Решение по дело №5952/2021 на Районен съд - Пловдив

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 14.09.2021г. по АНД 5952/2021г.

Производството е по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от 05 РУ при
ОДМВР-Пловдив, срещу К.И.К. за това, че на 13.09.2021г. около 23.30 часа, на
обществено място в гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“ пред блок 81 вх. А, е извършил
непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обиди към полицейски служители
в униформено облекло по време на изпълнение на служебните им задължения на
обществено място в присъствие на други граждани, с което е нарушил обществения
ред и спокойствие. Нарушителят дава обяснения по случая, като се признава за
виновен. Сочи че не си спомня да е употребил посочените думи, но е възможно
вследствие на алкохола да е обидил полицейските служители, тъй като е бил
афектиран от кучето, което го е ухапало непосредствено преди това и е скъсало анцуга
му. Защитникът му адв. М. намира, че при така изяснената фактическа обстановка
подзащитният му е действал в състояние на афект и поради употребения от него
алкохол не си спомня точно комуникацията с полицейските служители, но изразява
уважение към и тях и съжалява за случилото се. Моли да бъде прието, че подзащитният
му не е имал противоправно поведение и да му се наложи по ЗМВР протокол за
предупреждение. В личната си защита нар. К. Съжалява за стореното и обещава повече
да не се повтори. С последната си дума заявява че е виновен и моли да не му се налага
наказание по УБДХ.
По фактите:
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намери за установено
следното:
Нарушителят К.И.К. е роден на ****г. в ***, *** с постоянен адрес ***, живущ в
***, б., български гражданин, с основно образование, разведен, работещ, осъждан, с
ЕГН:**********.
На 13.09.2021г, около 23,30ч., на обществено място, в гр. Пловдив, ЖК Тракия,
пред бл. 81, вх. А, била събрана голяма група от хора – около 7-8 човека, сред които
бил и нар. К.. Групичката била шумна и употребявала алкохол. На същото място се
появило куче, което захапало К. и разкъсало анцуга му. Лицата вдигали шум, поради
което на място се появили полицейските служители М. и К.. Полицейските служители
устно отправили предупреждение към лицата да не нарушават нощната тишина и да
преустановят употребата на алкохол на обществено място. К. се обърнал към
полицаите, като им казал „Махайте се, не съм ви викал, ще видите кой съм аз, ще ми
ядете ***, сега ще ви го подам“, които думи били възприети от служителите и от
хората, които били там. Всички били крайно възмутени от поведението на К..
Служителите откарали К. в районното, където бил проверен от екип на ЦСМП, като
впоследствие му бил издаден и АУАН по УБДХ.
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен
начин от обясненията на нарушителя на съдебна фаза и от приложените по делото
писмени доказателства- обяснения на Н. М. и Т. К..
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
1

обстановка, изложена в обстоятелствената част на акта за дребно хулиганство и
призната от нарушителя, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане. Самопризнанията на нарушителя, направени
в хода на съдебното следствие, се потвърждават напълно от обясненията на
полицейските служители М. и К., които са очевидци на инцидента. В хода на
производството показанията на полицейските служители не са били оспорени, като
защитникът на нарушителя изрично сочи, че не желае същите да бъдат разпитвани в
съдебното заседание, доколкото са изяснили фактическата обстановка.
От правна страна
От правна страна следва да се приеме, че установените от фактическа страна
действия на нарушителя, доколкото са извършени на публично място, представляват
непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение към органите на реда,
като в същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на
престъпление по чл. 325 НК, то те съставляват акт на дребно хулиганство, по смисъла
на УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
Съдът не възприема тезата на защитника на нарушителя, че в случая деянието не
е противоправно, тъй като е било причинено под въздействието на афект. Афектът е
изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо
краткотрайно чувство, предизвикано от определени причини. От значение в
наказателноправната доктрина са някои проявни форми на афекта. Такива са например
патологичният афект, при който е налице краткотрайно разстройство на съзнанието и
се приема наличието на невменяемост като чисто юридическо понятие, а от гледна
точка на съдебната психиатрия и съдебната психология се приема, че субектът в
състояние на патологичен афект е с качествено нарушени годности да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, поради
което и не е наказателноотговорен. От значение в наказателноправната доктрина е и
изследването на физиологичния афект, представляващ силно, внезапно настъпващо и
бурно стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на
мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и
заемащо господствуващо положение в съзнанието на дееца (така и Решение № 84/
03.05.2016г. по н.д. № 330/2016г. на ВКС, III н.о.) и при който се прилага
привилегирования състав на чл. 132 от НК за телесните повреди, респ.
привилегирования състав на чл. 118 от НК за убийствата.
В случая безспорно с оглед периода от изминало време между ухапването от
кучето и пристигането на полицейските служители е изминал един известен период от
време, който изключва да е бил налице патологичен афект, при което деянието се явява
противоправно от субективна страна. Същевременно, безспорно е възможно
извършените действия от нарушителя да са били осъществени вследствие на
съвкупното проявление на приетия от него алкохол и неприятностите, които е изпитал
вследствие на ухапването от кучето, но тези обстоятелства са от значение при
индивидуализиране на наказанието, без да влияят на противоправността на
извършеното.
По наказанието:
При определяне на вида и размера на административното наказание, съдът
отчете естеството на хулиганското поведение на нарушителя- отправни непристойни
изрази към органи на реда; съдържанието и интензитета на обидните и оскърбителни
думи и действия, отправени от него; както и личностните характеристики на
2

нарушителя- че същият е осъждан. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени
направеното самопризнание и изразеното съжалението за стореното, дадено в съдебно
заседание. При определяне размера на наказанието съдът отчете и причините за
извършване на деянието- пияното състояние, в което деецът сам се е привел, както и
неприятността, която го е сполетяла преди идването на полицейските служители,
свързана с претърпяното ухапване от куче. В чл. 1, ал. 1 от УБДХ са предвидени
алтернативно наказанията задържане до 15 денонощия в структурно звено на
Министерството на вътрешните работи и глоба от 100 до 500 лв. Съдът намира, че в
случая първото по вид наказание по т. 1 – задържане в структурно звено на МВР, би се
явило необосновано репресивно спрямо нарушителя с оглед на особеното състояние, в
което се е намирал вследствие на нападанието на кучето, което се установява по
делото, както и с оглед стореното самопризнание и изразено съжаление за стореното.
Поради това съдът намира, че следва наложеното наказание да бъде глоба и същата да
бъде индивидуализирана в размер под средния, предвиден в указа.
Въпреки това съдът съобрази обстоятелството, че извършените непристойни
прояви са били извършени по отношение на органи на реда – полицейски служители,
както и че проявата е била извършена пред множество граждани, поради което няма
как да се удовлетвори искането на нарушителя да не му бъде налагано наказание по
УБДХ. С оглед гореизложеното, съдът намира, че целите на административно-
наказателната отговорност биха се постигнали с налагане на административно
наказание глоба в размер на 200 лв. Този размер на административното наказание
според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като
в същото време се спазва и принципът за пропорционалност между обществената
опасност на деянието и тежестта на използваната репресия
Така мотивиран съдът постанови решението си.

Районен съд:
3

Номер на акта:	1471
Дата:	14 септември 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20215330205952
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 септември 2021 г.

Решение по дело №5952/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите