№ 1681
гр. Плевен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430107321 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. И. И. и А. Г. Д., срещу С. И.
Т., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 15 000 лв. общо, от
която 7500 лв. дължима на първия ищец, и 7500 лв. дължима на втория ищец,
съответни на ½ ид.ч. от притежаваното от ищците право на собственост върху
апартамент №1, находящ се в ***, ПИ с ид. № 56722.662.61.7.1, дължими за периода
от 11.01.2022 г. до 11.12.2024 г., и представляващи обезщетение за лишаване от право
на ползване на собствения и имот, ведно със законната лихва.
Ищците твърдят, че са съсобственици на имот – апартамент № 1, находящ се в
***, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №20, том1,рег. №
205, дело №10 от 11.01.2022 г., със застроена площ от 65,60 кв.м., състоящ се от
спалня, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна, с изложение –изток, с идентификатор
№56722.662.61.71.1 по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед №РД18-
71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо обекта от 14.09.2018 г.,
без стар идентификатор. Към името имало и принадлежащи обекти – избено
помещение №8, във втори сутерен с площ от 6,78 кв.м. и таванско помещение №7, с
площ от 9,94 кв.м., както и 1,460% от припадащите се на жилището идеални части.
Ищците твърдят, че описаният имот се ползва от ответника без правно основание и без
тяхно съгласие, като ответницата прехвърлила своето право на собственост върху
имота още през 23.04.2025г., видно от НА №194, т 6, рег. № 3272, дело №435/2015 г.,
на ***, която пък прехвърлила правото на собственост на 27.10.2017 на В. И. В., сделка
обективирана в НА №38, том 11, рег. № 9827, дело №1003/2017 г. На 20.08.2018 г. В. В.
прехвърлил правото на собственост на *** съгласно нотариален акт за покупко-
продажба, обективиран в НА №6, т.6, рег. №7530, дело №833/2018 г. Ищците посочват,
че именно от последната са закупили правото на собственост върху процесния имот.
Поради непредаване на владението върху имота от страна на *** на ищците, бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№3495/2023 г. по описа на РС Плевен. Съдебният
изпълнител отказал да извърши въвода във владение по изп. Д. №895/2023 г. с
1
постановления от 09.05.2024 г., тъй като ответницата се намирала в имота и макар да
изразила готовност да го напусне, не го сторила. От удостоверение, издадено от Я. Ц.,
на длъжност касиер на вход В, се установявало, че за периода от 02.2022 г. до 03.2024
г., ответницата редовно заплащала ежемесечни такси за разходи на вх. В, ведно с
дължимите суми за разходи за ремонтни дейности. Ищците формулират довод за
дължимост на обезщетение от страна на ответника, тъй като съгласно чл. 59,ал.1 от
ЗЗД С. Т. владее без основание процесния недвижим имот, препятства възможността на
ищците да упражнят своето право на собственост, и по този начин спестява разходи за
заплащане на наем на процесния имот, за сметка на обедняването на ищците. Между
страните били провеждани разговори за уреждане на правния спор, но до настоящия
момент, ответникът не е заплатил задължението. Иска се от съда да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адв. Н., с който
оспорва исковата молба. Oтветницата твърди, че цената по сделката, обективирана в
НА №194, чрез който се твърди, че се е разпоредила със своето право на собственост, е
следвало да бъде заплатена по банков път, а владението да се предаде в деня на
сделката. Цената по договора не била заплатена и поради това твърди, че не е предала
и владението на имота на ***, нито на лицата, на който е прехвърлена собствеността в
последствие – В. В., *** и ищците. Ответницата твърди, че за периода от 2015 г. до
момента се е противопоставила на всички, които са твърдели, че са собственици на
имота, като демонстрирала, че е единствен собственик. Поради това ответниците
релевира възражение за изтекла кратка придобивна давност за периода от 23.04.2015г.
до 23.04.2020 г. на осн. чл. 79 от ЗС, като поради това, че е собственик на имота, не
длъжи и обезщетение за ползване. Счита, че предявените искове са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
В с.з. ищците поддържат предявените искове чрез своя процесуален
представител, претендират разноски, за които представят списък по чл. 80 ГПК. В
писмената си защита формулират доводи по същество за основателност на исковете,
като считат, че е безспорно, че са съсобственици на процесния ап. № 1, както и че
ответницата през исковия период без съгласие ползва имота. Размерът на исковете се
установявал от приетото по делото заключение. Ответницата се разпоредила с правото
си на собственост през 2015 г., когато предала владението, а нямало доказателства
прехвърлителния договор да е развален. Поради това не можело да се приеме, че е
добросъвестен владелец и не намирало приложение разпоредбата на чл. 70 ЗС.
В с.з. ответниците поддържат отговора на исковата молба, считат предявените
искове за неоснователни, претендират разноски, за които представят списък по чл. 80
ГПК. В писмената си защита формулират доводи за неосноватленост на предявените
искове, тъй като от показаният на свидетелите се установява, че в периода от 2015-
2025 г. с действията си ответницата е демонстрирала, че владее имота вкл. чрез
противопоставяне по изпълнителното дело. От наличната бележка по приетото копие
от нотариално дело не можело да се направи еднозначен извод, че продажната цена е
получена от ответницата, тъй като посоченото в бележката ЕГН, не съответства на
ЕГН-то на ответницата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
От нотариален акт за покупко-продажба №194, том 4, рег. № 3272, дело
№435/2015 г. се установява, че на 23.04.2015 г. С. И. Т., ЕГН **********, и ***, ЕГН
**********, продават на ***, ЕГН **********, недвижим имот - ап. № 1, в ***, с
площ от 65,60 кв.м. с идентификатор №56722.662.61.7.1 по КККР на гр. Плевен,
2
заедно с избено помещение №8 и таванско помещение №9,94, и 1,460% ид.ч. от
общите части на сградата.
Видно още от посочения договор е че е уговорена продажна цена на имота в
размер на 30 300 лв., дължима от купувача *** по банков път, която сума продавачите
са се съгласили да получат в деня на сделката, по сметка в БАНКА ПЕРИОС на С. И.
Т..
Видно от констативен нотариален акт №39 от 1988 г. на нотариус при ПлРС е че
*** е признат за собственик на недвижим имот – апартамент в секция В, гр. Плевен,
ул. „П. Костадинов“ № 12, вх. В, етажна собственост в сграда ЖСК „Механизация-78“
на първия етаж с площ от 65,60 кв.м.
Съгласно удостоверение за наследници №1803/22.04.2015 г. от нотариалното
дело, ***, ЕГН **********, женен, починал на 11.10.2009 г. и оставил за свои
наследници С. И. Т., съпруга, и ***, син.
От приложената бележка по нотариалното дело се установява, че е съставена на
23.04.2015 г. като наредителят Десилава И. Маринова, наредила 30 330 лв. по сметка
на Т. С.И. с IBAN: BG22 PIRB 8077 4605 3040 26, като към данните на сметката е
посочен и номер **********. Посочено е и основание за плащането – покупка на
недвижим имот, а вносната бележка е заверена от БАНКА ПИРЕУС.
От нотариален акт за покупко-продажба №38, том 11, рег. № 9827, дело №
1003/2017 г. се установява, че на 27.10.2017 г. *** продава на В. И. В., гореописания
ап. №1, заедно с принадлежащите части и помещения.
От нотариален акт за покупко-продажба №6, том 7, рег. № 7530, дело № 833/2018
г. се установява, че на 20.08.2018 г. В. И. В. продава на ***, гореописания ап. №1,
заедно с принадлежащите части и помещения.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, том 1, рег.
№ 205, дело № 10/2022 г. се установява, че на 11.01.2022 г. ***, продава на Т. И. И. и
А. Г. Д., гореописания ап. №1, заедно с принадлежащите части и помещения.
Видно от договор за издръжка и гледане, обективиран в НА №51, ТОМ 3, РЕГ. №
2484, дело №283/2023 г. е че на 05.09.2023 г. *** продава на С. И. Т. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №56722.662.384.5.9 в гр. *** по КККР на гр. Плевен,
срещу задължение приобретателката да го издържа и гледа до края на живота му.
С постановление за отказ за извършване на въвод на ЧСИ В. Стоянов изх.
№83/09.05.2024 г. по изп. Дело №898, съдебният изпълнител отказал да извърши въвод
в процесния ап. №1, тъй като на адрес не е открит длъжника ***, срещу която е
издаден изпълнителния лист въз основа на който е образувано изп. Дело от молба на
ищците. Установен е контакт с ответницата С. Т., която депозирала молба да и се
предадат ключове от входната врата, тъй като живее в имота от 1988 г. Съдебният
изпълнител заключил, че ответницата по настоящето дело не е лице, което се намира в
имота на основание свързано с длъжника.
Отделено е като безспорно между страните обстоятелството, че ответницата С. Т.
е живяла в процесния ап. 1 в периода от 11.02.2022 г. до 11.12.2024 г.
От показанията на свид. Я. Й. *** се установява, че живее в същия вход, в който
се намира процесния апартамент, повече от 10години, като в периода от 2022-2024 г. е
била касиер на входа. Свидетелката не е среща друго лице да живее в ап. 1, освен С. Т.,
която плащала редовно таксите за апартамента.
От показанията на свид. В. В. се установява, че е работодател на ищеца И., който
от дълги години работи при него в фирмата ИЕ 200 ЕТ, впоследствие ИЕ 3000 ЕООД.
Свидетелят посетил процесния ап. 1 заедно с ищеца И. през януари 2022 г., като на
3
вратата излязла С. Т.. Свидетелят и заявил, че ищеца И. е новия собственик и трябва да
освободи апартамента, а тя заявила, че до една седмица ще бъде освободен. След това
свидетелят посетил имота с ищеца няколко пъти, но нямало никой, като свидетелят не
е виждал ответницата Т. в този апартамент, макар да не е влизал в апартамента. В
апартамента влизали, след като се изнесла от него, през септември 2025 г. Свидетелят
плащал от името на ищеца И. сметките за ТЕЦ и ВИК, тъй като не се оправял с
администрацията, а жена му плащала данък. Ищците живеели обаче на квартира и не
се пренесли, защото собственичката не го освободила.
От показанията на свид. А. Т., се установява, че е живяла в процесния апартамент
в периода от 1998 г. до 2000 г., тъй като била съпруга на сина на ответницата, след
което се изнесли в кв. Сторгозия със съпруга си. Ответницата споделила на свидетеля,
че идвала полиция за да я карат да се изнесе. Ответницата заявила още пред
свидетеля, че е прехвърлила жилището на друг собственик, докато върне парите, които
дължал нейния син. Свидетелката обаче не видяла нищо и не е ходила. Посещавала
имотът един път на два месец.
От заключението на допуснатата и приета по делото съдебнооценителна
експертиза се установява, че размерът на обезщетението за процесния имот пред
исковия период е 15 945,43 лв. В с.з. вещото лице уточнява обстоятелствената част на
своето заключение и поддържа същото.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с
придадената им по закон чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена сила и стойност и не
са налице данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност. Горепосочените
документи установяват сключените във времето прехвърлителни договори с предмет
право на собственост върху процесния ап.1, праводателите и приобретатели, както и
факта, че е преведена сумата от 30 300 лв. по банкова сметка на ответницата. Не
взетите предвид писмени доказателствени средства са неотносими към правния спор.
Съдът дава пълна вяра на заключението на вещото лице, което след направените
уточнения, е пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Я. Й., които са анализирани във
фактическата обстановка, тъй като са последователни, вътрешнологични и
непротиворечиви. Свидетелят е трето лице за настоящия правен спор и същото има
лични наблюдение за това кой е ползвал апартаментът през години. Показанията на
свидетелката не са взети предвид в частта, в която тя заявява, че не са и известни
съответните обстоятелства, т.е. тези изявления не са свидетелски показания, тъй като
свидетелят не е възприел лично или чрез другиго правнорелеватните обстоятелства.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В. В. в частта относно представянето на
ищеца, разменените изявления с ответницата, посещенията на апартамента и кои лица
заплащат разноските за поддръжка на жилището, тъй като в тези части показанията на
свидетеля са последователни, логични и непротиворечиви. Несъществува колизия с
показания на другите двама свидетели, доколкото свид. В. изнася обстоятелства
свързани с посещение на апартамента и категорично заявява, че ищците не са се
пренесли поради отказ на собственичката да освободи имота. В останалата част
показанията на свидетеля са ирелевантни за правния спор.
Съдът не дава вяра на показания на свид. Т., в частта, в която се изнасят
твърдения, споделени от ответницата по делото – за времето през което е живяла в
имота, за идването на полицията, за това че не са получени парични средства и т.к.,
тъй като тези обстоятелства не са възприети лично от свидетелката или чрез други
лице, имащо качество на свидетел. Страна по делото няма качество на свидетел и
изложените от него твърдения, възприети от свидетел не са допустимо гласно
4
доказателствено средство. Взети са обаче предвид изявленията на страната за
неизгодни за нея обстоятелства свързани с прехвърлянето на апартамента на друго
лице поради наличие на дълг, на осн. чл. 175 ГПК. За наличието на обстоятелства,
опорочаващи прехвърлителния договор; за основанието поради което е сключен
договора, съдът не е взел предвид показанията, тъй като те са неотносими към
предмета на предявените искове. В останалата част показанията на свидетелката са
достоверни и съдът им дава вяра.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно осн.
чл. 59 ЗЗД, с предмет на всеки – парично вземане в размер на 7500 лв., които са
процесуално допустими. Кондикционния иск по чл. 59 ЗЗД е субсудиарен, като
неговата допустимост в случая се извежда от това, че ищците твърдят, че са обеднели
и не могат да обезщетят имущественото разместване по друг начин. Безспорно е в
случая, че друго основание за предявяване на притезателни права не съществува, с
оглед на факта, че ответникът е лице ползващо чужд имот без основание. Този текст
намира приложение именно в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на
имота си, а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването е налице
не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице(ППВС № 1/1979 г.)
Основателността на всеки от исковете по чл. 59 ЗЗД е предпоставен от
наличието на следните кумулативни елементи: обогатяване без наличие на годен
юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение, обедняване
без правно основание; връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да
е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта;
стойностно съотношение между обогатяването и обедняването (обогатилият се без
правно основание е длъжен да върне само това, с което се е обогатил, но до размера на
обедняването); липса на друг ред за възстановяване на неоснователното имуществено
разместване.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички посочени по-горе
кумулативни предпоставки на иска по чл. 59 ЗЗД по следните съображения:
Безспорно се установява, че ответницата С. Т. е придобила правото на
собственост върху процесния ап. 1 въз основа на наследство по закон и лично
основание, но тя и синът са се разпоредили чрез договор за покупко-продажба от
23.04.2015 г. в полза на *** за цялото право на собственост. Така вещното право на
собственост е преминало в патримониума на всеки следващ приобретател вследствие
на сключените договори за продажба – от 27.10.2017 г., от 20.08.2018 г., от 11.01.2022 г.
Не се установява във веригата на възникналото частно правоприемство, процесният
апартамент да е прехвърлен от несобственик. Правото на собственост върху процесния
апартамент е придобит от ищците по делото именно чрез последния във времето
договор за покупко-продажба от 11.01.2022 г. поради което като абсолютно субективно
право, те могат да го противопоставят на всяко лице, което създава пречки за
упражнява на правомощието владение/ползване.
В гореизложения контекст, възражението на ответницата за придобиване по
давност на процесния ап. 1 чрез владение в продължение на 5 години – чл. 79,ал.2 ЗС,
е неоснователно. Посоченият оригинерен придобивен способ е предпоставен от
наличието на следните предпоставки: упражняване на фактическа власт с намерение за
своене върху процесния имот, непрекъснато като добросъвестен владелец, в
продължение на пет години. В случая ответницата Т. се е разпоредила чрез правна
сделка с притежаваното от нея право на собственост и е предала владението в деня на
5
обективирането на сделката в нотариален акт. Съдът намира, че продажната цена по
двустранния договор за продажба е заплатена. Този извод следва на осн. чл. 161 ГПК с
оглед отказът на ответницата да представи удостоверение на своята банкова сметка и с
оглед заверената от БАНКА ПИРЕУС вносна бележка, от която се установява
извършения превод по сметката на ответницата. Обстоятелството обаче дали
приобретателят по договора от 23.04.2015 г. е изпълнил точно своето основно
задължение да заплати продажната цена е ирелевантно, тъй като по делото не се
установява договорът да е развален съгласно чл. 87,ал.3 ЗЗД или унищожен на осн. чл.
32 ЗЗД. Следователно двустранният договор е породил характерния вещно-
транслативен ефект, като след сключването му, ответницата е упражнявала фактическа
власт с намерение за своене(показанията на свид. Й.), но знаейки, че не владее на
правно основание, годно да я направи собственик, тъй като се е разпоредила с правото
си на собственост. Поради това ответницата като владелец не може да придобие
имотът чрез твърдяната в отговора на исковата молба кратка придобивна давност, тъй
като не е добросъвестен владелец. В писмената си защита ответницата счита, че е
придобила имота вследствие давностно владение в продължение на 10-години – за
периода от 2015-2025 г. Обстоятелствата обаче на които се основава възражението
по чл. 79,ал.2 ЗС са за кратка пет годишна давност и въвеждането на други
обстоятелства, извън срока за отговор по чл. 131,ал.1 ГПК, едва с писмената защита, е
недопустимо, поради настъпила процесуална преклузия. Именно поради това, съдът
намира, че не следва да обсъжда тези обстоятелства, променящи правната
квалификация на възражението на ответника. За пълнота обаче следва да се посочи, че
оригинерният придобивен способ по чл. 79,ал.1 или 2 ЗС поражда последици за
напред, от момента на осъществяване на фактическия състав, и не поражда право на
собственост за минал период от време. Исковият период в случая е до края на 2024 г.,
т.е. преди да е възможно придобиването на имота по давност по чл. 79,ал.1 ЗС.
По делото е безспорно, че ответницата е живяла в процесния апартамент през
исковия период, поради което е налице обогатяване от нейна страна, без наличие на
годен юридически факт, респ. обедняване на ищците по делото без основание. Това е
така, защото ответницата е ползвала процесния ап. 1, без да заплаща разходи за наем,
които ищците биха получили при действително наемно правоотношение или които
биха спестили в случай, че са упражнявали напълно правомощието владение/ползване
като съсобственици. Общият юридически факт от който следва обедняването и
обогатяването е именно ползването на имота от ответницата без правно основание, от
което е последвало имущественото разместване – ищците не са получили съответните
наемни средства, респ. не са спестили такива, докато ответницата е спестила разходи
за наем, които би заплатила в общия случай. Размерът на обезщетението е средният
месечен наем на апартамента за периода 11.01.2022 г. до 11.12.2024 г., който се
установява от заключението на вещото лице - 15 945,43 лв. Именно това е и
стойността на обедняването и обогатяването.
С оглед на гореизложеното и съобразно принципа, регламентиран в чл. 6,ал.2
ГПК, предявените искове по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени, тъй като са
доказани по основание и размер.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати
сторените от ищците разноски, които са доказани по основание и размер с оглед
представените договори за правна помощ, имащи характер на разписка в частта
относно платеното адв. възнаграждение от всеки от ищците. Ето защо, ответникът
следва да плати на всеки от ищците по 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, по 300
лв. за държавна такса(общо 600 лв.) и по 175 лв. възнаграждение за вещо лице(общо
350 лв.).
6
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Т. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, на осн. чл. 59 ЗЗД, сумата от 7500 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от право на ползване за периода от 11.01.2022 г. до
11.12.2024 г., на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху ап. №
1, в ***, с площ от 65,60 кв.м. с идентификатор №56722.662.61.7.1 по КККР на гр.
Плевен, заедно с избено помещение №8 и таванско помещение №9,94, и 1,460% ид.ч.
от общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** на осн. чл. 59 ЗЗД, сумата от 7500 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищцата от право на ползване за периода от 11.01.2022 г.
до 11.12.2024 г., на притежаваната от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху ап.
№ 1, в ***, с площ от 65,60 кв.м. с идентификатор №56722.662.61.7.1 по КККР на гр.
Плевен, заедно с избено помещение №8 и таванско помещение №9,94, и 1,460% ид.ч.
от общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Т. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, сумата от 1775 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство за платена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, сумата от 1775 лв., представляваща
сторените от ищцата разноски в първоинстанционното производство за платена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7