№ 20938
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110108032 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Г. Р. Т. и П. С. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 535,73 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3,
аб. № 310828, ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на по 67,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.11.2020
г. до 09.09.2022 г., сумата в размер на по 26,68 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на по
5,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
09.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 51479/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на купувача на
съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. С. М. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва ищецът да е активно
легитимиран да претендира суми за дялово разпределение, дължими на друго дружество.
Твърди, че част от процесните суми са погасени чрез плащане. В условията на евентуалност
прави възражение за частично погасяване на вземанията по давност. По така изложените
1
доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Р. Т. е подал отговор на исковата молба, с който
също оспорва предявените искове. Оспорва ищецът да е активно легитимиран да претендира
суми за дялово разпределение, дължими на друго дружество. Оспорва да е налице
твърдяното облигационно правоотношение между него и ищеца. В условията на
евентуалност прави възражение за частично погасяване на вземанията по давност. По така
изложените доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5 от 21.01.2009 г., том I, рег. №
278, дело № 5 от 2009 г., по описа на нотариус с рег. № 358 при НК, се установява, че
ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот преди исковия
период. От представеното заявление-декларация се установява, че впоследствие – на
03.02.2009 г. съсобственикът на имота П. С. М. е подала същото с искане партидата за имота
да бъде открита на нейно име, като с изрична декларация ответникът Г. Р. Т. е изразил
съгласие партидата да бъде открита на ответника П. М.. От представените по делото от
третото лице-помагач документи – справки за дялово разпределение за процесния период и
отнасящи се до апартамента, находящ се в гр. София, ул. „Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, аб.
№ 310828, се установява, че партидата е открита именно на името на ответника П. М. – в
посочените документи за титуляр е вписано това лице.
При така установените обстоятелства съдът намира, че със заявлението-декларация от
03.02.2009 г. (подадено преди исковия период) ответникът П. М. е направила изрично
2
искане пред ищцовото дружество да й бъде открита партида само на нейно име, като това
заявление представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление,
входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на посочения ответник за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече, до ищцовото
дружество е отправено изрично съгласие на ответника Г. Т. партидата да бъде прехвърлена
на съсобственика на имота П. М.. Следователно чрез изразената от последната воля е
породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия между нея и ищцовото дружество. Този извод е в съответствие и с
Общите условия на т, действащи през процесния период. Тъй като с приемане на
предложението за сключване на договора е възникнал този правопораждащ облигационно
правоотношение между т и ответника П. М. юридически факт, неоснователно се явява
твърдението на ищеца, че ответникът Г. Т. е купувач на топлинна енергия, която се доставя
до процесния имот за исковия период.
Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в
настоящия случай ответникът П. М. е поискала откриване на партида на нейно име в
съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявила съгласието си
да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в
процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника М. е възникнало
задължение да плати дължимата цена. Не се установява твърдяното облигационно
правоотношение между ищеца и ответника Г. Т.. Това налага извод за неоснователност на
предявените срещу него искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да р упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, за исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за отопление на имот, както и за БГВ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на
имота по проект. По отношение на топлинната енергия, отдадена за отопление на имота,
вещото лице е посочило, че в имота има 4 бр. радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане, а
топлинната енергия за БГВ се определяла въз основа на показанията на 1 бр. водомер за
топла вода в имота, като за процесния период е осигуряван достъп за отчет на уредите.
Вещото лице е констатирало обаче, че метрологичната проверка на общия топломер е била
изтекла на 05.09.2019 г., а новият такъв е монтиран на 28.05.2020 г., като за периода от
06.09.2019 г. до 27.05.2020 г. топлинната енергия постъпила в АС е измервана с топломер с
изтекъл срок на метрологична проверка с неясна годност, поради което и не може да даде
заключение дали начислените за посочения период суми за топлинна енергия за отопление
на имота и за БГВ в общ размер на 1105,38 лева са правилно начислени. Ето защо,
доколкото ищецът не ангажира доказателства, установяващи претендираната сума за
топлинна енергия за отопление на имота за периода от 06.09.2019 г. до 27.05.2020 г. в размер
на 1105,38 лева да е правилно начислена, същата следва да бъде изключена от общата
дължима сума. При това положение стойността на потребената за исковия период в
процесния имот топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер на 1785,62 лева,
изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, посочен в
заключението на съдебно-техническата експертиза и констатираните несъответствия
3
относно начислените и претендирани от ищеца суми за топлинна енергия за отопление на
имота и за БГВ. Съгласно данните в заключението от сумата в размер на 1785,62 лева -
286,07 лева са дължими за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и 1499,55 лева - за
периода от 01.05.2020 до 30.04.2021 г.
От представените от ответника П. М. и неоспорени от ищеца писмени доказателства –
касови бележки, се установява, че за задълженията за исковия период са извършвани
плащания, като на 29.01.2021 г. е направено плащане на сумата в общ размер на 1000,04
лева, от които 953 лева – главница и 47,04 лева – лихва, а на 09.04.2021 г. е платена сумата в
общ размер на 368,92 лева, от които 359,05 лева – главница и 9,87 лева – лихва. При това
положение съдът намира, че с извършените плащания в общ размер на 1368,96 лева е
погасено задължението за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на
286,07 лева и дължимата до датата на плащането мораторна лихва върху посочената
главница, която определена по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 10,89 лева. С остатъка от 1
072 лева е погасена част от дължимата главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
поради което дължима остава главница в размер на 427,55 лева. Именно до този размер и
период се явява основателен и следва да бъде уважен предявеният срещу ответника П. М.
иск за главница за стойност на доставена топлинна енергия, доколкото посоченият ответник
единствен е задължен да заплаща дължимата цена за доставената топлинна енергия в
процесния имот. За разликата до пълния предявен размер от 535,73 лева и за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените главен отчет и индивидуални справки, третото лице е извършило услугата,
поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по
силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и представените по делото
доказателства – извлечение от сметка, сочат дължимата сума за процесния период от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. да възлиза на сумата в общ размер на 53,56 лева, в какъвто
размер е и твърденият от ищеца общ дължим размер на сумата за услуга за дялово
разпределение през исковия период. В посочената по-горе сума за топлинна енергия
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата
сума за дялово разпределение, поради което претенцията за същата се явява основателна и
следва да бъде уважена в пълния претендиран спрямо ответника П. М. размер от 26,28 лева.
С оглед основателността на иска за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, а съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД
давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
23.09.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен и
разглежданият иск. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР/ месечните дължими суми са дължими в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност
започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това
4
положение давността за най-старото претендирано вземане – за месец април 2019 г., започва
да тече от 15.06.2019 г., като тригодишният период изтича на 15.06.2022 г. Плащането на
задълженията обаче представлява по същество признание от длъжника за дължимостта на
сумите, какъвто е и разглежданият случай. Видно от отбелязванията в представените касови
бележки с извършените плащания на 29.01.2021 г. и на 09.04.2021 г. са погасени
задълженията за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и част от тези за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. От друга страна дори и да не беше извършено плащане на
същите следва да бъде отчетено обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на
Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“. Така давността за най-старото задължение - за месец май 2019 г.
изтича на 23.09.2022 г., но същата е прекъсната именно с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – на 23.09.2022 г., от който момент се
счита подадена и исковата молба, поради което възражението на ответника за погасяване на
процесните вземания по давност се явява неоснователно.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата също не е изтекла, поради което този иск следва да бъде
уважен в пълния предявен размер срещу ответника П. М. от 26,68 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. При това положение се налага извод, че
за най-старото установено дължимо задължение – това за месец май 2020 г. ответникът е
изпаднал в забава на 15.09.2021 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 09.09.2022 г. върху установения
дължим размер за главница в размер на 427,55 лева (дължима за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г.) възлиза на сумата в размер на 42,76 лева, до който размер и период
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 67,21
лева и за периода от 15.11.2020 г. до 14.09.2021 г. искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 5,52 лева за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г. се явява изцяло
5
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете
срещу ответника П. М.. Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ
размер на 455 лева, от които 25 лева за платена държавна такса, 330 лева за платен депозит
за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Дължимите такива от
ответника П. М. съразмерно на претендираната и уважената част от исковете възлизат на
сумата в размер на 178,02 лева. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените
и претендирани разноски в заповедното производство /за платена държавна такса – 25,40
лева и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лева/, които определени съразмерно на
претендираната и уважената част от исковете срещу ответника П. М. възлизат на сумата в
общ размер на 29,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на спора по предявените срещу ответника Г. Р. Т. искове и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да бъдат присъдени претендираните и
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Ответникът П. С. М. също претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева, което съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата
в размер на 87 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу П. С. М., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, кв. „Лозенец“, ул.
„Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 427,55 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, аб. № 310828, ведно със
законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 42,76 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 09.09.2022 г. върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия и сумата в
размер на 26,68 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 51479/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 427,55
лева до пълния предявен размер от 535,73 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 42,76 лева до пълния
предявен размер от 67,21 лева и за периода от 15.11.2020 г. до 14.09.2021 г., както и иска за
сумата 5,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
09.09.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК ,, срещу Г. Р. Т. , с ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че Г. Р. Т., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Изток“,
ул. „Самоков“ № 4, ап. 2, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 535,73 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, аб. № 310828, ведно със
6
законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 67,21 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.11.2020 г. до 09.09.2022 г., сумата
в размер на 26,68 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,52 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51479/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА П. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Бигла“
№ 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 178,02 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 29,50 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Г. Р. Т. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Изток“, ул.
„Самоков“ № 4, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на П. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, кв. „Лозенец“, ул.
„Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 87 лева –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7