Решение по дело №235/2022 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 190
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Борислав Методиев Методиев
Дело: 20221440100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Козлодуй, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20221440100235 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. ЕМ. СТ., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Козлодуй, ул. ...., В. В. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Козлодуй, ул. .... и ВЛ. В. СТ. с ЕГН:**********, лично и със
съгласието на родителите си М. ЕМ. СТ. и В. В. СТ., с която са предявили
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, представлявано от
Александър Личев и Румен Димитров, със седалище и адрес на управление:
гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5 три субективно съединени иска – за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди - на М.В С. в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата; на ВЛ. В. СТ., в размер на 5000.00
(пет хиляди) лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
на В. В. СТ. в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди и
230 (двеста и тридесет лева) имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 08.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и направените в процеса разноски.
1
Ищците твърдят, че на 08.05.2021г., са претърпели ПТП с лек
автомобил с ДКН ....., управляван от В. В. СТ., с пътници М. ЕМ. СТ. и ВЛ. В.
СТ.. Сочи се, че причина за ПТП са действията на СЛ. М. Г. от гр.Враца,
който при управлението на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК №... с
несъобразена скорост блъска отзад друг автомобил и по този начин навлиза в
насрещното за него платно за движение, като реализира ПТП с автомобила, с
който се движили ищците. Релевира се, че е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №000-7201 от 16.06.2021г. на ОДМВР-Враца, в
който са описани причините за настъпване на ПТП, както и вината за него.
Излагат се доводи, че в резултат на ПТП, ищците са претърпели
телесни увреждания, както следва:
-„Кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците“, подробно
описани в СМЗ №20/11. 05. 2021г. / за пострадалата М.С./, издадено от
съдебен лекар Полин Горанов;
-Телесни увреждания-неимуществени вреди изразяващи се в „Масивно
кръвонасядане /хематом/ на лицето; Кръвонасядания и охлузвания по тялото
и крайниците“, подробно описани в СМЗ №19/11.05.2021г./ за пострадалия
В.С./, издадено от съдебен лекар Полин Горанов;
-Причинени телесни увреждания-неимуществени вреди изразяващи се в
„Отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците“,
подробно описани в СМЗ №21/11.05.2021г./ за пострадалия В.С./, издадено от
съдебен лекар Полин Горанов. Наред с тези телесни увреждания се сочи, че
В.С. е преживял и постравматичен психологически стрес, описан в
психологичното становище на МЦ“Салвебис“ ООД гр.София.
Твърди се, че соченият автомобил ДК№ВР 8228 ВХ е бил със сключена
задължителна застраховка „ГО“ в ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД-BG
/23/120002451490, действаща към датата на ПТП, поради което е отправена
претенция по чл.380 от КЗ до ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, за да им бъдат
заплатени причинените им имуществени и неимуществени вреди. Счита се, че
по отправеното заявление са получили крайно несправедливо предложение от
застрахователната компания, което дори не е включвало предложение за
пострадалото лице В. В. СТ..
Сочи се, че след претърпяното ПТП ищците са преживяли период на
лечение и рехабилитация, касаещ както телесните им увреждания,
2
съпътствано от дискомфорт, лечебни процедури, посещение на лечебни
заведения, така и стрес и психологически проблеми от паник атаки,
вследствие преживения шок, което наложило специализирано
психологическо консултиране и лечение.
Моли се, съда да осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров със седалище и
адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на претърпените от тях травми – на М.В С. в размер на 5000.00
(пет хиляди) лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
на ВЛ. В. СТ., в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и на В. В. СТ. в размер на 5000.00 (пет
хиляди) лева неимуществени вреди и 230 (двеста и тридесет лева)
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от
08.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените в процеса разноски.
С отговора на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, представлявано от Александър Личев и Румен Димитров със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, както по основание,
така по и размер.
Излагат се доводи, че в конкретния случай не са налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради
което не следва да се ангажира отговорността му за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците и предявените
срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и необосновани.
Оспорва се вината на водача С.Г. за причиняване на вредоносния
резултат, като се твърди, че вината за настъпилото ПТП не е на водача на
застрахованото в ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД МПС. Сочи се, че ищецът е
допринесъл за ПТП, като се твърди, че от една страна принос за ПТП има
водачът на МПС „БМВ“, който е спрял рязко или е намалил рязко в
3
нарушение на чл. 23 от ЗДвП, поради което е станал причина за настъпване
на ПТП. От друга страна се релевира, че доколкото по делото няма данни за
скоростта на МПС „Мазда“, то ищецът В.С. е управлявал последното с
несъобразена скорост и неизправно, като не е могъл да спре или да
предприеме спасителна маневра, с която да не допусне настъпване на
процесното ПТП.
Оспорва се механизмът за ПТП, като се сочи, че по делото е представен
единствено Констативен протокол, в който не е описан нито механизмът на
ПТП, нито причините за настъпването му. Твърди се, че действителният
механизъм на ПТП не кореспондира с описания в исковата молба.
На следващо място се оспорва твърдението, че в резултат на пътно –
транспортното произшествие, за ищците са възникнали описаните в исковата
молба като вид и характер вреди.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищците като се
твърди, че същите са били без поставени обезопасителни колани.
По отношение на исковете, предявени от ищеца В.С., се сочи, че същите
са напълно неоснователни и предвид факта, че същият не е вписан като
пострадало лице в Констативния протокол, като се твърди че той не е
пострадал в процесното ПТП и не притежава активна материална
легитимация за предявяване на процесните искове. Твърди се, че ищецът В.С.
не е отправил претенция по чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение от
ответното дружество, като представената към исковата молба претенция няма
входящ номер и не е било ясно изпратена ли е, кога, на коя дата е получена от
застрахователя, както и че няма отговор от последния.
Предявените искове за неимуществени вреди се оспорват и по размер,
като предявени в изключително завишени размери. Релевира се, че размерът
на исковете, предявени по чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането е
прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен
в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, настъпило като резултат от нарушение на
вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Сочи се, че на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да бъде определен,
съобразно приноса на пострадалите.
На следващо място се твърди, че сумата от 230 лева за платена
4
психологическа консултация за прекомерно завишена и за безпредметно
извършена.
Оспорва се претенцията по акцесорните искове за лихви, както и
размерът на претендираните лихви и началният момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Излагат се
доводи, че ищците неправилно претендират законна лихва от момента на
настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че има множество съдебна
практика, която гласи, че застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 от
КЗ срок за произнасяне по предявената претенция. Предвид гореизложеното,
се счита, че ищецът В.С. следва да претендира законната лихва от датата
18.11.2021 г., а именно когато е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по
претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 380 от КЗ, а М.С. и В.С.
следва да претендират законната лихва от дата 09.09.2021г.
На следващо място се релевира, че на отделно основание акцесорните
искове са неоснователни, от момента от който се претендират лихви за
забава, тъй като ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД не е изпаднало в забава и не
дължи лихва върху претенцията, както за имуществени, така и върху тези за
неимуществени вреди.
Предвид горното се счита, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което се моли, исковете да
бъдат приети за неоснователни и необосновани и бъдат отхвърлени изцяло
като такива.
Претендират се разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи:
Видно от приети по делото протокол за пътнотранспортно
произшествие №1763967 от 08.05.2021 г., съставен от „Командир на
отделение“ ОДПКПДСПП към ОДМВР-Враца /л. 23/ и Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица с рег. №УРИ967000-7201 от 06.06.2021г. /л.8/ е, че
на 08.05.2021г. около 15:40 ч. е реализирано ПТП, при което водача на лек
автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ... – СЛ. М. Г. от гр. Враца
вследствие на несъобразена с характера и интензивността на движението
5
скорост, блъска отзад спрелия пред него лек автомобил марка „БМВ 316 и
компакт“, с рег. ....., управляван от Х.З.З от гр. Враца, отклонява се в лентата
за насрещно движение и блъска челно насрещно движещият се лек автомобил
„Мазда ЦХ7“, с регистрационен № .... и реализира ПТП, с водач – В. В. СТ. от
гр. Козлодуй, който се блъска в мантинелата. Като място на реализирането на
ПТП е посочено – път II-15 гр. Оряхово – гр. Враца км 16+000. В протокола за
ПТП е отбелязано, че „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ... е имал
валидна Застраховка „Гражданска отговорност“ при „ОЗК“, с полица
№BG/23/120002451490, а автомобил „Мазда ЦХ7“, с регистрационен № .... е
имал валидна Застраховка „Гражданска отговорност“ при „Енергия“, с
полица №BG/19/120003168955.
От приети по делото претенция за заплащане на обезщетение от ВЛ. В.
СТ., лично и със съгласието на родителите си М. ЕМ. СТ. и В. В. СТ. /л.5/,
претенция за заплащане на обезщетение от В. В. СТ. /л.6/ и претенция за
заплащане на обезщетение от М. ЕМ. СТ. /л.7/, адресирани от ищците до
ответното дружество, се установява, че те са уведомили застрахователя ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД по полица №BG/23/120002451490, издадена и
валидна за лек автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ..., за
настъпило ПТП на 08.05.2021г. и са поискали изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени, вследствие на получени от ПТП-то
телесни увреждания. Претенциите на ВЛ. В. СТ. и М. ЕМ. СТ. са заведени
при застрахователното дружество съответно с вх. №ЦУ-9913806 от
18.08.2021г. и №ЦУ-9912237 от 01.06.2021г., като към същите са представени
и съответни писмени доказателства под опис. Няма данни с какъв номер е
заведена, отправената от В. В. СТ. претенция, но същата е достигнала до
ответника на 22.06.2021г., видно от представено в оригинал и прието по
делото известие за доставяне от Български пощи, с подател ищеца и
получател ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД.
Видно от прието по делото писмо от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с изх.
№99-14262 от 09.09.2021г. до ищеца М. ЕМ. СТ. е, че във връзка с подадена
от последната претенция №ЦУ-9912237 от 01.06.2021г. в застрахователното
дружество е образувана щета №0411-300-0001-2021 по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, във връзка с която
застрахователна експертна комисия е определила застрахователно
6
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от М.С. в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Видно от прието по делото писмо от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с изх.
№99-14261 от 09.09.2021г. до ищеца В. В. СТ., като настойник на ВЛ. В. СТ.
е, че във връзка с подадена от последния претенция №ЦУ-9913806 от
18.08.2021г. в застрахователното дружество е образувана щета №0411-300-
0001-2021 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във
връзка с която застрахователна експертна комисия е определила
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди от В.С. в размер на 1000 /хиляда/ лева.
По делото са приети и съдебно-медицинско удостоверение №19/2021г.
за лицето ВЛ. В. СТ. /л.13-14/; копие на снимка от образна диагностика /л.15/;
Лист за преглед на пациент №008425 от 08.05.2021г., издаден от МБАЛ
„Христо Ботев“ гр. Враца на името на М. ЕМ. СТ. /л.16/; копие на снимка от
образна диагностика /л.17/; съдебно-медицинско удостоверение №21/2021г.
за лицето В. В. СТ. /л.18-19/; съдебно-медицинско удостоверение №20/2021г.
за лицето М. ЕМ. СТ. /л.20-21/; Лист за преглед на пациент №008424 от
08.05.2021г., издаден от МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца на името на ВЛ. В.
СТ. /л.22/; Фактура №943 от 20.05.2021г., издадена на В. В. СТ. /л.24/ и
Психологическо становище, издадено от Медицински център „Салвебис“ на
М. ЕМ. СТ. и В. В. СТ., от които се установяват, извършени на ищците
прегледи, назначени лечения и направени разходи за тях.
Изискана и приета по делото от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Враца е заверено копие на преписка, образувана по повод издаден
Констативен протокол №УРИ 967 000-7201 от 06.06.2021г., съдържаща
Протокол за ПТП№763966 от 08.05.2021г.; Протокол за ПТП№763967 от
08.05.2021г.; АУАН серия GA №52844 от 08.05.2021г. и издадено, въз основа
на него Наказателно постановление №21-0967-000760 от 20.05.2021г., видно
от което е, че на С.М. А., като водач на лек автомобил „Мерцедес Б170“, с
регистрационен № ..., за реализирано ПТП на 08.05.2021г. с лек автомобил
марка „БМВ 316 и компакт“, с рег. ..... и лек автомобил „Мазда ЦХ7“, с
регистрационен № .... и извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
лева.
7
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, се установява, че от техническа
гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективни действия на
водача на ППС с рег. №..., марка „Мерцедес“, модел „Б 170“, довели до
закъсняла реакция с органите му за управление, не съобразени с
организацията на движение в участъка на ПТП, с което е поставил в
невъзможност сам себе си и другите участници в ПТП да предотвратят
настъпването му.
Като механизъм на настъпване на ПТП е описано следното:
ПТП е настъпило на прав участък от път II-15 с видимост от посока на
двете страни към мястото на удара, не по-малко от 150 м.. Към момента на
реализиране на ПТП, пътното платно е било в частичен ремонт с ограничено
движение на лентата за движение на ППС в посока гр. Враца и движението се
е регулирало от регулировчик. Посочено е, че лек автомобил „Мерцедес“ се е
движел в посока гр. Враца, с максимално разрешена скорост от около 90
км/ч.. Попътно пред него се е движел лек автомобил „БМВ“, който в момента
на достигане на ограничението на движението в тази лента, виждайки и
възприемайки своевременно действията на регулировчика, предприема
плавно спиране. В този момент лек автомобил „БМВ“ е ударен при
приплъзващо отзад в задна лява ъглова част на лек автомобил „Мерцедес“.
Уточнено е, че лек автомобил „Мерцедес“ движейки се по-плътно след
лек автомобил „БМВ“, вероятно поради не спазена безопасна дистанция и
закъсняла реакция на намаляване на скоростта на движение, достига лек
автомобил „БМВ“ и за да избегне задно блъскане, навива волана наляво, но
поради липса на разстояние /дистанция/ за пълно спиране с предна челна част,
удря приплъзващо в лява ъглова част лек автомобил „БМВ“ и навит наляво
волан продължава движението си с навлизане в лентата за насрещно
движение, навлиза с преден мост в нея и под ъгъл от около 30°, с предна
челна част със скорост около 45 км/ч., удря насрещно движещия се срещу
него в полагащата му се лента за движение лек автомобил марка „Мазда“
модел „ЦХ7“, с рег. ......
Според вещото лице, лек автомобил марка „Мазда“ модел „ЦХ7“, с рег.
..... се е движел по път II-15 в посока гр. Оряхово, в полагащата му се лента в
колона от автомобили пред него. В един момент колоната от автомобили
8
спира в съответствие с организацията на движение, след което е пропусната
да се движи напред в полагащата й се лента. Лек автомобил „Мазда“ с
равноускорително движение по пътя, при достигане до мястото на удара е
бил ударен от насрещно движещ се и навлязъл в лентата му за движение лек
автомобил „Мерцедес“. Вследствие на удара и получените ударни импулси,
след удара лек автомобил „Мерцедес“ се завърта в посока обратна на
часовниковата стрелка и се установява в покой на място, посочено на
снимката, а лек автомобил „Мазда“ е завъртян в посока на часовниковата
стрелка и с последващо движение влиза в съприкосновение с предна ъглова
част в мантинелата и се спира.
От медицинската част на приетото заключение на комплексната
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
изготвено от експерт в съответната област на медицината, въз основа и на
представената по делото относима медицинска документация /която съдът не
следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите
специални знания/, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищците
са получили следните увреждания:
1. Ищецът ВЛ. В. СТ. е получил: оток и кръвонасядане на левите
клепачи; кръвонасядане с драскотина на гръдния кош; кръвонасядане в ляв
хипохондриум; кръвонасядане на дясна лакътна става; счупване на 7-мо
дясно ребро. Отразено е, че поради строгата индивидуална поносимост към
болка може най-общо да се каже, че В.С. е претърпял болка и страдание,
съответстващи на този вид травми.
2. Ищецът В. В. СТ. е получил: овален оток 2/3 см. в окосмената част на
главата; охлузване и кръвонасядания в различни части на тялото, подробно
описани от вещото лице. От получените наранявания В.С. е претърпял болки
и страдания, съответстващи на този вид травми.
3. Ищцата М.С. е получила: кръвонасядания и охлузвания по различни
части на тялото, подробно описани от вещото лице и лека хиперемия /червено
кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош/ в областта на
гръдния кош, на мястото на преминаване на предпазния колан.
От получените наранявания М.С. е претърпяла болки и страдания,
съответстващи на този вид травми.
9
Налице е пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
получените от пострадалите увреждания. Оздравителният период за
уврежданията, причинени на ищците В.С. и М.С. е в рамките на 9-10 дни, а за
уврежданията причинени на В.С. 3-4 седмици, като срокът на пълното
възстановяване е 4 /четири/ седмици. Прието е, че нараняванията на
пострадалите са получени, в резултат на участието им в ПТП.
Съдът кредитира експертното заключение по комплексната съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза като вярно, обективно и
кореспондиращо на събраните по делото доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. СЛ. М.
Г., посочен от ответника, относно участието в пътно-транспортното
произшествие. В показанията си същият заяви, че на 08.05.2021г. около 15,00
часа прибирайки се с лек автомобил марка „Мерцедес Б170“ към гр. Враца
между с. Баница и с. Мраморен, участък от пътя е бил отбит, поради
извършване на ремонт, извършване на почистване. След като изкачил лек
баир, тръгнал да се спуска надолу, когато не успява да спре и удря намиращия
се пред него лек автомобил „БМВ“. Вследствие на удара, се завърта леко и
инстиктивно завива наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение,
където се удря в насрещно движещия се лек автомобил марка „Мазда“,
управляван от ищеца. Твърди, че се е движел с разрешена скорост от около
70-80 км/ч..
Съдът дава вяра на показанията на св. Г., доколкото същите не
противоречат на приетата комплексна експертиза и приетите писмени
доказателства.
Във връзка с претърпените травми и настъпилите вследствие на тях
болки и страдания от ищците, съдът е допуснал на същите двама свидетели –
Н.И.Л – майка на ищцата М.С. и П.Е С. – майка на ищеца В. В. СТ..
Според двамата свидетели на 08.05.2021г. им се обаждат по телефона,
че ищците са катастрофирали в близост до с. Баница, по време на път за гр.
Козлодуй. Св. Л е посетила мястото на инцидента. От показанията на
свидетелите се установява, че ищците са получили ожулвания, като внукът
им – В.С. е бил със спукано ребро. Категорични са, че след инцидента ищците
са станали затворени, стояли са си в къщи ограничили са социалните си
контакти и пътуванията. Ходили са на психолог, като са пили лекарства и са
10
ползвали мазила. Според св. Л ищците два месеца са си били у дома, а според
св. С. те два месеца са се възстановявали от синините.
В показанията си св. Л твърди, че дъщеря й – ищцата М.С. още пие
лекарства, тъй като й се завива свят, а в показанията си св. С. сочи, че синът й
– ищецът В.С. няма сили в китките и не може да върши тежка работа.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели – Л и С., естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172
ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и
лични възприятия, с изключение на частите, касаещи периода на
възстановяване на ищците и отразените факти, че ищцата М.С. още пие
лекарства, тъй като й се завива свят, а ищецът В.С. няма сили в китките и не
може да върши тежка работа, тъй като противоречат и се опровергават от
приетата обективна и компетентно изготвена комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза.
Съдът допусна обяснения, дадени от ищеца В. В. СТ.. Тъй като
обясненията на страна, представляват доказателствено средство, което съдът
следва да цени, само ако с тях се прави признание на неизгодни за страната
факти и обстоятелства и доколкото в случая не е направено такова признание,
то съдът не следва да кредитира обясненията дадени от ищеца В.С.. Това е
така, тъй като с тях се твърдят само изгодни за страната факти и
обстоятелства, като голяма част от тях противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са три субективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни поради
следните съображения:
Правната норма, регламентирана чл. 432, ал. 1 от КЗ, предоставя
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
11
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да
е увредил ищците, като им е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател.
В чл.432 от КЗ е предвидено изискването на чл.380 от КЗ, а именно
задължение за лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение
№ 294/26.04.2022 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 23.05.2022 г. за безспорни между страните са обявени следните
обстоятелства: че на 08.05.2021г. е настъпило ПТП между автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Б 170“ с рег. №... и автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ
7“ с рег. №ВР ......, в който пътници са били ищците ВЛ. В. СТ., М. ЕМ. СТ. и
В. В. СТ.. Също така не се спори между страните и не се нуждае от доказване
фактът, че към датата на настъпване на ПТП – 08.05.2021г. за автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Б 170“ с рег. №... е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Общинска
застрахователна компания“ АД.
Застраховани лица по смисъла на кодекса за застраховането са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал.2 от КЗ,
респ. св. СЛ. М. Г. от гр. Враца, като водач и собственик на лек автомобил
„Мерцедес Б170“, с регистрационен № ... има качеството на „застрахован“.
На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, както и от приетото заключение на комплексната съдебно-
12
автотехническата и медицинска експертиза се установяват по категоричен
начин елементите от фактическия състав на деликта.
В протокола за ПТП и Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, издадени от органите на МВР, е описан следният механизъм на
процесното събитие: на 08.05.2021г. около 15:40 ч. е реализирано ПТП, при
което водачът на лек автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ... –
СЛ. М. Г. от гр. Враца вследствие на несъобразена с характера и
интензивността на движението скорост, блъска отзад спрелия пред него лек
автомобил марка „БМВ 316 и компакт“, с рег. ....., управляван от Х.З.З от гр.
Враца, отклонява се в лентата за насрещно движение и блъска челно
насрещно движещият се лек автомобил „Мазда ЦХ7“, с регистрационен № ....
и реализира ПТП, с водач – В. В. СТ. от гр. Козлодуй, който се блъска в
мантинелата. Като място на реализирането на ПТП е посочено – път II-15 гр.
Оряхово – гр. Враца км 16+000.
Относно механизма на ПТП, съдът съобрази и останалите доказателства
по делото - АУАН серия GA №52844 от 08.05.2021г. и издадено, въз основа
на него Наказателно постановление №21-0967-000760 от 20.05.2021г. на
ОДМВР-Враца, както и приетата и кредитирана от съда по настоящото
производство КСМАТЕ.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на ПТП са субективни действия на водача на ППС с рег. №...,
марка „Мерцедес“, модел „Б 170“, довели до закъсняла реакция с органите му
за управление, не съобразени с организацията на движение в участъка на
ПТП, с което е поставил в невъзможност сам себе си и другите участници в
ПТП да предотвратят настъпването му.
Това се дължи на факта, че лек автомобил „Мерцедес“ се е движел по-
плътно след лек автомобил „БМВ“, вероятно поради не спазена безопасна
дистанция и закъсняла реакция на намаляване на скоростта на движение,
достигайки лек автомобил „БМВ“ и за да избегне задно блъскане, навива
волана наляво, но поради липса на разстояние /дистанция/ за пълно спиране с
предна челна част, удря приплъзващо в лява ъглова част лек автомобил
„БМВ“ и с навит наляво волан продължава движението си с навлизане в
лентата за насрещно движение, навлиза с преден мост в нея и под ъгъл от
около 30°, с предна челна част със скорост около 45 км/ч. и удря насрещно
13
движещия се срещу него в полагащата му се лента за движение лек
автомобил марка „Мазда“ модел „ЦХ7“, с рег. ......
Вследствие на удара и получените ударни импулси, след удара лек
автомобил „Мерцедес“ се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка
и се установява в покой, а лек автомобил „Мазда“ е завъртян в посока на
часовниковата стрелка и с последващо движение влиза в съприкосновение с
предна ъглова част в мантинелата и се спира.
Това се потвърждава и от показанията на св. С.Г., които кореспондират
с отразеното в протокола за ПТП и заключението на изготвената КСМАТЕ.
Ето защо и при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът
намира за доказано, че процесното пътнотранспортно произшествие е
настъпило при обстоятелствата, посочени в протокола за ПТП и в КСМАТЕ.
Произшествието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който се е
движел зад лек автомобил „БМВ“, без да спазва безопасна дистанция и с
несъобразена с характера и интензивността на движението скорост. Водачът
на застрахования при ответника автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
който изисква водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта
на движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Деянието на водача на лек автомобил „Мерцедес Б170“, с
регистрационен № ... – СЛ. М. Г., е противоправно, защото е извършено в
противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
(при движението си не се е съобразил с характера и интензивността на
движението и състоянието на пътя, като не е предприел своевременно
действия по намаляване на скоростта и спиране на автомобила, вследствие на
което е причинил процесното ПТП, с намиращия се пред него лек автомобил
марка „БМВ 316 и компакт“, с рег. ..... и навлизайки в лентата за насрещно
движение и с насрещно движещия се лек автомобил „Мазда ЦХ7“, с
регистрационен № ..... В този смисъл съдът съобрази Наказателно
14
постановление №21-0967-000760 от 20.05.2021г. на ОДМВР-Враца,
показанията на свидетеля СЛ. М. Г. и КСМАТЕ.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като в ал.2 е уредена оборимата презумпция, че
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
В настоящия случай презумпцията на ал.2 не беше оборена и безспроно
се доказа, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен №
... – СЛ. М. Г., съзнателно, познавайки правилата на ЗДвП, е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, като не се е съобразил с характера и
интензивността на движението и не е предприел своевременно действия по
намаляване на скоростта и спиране на автомобила виновно е реализирал ПТП.
Установи се от доказателствата по делото, че е налице и причинно-
следствена връзка между настъпването на ПТП и претърпените от ищците
травми, т.е. получените от последните телесни увреждания са резултат от
участието им в пътния инцидент. От заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена от страните КСМАТЕ е видно, че според съдебния
лекар нараняванията на ищците М.С., В.С. и В.С., са получени от участието
им в ПТП.
Всичко изложено и предвид застрахователното правоотношение по
застраховката „Гражданска отговорност“ между СЛ. М. Г., като собственик на
лек автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ... и ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, №BG/23/120002451490, валидна към 08.05.2021 г., доказва
по безспорен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Изпълнено е и изискването на чл.380 от КЗ, а именно всеки от тримата
ищци преди депозиране на исковата молба в съда е отправил писмена
застрахователна претенция към застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, за заплащане на застрахователно обезщетение с посочване
на банкова сметка.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ покрива
отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване
15
на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по смисъла на тази
разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически
и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз
основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на
съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968 г. /.
По иска на ищцата М. ЕМ. СТ.:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
КСМАЕ се установява, че като последица от пътнотранспортното
произшествие на 08.05.2021г. ищцата е получила като травматични
увреждания – кръвонасядания и охлузвания по различни части на тялото,
подробно описани от вещото лице и лека хиперемия /червено кръвонасядане
по предната повърхност на гръдния кош/ в областта на гръдния кош, на
мястото на преминаване на предпазния колан. От получените наранявания
М.С. е претърпяла болки и страдания, съответстващи на този вид травми.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
получените от пострадалия увреждания. Оздравителният период за
уврежданията, причинени на ищцата М.С. е в рамките на 9-10 дни.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено, че
ищцата М.С. е претърпяла неимуществени вреди вследствие на ПТП.
При съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и
характер, възрастта на ищцата /към деня на ПТП на 40 г. /, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, липсата на обективни
данни за трайна промяна в начина й на живот, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД
от 1500 лв., до който размер предявения иск се явява основателен.
По иска на ищеца ВЛ. В. СТ. лично и със съгласието на родителите
16
му М. ЕМ. СТ. и В. В. СТ.:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
КСМАЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът е
получил като травматични увреждания – оток и кръвонасядане на левите
клепачи; кръвонасядане с драскотина на гръдния кош; кръвонасядане в ляв
хипохондриум; кръвонасядане на дясна лакътна става; счупване на 7-мо
дясно ребро. Отразено е, че поради строгата индивидуална поносимост към
болка може най-общо да се каже, че В.С. е претърпял болка и страдание,
съответстващи на този вид травми. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалия увреждания.
Оздравителният период за уврежданията, причинени на ищеца В.С. е 3-4
седмици, като срокът на пълното възстановяване е 4 /четири/ седмици.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено, че
ищецът В.С., е претърпял неимуществени вреди вследствие на ПТП.
При съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и
характер, възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 14 г. /, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, липсата на обективни
данни за трайна промяна в начина му на живот, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД
от 3000 лв., до който размер предявения иск се явява основателен.
По иска на ищеца В. В. СТ.:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
КСМАЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът е
получил като травматични увреждания – овален оток 2/3 см. в окосмената
част на главата; охлузване и кръвонасядания в различни части на тялото,
подробно описани от вещото лице. От получените наранявания В.С. е
претърпял болки и страдания, съответстващи на този вид травми.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
получените от пострадалия увреждания. Оздравителният период за
уврежданията, причинени на ищеца В. В. СТ. е в рамките на 9-10 дни.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено, че
ищецът В.С. е претърпял неимуществени вреди вследствие на ПТП. При
17
съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и характер,
възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 44 г. /, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, липсата на обективни
данни за трайна промяна в начина му на живот, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД
от 1500 лв., до който размер предявения иск се явява основателен.
Във връзка с претендираните от ищеца В. В. СТ. имуществени вреди в
размер на 230 (двеста и тридесет лева), заплатени за ползвана психологическа
помощ, съдът установи следното:
По делото не се събраха доказателства за необходимостта от ползването
на психологическа помощ от страна на ищците. При защитата на КСМАЕ,
вещото лице д-р Р. Анг. заяви, че острата стресова реакция от настъпването
на инцидента отшумява до 24 часа, максимум 48 часа. Съдебният лекар
изложи предположения, че е възможно пострадалите след ПТП известно
време да не смеят да се возят, да шофират и да се чувстват стресирани и
уплашени. От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Л и П. С. се
установи, че внукът им – ищецът В.С. не е искал да се вози в автомобил, тъй
като бил много уплашен. Уплашени били също и родителите му, които рядко
пътували. От представеното по делото Психологическо становище, се
установява, че същото касае само ищците В.С. и М.С., но не и детето ищецът
В.С., за който неговите баби св. Левянска и св. С. твърдят, че най-много е бил
уплашен от преживяното ПТП. Нелогично е детето, за което се твърди, че
най-тежко е преживяло инцидента, да не е ползвало психологическа помощ, а
такава да са ползвали неговите родители, за които свидетелите твърдят, че
също са изпитали уплаха, но в по-малка степен. Съдът счита, че в случай, че е
било необходимо ползването на психологическа помощ, то ищците е следвало
да бъдат насочени към такава от съответните медицински специалисти.
Доказателства за това по делото обаче липсват. Поради това, съдът счита, че
ищците В.С. и М.С. по своя воля за решили да ползват психологическа
помощ, без наличието на обективни обстоятелства, обосноваващи и налагащи
това.
С оглед изложеното, претендираното от ищеца В.С. обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 230 (двеста и тридесет лева),
18
заплатени за ползвана психологическа помощ, се явява неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
По възраженията за съпричиняване:
С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК ответникът е
въвел възражения за съпричиняване – твърди, че ищецът е допринесъл за
ПТП, като се сочи, че от една страна принос за ПТП има водачът на МПС
„БМВ“, който е спрял рязко или е намалил рязко в нарушение на чл. 23 от
ЗДвП, поради което е станал причина за настъпване на ПТП. От друга страна
се релевира, че доколкото по делото няма данни за скоростта на МПС
„Мазда“, то ищецът В.С. е управлявал последното с несъобразена скорост и
неизправно, като не е могъл да спре или да предприеме спасителна маневра, с
която да не допусне настъпване на процесното ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищците като се
твърди, че същите са били без поставени обезопасителни колани.
Възраженията на ответника са неоснователни, като недоказани, поради
следните съображения:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на
последния не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От
значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване
обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и
решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва
да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно
доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда–
създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за
установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната,
която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно съобразно правилата, предписани в правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК.
От приетата по делото и неоспорена КСМАТЕ, се установява, че
19
единствената причина за настъпването на ПТП са субективни действия на
водача на ППС с рег. №..., марка „Мерцедес“, модел „Б 170“, довели до
закъсняла реакция с органите му за управление, не съобразени с
организацията на движение в участъка на ПТП, с което е поставил в
невъзможност сам себе си и другите участници в ПТП да предотвратят
настъпването му. Отразено е, че водачът на лек автомобил „Мазда ЦХ7“, с
регистрационен № .... се е движел с разрешена скорост от около 30 км/ч.
От изложеното може да се направи извод, че ищецът В.С. не е
допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е бил в обективна
невъзможност да предотврати същото.
По делото се установи, че всеки един от ищците В.С., М.С. и В.С. е
ползвал предпазен колан, към момента на настъпване на ПТП. Изясняването
на този въпрос става с приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и
неоспорена от страните. Заключението на КСМАЕ е категорично, че ищците
са ползвали предпазни колани, доказателства за което са констатираните
върху телата на всеки един от тях травматични увреждания, които са
характерни и се получават в случай, че са използвани предпазни колани.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. За да бъде
намалено на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
всеки един от пострадалите следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела.
Съдът намира, че застрахователят не е доказал при условията на пълно
и главно доказване, направените от същия възражения за съпричиняване,
поради което и възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД са неоснователни.
По претенцията за лихва за забава:
При непозволено увреждане в съответствие чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
20
деликвентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този
момент дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД равно на законната лихва.
Съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение
обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за
забава на застрахования по ал.2, т.2, за което той отговаря пред увреденото
лице се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума.
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпване на застрахователно събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или
от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна, а не от момента на
увреждането /в този смисъл Решение №128 от 04.02.2020г. по т. д.
№2466/2018г., I т. о. на ВКС/.
Нормата на ал.3, ограничава отговорността на застрахователя за законна
лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 от ЗЗД момент, от който я дължи
– по-ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или от
уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение.
По делото не са налице доказателства, уведомяван ли е застрахователя и
кога за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2
от КЗ, поради което последният дължи законна лихва за забава от датата на
предявяване на всяка една от претенциите на увредените за обезщетение,
считано от 01.06.2021г. по отношение на ищцата М. ЕМ. СТ., считано от
18.08.2021г. по отношение на ищеца В. В.С. и считано от 22.06.2021г. по
отношение В. В. СТ..
По изложените съображения, искането на всеки един от ищците за
присъждане на законна лихва от периода на увреждането 08.05.2021г. до
отправянето на претенцията към застрахователя, съответно на 01.06.2021г.,
18.08.2021г. и 22.06.2021г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете. Ищците са направили разноски за
платена от ищеца В. В. СТ. държавна такса в размер на 610.00 лева и
21
адвокатско възнаграждение в размер 1000 лв.. Съобразно уважената част на
исканите обезщетения общо 6000.00 лева при претендирани 15230.00 лева,
съдът следва да им присъди 634.27 лева.
На ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част на иска. Ответникът е
направил разноски за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 665.00
лева, депозит за свидетел в размер на 40 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1440.00 лева с ДДС. Така съобразно
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
1275.71 лева.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК,
Козлодуйският Районен Съд, трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, със седалище и
адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ
на М. ЕМ. СТ., с ЕГН:********** с адрес: гр. Козлодуй, ул. ...., сумата от 1
500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие ПТП на 08.05.2021 г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Мерцедес Б170“, с
регистрационен № ..., ведно със законната лихва от 01.06.2021 г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. и искането за законна лихва
за периода от 08.05.2021г. до 01.06.2021г..
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, със седалище и
адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ
на ВЛ. В. СТ. с ЕГН:**********, лично и със съгласието на родителите си М.
ЕМ. СТ. и В. В. СТ., сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 08.05.2021 г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
лек автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ..., ведно със законната
лихва от 18.08.2021 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени
22
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. и
искането за законна лихва за периода от 08.05.2021г. до 18.08.2021г..
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, със седалище и
адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ
на В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Козлодуй, ул. ...., сумата от 1 500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие ПТП на 08.05.2021 г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Мерцедес Б170“, с
регистрационен № ..., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 5000 лв., както и за претърпени
имуществени вреди в размер на 230 лв. и искането за законна лихва за
периода от 08.05.2021г. до 22.06.2021г..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, представлявано от Александър Личев и Румен Димитров,
със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7, ет.5
ДА ЗАПЛАТИ на М. ЕМ. СТ., с ЕГН:********** с адрес: гр. Козлодуй, ул.
...., на В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Козлодуй, ул. .... и на ВЛ. В. СТ.
с ЕГН:**********, лично и със съгласието на родителите си М. ЕМ. СТ. и В.
В. СТ. съдебно - деловодни разноски в настоящата инстанция в размер на
634.27 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. ЕМ. СТ., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Козлодуй, ул. ...., на В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Козлодуй, ул. .... и на ВЛ. В. СТ. с ЕГН:**********, лично и със съгласието
на родителите си М. ЕМ. СТ. и В. В. СТ. ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, представлявано от Александър Личев и
Румен Димитров, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света
София“ № 7, ет.5 сторените разноски в размер на 1275.71 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
23