Р E Ш Е Н И Е
№ 425
гр.Плевен, 08.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на трети юли
две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай
Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 273 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 113 от 24.02.2020 г., постановено по анд №
2685/2020 г., Районен съд – Плевен е : 1. отменил Наказателно постановление №№
3772 от 12.12.2019 година на Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ в ГД „МРР“ м ЦМУ
в частта, в която на Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 126, ал. І,
предл. І-во от ЗАДС е наложено административно наказание – глоба в размер на
1000,00 лева (хиляда лева) за това, че при извършена проверка на 6.06.2019г. е
установено, че държи в дома си – къща, находяща се в гр. Д.Д., Плевенска
област, ул. *** - 71 л. газьол, съдържащ биодизел с тегловно съдържание на
сяра, превишаващо 0,001%, но непревишаващо 0,002% - 66 л. безоловен бензин за
двигатели и 50 л. препарат, съдържащ тегловно повече от 70% нефтено масло,
етанол и биодизел, разпределени в 20 бр. туби с различна вместимост и
наличност, подробно описани и идентифицирани в Опис на иззетите веществени и
писмени доказателства № 19BG9950A023538/06.06.2019 г., без да притежава данъчен
документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ, или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза –
нарушение по чл. 126, ал. 1, предложение първо, т. 1 от ЗАДС; 2.потвърдил Наказателно постановление № 3772 от 12.12.2019
година на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в ГД
„МРР“ м ЦМУ в частта, в която на
основание чл. 107е, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнет в полза
на държавата предмета на нарушението - акцизни стоки - 71 л. газьол съдържащ
биодизел с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,001%, но непревишаващо
0,002% - 66 л. безоловен бензин за двигатели и 50 л. препарат, съдържащ
тегловно повече от 70% нефтено масло, етанол и биодизел, разпределен в 20 бр.
туби с различна вместимост и наличност, подробно описани в обстоятелствената
част на НП, намиращи се на съхранение в ТД Дунавска (МБ Плевен).
Срещу
постановеното решение в отменителната НП част е подадена касационна жалба от Агенция
„Митници” – ТМУ-Свищов, чрез юрисконсулт Я., който счита същото за неправилно
поради противоречие със закона. Счита за неправилен извода на РС, че физическо
лице не може да бъде субект на нарушение по чл.126 от ЗАДС. Като аргумент в
посока на обратното счита, че законодателят е предвидил налагането на наказание
„глоба“, наред с „имуществена санкция“. Твърди, че физическото лице не може да
бъде нито регистрирано лице, нито лицензиран складодържател, съобразно раздел IIIа от ЗАДС. Позовава се на съдебна
практика, възприемаща физическите лица като субекти на нарушения по чл.126 от ЗАДС. Сочи, конкретното нарушение не е
свързано със съставянето на документи, какъвто извод е направил РС. Счита за
неправилен и изводът на съда за липса на ясно и точно описание на нарушението.В
конкретния случай според касатора е достатъчно да е налице държане на стоката,
независимо от това кой е нейния собственик, какъв е произходът й, с каква цел
се държи и в този смисъл счита за неправилен извода на съда , че АНО е следвало
да посочи кои конкретни документи лицето е следвало да представи на контролните
органи. Счита, че това може да бъде документ от всякакъв характер, установяващ
заплащането на акциза, поради което не е необходимо да се изброява примерно в
НП. Моли за отмяна на съдебното решение в отменителната НП част и за
потвърждаване на НП в тази част.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
изразява становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Х.Н.Х. в съдебно
заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид потвърждаването
на процесуалните действия по подаването й от юрисконсулт Я. в качеството му на
пълномощник на Агенция „Митници“, която е била страна във въззивното производство,
поради което постановеното решение се явява неблагоприятно именно за тази
страна, по аргумент от чл.210, ал.1 от АПК. и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът, след като е възпроизвел
буквално и подробно констатациите в съставения акт за нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление е приел, че показанията на
разпитаните свидетели П.Б.и Л.И.преповтарят отразеното в протокола при
проверката и отразените в АУАН констатации. Съдът ги кредитирал с доверие като
съответни на приобщените по делото писмени доказателства, които изброил
изчерпателно. При така приетото за установено съдът направил извод, че сочената от наказващия орган като основание за
налагането на процесната глоба, норма на чл. 126 от ЗАДС, не касае
санкциониране на нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за
начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Според РС смисълът на чл. 126
от ЗАДС е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да
удостоверява посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и с последното
изменение на закона (ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 година).
Задължени да водят такава документация са само регистрираните по ЗАДС лица,
изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Последната норма лимитативно
определя кои лица могат да начислят акциза, това са и лицата, които могат да
създават документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това
и отново това са само регистрирани лица. Следователно смисълът на санкциите по
чл. 126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани
по закона (като производители или складодържатели), не изпълняват задължението
си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането
и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано
като производител или складодържател според РС не може да произвежда и държи стоки на склад и
съответно да съставя изброените в санкционната норма документи, поради което
такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС, тъй като не притежава
възможност да съставя и разполага с изброените в тази норма документи, и
съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от обективна и
субективна страна някой от посочените в нея състави. Пълното неплащане,
частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия акциз,
представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за административни
нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно
имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз. Съобразно нормата на чл.
3, ал. ІІ от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани
лица, какъвто е жалбоподателят Х., но в случая административното наказание не е
наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС. Въззивният съд направил извод, че налагането
на административно наказание, без да е доказан съставът на съответното
административно нарушение, което се претендира, е в пряко противоречие с
принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност по арг. на чл. 6 от ЗАНН. Горното прави
наказателното постановление незаконосъобразно, поради противоречието му с
материалния закон.
За пълнота РС изложил съображения, че в АУАН и
наказателното постановление липсва ясно и точно описание на конкретното противоправно
деяние, за което се претендира да е установено, в нарушение на изискванията на
чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От актосъставителя е посочено,
че лицето държи акцизни стоки, без да има документ, удостоверяващи плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза. При тълкуване на съдържанието на
мотивната част на НП въззивният съд възприел, че също се претендира като
нарушение държането на акцизни стоки, без да има документи, удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Разпоредбата на чл. 126
от ЗАДС съдържа множество различни и напълно самостоятелни хипотези, всяка от
които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при описанието на
фактическия състав на установеното деяние в НП. Съдът изложил мотиви, че в случая, както в АУАН, така и в НП не се посочва
кои са конкретно необходимите документи, които е следвало да притежава лицето и
с които да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Неясното фактическо описание на деянието, представлява процесуално нарушение,
съществено ограничаващо правото на нарушителя да организира адекватно защитата
си още в първата фаза на административно-наказателното производство, поради
което и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Изводът, който
формирал РС е, че липсата на надлежно установено изпълнително деяние по чл. 126,
предл. първо от ЗАДС, от лице, което може да бъде субект на този вид нарушения,
е достатъчно основание НП да бъде отменено.
Независимо от административно-наказателната
отговорност, съдът счел, че правилно са отнети в полза на държавата вещите – –
акцизни стоки – акцизни стоки - 71 л.
газьол съдържащ биодизел с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,001%, но
непревишаващо 0,002% - 66 л. безоловен бензин за двигатели и 50 л. препарат,
съдържащ тегловно повече от 70% нефтено масло, етанол и биодизел, разпределен в
20 бр. туби с различна вместимост и наличност, поради което потвърдил
оспореното НП в тази част.
Касационната инстанция намира решението в
оспорената част за неправилно като
постановено в нарушение на закона и при неправилна преценка на фактите
при наличие на събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС
в редакцията му към момента на извършване на административното нарушение, е предвидено налагането на административно
наказание, в т.ч. „глоба“ за физическите лица, за лице, което държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Посочената разпоредба предвижда административно
наказание за лицата, които държат, предлагат, продават или превозват акцизни
стоки, без същите да са придружени от съответния документ, удостоверяващ
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза. Санкцията е предвидена
за всяко лице, което осъществи едно от изброените изпълнителни деяния-и
физически, и юридически, т. е. не е предвидено специално качество за субекта на
нарушението, а именно същият да е регистрирано лице по ЗАДС. Действително
разпоредбата чл. 43, ал. 1 ЗАДС
визира само регистрирани по ЗАДС лица. Но тези лица са задължени да издават
съответните данъчни документи, а нарушението по чл. 126 от ЗАДС
не визира издаване на посочените в разпоредбата документи, а касае действия по
държане, предлагане, продажба и превоз на акцизни стоки, при което тези акцизни
стоки следва да са придружени със съответния документ като лицето, държащо,
предлагащо и т. н. такива стоки, следва да разполага с този документ,
независимо дали той е издаден от самия него или от друго лице. Ето защо е
необоснован извода на районни съд, че чл. 126 ЗАДС
е неприложим по отношение на физически
лица. От съдържанието на разпоредбата се установява, че същата поставя
изискване към лицата да притежават /а не да издават/ документи за платен акциз
за държаните, предлагани, продавани или превозвани от тях акцизни стоки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че за различните административни нарушения по този закон са предвидени
както глоби за физически лица, така и имуществени санкции за юридическите лица
и едноличните търговци. Ако кръгът на лицата, които могат да извършат
процесното административно нарушение е ограничен, то това би било посочено
изрично чрез въвеждане на критерии, обособяващ субектите, които могат да
извършат конкретното административно нарушение. Следователно, по аргумент на
противното, нормата на чл. 126 от ЗАДС
не се отнася само за лицата, които по закон имат задължението да издават
документи, доказващи начисляване, деклариране, обезпечаване и заплащане на
акциза, а за всяко лице, което държи акцизни стоки, за които не може да
представи документ, удостоверяващ внасянето на дължимия акциз. Липсата на
ограничение в правната норма, в смисъл, че задължение за представяне на
документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз, имат само регистрираните
по този закон
лица и че само когато нарушението е извършено от регистрирани за целите на този закон лица може да се
ангажира отговорността им, дава основание на съда да счита, че конкретното
административно нарушение може да бъде осъществено от всяко лице, в т.ч. и от ответника по касация като физическо лице
в качеството му на държател на акцизни
стоки, за които не е могъл и не е представил документи, удостоверяващи
плащането, начисляването и обезпечаването на дължимия акциз, същият е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 126 от ЗАДС,
за което е ангажирана отговорността му.
Неправилен е и другият изведен от РС
извод, че с непосочването в НП на конкретния документ, който следва да се
представи от лицето-държател на акцизните стоки, е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на санкционния акт.
В
разпоредбата на чл. 126 ЗАДС
императивно е въведено задължението всяка акцизна стока да е съпроводена с един
от изброените в нея документи, от който да е видно, че акцизът за стоката е
заплатен, начислен или обезпечен, съответно задължение на лицето, което държи
акцизната стока, е да носи и представи при проверка един от изброените
документи, удостоверяващи плащане, начисляване или обезпечаване на акциза. В
този смисъл непосочването на конкретния удостоверителен документ не е довело до
нарушаване на правото на защита на Х..
Ето защо, по изложените съображения, касационната инстанция намира изводите на
въззивния съд за неправилни, което обосновава отмяна на оспореното решение. В
случая обаче, след отмяна на касираното решение, делото не може да се реши по
същество от касационната инстанция, тъй като РС не е изложил никакви мотиви
относно наличието или липсата на съставомерност на деянието от гл.точка на
представените от Х. касови бележки за закупуване на определени акцизни продукти.
РС само бланкетно е посочил, че кредитира показанията на контролните органи
като кореспондентни на събраните по делото писмени доказателства, които
единствено е изброил, но не е направил анализ на тези събрани доказателства за
нуждите на доказването на вмененото деяние. РС е бил длъжен да анализира
конкретно представените фискални бонове и дали те удовлетворяват изискването на
ЗАДС да бъдат годни документи по смисъла
на закона, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
дължимия акциз. Това налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да даде обоснован отговор
на този въпрос.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 113 от 24.02.2020 г., постановено по анд № 2685/2020 г. в частта, с която Районен
съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 3772 от 12.12.2019 година на Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска“ в ГД „МРР“ м ЦМУ в частта, в която на Х.Н.Х. с ЕГН **********
*** на осн. чл. 126, ал. І, предл. І-во от ЗАДС е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000,00 лева (хиляда лева).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/