Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...01.2020 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно
търговско дело № 1800 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване иканализация-Варна“
ООД против Решение № 3111/05.07.2019 г. на ВРС по гр.д. № 17961/2018 г. по
описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството против А.Д.А.
искове по реда на чл. 422 от ГПК за приемане установено, че ответникът, в
качеството си на потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер 1143438 на адрес гр. Варна, ул. „Илинден“ бл.2, вх. В, ап. 12
дължи суми за ВиК услуги, а именно 861.32 лева главница за ползвани и
незаплатени услуги за периода 05.08.2016 г. – 10.09.2018 г., лихва върху
главницата от подаване на заявлението 27.09.2018 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 80.60 лева - лихва за забава за периода 12.10.2017 г. –
19.09.2018 г.
Жалбоподателят счита решението на ВРС за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Според него от представените и
приети в първа инстанция карнетни листи се установява факта на извършения
периодичен отчет в сроковете и при условията на чл. 21 ал.2-4 от ОУ на ВиК
оператора. Оспорва извода на ВРС досежно редовността на карнетните записвания и
отсъствието на подпис на потребителя в контекста на недоказаност на претенцията
като счита обратното – съгласно чл. 6 ал.1 от ОУ за потребителя не съществува
задължение да подписва карнета, а отчитането може да стане не само в присъствие
на абоната, а и на негов представител. Не на последно по значение място сочи,
че заключението по ССЕ установява идентичност между записванията в карнета и
справката за недобора, респективно оценката на доказателствата в тяхната
съвкупност води до извода за основателност на претенцията. Претендира и
разноски за две инстанции.
Становището на въззиваемата страна в депозирания писмен
отговор е за неоснователност на претенциите и законосъобразност на решението на
ВРС като постановено при правилно приложен материален закон и след задълбочена
оценка на доказателствата. Поддържа и основните си твърдения от първа инстанция
– карнета и справката за недобора не доказват нито потреблението в обема,
посочен в тях, нито размера на задължението. Поддържа и факта,че индивидуалният
водомер на ответника не може да се приеме за годно техническо средство след
като не е преминал задължителна проверка 10 години след първоначалния монтаж.
Моли за потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивна инстанция.
Подадена е частна жалба от А.Д.А., чрез процесуален
представител против Определение № 11731/10.09.2019 г., с което е оставено без
уважение искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Счита, че именно исковият съд дължи произнасяне по разноските, претендирани от
ответника в заповедното производство, а предвид базата, върху която се
изчисляват, дължи се минималния размер от 300 лева. Желае отмяна на съдебния
акт и присъждане на разноски в размер на още 150 лева /над присъдените с
решението 150 лева/ за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство.
Отговор от ищеца по частната жалба не е постъпил.
В съдебно заседание въззивникът не се
представлява, поддържа доводите си по жалбата в писмена молба от 17.12.2019 г.
Въззиваемата страна чрез процесуален
представител поддържа собствените си аргументи по жалбата и своята частна жалба.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение
е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив настоящата
инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми и доводите
в жалбата.
В развилото се заповедно производство по
ч.гр.д.14557/2018 г.
на ВРС е удовлетворено заявление на „Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД и
издадена Заповед № 7273/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която разпоредено длъжникът А.Д.А., в качеството си на
потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с аб. номер 1143438, да
заплати сума в общ размер на 861,32 лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
05.05.2016 г. до 10.09.2018 г. на адрес ул. „Илинден“ № 2, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
27.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението и сума в общ размер на
80,60 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 12.10.2016 г. до 19.09.2018г., както и разноските в
заповедното производство.
Предвид
депозирано в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника и след указания на
заповедния съд, в срока по чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил и настоящия иск
за установяване вземането по заповедта като за акцесорната претенция периодът,
заявен с ИМ е с начална дата 12.10.2017 г. В исковата молба се твърди, че
задълженията са описани в справка за недобора на частен абонат № 1143438 до
19.09.2018 г.
Ответникът е
оспорил качеството си на потребител и отделно изправността на ищцовата страна
досежно изпълнение на задълженията за поддръжка – проверка на средствата за
измерване /счита, че водомерът е неизправен и показанията компрометирани/.
Оспорил е и доставката на соченото в карнета и справка за недобора количество
вода като твърди, че не е
От
доказателствата по делото съдът приема следното:
Безспорно е, че
ответникът А.Д.А. е потребител на ВиК услуги в имот в гр. Варна на ул.„
«Илинден» № 2 с абонатен № 1143438, доказано от
ищеца с представената справка от Служба вписвания относно данни за притежавани
права на собственост /вписан констативен нотариален акт № 56, том № 115/2007 г.
Бланкетно е оспорването на качеството потребител от страна на ответника, нито
опровергава представените доказатества от страна на ищеца в тази насока.
По
спорните въпроси: доставено
ли е процесното количество вода което изисква отговор относно това дали следва
да се приеме за достоверно показанието на водомера при твърдения, че
техническото средство не било минало задължителна периодична проверка.
Достоверни ли са изобщо отчетите /карнетите/ след като не са попълнени в
присъствие на абоната. Останалите въпроси са произтичащи от основните.
Съгласно чл. 35 от Наредба № 4/2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/наричана по-долу Наредбата/, а и съгласно Общите условия на ВиК оператора –
чл. 23 ал.1, водомерите са отчитат ежемесечно.
В конкретната хипотеза с оглед представената
по делото Справка за недобора и карнетните листи отчети в спорните периоди са
правени ежемесечно, но не срещу всички записвания има подпис за потребител.
Съгласно чл. 35 ал.3 от Наредбата достъпът до
имотите за отчитане на водомерите са осигурява съгласно ОУ на оператора. Според
чл. 23 ал.4 от същите отчитането се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде служител на ВиК оператора.
Факт е, че не се доказва част от записванията
в карнетите да носят подпис в графата за абоната. Не се доказва и подписите да
са на ответника. Ищецът обаче и не твърди това. Следва да се има предвид, че
изискването за свидетел при неосигуряване на достъп регламентира случая на
отказ да се осигури достъп от страна на абоната, което изисква изрично
противопоставяне от страна на последния, в който случай само се изисква
протокол по чл. 49 и чл. 24 ал.4 от ОУ. Това визира и прочита на разпоредбата
на чл. 35 ал.5 от Наредбата.
Ответникът не твърди да е отказал достъп до
водомера. Ако не е съгласен с показанията на техническото средство или
отразеното количество потребена вода от страна на ВиК оператора, в този случай
негово е задължението и съгласно чл. 35 ал.4 от Наредбата и съгласно чл. 24
ал.3 от ОУ на ВиК оператора да поиска уточняване с насрещната страна по
договора извършване на замерване на водомера в удобно за двете страни време.
Ответникът не твърди изобщо да е изпълнил това си задължение, поради което и
след като по принцип не отрича потребяване на вода, за размера не може да се
позовава на собственото си неправомерно поведение.
Същото между другото касае и твърденията на
ответника, че водомерът, поради това че не е преминал техническа проверка не
отчита коректно. Ответникът има задължение по чл. 34а от Наредбата да изисква
периодична проверка на индвидуалния си водомер /макар на 10 години/ и не го е изпълнил.
Вярно е също така, че и съгласно Наредбата и съгласно чл. 17 ал.1 от ОУ на ВиК
доставчика, същият има задължение да поддържа и контролира водомерите, но
житейски логично е и потребителят да оказва насрещно съдействие за последното.
След като ответникът твърди неизправност на водомера, той е този, който трябва
да докаже, че е уведомил ищеца и след това, че ищецът е изпълнил задължението
си по чл. 17 ал.1. Освен това съгласно чл. 17 ал.4 от ОУ монтажът, проверката и
поддържането на водомерите се извършва от и за сметка на потребителите.
Следователно в контекста на изложеното
настоящата инстанция приема иска за главница за доказан в цялост.
Главницата се дължи и със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Относно лихвата: за заявения в ИМ период
12.10.2017 г. – 19.09.2018 г. същата, изчислена от съда с помощта на Апис
„финанси“ – програмен продукт възлиза на
55.88 лева, като за горницата до претендираните 80.60 лева искът е неоснователен
по размер.
Разноски
при този изход на спора пред въззивната инстанция и първата се следват на двете
страни.
Материален интерес в уважената част от иска –
920.20 лева, в отхвърлената част – 21.72 лева.
На ищеца се присъждат за първа инстанция от
общо извършени разходи 225 лева за държавна такса и за депозит за ССЕ както и
от сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, общо 268.66 лева,
а на ответника от определени с решението на ВРС - 300 лева за осъществена
безплатна правна помощ – 1 лев.
За въззивна инстанция на въззивника се
присъжда от общо 50 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25 ал.1 от НЗПП, сума в размер на 97.70 лева, а на
въззиваемата страна отново 1 лев за процесуално представителство по въззивната
жалба, определено от съда за оказана безплатна правна помощ /по договора за
правна защита и съдействие/ при дължимо по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004
г. в размер на 300 лева и съобразно материален интерес в отхвърлената част по
иска.
Частната жалба на ответника А.Д.А. е
неоснователна. При подаване на възражението в заповедното производство същият е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ при представени доказателства за това, видно от договора за защита и
съдействие. Разноските в заповедното производство се определят на база ½
от материалния интерес, а не в размер на ½ от тези в исковото
производство, следователно минималния размер е 300 лева по чл. 7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с
оглед базата в отхвърлената част по иска се присъжда 1 лев, респективно с оглед
присъденото с решението на ВРС, определението по чл.248 от ГПК е
законосъобразно.
За заповедното производство, дължимите
разноски към ищеца се редуцират на 73.27 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 3111/05.07.2019 г. на ВРС по гр.д. № 17961/2018 г. по описа на същия
съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД против А.Д.А. искове по реда на чл. 422 от ГПК за
приемане установено, че ответникът, в качеството си на потребител на ВиК
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1143438 на адрес гр.
Варна, ул. „Илинден“ бл.2, вх. В, ап. 12 дължи суми за ВиК услуги, а именно
861.32 лева главница за ползвани и незаплатени услуги за периода 05.08.2016 г.
– 10.09.2018 г., лихва върху главницата от подаване на заявлението 27.09.2018
г. до окончателното й изплащане и сумата от 55.88 лева - лихва за забава за
периода 12.10.2017 г. – 19.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
7273/01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 14557/2018 на ВРС КАКТО И В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ и вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация
- Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна и А.Д.А., ЕГН ********** ***, че А.А., в
качеството си на потребител на ВиК услуги, които
се отчитат по партида с абонатен номер 1143438 на адрес гр. Варна, ул.
„Илинден“ бл.2, вх. В, ап. 12 дължи суми за ВиК услуги, а именно 861.32 лева
главница за ползвани и незаплатени услуги за периода 05.08.2016 г. – 10.09.2018
г., лихва върху главницата от подаване на заявлението 27.09.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 55.88 лева - лихва за забава за периода
12.10.2017 г. – 19.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
7273/01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 14557/2018 на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на ВРС в частта, в
която е отхвърлен установителният иск по чл. 422 ал.1 от ГПК относно претенцията
за лихва за горницата над дължимите 55.88 лева до претендираните 80.60 лева.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********
*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 366.36 /триста шестдесет и шест и 0.36/ лева разноски в
производството пред ВРС и ВОС, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********
*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 73.27 /седемедсет и три и 0.27/ лева разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 14557/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на адв. И.А.
Стоянова, ВАК вписана в ЕРА с № ********** сумата от 3 /три/ лева -
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, определено по реда на чл.
38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимо за произвоството пред ВРС, ВОС
и в заповедното произвоство по ч.гр.д. № 14557/2018 г. по описа на РС Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
11731/10.09.2019 г. на ВРС по гр.д. № 17961/2018 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: