Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
град Г. О., 21.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г. О., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Мария Първанова и в присъствието
на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова гр. дело № 2451 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
за установяване съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „…..” № …, представлявано от управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и
И. Х. Г., чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А., твърди в исковата си молба, че
има вземане спрямо М.Д.А., ЕГН: **********,***2 и настоящ адрес:***, което
задължение произтича от Договор за револвиращ заем № **********, сключен на 20.11.2012г.
между дружеството „***” ЕООД като Кредитор и М.Д.А.
като Кредитополучател.
Договорът бил
сключен при посочени от ответника параметри, подробно обективирани в същия и
одобрен от кредитора. Съгласно подписаният договор „***” ЕООД отпуснало на А.
сума в размер на 1500,00 лв., а последният се задължил да върне отпусната сума
на 48 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 125,00 лв. ведно с лихва,
представляваща печалба на Кредитора. Договорното възнаграждение при револвинг
възлизало на 3330лв.като размерът на револвинга бил 4500 лв. Така общото задължение по договора възлизало на
6056,22 лв.
Договорът бил подписан при Общи условия
(ОУ), неразделна част от него, които били предадени на клиента при подписването
им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва. Бил изготвен и погасителен план,
с падежна дата на анюитетните вноски – 5-то число на месеца.
М.Д.А. не изпълнил поетите договорни
задължения като изпаднал в забава, поради което и съгласно чл. 10.3.1 от ОУ към
Договора за револвиращ заем (ДРЗ) настъпило автоматично прекратяване на
договора на 23.04.2013г. На същата дата до длъжника било изпратено уведомително
писмо.
Поради неизпълнението на договорното задължение от страна на А., „***”
ЕООД депозирало пред Районен съд – Г. О. заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Било образувано ч. гр. дело
№ 1723/2018г., по което била издадена Заповед № 2021/29.08.2018г. за посочените
в заявлението суми. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което на заявителя било указано да предяви иск за установяване
на вземането си.
С оглед на всичко гореизложено „***” ЕООД моли съда да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на дружеството по Договор за револвиращ заем № **********/
20.11.2012г. срещу длъжника М.Д.А. в общ размер на 6034,33 лв., включващо неизплатено
парично задължение в размер на 5820,97 лв. и неустойка в размер на 213,36 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за които суми била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2021/29.08.2018г. по ч. гр. дело №
1723/2018г. по описа на Районен съд - Г. О..
Претендира разноските
в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
процесуален представител. Депозира молба чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И.
И., с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че
поддържа исковата молба и излага становище във връзка с депозирания отговор на
ответната страна, в което оспорва изцяло същия. Възражението за давност на
процесуалния представител на ответника дружеството счита за неоснователно и
недоказано. Излага подробни доводи в тази насока. Намира за неоснователно и
твърдението, че договорът за револвиращ заем е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като същият е подписан лично от М.А.. По
отношение на твърдението, че уговореното в процесния договор договорно
възнаграждение е нищожно на основание чл. 26 от ЗЗД, като противоречащо на
добрите нрави, тъй като страните по своя свободна вола и с оглед на принципа за
свобода на договаряне се съгласили да сключат договор за кредит с годишен
лихвен процент от 97.88 % и годишен процент на разходите 147.51 %. Заявява, че
длъжникът се съгласил с тази цена на кредита както на преддоговорния етап, така
и към момента на сключването на договора. Посочва, че паричният ресурс на
небанковите институции е многократно по-скъп от този на банките и че лихвите
при небанковите институции също са по-високи с оглед риска, който поемат,
поради което разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК в случая не е меродавна.
Освен това понастоящем не съществувала горна граница на договорната лихва.
Според ищцовата страна въз основа на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД не
бил издаван подзаконов нормативен акт, от което следвало, че размерът на
договорната лихва не бил ограничен и можел да бъде уговарян свободно между
страните до размера на 5-кратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. По тази причина не била налице нищожност на
уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната
лихва. За да защити тезата си, дружеството се позовава на изменените обществени
условия от датата на сключване на процесния договор, както и на промяна в
законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит, с която
бил въведен максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ
общите разходи по кредита (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Изтъква също, че сключеният договор имал характеристиките на търговска сделка,
поради което били приложими разпоредбите на Търговския закон – чл. 430, ал. 2.
Според „***” ЕООД уговорената неустойка
също е дължима от ответника на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Според ищцовата
страна същата е форма на договорна отговорност, предвидена и допустима от
закона и служеща за обезщетение на вредите от неизпълнението. Неустойката имала
и наказателна функция, поради кредиторът имал право да претендира неустойка и
когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.
Клаузата за неустойка в договора не нарушавала изискването за добросъвестност,
тъй като целта, за която била уговорена същата не излизала извън присъщите
ѝ обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции. Набляга, че за
всеки конкретен случай следвало да се вземат предвид не само размерът на
загубите за кредитора от неизпълнението на длъжника, но и размерът на
пропуснатите ползи. Посочва съдебна практика в тази насока.
По изложените съображения моли съда да
уважи предявения иск, като присъди на дружеството направените в заповедното и в
исковото производство разноски, за които прилага списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Ответникът М.Д.А., ЕГН:
**********,***2 и настоящ адрес:***, редовно призован по реда на чл. 47 от ГПК,
не депозира писмен отговор на исковата молба.
В
предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен процесуален
представител на ответника М.Д.А. – адвокат И.С. от ВТАК депозира отговор на
исковата молба. Заема становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Прави възражение за погасяване
на договорното задължение поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл.
110 ЗЗД. Адв. С. прави също така възражение за нищожност на договора поради
липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и поради
противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради неспазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и наличието на неравноправни
клаузи в него по смисъла на ЗЗП по отношение на определеното договорното
възнаграждение, лихвения процент и ГПР, револвинга и плащането на неустойка при
прекратяване на договора, които според нея не били индивидуално уговорени.
Излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че кредиторът не предоставил по
пълен и разбираем начин предцоговорна информация в писмен вид, под формата на
стандартен европейски формат, което било задължително условие за
действителността на волеизявлението на потребителя и поставяло същият в
неравноправно положение. Освен това не били спазени изискванията за форма и
съдържание на договора за потребителски кредит съгласно ЗКП като предоставената
в същия информация била неясна, недостатъчна и пълна с неразбираеми съкращения,
а условията за погасяването били неопределени и неопределяеми към момента на
подписване на договора. Общия размер на кредита също не бил посочен в договора
към момента на подписването му от страна на ответника. Така наречените
„окончателни параметри” се попълвали от кредитодателя едностранно, в
отсъствието на кредитополучателя – договорът без окончателните параметри бил
подписан на 19.11.2012г., което било отбелязано в долната част на същия, а
отгоре като дата на договора била посочена датата 20.11.2012г. Така на клиентът
била отнета възможността да изрази воля и съгласие по отношение на
възнаградителната лихва, годишния процент на разходите, годишния лихвен процент
и общодьлжимата в края на периода сума за връщане. Според адв. С. тези
параметри на заема противоречали и на добрите нрави, тъй като уговорената лихва
надвишавала многократно пъти законната лихва за периода и излизал от
общоприетите в обществото критерии за норми на поведение. Посочва съдебна
практика в тази насока. Заявява, че ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието на договора, тъй като същият бил сключен при ОУ,
предварително определени от кредитора. И тъй като нищожните уговорки не
произвеждали никакво действие, то за А. не било възникнало задължение за
заплащане на лихва. Освен това уговорената неустойка противоречала на
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП
Според
ответната страна, освен всичко друго, не било спазено и изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК, което също пораждало недействителност на процесния договор.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковата претенция и по размер, тъй като не
били посочени доказателства относно размера на дължимата главница по кредита,
колко е частичното погасяване, на коя дата се твърди, че кредитополучателят е
изпаднал в забава, за да бъде начислена лихва върху главницата в претендирания
размер.
По
изложените съображения моли съда да прогласи за нищожен договор за револвиращ
заем № ********** и да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ответникът М.Д.А.,
редовно призован по реда на чл. 47 от ГПК, не се явява. Представлява се от
назначения особен представител в лицето на адв. И.С. от ВТАК. Адв. С. заявява, че поддържа изцяло
отговора на исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа
възражението за погасителна давност, тъй като според нея задължението за
заплащане на цялата сума по договора е станало изискуемо към момента, в който
договорът е прекратен едностранно от ищеца – тоест през 2013г., много преди
уговорената дата на договора. Поддържа и всички направени възражения за
нищожност на договора. Подчертава, че бланкетните договори за кредит са
нищожни, за което имало постоянна и непротиворечива съдебна практика. Намира за
несъстоятелни и неоснователни изложените твърдения в представеното от ищеца
становище. Счита, че звучи абсурдно длъжникът да пожелае и да се съгласи доброволно
на лихвен процент в размер 97,88 % и годишен процент на разходите 147, 51 %. А
уговарянето на възнаградителната лихва изцяло във вреда на длъжника в 100 %
надвишаваща размера на кредита било именно „накърняване на добрите нрави”,
независимо от промените на икономическите условия в страната и обстоятелството,
дали ищеца е банка или небанкова финансова институция.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени
доказателства – заверени преписи от договор за револвиращ заем № ********** от
20.11.2012 г. ведно с декларация във връзка с обработката на лични данни от
19.11.2012 г. общи условия към договора за револвиращ заем, се
установява, че по силата на цитирания договор със страни: „***” ЕООД – кредитор
и М.Д.А. – клиент, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 1500,00 (не е посочен вида на валутата) за срок от 48 (не е посочено
дали това са дни, седмици или месеци) като погасителната вноска е в размер на
125 (отново не е посочен вида на валутата) при ГПР в размер на 156,17 % и
годишен лихвен процент от 97,88 %. Сумата на всеки револвинг е 1170 (не е
посочен вид валута) при договорно възнаграждение от 3300 (също без посочен вид
валута) или общо дължима сума при револвинга в размер на 4500 (без посочен вид
валута). Така общото задължение на клиента възлиза на 6052,22 (отново не е
посочен вида на валутата). Съгласно визираното в общите условия към договора
при забава в плащането на вноските по заема на клиента се начислява неустойка в
размер на ОЛП + 10% годишно, начислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане. В този случай клиентът дължи и всички разноски за
събиране на вземанията под формата на
телекомуникационни услуги, напомнителни писма, държавни такси, адвокатски
хонорари и/или други действия, извършени по преценка на кредитора. Съгласно чл.
10.3.1. от ОУ в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, а в чл. 10.3.2.
е уредено правото на кредитора да обяви заема за предсрочно изискуем при
определените за това предпоставки (просрочие на друго парично задължение спрямо
кредиторът или ако клиентът наруши някои от изискванията на договора). Към
договорът за заем не е приложен погасителен план.
Видно от приложеното извлечение
по сметка към договор за револвиращ заем № ********** клиентът М.Д.А. е
преустановил плащанията на погасителните си вноски на 05.02.2013 г. като тази
вноска е платена частично.
С писмо от 23.04.2013 г. „***”
ЕООД уведомява клиентът, че договорът е прекратен едностранно, считано от
23.04.2013 г. и приканва длъжникът незабавно да изплати целия размер на
задължението, което ведно с начислената неустойка възлиза на 8733,84 лв. По
делото няма данни такова уведомление да е изпратено или получено от А. или от
упълномощено от него лице.
С вх. № 9954/28.08.2018 г., дружеството е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.Д.А.. Образувано е ч.
гр. дело № 1723/2018 г. по описа на Районен съд – Г. О., приложено към
настоящото производство. Издадена е заповед № 2021 от 28.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. за сумата
от 5 820,97 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 21.11.2012 г., неустойка в
размер на 213,36 лв., мораторна лихва в размер на 2,38 лв. върху главницата за периода от 06.01.2013 г. до 23.04.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до
изплащане на вземането, както и за
сумата от 170,73 лв., представляваща разноски по делото, от които 120,73 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение 50,00 лв. Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, чл.86
от ЗЗД във вр. чл.92 от ЗЗД, който съдът намира за допустим. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването му, като искът е предявен надлежно в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК. В депозирания писмен отговор на исковата молба
ответникът е направил възражения за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането по Договор за револвиращ заем № ********** от 20.11.2012г.,
прогласяване от съда нищожността на клаузата „Параметри на одобрения револвиращ
кредит”, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и
като противоречаща на добрите нрави и за прогласяване от съда нищожността на
клаузите на чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от
Договор за револвиращ заем № ********** от 20.11.2012г., касаещи начислените
неустойки като противоречаща на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за
потребителския кредит. Направено е искане за прогласяване на нищожността на
Договор за револвиращ заем № ********** от 20.11.2012г. на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11, т. 7 от ЗПК, чл. 21, ал.1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че на 20.11.2012
г. е сключен договор за револвиращ заем № ********** със страни „***” ЕООД и
М.Д.А..
По силата на същия дружеството ищец
предоставило на клиента сумата от 1500,00 (не е посочен вид валута) за срок от
48 (не е посочено дали срокът се изчислява в дни, седмици или месеци), а
клиентът М.А. се задължил да върне на 48 погасителни вноски общо сумата 6056,22
(в договора липсва вида на валутата) при общо дължимо по револвинга 4500,00
(отново без да е посочен вида на валутата). По делото липсват данни дали кредитът
(с оглед неговия характер - възобновяем кредит в рамките на предварително
уговорена кредитна линия) е бил възобновяван от страна на клиента и на коя дата
и за каква сума е станало това. От представеното на л. 9 от делото заверено
копие от преводно нареждане за кредитен превод е видно единствено, че на
21.11.2012 г. „***” ЕООД е предоставило на М.Д.А. по посочената от него банкова
сметка ***,00 лв.
Съгласно приложеното по делото
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ********** към дата
04.12.2018 г. клиентът е извършвал плащания в общ размер на 239,00 лв. като
последното извършено плащане (частично) е от 07.01.2013 г. Падежът на
последната незаплатена анюитетна вноска е настъпил на 05.12.2016 г., тоест към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 28.08.2018 г., падежите на всички уговорени погасителни вноски по
договора са настъпили.
В отговора на исковата молба назначения
особен представител на ответника прави възражение за погасяване на правото на
иск поради изтекла петгодишна погасителна давност, чийто срок започва да тече
според адв. С. от датата на едностранното прекратяване на договора, от който
момент според нея задължението е станало изискуемо в цялост. Съдът намира това
възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията му за
неоснователно по следните съображения:
Институтът на погасителната давност е
уреден в чл. 110 – чл. 120 от ЗЗД. В чл. 111, б. „в” от ЗЗД е предвидена кратка
тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за
лихви и други периодични плащания. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на главницата, включена в
анюитетните вноски, приложение намира общата петгодишна давност. Това е така,
тъй като при договора за заем е налице неделимо плащане, въпреки че е било
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В настоящия случай процесуалният представител на ответника
се позовава на обявяването от страна на дружеството ищец на договора за кредит
за едностранно прекратен, от който момент според ответната страна вземането е
станало изцяло изискуемо.
Прекратяването на договора е уредено в
т.10 от ОУ. В т.10.3.1 от ОУ е предвидено, в случай че клиентът, респективно
солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 дни настъпва
автоматично прекратяване на договора без да е необходимо да се изпраща
уведомление, като страните могат допълнително да договорят и различен начин на
уреждане на отношенията си по договора. В тази точка не е предвидено, че при
наличие на посочените в нея предпоставки кредитът става предсрочно изискуем.
Поради което при позоваване на хипотезата на т.10.3.1 от ОУ от страна на ищеца,
кредитът би бил дължим на друго основание, а не поради настъпила предсрочна
изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва в рамките на съществуващ и не
прекратен договор. В т.10.3.2 от ОУ е предвидено, в случай, че клиента или
солидарния длъжник просрочи плащането на друго парично задължение по договора,
нарушат някое от изискванията на договора или някоя от декларациите по
договора, дадени от клиента и солидарния длъжник е невярна, кредиторът има
право да прекрати договора едностранно и да обяви заема за предсрочно изискуем,
като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента и солидарния
длъжник. В тази точка, се използва термина „друго парично задължение”, което
съпоставяйки го с предходната точка, съдът тълкува като различно парично задължение
от месечните погасителни вноски. В този смисъл в договора няма ясен обективен
критерии при неплащане на кои парични задължения настъпва предсрочна
изискуемост. Този критерии следва да бъде посочен ясно и конкретно в договора
или в Общите условия, без да се налага длъжникът и съдът да тълкуват волята на
заемодателя.
Но дори и да се приеме, че неплащането
на месечна парична вноска се включва в хипотезата „нарушат някое от
изискванията на договора”, предвид което за ищеца възниква право да направи
заема предсрочно изискуем, това не е достатъчно. Обявяването на предсрочната
изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ (в този смисъл т. 18 от ТР по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Действително по делото е приложено уведомително писмо до длъжника от 23.04.2013
г., в което същият е приканен да изплати незабавно целият размер на
задължението към кредитора. Законодателят не предписва конкретен способ за
връчване, като същият може да бъде уговорен и в договора между страните.
Допустимо е също в договора да е предвидено, че изявлението на едната страна ще
се счита за достигнало до другата без фактически същото да е получено (чл. 11.3
от ОУ на процесния договор). Такава клауза обаче би била в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване само ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението
на кредитора – решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г., I т. о. на ВКС, решение №
40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., I т. о. на ВКС. По делото липсват доказателства документът да е
предаден лично на длъжника или на негов пълномощник срещу подпис, по възлагане
чрез нотариус, чрез частен съдебен изпълнител или чрез препоръчана пощенска
пратка.
Предвид изложеното, съдът намира, че не
е осъществена втората предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора, доколкото ответникът не е уведомен за това, в
резултат на което договорът за заем не е прекратен и не е настъпила предсрочна
изискуемост.
Процесният договор представлява договор
за отпускане на револвиращ заем. Липсва изрична
легална дефиниция на договора за револвиращ заем, но съгласно правната теория
това е вид банков кредит, който представлява възобновяем кредит в рамките на
предварително уговорена кредитна линия. Следователно договорът за револвиращ
заем е вид банков кредит, банкова сделка. Регламентацията на този договор се
съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции и в специалния
Закон за потребитерския кредит, поради което разпоредбите им следва да бъдат съобразени.
В случая е приложимо правилото на чл. 430, ал.
1 от ТЗ, съгласно което ответникът дължи връщане на паричната сума след
изтичане на срока на кредита. Срокът на кредита по смисъла на тази разпоредба е
датата, до която се дължи връщане на цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва. В т. V от процесния договор страните са уговорили за срок на кредита
падежа на 48-мата погасителна вноска. От приложеното извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит № ********** към дата 04.12.2018 г.
е видно, че падежът на тази вноска е 05.12.2016 г.
Според уговореното между страните извън случаите на предсрочна изискуемост на
тази дата вземането на ищеца става изискуемо и от тази дата започва да тече
давността по чл. 114 от ЗЗД.
Освен възражението за изтекла
погасителна давност на процесното вземане ответната страна релевира и
възражения за нищожност на договора за револвиращ заем поради противоречие на
същия с разпоредбите на чл. 10, чл. 11, т. 7 от ЗПК, чл. 21, ал.1 от ЗПК и чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК (редакция от 30.07.2010 г.). Видно от клаузата на т. 2
от Общите условия на „***” ЕООД към договор за револвиращ заем на физически
лица, заемополучателят попълва предварително параметрите на исканията за заема,
като окончателните условия на кредита се определят от кредитора впоследствие и
договорът влиза в сила от този момент (с подписването му от заемодателя).
Между страните няма спор, че при
кандидатстването за отпускането на кредита, ответникът М.А., в изпълнение на
описаната процедура от ОУ, е попълнил с помощта на кредитен експерт
предоставена му бланка на проектодоговор, като в същата са вписани данните на
кредитния експерт, кредитора, кредитополучателя, вида на кредита и параметрите
на искания револвиращ заем (т. I до т. VI от бланковия договор). Окончателните
условия по кредита, посочени в т. V и т. VI от договора, са одобрени
впоследствие от кредитора и имат следното съдържание: сума за заема: 1500, срок
на заема: 48, размер на вноската: 125, общо задължение: 6056,22, ГПР: 147,51 %,
ГЛП: 97,88 %, сума на всеки револвинг: 1170, договорно възнаграждение при
револвинг: 3330, общо задължение по револвинга: 4500.
Неразделна част от съдържанието на
договора са ОУ, с които ответникът, подписвайки бланковия договор и полагайки
подписа си върху тях, е декларирал, че е запознат и приема. Съдът намира, че
уредената в ОУ процедура по сключване на процесния договор противоречи на
нормата, обективирана в чл. 6 от ЗПК (отм.), според която кредиторът е длъжен
да уведоми потребителя за всички условия на потребителския кредит преди
сключването на договора. Непредоставянето на информация относно крайните
параметри на заема води до невъзможност за потребителя да вземе информирано
решение относно сключването на сделката и го поставя в неравностойно положение
спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на основния принцип на
добросъвестност, прогласен в чл. 12 от Закона за задълженията и договорите.
Съдържащата се в раздели V и VІ информация е най-обща, не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и
лихвата. Липсва посочване на лихвен процент, дължим при просрочие; липсва
предупреждение за последиците при просрочие на вноските. Не е представен и
погасителен план и клаузите в договора не препращат към такъв – едва в
първоинстанционния процес ищецът е представил извлечение по сметка (л. 12-13),
от което са видни условията за издължаване на кредита. То обаче е съставено
едва на 04.12.2018 г. и върху него няма означение, че е било връчено на
ответника, или че той е бил запознат с тях.
Относно размера на отпуснатия заем в договора
е посочено единствено цифровото отразяване „1500”, без да е конкретизираната
съответната валута на поетото задължение, за която кредитополучателите са се
задължили. Непосочването на паричната единица води до неяснота за сумата,
подлежаща на връщане, която е съществен елемент от съдържанието на договора и
не може да се предполага, доколкото в Република България е разрешено
договарянето и разплащането в чуждестранна валута между частни лица.
Аналогично (единствено цифрово) са
посочени също размерът на месечната вноска – 125, общото задължение – 6056,22,
както и договорното възнаграждение при револвинг – 3330. Така отразените
параметри на заемното правоотношение водят до неяснота относно общия размер на
плащанията по потребителския кредит, която може да бъде квалифицирана като
пълна липса на задължителен реквизит на договора.
Неясен е и срокът за връщането на кредита, тъй
като в договора е посочена само цифрата „48“, без отбелязване на точния времеви
диапазон - дали се касае за дни, седмици, месеци, години и т.н.
Отделно от това, в случая по процесния договор за
потребителски кредит на ответникът е предоставена в заем сума при уговорен
ГЛП в размер на 97,88 % и ГПР в размер на 156,17 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Към датата на
сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата
за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени
условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази
размера на законната лихва към този момент,
без обаче тя да се приеме като
максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от
От всичко изложено дотук се налага
изводът, че между страните не е налице
постигнато предварително съгласие относно съществени елементи на договора,
посочени от кредитора в него, а именно: договорно възнаграждение, сума за
изплащане при револвинг, договорено възнаграждение при револвинг и обща сума по
него, както ГЛП и ГПР, тъй като тези клаузи на договора, са нанесени от
кредитен експерт на дружеството-заемодател след подписването на проектодоговора
от заемателя, т.е. явяват се клаузи, които са дописани допълнително от
кредитора. След като заемателят е подписал договора при липса на вписани данни
в същия относно посочените по-горе съществени елементи от съдържанието на
договора, то не може да се приеме, че е налице съвпадане на насрещни
волеизявления на страните относно всички съществени негови елементи.
Съгласно разпоредбата чл. 13 клаузите
на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1 чл. 9, ал. 1 и чл.
10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги
съдържат, да са видими и четливи. Чл. 14, ал. 1 определя, че когато не са
спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и
чл. 10 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Гореизложеното мотивира съдът да приеме,
че процесният договор за револвиращ заем е недействителен по смисъла на чл. 22
от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 от ЗПК, както и
поради липса на съгласие за сключването му. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, при тази хипотеза, заемателят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и други разходи по него. Общия размер на чистата стойност на
кредита (главница) е сумата от 1500,00 лв. Доколкото нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че възнаградителна лихва не
е уговорена между страните по договора за револвиращ заем и такова задължение
не е възникнало за ответника. Съгласно приложеното извлечение от сметка А. е
извършвал плащания по процесния договор в размер на 239,00 лв. Следователно
дължимата от него на дружеството ищец сума е в размер на 1261,00 лв.
По отношение на начислената неустойка в
размер на 213,36 лв.: Съобразно чл. 10.4 от ОУ на договор за револвиращ заем №
**********/20.11.2012 г. след прекратяването му на което и да е от основанията,
посочени в чл. 10.3 от същите ОУ, остава в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми, като в този случай върху целия размер на заема се
начислява неустойка в размер на 50%. Тази клауза от договора не урежда каквито
и да е правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото
задължение от потребителя - във всеки случай на прекратяване на договора, дори
и при неизпълнено задължение в размер на 0,01 лв., потребителят дължи заплащане
и на неустойка в размер на 50% от размера на заема. Т. е. определената изцяло
от търговеца методика на изчисляване на неустойките в размер, многократно
завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата
вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи,
създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано
висока неустойка.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона
за защита на потребителите дава легална дефиниция на неравноправна клауза в
договорите – това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тук са
включени и случаите, когато потребителя е задължен при неизпълнение на своите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. (чл. 143,
ал. 1, т. 5 от ЗЗП). Подобни клаузи са в несъответствие с изискването за
добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността между търговеца и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1
от Закона за защита на потребителите, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени
клаузите не само в случаите на договор при ОУ, но и такива, които са били
изготвени предварително (както в процесния договор), като поради
предварителното им изготвяне, те въвеждат предположението, че потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им и те са едностранно наложени.
С
оглед на изложеното съдът приема, че следва да бъде прогласена нищожността на
договора за кредит сключен между М.Д.А. и „***” ЕООД
поради противоречие със закона, а именно с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите и чл. 22 от ЗПК. Съдът намира също,
че претенцията на ищеца за приемане за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането му, възникнало на основание неизпълнение на Договор
за потребителски кредит договор за револвиращ заем № ********** от
20.11.2012 г. в общ размер 6034,33 лв., включващо главница в размер 5820,97 лева и неустойка в размер 213,36 лв., предмет на ч. гр. д. № 1723/2018 г. на ГОРС, е основателна само за сумата от 1261,00 лв. главница, като за останалия
предявен размер на главницата и неустойката, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от
последния разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от иска в размер на
221,00 лв., както и разноските в заповедното производство, също съразмерно на
уважената част от исковата претенция в размер на 35,85 лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на
основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК
(редакция от от 30.07.2010 г.) Договор за револвиращ заем № **********
от 20.11.2012 г., сключен между „***” ЕООД, ЕИК: …., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.” № …., представлявано от управителите С. Н. Н., О.
Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г., и М.Д.А., ЕГН: **********,***2 и настоящ адрес:***.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д.
А., ЕГН: **********,***2 и настоящ адрес:***, представляван от
назначения особен представител адв. И. С. от ВТАК, че същият ДЪЛЖИ „***” ЕООД,
ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № ….,
представлявано от управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г., чрез
пълномощника юрисконсулт Р. И.И., СУМАТА
от 1261,00 лв. (хиляда двеста шестдесет и един лева), представляваща
непогасена главница по договор за револвиращ заем № **********
от 20.11.2012 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.08.2018 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕООД, ЕИК …., против М. Д. А., ЕГН: **********,
установителен иск за законна лихва в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до пълния предявен размер от 6034,33 лв. (шест
хиляди тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.
Д. А., ЕГН: **********,***2 и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕООД, ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № ….,
представлявано от управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г.СУМАТА от 35,85 лв. (тридесет и пет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща част от направените в
производството по ч. гр. дело № 1723/2018г. по описа на ГОРС разноски, както и СУМАТА от 221,00 лв. (двеста двадесет и
един лева), представляваща част от направените в исковото производство
съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 78, ал. 1 от ГПК, предявена от „***”
ЕООД, ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № ….,
представлявано от управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г., за заплащане от ответника М. Д. А., ЕГН: **********,***2 и
настоящ адрес:***, на остатъка от направените разноски в заповедното
производство до пълния размер от 170,73 лв., както и за заплащане на остатъка
от направените разноски в настоящото исково производство до пълния размер от
1052,33 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване
от страните пред Окръжен съд – В. Т.о в двуседмичен срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: