ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2385
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501528 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба от Д. М. И., ЕГН: **********, депозирана чрез адв.
Георги Стоянов, против Определение № 3961/ 21.07.2022 г., постановено по гр. д. №
7756/2021 г. на БРС, с което се оставя без уважение молбата му за изменение по реда на
чл.248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 997/18.05.2022 г. в частта за
разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния
съд се иска да го отмени.
Ответниците по частната жалба – В. К. Г. и Р. С. И. не вземат становище по
същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството по гр. д. № 7756/2021 г. на РС Бургас, е образувано по искова
молба от Д. М. И., чрез адв. Георги Стоянов против В. И. и Р. И..
В исковата молба ищецът е навел твърдения, че ответниците са собственици на
имот, граничещ на неговия и в който незаконно са изградили септична яма, тоалетна и
килер, без строителни книжа и без негово разрешение, както и голямо дърво, находящо се
на границата между имотите, които му пречат да упражнява правото му на собственост. С
предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е поискано ответниците да бъдат осъдени да
премахнат за собствена сметка цитираните по-горе постройки, дърво и септична яма.
Постъпил е отговор на исковата молба, в който ответниците са оспорили
твърденията на ищеца, че нарушават правото му на собственост, като са посочили, че
процесните постройки и септична яма са били премахнати в изпълнение на общински
предписания, а дървото на границата било с подрязани клони.
1
В съдебно заседание ищецът признал изложените с отговора твърдения, поради
което с постановеното по делото решение № 997/18.05, 2022 г. БРС е отхвърлил иска като
неоснователен, но е приел, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото и не
дължат заплащане на сторените за производството деловодни разноски, тъй като от
писмените доказателства по делото се установявало, че са премахнали постройките и
дървото в изпълнение на предписанията на Община Камено и то преди да са узнали за
образуване на исковото производство.
С молба вх. № 20486/10.06.2022 г. ищецът поискал по реда на чл. 248 ГПК,
изменение на решението в частта за разноските, като му се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. С обжалваното в настоящото производство определение №
3961/21.07. 2022 г., БРС е оставил искането без уважение като е препратил към
първоначално изложеното от него становище относно дължимостта на разноските, изложено
в решението.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд.
Исковото производство е образувано по подадена на 04.11.2021г. искова молба, а
отговор на същата е изпратен по пощата на 17.03.2022г. и входиран в деловодството на съда
на 22.03.2022г. В приложения към отговора, констативен протокол (без дата), издаден от
Община Камено, се съдържат данни, че при извършена на 09.12.2021г. проверка от
длъжностни лица при Община Камено и кмета на с. Трояново било установено, че металната
тръба и постройките в имота на ответниците, за които били дадени предписания от
15.11.2021г. били премахнати.
В случая, ангажираните от ответниците доказателства съдържат данни, че към
09.12.2021г. постройките са премахнати, но не и че това се е случило преди 04.11.2021г.
(предявяване на иска). Нещо повече, установява се от приложеното към отговора
уведомително писмо изх. № 94-00-3127/15.11.2021г. на Община Камено, че към 15.11.2021г.
(датата на първоначално извършената проверка в имота на ответниците)същите все още не
са били отстранени. Ето защо, настоящия състав намира оплакването в частната жалба за
основателно. След като към предявяване на иска на 04.11.2021г., соченото от ищеца
поведение на ответниците, изразяващо се в поддържане на незаконни постройки, пречещи
му да упражнява собствеността върху съседен имот не е било преустановено, съдът намира,
че последните са дали повод за образуване на делото и следва да се ангажира отговорността
им да репарират извършените от ищеца разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК. /в този см. и
Определение № 96 от 10.06.2019г. по ч. гр.д. № 1498/2019г. на ВКС/
При това положение, следва да бъде разгледано направеното от ответниците
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ищецът претендира
присъждане на разноски в размер на 650 лв., от които 50 лв. държавна такса и 600 лв.
адвокатско възнаграждение, заплащането на което се доказва от представените фактура и
касов бон (л.43 от делото на БРС).
С оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да извърши
преценка дали заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв. е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При
2
съобразяване на изискванията на т.3 от ТР по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с оглед
особеностите на конкретния случай – предявен негаторен иск за защита правото на
собственост, при който соченият от ищеца материален интерес възлиза на 1000 лв. (молба
на л.15 от делото на БРС), като спорът е разрешен от първата инстанция след провеждане на
едно открито заседание, в рамките на наличния по делото доказателствен материал,
настоящият съдебен състав, съобразявайки видът, характерът и обемът на извършената
преценка по делото, счита че посочените законови предпоставки са налице и следва
платеният адвокатски хонорар да бъде намален до размер на 300 лв., съгласно чл.7, ал.2,
т.41 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно,
в тежест на ответниците следва да бъдат възложени съдебно – деловодни разноски в общ
размер на 350 лв.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното определение
следва да бъде отменено и вместо това – да се постанови исканото по реда на чл.248 от
ГПК изменение на решението в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3961/21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 7756/2021
г. на БРС, с което се оставя без уважение молбата на Д. М. И. за изменение по реда на чл.248
от ГПК на постановеното по същото дело Решение № 997/18.05.2022г., в частта за
разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 997/18.05.2022г. постановено по гр.д. № 7756/2021г. по
описа на БРС, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОТМЕНЯ Решение № 997/18.05.2022г. постановено по гр.д. № 7756/2021г. по
описа на БРС, в частта, в която е оставено без уважение искането на Д. М. И., ЕГН:
**********, от *** за осъждане на В. К. Г., ЕГН: ********** и Р. С. И., ЕГН: **********,
двамата живущи в ***, да заплатят на ищеца разноски в размер на 350 лв. (триста и петдесет
лева)
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН: ********** и Р. С. И., ЕГН: **********, двамата
живущи в ***, да заплатят на Д. М. И., ЕГН: **********, от ***, сумата от 350 лв. (триста и
петдесет лева), представляваща съдебно деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 997/18.05.2022г. постановено по гр.д. №
7756/2021г. по описа на БРС, в частта, в която е оставено без уважение искането на Д. М. И.,
ЕГН: **********, от *** за осъждане на В. К. Г., ЕГН: ********** и Р. С. И., ЕГН:
**********, двамата живущи в ***, да заплатят на ищеца разноски в размер на сумата от
300 лв., представляваща разликата между първоначално претендирания размер от 650 лв. до
присъдения такъв от 350 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4