Р Е Ш
Е Н И Е № 860
гр. Бургас, 2 май 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав,
в съдебно заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА
АТАНАСОВА
При секретар Й. Б. и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 689/2019 г.
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена
от К.М.А. против решение № 187 от 18.02.2019г., постановено по НАХД №670/2019
по описа на Районен съд Бургас.
С решението е отхвърлена жалбата на К.М.А.
против Заповед за задържане на лице № 431зз-51/17.02.2019г., издадена от К. К.К.-
полицейски орган в 01 РУ- Бургас, като неоснователна.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение
и отмяна на Заповед за задържане на лице № 431зз-51/17.02.2019г., издадена от К.
К.К.- полицейски орган в 01 РУ- Бургас. Счита, че първоинстанционният съд е
постановил акта си в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. К., поддържа жалбата и направените с нея искания. Представя
списък на сторените в производството, разноски.
Ответникът по касационната жалба намира
обжалването за неоснователно. Иска решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
Този състав на съда намира, че
първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти, но неправилно
е приложил материалния закон.
По своята правна същност, мярката "задържане за
срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР, представлява
принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на
власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането, като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и
спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна
мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи
могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. За
прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин осъществен състав на
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката.
Такива данни към момента на постановяване на
задържането не са били налице.
Фактическите основания за задържане на касатора,
изложени в заповедта, е получена информация, „че лицето притежава наркотични
вещества, които съхранява на адрес гр. Бургас, ул. „Ал. Велики“ №74, ет.1,
ап.1“.
Това са фактите, които издателят на акта е следвало да докаже, но не го е сторил.
Единствените данни, предпоставили издаването на
заповедта се съдържат в докладна записка, изготвена от К. К. (издател на
заповедта) на 18.02.2019г.
В този документ е посочено, че в Първо РУ Бургас е
получена оперативна информация относно лица, живеещи под наемна адрес гр.
Бургас, ул. „Ал. Велики“ №74, ет.1, ап.1, които държат и произвеждат наркотични
вещества и техни аналози. Тези лица са А.Б.А. и И.Г.Ч.. Т.е. данни за извършено
престъпление са били налице само по отношение на тези лица, но не и по
отношение на касатора.
Последният е бил установен в жилището при извършената
от полицейските органи проверка, но у него не са били намерени наркотични
вещества.
Такива вещества са били намерени в жилището и в мазето
към него, но тези обекти се ползват от лица, различни от касатора.
По делото липсват доказателства, които да предпоставят
извод за каквато и да е причастност на последния в извършването на
престъпление.
На практика, той е бил задържан само защото се е
намирал в проверяваното жилище, без да е доказана вероятност да е извършител на
престъпление или вероятност да се укрие.
Поради това, съдът намира, че като е отхвърлил
жалбата на настоящият касатор против Заповед
за задържане на лице № 431зз-51/17.02.2019г., издадена от К. К.К.- полицейски
орган в 01 РУ- Бургас, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен.
По същество- следва да бъде отменена
Заповед за задържане на лице № 431зз-51/17.02.2019г.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за две инстанции, според
представения списък, които са доказани в размер на 410лв.- (10лв. държавна
такса, в производството пред първа инстанция и 400лв. адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред касационната инстанция).
Претендираните разноски за процесуално
представителство пред първата инстанция в размер на 400лв. не следва да се
присъждат.
Според протокола от проведеното пред
районния съд, съдебно заседание на 18.02.2019г., адв. К., е поискал да му бъдат
присъдени разноски за възнаграждение на осн. чл.10 от Наредба №1, при
хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА. Посочената разпоредба регламентира
изчерпателно три хипотези, в които адвокатът има право да оказва безплатна
правна помощ и въпреки това да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение при
положителен резултат за представляваната от него страна по делото. Във всички
останали случаи на репариране по реда на присъждане на разноски подлежи
единствено действително заплатеното от страната в хода на съдебното
производство адвокатско възнаграждение, за което бъдат представени надлежни
доказателства. В случая липсват каквито и да е данни, в коя от трите хипотези
по чл.
38 от Закона за адвокатурата попада А., за да може адвоката да се
ползва от правото по чл.
38, ал. 2 от същия закон.
По
делото е наличен договор за правна защита и съдействие, подписан между К.М.А. и
адв. К. на 18.02.2019г., с договорено и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв., в едно с пълномощно за процесуално представителство. Този
документ обаче, от една страна, е класиран след съдебното решение, т.е. не е
бил представен до приключване на устните състезания, а от друга- изключва
приложението на чл. чл. 38, ал. 2
от ЗА, в какъвто смисъл е било направеното пред съда, искане .
При това положение пред
първоинстанционният съд К.М.А. не е бил валидно представляван. Последният не се
е явил в съдебно заседание и не е правил изявления във връзка с упълномощаване
на адвокат.
Разноски за държавна такса в размер на
70лв., заплатени за касационното производство също не следва да се присъждат,
тъй като те не са поискани с представения от пълномощника на касатора, списък.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2, пр.2
от АПК във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 187 от 18.02.2019г., постановено по
НАХД №670/2019 по описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Заповед за
задържане на лице № 431зз-51/17.02.2019г., издадена от К. К.К.- полицейски
орган в 01 РУ- Бургас
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да
заплати на К.М.А. сума в размер на 410лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: