Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 01.02.2019година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети януари  през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                    Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 593 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,  вр.с   чл.86 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на ищеца  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес  на управление гр.София, бул.„Васил Левски“ №114, ет.Мецанин, представлявано от  Р.А. и Т.К.,  чрез   пълномощник  юриск. Н.А.С., против  Р.Н.Т., ЕГН **********,***

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: 804.04 лв. -главница; 51.71 лв. -договорна лихва за периода 05.10.2016 г. до 22.02.2017 г.; 396.80 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 55.21 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 22.02.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 29.09.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1390/2017г. на ВлРС.  

Ищецът твърди, че въз основа на  подадено заявление по чл. 410 ГПК била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на Р.Н.Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение,  е подписан Договор за паричен заем № 2648922 от 27.09.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като Заемодател и Р.Н.Т., като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Твърди също, че датата на Договор за паричен заем с № 2648922 е 27.09.2016 г., видно от представения договор с настоящата искова молба, а не както погрешно, поради техническа грешка била посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 28.09.2016 г. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен заем напълно съвпадали - неговият номер, страни, предмет и съдържание. Моли съда да приеме, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да приемете представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото между страните правоотношение.

Основанието, на което се подавало Заявлението и настоящата искова молба  било сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1 000.00 лева, а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят изпълнил задължението си. В този договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2610268. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасило изцяло, а Заемодателят изплащал остатъка от заемната сума по договора. Р.Н.Т. се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 086.75 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 51.75 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

По договора за паричен заем, Р.Н.Т. извършвала плащания в общ размер на 400.00 лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 804.04 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2648922 от 27.09.2016 г. между страните, ответникът дължал и договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 51.71 лв. за периода от 05.10.2016 г. - датата на първата вноска до 22.02.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се и съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 396.80 лв.

Разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Р.Н.Т. дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 0.00 лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.

Ответникът трябвало да изплати целия заем на 22.02.2017г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си. Поради което и същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 55.21 лв. за периода от 22.02.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 29.09.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Въз основа на така очертаната обстановка се да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Р.Н.Т.: 804.04 лв. -главница; 51.71 лв. -договорна лихва за периода 05.10.2016 г. до 22.02.2017 г.; 396.80 лв. -неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 55.21 лв. -лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 22.02.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 29.09.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

В о.с.з. ищецът, с писмена молба,   подържа иска и иска уважаване на същия по изложени в нея съображения,  като   прави и  искане за постановяване на неприсъствено решение.

В о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства. 

Съдът констатира, че препис  от искова молба, с приложенията към нея  е връчена  на ответника на 07.01.2019г. по реда на чл.46, ал.1 от ГПК,  с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:  

От приложеното ч.гр.д. № 1390/2017г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 953/05.10.2017г., се установява да е разпоредено Р.Н.Т., ЕГН ********** ***   да заплати на„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”  ООД   с ЕИК ********* -гр.София, следните суми: СУМАТА от 804,04 лева - главница  по договор за паричен заем № 2648922/28.09.2016г., сключен между с „Изи Асет Мениджмънт” АД, което вземане  е прехвърлено с цесия на заявителя;  СУМАТА от 51,71лв.  -  договорна  лихва за периода от 05.10.2016г. до 22.02.2017г.; СУМАТА от 396.80  лева  -  неустойка за неизпълнение на задължение;   СУМАТА от 55.21 лева  - законна лихва за периода от 22.02.2017г. до 29.09.2017г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането,     както и разходи по делото в размер на  25,0лв. -държавна такса и 100,0лв.–юриск.   възнаграждение.  

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1390/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника Р.Т. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което на заявителя е  указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 04.04.2018г., възможността да предяви иск. Такъв е предявен от  него на 05.05.2018г. /с пощенско клеймо от 04.05.2018г./. Изложеното сочи, че установителният  иск е допустим.

От представените в тази насока писмени доказателства –копие на Договор за паричен заем от 27.09.2016г. се установява, че същият е сключен между „Изи Асет  Мениджмънт“ АД и Р.Т., и по силата на договора „Изи Асет  Мениджмънт“ АД е предоставил паричен заем в размер на 1000 лева, а длъжникът Р.Т. се е задължила да ползва и върне заемната сума, като заплати сума в размер на общо 1086,75 лева, ведно с договорена лихва на 21 седмични погасителни вноски в размер на по 51,75 лева всяка. Видно от чл.4, ал.2 от  Договора е, че при неизпълнение на задължение по него за предоставяне на обезпечение  в рамките на три дни от неговото сключване, на длъжника се начислява неустойка в размер на 520.80 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера  на всяка от вноските  се добавя сума в размер на 24.80 лева.  

С Рамков договор за  прехвърляне на вземания от 30.01.17г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,  вземането, произтичащо от договора за паричен заем е  прехвърлено на ищеца. 

Ответникът  не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си, поради което  следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по Договор от 27.09.2016г. между „Изи Асет  Мениджмънт“ АД и Р.Т., в посочения размер и че кредитор по вземането след Договора за цесия е ищецът- „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Както вече бе посочено по-горе,  налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е вероятно основателен.

Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.

С оглед на изложеното съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което да се установи наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумите: 804,04 лева - главница  по договор за паричен заем № 2648922/28.09.2016г., сключен между с „Изи Асет Мениджмънт” АД; 51,71лв.  -  договорна  лихва за периода от 05.10.2016г. до 22.02.2017г.; 396.80  лева  -  неустойка за неизпълнение на договорно задължение;   55.21 лева  - законна лихва за периода от 22.02.2017г. до 29.09.2017г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането,  

 

 

 

  за които сума  е издадена Заповед № 953/05.10.2017г. по ч.гр.д.№1390/2017г. по описа на РС Велинград.   

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски,  като е представляван от юрисконсулт и представил доказателства за направени такива в размер на общо 525лв., в това число 175.00 държ. такса   и 350лв. за адвокатско възнаграждение. При което  на ищеца ще се присъдят разноски от 525лв. за настоящото производство, която и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1390/2017г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 125 лв.,  а искът се уважава, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в този размер, която сума ответникът ще се осъди да му заплати. 

Мотивиран от горното съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес  на управление гр.София, бул.„Васил Левски“ №114, ет.Мецанин, представлявано от  Р.А. и Т.К.,  чрез   пълномощник  юриск. Н.А.С.,  ЧЕ  Р.Н.Т., ЕГН **********,***   МУ ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от  804,04 лева (осемстотин и четири лева и 04ст.) - главница дължима по Договор за паричен заем  № 2648922 от 27.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, СУМАТА от  51.71 лева (петдесет и един лева и седемдесет и една стотинки) - договорна лихва за периода от 05.10.2016г. до 22.02.2017г., СУМАТА от 396.80  лева  (триста деветдесет и шест лава и 80ст.) -  неустойка за неизпълнение на договорно задължение;   СУМАТА от 55.21 лева  (петдесет и пет лева и 21ст.) - законна лихва за периода от 22.02.2017г. до 29.09.2017г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането,  КОИТО СУМИ е разпоредено Р.Н.Т.  да заплати със  Заповед № 953/05.10.2017г. издадена по ч.гр.д.№1390/2017г. по описа на РС Велинград.

ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН **********,***   да заплати на ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД СУМАТА от  125 лева (сто двадесет и пет лева),    представляваща разноски, направени в заповедното производство, както и СУМАТА от 525 лева (петстотин двадесет и пет лева),представляваща разноски направени в исковото производство.

 

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Същото да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)