Решение по дело №1601/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 350
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20233630201601
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Шумен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201601 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №47 от 11.07.2023 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на „Водоснабдяване и
Канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с ЕИК837068284, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1, представлявано от управителя И.П. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на
основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява
упълномощен представител, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като
излага и конкретни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Директора на Регионална инспекция по околна среда
и води, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата, като излага конкретни правни съображения по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и Канализация – Шумен“ ООД стопанисва, поддържа и
експлоатира канализационната система на гр.Шумен в качеството си на оператор, сключил
договор с „Асоциацията на В и К на обособена територия, обслужвана от дружеството. В
тази връзка на дружеството е издадено Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №23140028/16.08.2012 год.,
издадено от БДЧР Варна, продължено с Решение №136/14.12.2016 год., продължено и
изменено с Решение №34/01.03.2021 год.
На 20.03.2023 год. експерти от РИОСВ – Шумен, съвместно с представители на
БДЧР Варна извършили извънредна проверка на Канализационна система в гр.Шумен и
теченията в урбанизираната част на града на реките Енчова и Поройна. При извършения
оглед на р.Енчова в района около МБАЛ-Шумен, било установено, че в участъка от
кръговото кръстовище до спортна зала Арена в гр.Шумен до мост на ул.“Марица“ се
извършват строително монтажни работи по корекция на речното корито. В същото време
било констатирано, че водното течение на реката в района на ул.“П. Парчевич“ е прекъснато
чрез земно-насипна дига и събраните води, посредством бензинова помпа се отвеждат към
шахта, част от Канализационната система на гр.Шумен. В участък на кръстовището на
ул.“Марица“ и ул.“П. Парчевич“ било установено заустване с диаметър Ф-1000, като
запълването на тръбата било около 20% от диаметъра й. Към момента на проверката нямало
атмосферни валежи, като заустването било в място с географски координати N:43º16' 48,4“
и Е:026º 55' 13,5“. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен
протокол №ПС-11 от 20.03.2023 год., който бил връчен на представляващия дружеството-
жалбоподател и с който на дружеството били дадени задължителни предписания.
Въз основа на посочените констатации на дружеството-жалбоподател бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение №ПС-04/10.04.2023 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното нарушение, изразяващо се в това, че на
20.03.2023 год. на място на Канализационна система на гр.Шумен в участък на
кръстовището на ул.“Марица“ и ул.“П. Парчевич“ като оператор на Канализационната
система на гр.Шумен е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект,
в нарушение на условие 2 от раздел „Условия, при които се предоставя правото на
използване“, т.“Преливници към смесена канализационна система“ от Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти
№23140028/16.08.2012 год., издадено от БДЧР Варна, продължено с Решение
№136/14.12.2016 год., продължено и изменено с Решение №34/01.03.2021 год. е била
нарушена разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗВ, във вр. с чл.38, ал.2, т.2 от Наредба №2 от
08.06.2011 год. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
2
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване.
Актът е бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател и подписан от него, след като е изложил, че ще представи възражение в
законоустановения срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №47 от 11.07.2023 год. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води, гр.Шумен, с което на „Водоснабдяване и Канализация – Шумен“ ООД,
гр.Шумен, с ЕИК837068284, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1,
представлявано от управителя И.П. е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
П. И. С. и на свидетелите П. Д. П. и Х. Ш. Н., както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
П. И. С. и П. Д. П., доколкото същите са придобили преки наблюдения по време на
проверка. Показанията им са последователни, непротиворечиви и кореспондират както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Х. Ш. Н.,
доколкото същият е бил свидетел при съставяне на акта и свидетелства относно условията,
при които същият е бил съставен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗВ Водоползвателите, които не са титуляри
на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в
повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.
Безспорно установено по делото е, че дружеството-жалбоподател е В и К оператор по
смисъла, вложен в посочената по-горе разпоредба, както и че в това си качество е имало
задължението да спазва условията, посочени в Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №23140028/16.08.2012 год.,
издадено от БДЧР Варна, продължено с Решение №136/14.12.2016 год., продължено и
изменено с Решение №34/01.03.2021 год.
В същото време от материалите по делото и по-конкретно от разпита на свидетелите
П. И. С. и П. Д. П. се установява по безспорен начин, че към момента на проверката –
20.03.2023 год. дружеството е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден
3
обект, в нарушение на Условията на Разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №23140028/16.08.2012 год., издадено от
БДЧР Варна, продължено с Решение №136/14.12.2016 год., продължено и изменено с
Решение №34/01.03.2021 год., поради което съдът намира, че дружеството е осъществило
състава на административно нарушение по чл.48, ал.4 от ЗВ, във вр. с чл.38, ал.2, т.2 от
Наредба №2 от 08.06.2011 год. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване.
Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
правилно е приложил съответната санкционна разпоредба, имайки предвид, че разпоредбата
на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ предвижда глоба, съответно имуществена санкция в размер от 2000
до 10 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените
условия в разрешителното.
В настоящия случай е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на „В и К – Шумен“ ООД именно по посочената правна норма, имайки предвид, че
допуснатото нарушение се изразява в нарушение на предвидените в разрешителното
условия.
В същото време административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, налагайки на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
законоустановения минимум от 2000 лева.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че трябва да бъде отчетен факта,
че не са успели своевременно да предприемат мерки за отстраняване на нарушението,
поради нуждата от извършване на допълнително проектиране и действия, съобразени с
изискванията на ЗУТ. Както става ясно от материалите по делото прекъсването на водното
течение на реката е чрез земно-насипна дига, като е установено заустване на битово-
фекалните води в реката посредством поставено канализационно отклонение с диаметър Ф-
1000. Същото е извършено във връзка с извършваните от дружеството строително монтажни
работи. Съгласно условията на посочените по-горе разрешителни поддържането на
съоръженията в изправност е задължение на дружеството-жалбоподател. В същото време
фактът, че проблемът е бил отстранен след дадените на дружеството предписания, доказва,
че същото е имало възможност да не допуска или да отстрани нарушението без полагане на
изключителни усилия и преди неговото констатиране от проверяващия орган.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че деянието следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
административно-наказващият орган е изложил съображенията си относно невъзможността
за приложение разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, което е едно от съображенията, изложени
във възражението. В тази връзка съдът споделя извода на административно-наказващият
орган, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Случаят не се
4
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй като обществените
отношения, които този род нарушения засягат са свързани с опазване на околната среда,
водните съоръжения и неспазване на съответните технически изисквания за тяхната
експлоатация в частност крие сериозен риск за здравето на хората. В същото време,
посоченото нарушение не е изолирана проява в дейността на жалбоподателя, доколкото и
при предишни извършени проверки на същото съоражение са били констатирани
нарушения. Въпреки, че не са налице условията настоящото деяние да бъде квалифицирано
като повторно, същото е достатъчно, за да се направи извод, че посоченото не е инцидентна
проява в дейността на „В и К Шумен“ ООД във връзка със задълженията й по стопанисване
на водните съоръжения. А по изложените съображения не са налице и условията за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС и по-
конкретно Решение №121 от 13.06.2022 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №95/2022 год.,
което е постановено по идентичен случай.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че същото е изменено, намира, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №47 от 11.07.2023 год. на Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на „Водоснабдяване и
Канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с ЕИК837068284, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1, представлявано от управителя И.П. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на
основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с
ЕИК837068284, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Войн“ №1,
5
представлявано от управителя да заплати на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6