години действителен осигурителен стаж.

Предвид горното, с разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-317 от 24.04.2018г. на В. е отказано отпускането на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.

Жалбоподателят оспорва изчисления му общ действителен стаж от 12 г. 05 м. 11 дни, като счита, че следва стажът му от втора категория да се превърне към стаж от трета категория, както и да му се признае за действителен стаж времето на наборна военна служба, който е зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО - 02 г. 01 м. 00 дни. В. желае да се приемат за действителен стаж и периодите на обезщетение за безработица, зачетени на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО от 27.01.1992 г. до 27.08.1992 г. - 07 месеца ; от 24.11.1995г. до 24.07.1996г. - 08 месеца, както и периода на изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от 27.12.1991г. до 27.01.1992г. - 01 месец.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО "действителен стаж е действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски."

Времето на наборна военна служба е зачетено на основание чл. 9, ал. 7 от КСО за общ осигурителен стаж за пенсиониране, но същият не е действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което правилно не е зачетен за такъв.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Следователно, времето на наборната военна служба е приравнено на осигурителен стаж, но същото не е "действителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

В същия смисъл периодите, през който лицето е получавало обезщетение за безработица и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, са зачетени на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, но не представляват "действителен осигурителен стаж".

Претенцията на В. да му бъде превърнат осигурителният стаж от втора към трета категория е неоснователна, тъй като правилото по чл. 15, ал. 4 от НПОС не се прилага при преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, какъвто е настоящият случай. Визираната разпоредба гласи, че осигурителният стаж се превръща в трета категория само при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.

Възприемане тезата на жалбоподателя за превръщане на стаж от първа и втора категория в трета при преценка право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е в противоречие с относимите правни норми, а и с целта на закона. С чл. 68, ал. 3 от КСО е уредено придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лица, които поради различни причини не могат да изпълнят изискванията за наличие на осигурителен стаж по чл. 68, ал 1-2 от КСО (който е над 34 години), но са навършили по-висока от общата възраст за пенсиониране (което предполага по-малка вероятност от придобиване на още стаж) да могат да се пенсионират при наличието на един минимално изискуем придобит осигурителен стаж - 15 години. Неслучайно законодателят е поставил изискването същият да бъде действителен, както и да не се извършва превръщане на стаж от първа и втора категория в трета, защото това би означавало отпускане на въпросната пенсия при още по-благоприятни условия и при минимален принос в държавното обществено осигуряване, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО.

В рамките на съдебното производство по молба на процесуалния представител на жалбоподателя бяха представени писмени доказателства относно внесени дължими осигурителни вноски от В. като земеделски производител. От приложената справка от персоналния регистър на НОИ, се установи, че лицето се е самоосигурявало като такъв за периода от 22 февруари 2018г. до 17 октомври 2018г., като за същия има внесени осигурителни вноски. Следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО и към датата на постановяване на оспорените в настоящото производство административни актове - Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. и Решение № 2153-15-146/09.07.2018 г., от страна на лицето не е предоставена информация, че се е самоосигурявало като земеделски производител. Обобщавайки изложеното дотук се стига до извода, че дори да бъде зачетен стажът като земеделски производител, жалбоподателят отново не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.

Представеното от жалбоподателя Удостоверение изх. № РД-223-1/18.01.2019г. от Областна дирекция "Земеделие" - Пловдив, относно регистрациите на В. като земеделски производител, не доказват, че лицето се е самоосигурявало и е внесло осигурителни вноски като такъв за периоди, различни от вече посочените в представената справка от персонален регистър.

Имайки предвид изложеното по-горе, процесните административни актове се явяват правилни и законосъобразни, постановени при правилен анализ на събраните в административното производство доказателства и относими правни норми.

Налага се изводът за законосъобразност на Решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. Пловдив. Жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, същото е в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.В.,***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА И.В.В.,***, ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: