РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№941/22.5.2023г.
гр. Пловдив 22.05.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести април 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 514 по описа на Административен съд – Пловдив
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Производството по делото е образувано по
следните касационни жалби:
-
касационна жалба от Е.И.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Г.М.,
против Решение № 2024 от 11.11.2022г., постановено по адм. дело № 2109/2022г.
по описа на Административен съд Пловдив в отхвърлителната му част. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част
решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл.209 т.3 АПК,
поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде уважен изцяло предявеният
иск,.
- касационна жалба от ГДИН, чрез процесуалния й
представител ю-т Ч. против
Решение № 2024 от 11.11.2022г., постановено по адм. дело № 2109/2022г. по описа
на Административен съд Пловдив.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на подадените касационни жалби.
Пловдивският административен съд – Двадесет и втори
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите
касационни основания, намира за установено следното.
Касационните жалби са предявени от надлежна страни, за
които решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадени са в срок, поради
което същите са ДОПУСТИМИ за разглеждане по същество. Разгледани по същество,
същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът
е предявил срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ -
София, ул. „Н. Столетов” № 21 претенция за присъждане на суми в размер на 10
000 лева за периода от 01.03.2014г. до 11.12.2015г., в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
в ЗООТ „Кремиковци“ и 30 000 лева за периода от 04.07.2017г. до
24.08.2020г. (дата на предявяване на ИМ), в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора – Пловдив.
Административен съд Пловдив с Решение № 2024 от
11.11.2022г., постановено по адм. дело № 2109/2022г. по описа на
Административен съд Пловдив е осъдил
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - Софияда заплати на ищеца ,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 93 лв, за периода от
23.11.2015г. до 11.12.2015г. за причинени
неимуществени вреди в рамките на престоя му в ЗООТ „Кремиковци“ като е
отхвърлил иска в останалата му част за разликата до пълния му предявен
размер от 10000 (десет хиляди) лв. и за останалите периоди в обхвата на
претендирания – от 01.03.2014г. до 11.12.2015г.
Съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2660 лева, за периодите от 22.11.2017г. до
10.09.2019г. и от 03.02.2020г. до 24.08.2020г, за
причинени неимуществени вреди в рамките на престоя му в Затвор Пловдив
като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата до пълния
му предявен размер от 30000лв. и за останалите периоди в обхвата на
претендирания – от 04.07.2017г. до 24.08.2020г.
По наведените от страните доводи съдът
намира за установено следното:
Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на
събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод,
че така предявеният иск е частично доказан и основателен.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна
съдът е установил, че действително се
установяват част от твърдените нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, при което на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото осъщественото доказване е за
част от исковите периоди, както е посочено по-горе, както и поради това, че са
доказани само част от твърдените нарушения, а именно поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия, изразяваши се в обитаване на помещения, без да му е
осигурена законоустановената жилищна площ от 4 кв.м. и при наличие в същите на
инсекти, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение
така, както е оценен и заявен от ищеца - в общ размер на 40000 лв. за двата
искови периода, от които 10000 лв. за престоя му в ЗООТ „Кремиковци“ и 30000
лв. за престоя му в Затвора – Пловдив. В тази връзка, справедливият размер на
обезщетение, според настоящия съдебен състав, възлиза на сумата от 93
(деветдесет и три) лв. за посочения исков период, в който ищецът е пребивавал в
ЗООТ „Кремиковци“ и на сумата от 2660
лв. за периода, в който ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив.
Въз основа на така приетото, решаващият съд е
заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 ЗИНЗС, при
което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочени
по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради
това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението е
определено, като е взето предвид частично успешното доказване, както и размерът
на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца.
С това Решение съдът е отхвърлил исковата претенция
за разликата до пълния му предявен
размер от 30000лв. и за останалите периоди в обхвата на претендирания – от
04.07.2017г. до 24.08.2020г.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната в настоящото производство част, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер
на обезщетението.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният
съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая съдът е процедирал
правилно, като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3
ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от
тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е
приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги
е посочил изрично.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият
съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по
отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по
идентични дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът
на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за
преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е
ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни
обстоятелства.
Доводите, наведени в касационните жалби, освен, че
носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са
идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като
съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Предвид горното настоящия състав намира за
неоснователни подадените касационни жалби.
По изложените съображения решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2024 от
11.11.2022г., постановено по адм. дело № 2109/2022г. по описа на
Административен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО НЕ
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.