Присъда по дело №446/2019 на Окръжен съд - Ловеч

            МОТИВИ : Подсъдимият С.Г.С. е предаден на съд за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, затова, че на 07.07.2019 год. в гр.Л., при условията на продължавано престъпление, без съгласието на титуляра С.И.А. ***, използвал платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон" с №****, издадена от Райфайзенбанк (България) ЕАД, като изтеглил сума в размер на 800.00 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва: на 07.07.2019 год. в 15:44 от ATM с № 0021001, ж.к. М., супермаркет „Б." от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева, на 07.07.2019 год., в 15:45 от ATM с № 0021001, ж.к. М., супермаркет „Б.” от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева.

В съдебно заседание бе предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от С.И.А. *** срещу подсъдимия С.Г.С., за сумата от 800. 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,  ведно със законната лихва, считано от 07.07.2019 г. до окончателното й изплащане. С.И.А. бе конституирана като граждански ищец.

В съдебно заседание представителят на ОП Л. поддържа обвинението срещу  С.Г.С. и счита, че в хода на съдебното следствие е установена фактическа обстановка, която е идентична с тази, която е описана в обвинителния акт. Посочва, че С. следва да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, за което е предаден на съд, като му се наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода и глоба в  размер на 1600.00 лева, която да заплати в полза на държавата. Като смекчаващи вината обстоятелства да се съобрази факта, че е неосъждан, а като отекчаващи, че  е напуснал пределите на страната, не е възстановена сумата и не признава вината си. Предлага на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието на С. да бъде отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Счита, че гражданския иск е основателен и следва да се уважи.

Гражданският ищец  С.И.А. в съдебно заседание се явява лично и моли да се уважи гражданския иск в пълен размер, като основателен и доказан.

В съдебно заседание адв. И., служебно назначен, моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като обвинението не  е доказано по безспорен и несъмнен начин. Посочва, че фактическата обстановка, приета в обвинителния акт, е изградена едностранчиво въз основа на гласни доказателства от пострадалата и нейни роднини. Сочи, че е установено, че процесната банкова карта е традиция да се оставя в къщата без надзор с ПИН кода и по делото е установено, че  всички свидетели са теглили от нея и им е бил известен ПИН кода й. Налага довод, че не е установено по категоричен начин, че с умишлени и целенасочени действия от страна на подсъдимия е изтеглена процесната сума.  Сочи, че по делото има две експертизи, като първата не е дала категорично становище относно авторството на деянието, а втората, с голяма доза на вероятност, посочва за извършител на деянието подсъдимия, но налага аргумент, че не е установено по делото подсъдимият умишлено е теглил пари. Излага, че подсъдимият отсъства,  не може да даде обяснение,  поради което не следва да се изключва възможността той да е изтеглил тези пари, но със знанието и съгласието, ако не на титуляра, то поне на дъщерята на пострадалата, на която е  гостувал в почивните дни. Посочва, че е установено, че подсъдимият е бил изпратен да пазарува в близкия квартален магазин, но как, по какъв начин и какви уговорки са имали, дали да вземе пари или картата от вкъщи, няма как да се докаже и не се доказа по категоричен начин. Счита, че не са събрани неоспорими доказателства, че подсъдимият е извършител на престъпното деяние, поради което на основание чл. 304 от НПК моли да бъде признат за невиновен и оправдан.

Излага се, като алтернативно искане, ако съдът счете, че подсъдимият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, положителна характеристика, млад човек с едно дете, човек с трайно изградени трудови навици, наказанието му да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а НПК.

Настоящата инстанция, като съобрази : приобщените показанията на св. С.И.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 70-71, приобщените показанията на К.С.С. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 73 и приобщените показания на св. В.М.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 74, писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице И. по комплексна видео техническа и лицево идентификационна експертиза на л. 46-53 и л. 59-66 от досъдебното производство, намира за установено следното:

Подсъдимият С.Г.С. *** и работел в „****” АД - гр. Л.. С. се запознал със св. В.М.А., която работела в същата фирма, като от началото на 2019 г. живеели заедно. С тях живеели дъщерята на А. - св. К.С.  С. и майка й - св. С.И.А..

Св. С.А. притежавала дебитна карта, издадена от „Райфайзенбанк”, по която се превеждала заплатата и пенсията й, както и лични пари от съпруга й.

На 07.07.2019 год., около 12. 30 часа св. С.А. се прибрала от работа и оставила портмонето си на хладилника, като в него била дебитната й карта, заедно с ПИН кода.

След обяд, около 15. 30 часа, св. В.А. и св.  св. К.С.  С. отишли до автомата в квартала за кафе, който се намирал в непосредствена близост до техния дом. Те видели, че  С. също излязъл и се отправил към хранителен магазин „СМ” в квартала, до който имало банкомат. Те казали на С. да се върне до в къщи и да вземе пари от къщи, за да пазарува. През това време те си взели кафе и се прибрали. Подсъдимият С. излязъл сам да пазарува, след което и той се прибрал. На свидетелките им направило впечатление, че С. е неспокоен, влизал и излизал от стая в стая.

На следващия ден св. С.А. получила известие на телефона си, че е преведена заплатата й. Тя установила, че наличната сума по картата й е по-малко отколкото трябвало да бъде и отишла до офиса на „Райфайзенбанк”. Тя получила информация, че на 07.07.2019 год., в 15. 44 ч. и 15. 45 ч. от картата й са били изтеглени двата пъти по 400 лева или общо 800. 00 лева. Св. С.А. сигнализирала органите на полицията.

По делото е установено, св. С.А. е титуляр на дебитна карта с № 489481******0370VIS А, издадена от „Райфайзенбанк” и са приложени съответните транзакции за периода от 01.07.2019 год. до 10.07.2019 год. От приложената справка на л.40 от досъдебното производство се установява, че на 07.07.2019 год. в 15:45:44 часа и в 15:44:52 часа са били осъществени две тегления на суми от по 400. 00 лева или общо 800. 00 лева.

След преглед на запис от ATM устройството, собственост на Банка ДСК, намиращ се в гр.Л., кв. „М.”, магазин „СМ” /л. 19-20/ било установено, че лицето извършващо тегленията в процесния ден и час прилича на С.С.. На свидетелките бил показан запис от камерите, при което те заявили, че разпознават лицето, а именно подсъдимия С.С.. Били сигурни, че е той, разпознавали го по лицето, даже и по дрехите, с които бил облечен - служебна тениска, с логото на фирмата-„****", която била раздадена на работещите във фирмата.

От заключението на вещото лице И. по комплексна видео техническа и лицево идентификационна експертиза на л. 46-53 от досъдебното производство се установява, че предоставеният за изследване СД, съдържал папка с 27 снимкови файла. Записите били черно бели. При съответната резолюция и формат, качеството на кадрите позволявало ограничаване на линията на косата и обща форма, разположението на ушните миди-общи признаци. Вещото лице е направил извод, че всичко това не позволявало достоверно сравняване и анализ на лицевите елементи.

На 05.09.2019 год. /л.76-80/ са иззети образци за сравнително изследване, свързани със заснемането на подсъдимия С..

От заключението на вещото лице И. по комплексна видео техническа и лицево идентификационна експертиза на л. 59-66 от досъдебното производство се установява, че изображенията съдържат информация, позволяваща визуализация на общи признаци, индивидуализиращи лицето, което ги определя като годни за целите на лицевата идентификация. Вещото лице е приело, че кадрите позволяват да се направи извод, че на изследваните фотокопия е било заснето едно и също лице, посочено като С.Г.С..

Тази инстанция прие така установената фактическа обстановка въз основа на  приобщените показанията на св. С.И.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 70-71, приобщените показанията на К.С.С. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 73 и приобщените показания на св. В.М.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 74, приложените писмени доказателства, заключението на вещото лице И. по комплексна видео техническа и лицево идентификационна експертиза на л. 46-53 и л. 59-66 от досъдебното производство.

Съдът намира, че  С.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на 07.07.2019 год. в гр.Л., при условията на продължавано престъпление, без съгласието на титуляра С.И.А. ***, използвал платежен инструмент-дебитна карта „Виза Електрон" с №****, издадена от Райфайзенбанк (България) ЕАД, като изтеглил сума в размер на 800.00 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва: на 07.07.2019  год., в 15.44 от ATM с №0021001, ж.к. М., супермаркет „Б." от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева, на 07.07.2019год., в 15.45 от ATM с №0021001, ж.к. М., супермаркет „Б." от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева.

От обективна страна деянието е извършено от С. чрез действие, като на посочената дата и място при условията на продължавано престъпление, без съгласието на титуляра С.И.А. ***, използвал платежен инструмент-дебитна карта „Виза Електрон" с №****, издадена от Райфайзенбанк (България) ЕАД, като изтеглил сума в размер на 800.00 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва: на 07.07.2019  год., в 15.44 от ATM с №0021001, ж.к. М., супермаркет „Б." от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева, на 07.07.2019год., в 15.45 от ATM с №0021001, ж.к. М., супермаркет „Б." от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева.

Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като се касае за две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна деянието е извършено от С. виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Неоснователно е становището на адв. И. за постановяване на присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като обвинението не  е доказано по безспорен и несъмнен начин. Посочва, че фактическата обстановка, приета в обвинителния акт, е изградена едностранчиво въз основа на гласни доказателства от пострадалата и нейни роднини. Сочи, че е установено, че процесната банкова карта е традиция да се оставя в къщата без надзор с ПИН кода и по делото е установено, че  всички свидетели са теглили от нея и им е бил известен ПИН кода й. Налага довод, че не е установено по категоричен начин, че с умишлени и целенасочени действия от страна на подсъдимия е изтеглена процесната сума.  Сочи, че по делото има две експертизи, като първата не е дала категорично становище относно авторството на деянието, а втората, с голяма доза на вероятност, посочва за извършител на деянието подсъдимия, но налага аргумент, че не е установено по делото подсъдимият умишлено е теглил пари. Излага, че подсъдимият отсъства,  не може да даде обяснение,  поради което не следва да се изключва възможността той да е изтеглил тези пари, но със знанието и съгласието, ако не на титуляра, то поне на дъщерята на пострадалата, на която е  гостувал в почивните дни. Посочва, че е установено, че подсъдимият е бил изпратен да пазарува в близкия квартален магазин, но как, по какъв начин и какви уговорки са имали, дали да вземе пари или картата от вкъщи, няма как да се докаже и не се доказа по категоричен начин. Счита, че не са събрани неоспорими доказателства, че подсъдимият е извършител на престъпното деяние, поради което на основание чл. 304 от НПК моли да бъде признат за невиновен и оправдан.

Тази инстанция прие, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК. Съдът даде вяра на приобщените показанията на св. С.И.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 70-71, приобщените показанията на К.С.С. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 73 и приобщените показания на св. В.М.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 74, заключението на вещото лице И. по комплексна видео техническа и лицево идентификационна експертиза на л. 46-53 и л. 59-66 от досъдебното производство. Показанията на посочените свидетели са последователни, точни и логични и от тях се установява, че на посочената дата и място подсъдимият без съгласието на титуляра С.И.А. ***, използвал платежен инструмент-дебитна карта „Виза Електрон" с №****, издадена от Райфайзенбанк (България) ЕАД, като изтеглил сума в размер на 800.00 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва: на 07.07.2019  год., в 15.44 от ATM с №0021001, ж.к. М., супермаркет „Б." от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева, на 07.07.2019год., в 15.45 от ATM с №0021001, ж.к. М., супермаркет „Б." от пост терминал, собственост на Банка ДСК, изтеглил пари в брой 400.00 лева. В тази връзка са и писмените доказателства по делото – справка от Райфайзенбанк (България) ЕАД, от която се установява, че на 07.07.2019 год. в 15:45:44 часа и в 15:44:52 часа са били осъществени две тегления на суми от по 400. 00 лева или общо 800. 00 лева. Съдът кредитира приобщените показанията на св. С.И.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 70-71, приобщените показанията на К.С.С. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 73 и приобщените показания на св. В.М.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 74, тъй като са депозирани непосредствено след извършване на деянието. На тези гласни  и писмени доказателства кореспондира заключението на вещото лице И. по комплексна видео техническа и лицево идентификационна експертиза на л. 59-66 от досъдебното производство се установява, че на изследваните фотокопия е било заснето едно и също лице, посочено като С.Г.С..

Неоснователно е и становището на адв. И., че подсъдимият отсъства,  не може да даде обяснение,  поради което не следва да се изключва възможността той да е изтеглил тези пари, но със знанието и съгласието, ако не на титуляра, то поне на дъщерята на пострадалата, на която е  гостувал в почивните дни. Подсъдимият е знаел за воденето срещу него досъдебно производство и лично е присъствал при привличането му на 07.10.2020 г. и е отказал да дава обяснение, което е отразено в протокол за привличане на обвиняем на л. 92 и в протокол за разпит на обвиняем на  същата дата /л. 93/. С. е присъствал лично и на предявяване на разследването, което е отразено в протокол за предявяване на разследването на л. 101. Подсъдимият е напуснал пределите на страната, което се установява от изисканите от настоящата инстанция и приложени справки от ОД на МВР Л., като сам се е лишил от възможност да дава обяснение по обвинението, да представя доказателства, да участва в производството, да прави искания, бележки и възражения и да се защитава по него. За съставомерността на деянието по чл. 249, ал. 1 от НК се изисква да не е налице съгласие  на титуляра на платежния документ, който в конкретния казус е св.  С.И.А., поради което е неоснователен аргумента на адв. И., че подсъдимия е теглил пари със съгласието на дъщерята на пострадалата. От приобщените показанията на св. С.И.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 70-71, приобщените показанията на К.С.С. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 73 и приобщените показания на св. В.М.А. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство на л. 74, се установи, че не е налице дадено съгласие от св. С.И.А. на подсъдимия за теглене на суми от дебитната й карта.

В НК за престъплението по чл. 249, ал. 1  е предвидено наказание от две до осем години лишаване от свобода и с глоба до двойния размер на получената сума. При определяне на вида и размера на наказанието на С., настоящата инстанция съобрази от една страна високата обществена опасност на деянието и факта, че е напуснал пределите на страната, като е знаел, че срещу него се води наказателно производство за престъпление по  чл. чл. 249, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази : чистото съдебно минало на С., фактът, че е полагал обществено полезен труд, младата му възраст и има дете, за което следва да полага грижи. Тази инстанция наложи на  С.Г.С. за престъплението по чл. 249, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК наказание от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 600.00 лева, която да заплати в полза на държавата.  Така определеното наказание лишаване от свобода е при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства.

Тази инстанция не споделя аргумента на представителя на ОП Л., че като отекчаващи вината обстоятелства следва да се съобразят, че не е възстановена сумата от подсъдимия и не е признал вината си.  Възстановяване на сумата от подсъдимият на пострадалата и признаването на вината могат да бъдат ценени от съда единствено като смекчаващи вината обстоятелства, но не и обратното.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание на С.Г.С. в размер на 2/две/ години и 6 /шест/ месеца години лишаване от свобода за срок от 4/четири/ години от влизане на присъдата в сила. Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК – наложеното наказание на подсъдимия е до три години /в размер на 2/две/ години и 6 /шест/ месеца години лишаване от свобода/, подсъдимият не е осъждан и съдът прие, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието реално.

Тази инстанция приема, че така наложените наказания са справедливи и ще изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

Съдът осъди С.Г.С. да заплати на С.И.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 800.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Налице е виновно, противоправно деяние, извършено от С., причинена вреда на С.И.А. в размер на сумата от 800.00 лева и пряка причинна връзка между тях.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди С.Г.С. да заплати по сметката на РУ - Л. сумата от 394.96 /триста деветдесет и четири лева и 96 ст./ разноски за експертизи, по сметка на Окръжен съд - гр. Л. сумата 20.00 /двадесет/ лева, представляваща разноски за вещо лице, да заплати сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса, както й сумата 5.00/пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :