Решение по дело №199/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение от 17.01.2014 г.,постановено по гр.д. № 38/2013 г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения от И. Е. И. от С., О. против М. М. Н., С., иск с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, съставляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 лв.,/незаконно построена при режим на търпимост/, състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м. , находящ се в С.,М. „Л., О., при граници и съседи: изток-път и дере, запад –недвижим имот на И. Е. И., север-път и юг-нива на наследници на Ю. А. Е. Съдът е отхвърлил и предявения от ищеца иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на договор № 266/25.07.2005 г, вписан в Агенция по вписванията, гр.К., вх.регистър № 742/ 04.11.2005 г., описна книга І-95, партида 130 /2448, като недопустим. Ищецът е бил осъден да заплати на ответника и сумата в размер на 300 лв.,съставляваща направени в производството разноски.

Недоволен от решението е останал ищецът И. И., който го обжалва изцяло. Жалбодателят твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано. Излага съображения, че с приетото по делото заключение не били определени границите на собствения му имот, въпреки, че в притежавания от него договор за продажба и в приложена скица те били надлежно изписани. Счита в този аспект, че решаващият съд се е позовал на неправилните по своята същност изводи на вещото лице. С оглед на това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявената искова претенция. Жалбодателят претендира разноски и за двете инстанции.

В надлежния, даден по реда на чл.263, ал.1 от ГПК срок, ответникът по въззивната жалба, М. М. Н., С., не е подал отговор.

В съдебно заседание, жалбодателят И. Е. И., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, М. М. Н., С., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния Крумовградски районен съд е предявен иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 лв.,/незаконно построена при режим на търпимост/, състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м., находящ се в С.,М. „Л., О., при граници и съседи: изток-път и дере, запад –недвижим имот на И. Е. И., север-път и юг-нива на наследници на Ю. А. Е. Предявената искова претенция ищецът мотивира с обстоятелството, че закупил спорния имот и е станал негов собственик на 15.03.2002 г.,когато по силата на прехвърлителна, възмездна, правна сделка,сключена между него и Община К., представлявана от кмета,придобил собствеността и на НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /дворно място/ от 600 кв.м., заедно с построената в него масивна едноетажна сграда, намиращ се в с. Б., м. „Л., със застроена площ 100.80 кв.м. и застроен обем 282.24 куб.м., състояща се от три стаи и коридор, при граници на имота: югоизток-път, североизток-река и югозапад-нива, за сумата 1701 лв., която изплатил напълно и в брой на касата на О. К., и в който имот бил въведен във владение. Именно в така продаденото му дворно място от 600 кв.м. се намирала спорната сграда, едноетажна, масивна, със застроена площ 68.75 кв.м., състояща се от три помещения, която не е била третирана в цитирания от него договор за покупко-продажба от 15.03.2002 год., тъй като била незаконно построена, но в режим на търпимост. По силата на приращението, той като собственик на земята, автоматично ставал собственик и на постройките и на насажденията в нея,по силата на чл. 92 от ЗС. Ищецът е направил и искане с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на Договор № 266 от 25.07.2005 г.за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията, гр.К., вх.регистър № 742/ 04.11.2005 г., описна книга І-95, партида 130 /2448, като незаконосъобразен.

Предявената искова претенция намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

В аспекта на така очертаната правна рамка съдът съобрази следното: не е спорно в производството, че въз основа на Договор за продажба на общински недвижим имот, сключен на 15.03.2002 г. по реда на Закона за общинската собственост и ПРПУРОИ на О. с., гр.К., вписан в Агенция по вписванията, между О. К., като продавач и ищеца И. Е. И., като лице, спечелило организирания търг с тайно наддаване, последният придобил правото на собственост върху НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/дворно място/ от 600 кв.м. заедно с построената в него масивна едноетажна сграда, намиращ се в с. Б., м. „Л., със застроена площ 100.80 кв.м. и застроен обем 282.24 куб.м., състояща се от три стаи и коридор, при граници на имота: югоизток-път, североизток-река и югозапад-нива.

Не е спорно в производството и обстоятелството, че по силата на Договор № 266 за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията, сключен на 25.07.2005 г.между О. Кр., като продавач и М. М. Н., с. Б., като лице, спечелило организирания търг с тайно наддаване, ответникът придобил правото на собственост върху ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 68.75 лв., състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м. , находящ се в С.,М. „Л., О., при граници и съседи: изток-път и дере, запад –недвижим имот на И. Е. И., север-път и юг-нива на наследници на Ю. А. Е..

От приетите по делото три заключения, изготвени по назначените на стадия на първоинстанционното и на въззивното производство съдебно-технически експертизи, се установява, че преди продажбите, осъществени от продавача О. К., за недвижимите имоти, предмет на процесните прехвърлителни сделки били издадени Актове за общинска собственост, чието съдържание като граници и описание на имотите било възпроизведено и в самите договори. В акта за общинска собственост, а и в договора от 25.07.2005 г., с който ответникът закупил процесния недвижим имот, като съществуваща граница от запад бил записан имотът, собственост на ищеца И., предмет на прехвърлителната сделка от 15.03.2002 г. Вещото лице установява, че в досието за продажба на ищеца И. на бившето училище в М. „Л., С., се намира, приложената според него в един по-късен етап скица /намираща се на л.58 от първоинстанционното дело/, съгласно която процесната ревандикирана сграда не попада в неурегулирания поземлен имот, закупен от ищеца през 2002 г. Вещото лице установява, че и имотът, предмет на прехвърлителната сделка от 2002 г., с която ищецът придобил правото на собственост върху общински недвижим имот, и процесният имот, предмет на прехвърлителната сделка от 2005 г., към момента на осъществяване на сделките били общинска собственост. Вещото лице установява, че за С. ,М. „Л. и към 2002 г., и към 2005 г., а и към настоящия момент няма изработени устройствени и кадастрални планове. Установява, че по поръчка на ищеца е извършено геодезическо заснемане, което съответства на скицата на л.59 от първоинстанционното производство, съгласно която процесната ревандикирана сграда попада в неурегулирания поземлен имот, закупен от ищеца през 2002 г. Отсъствието обаче на планове за населеното място и особено на скици на имотите към момента на извършване на продажбите, налагало определянето на имотите да бъде извършено само по описаните граници. Процесният имот по описаните в прехвърлителния договор от 25.07.2005 г. граници, не можел да бъде идентифициран еднозначно, тъй като от север по договор имало посочена граница –път, а на место северната граница съставлявала нива на н-ци на Ю. Е. и дере. Вещото лице установява, че на запад като граница бил записан имотът на ищеца И. И.. Вещото лице установява също, че и закупеният от ищеца поземлен имот не можел да бъде точно определен, защото липсвала граница от северозапад; от североизток била описана като граница река, а на място се намирало дере. Вещото лице установява, че тези констатации водели до невъзможност да установи точните граници на процесните имоти. А границите на ревандикираната сграда, закупена от ответника, вещото лице посочва като: северозапад-подпорна стена и нива на н-ци на Ю. Е.; североизток-дере, югозапад-пътека; югозапад- имот на ищеца И..

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищеца права, както вече беше казано намира израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание. В аспекта на изложеното отговорите на така зададените основни въпроси, в производството се свеждат до следното: Ищецът, по силата на осъществена в резултат на участието му в организирания от О. К. търг с тайно наддаване сделка, на 15.03.2002 г. придобил правото на собственост само върху неурегулиран поземлен имот/дворно място/ от 600 кв.м., заедно с построената в него масивна едноетажна сграда със застроена площ 100.80 кв.м. и застроен обем 282.24 куб.м., състояща се от три стаи и коридор, намиращ се в с. Б., м. „Л.. Изхождайки от твърденията на самия ищец, направени в исковата молба, в момента на покупката и процесната ревандикирана сграда от 68.75 кв.м., също състояща се от три помещения, е била построена и е съществувала. Собствеността върху тази сграда обаче през 2002 г. ищецът определено не е придобил с цитирания от него договор за продажба на общински недвижим имот от 15.03.2002 г. В производството не бяха събирани и доказателства, установяващи твърдението, че тя не му е била продадена, защото същата била незаконно построена. Напротив по делото е приобщен Акт за общинска собственост № 352/22.10.2004г. на О. К., от който се установява, че ревандикираната сграда е общинска собственост на основание чл.2, ал.2 от Закона за общинската собственост. Т.е. безспорният извод от изложеното се свежда до това, че собственикът- О. К. не е продала на ищеца през 2002 г. собствената си сграда от 68.75 кв.м. От изложеното до тук се налага и изводът, че собствеността върху ревандикираната сграда ищецът не е придобил и по силата на претендираното от него приращение. Действително разпоредбата на чл.92 от Закона за собствеността въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Безспорно в производството се установи изключението, установи се друго. Установи се, че собственикът на едноетажната масивна сграда от 68.75 кв.м.-Община Крумовград е организирала търг с тайно наддаване за нея, на който търг ответникът е дал най-висока цена, поради което е бил обявен за купувач на сградата, и по силата на Договор № 266/25.07.2005 г. за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, е станал собственик на процесната едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 кв.м., състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м., находящ се в С.,М. „Л., О.. Дори да се приеме, с уговорката, че това в производството не беше доказано безспорно,вкл. и от заключението на вещото лице, че процесната едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 кв.м. се намира в имота, собственост на ищеца, то изрично следва да се посочи и това, че приложимостта на приращението като оригинерен придобивен способ, следва да бъде преценявана с оглед и характера на обекта на придобиване. Дали обектът има характеристика на самостоятелен обект на собственост или има обслужващ характер по отношение на земята, върху която е построен. В казуса ревандикираната сграда определено има характер на самостоятелен обект на право на собственост, поради което и не може да бъде обект на приращение.

Или изложеното води до извода, че обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Съдът съобразно константната съдебна практика, обективирана в ТР № 3/29.11.2012 г., постановено по т.д.№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, намира атакуваното първоинстанционно решение с оглед на крайния му резултат, за правилно и в частта му досежно искането с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение от 17.01.2014 г., постановено по гр.д. № 38/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.