№ 3428
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100509485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника А. Н. Р., чрез пълномощника
си - адв. Л.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение №
20116741 от 15.05.2021 г., постановено по гр.д. № 64303/2019 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти
състав, с което е признато за установено по отношение на А. Н. Р., че дължи на ищеца
„Т.С.” ЕАД, на основание чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 809,15 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 26.09.2019г. до изплащането й и 130,46 лв. - законна лихва за забава от 31.08.2018г. до
27.08.2019г
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК и направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на сумата от
550,00 лв.
Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че по делото не е
установено, че има качеството „клиент“, като това обстоятелство не се установявало от
представения договор за делба, който бил облигационна сделка, но не и титул за
собственост. Сочи, че в нарушение на установените нормативни правила при неусигурун
отчет следва да му бъде начислен разход за топлинна енергия за БГВ в размер 140 литра за
денонощие. Изтъква, че не бил доказано реално доставеното количество топлинна енергия.
Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД, в законоустановения срок е подал отговор на
въззивната жалба, с който взема становище за неоснователност на жалбата е моли съда да
1
потвърди обжалваното решение, като присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба
и не взема становище по същата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно, тъй като е постановено в рамките на правораздавателната власт
на съдилищата по граждански дела, но същото е недопустимо, тъй като не е постановено в
съответствие с основанието на искането за съдебна защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че предмет на установителния иск предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е съществуване на вземането, предмет и на заповедта за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, чието основание заявителят е
посочил в обстоятелствената част на заявлението – т. 12 „Обстоятелства, от които произтича
вземането“. Видно от обстоятелствената част на заявлението заявителят се е позовал на
фактически твърдения, поддържайки че длъжникът А. Н. Р. неоснователно се е обогатила за
негова сметка, като не е заплатил стойността на доставената му топлинна енергия до обект,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* бл. 2, магазин – фотоателие, аб. № 340322. Същите
фактически твърдения ищецът е поддържал и в подадена в срока по чл. 415 ГПК искова
молба.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал.
2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдените вземания съобразно
твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации за
фактите.
В обжалвано решение обаче, съдът не се е произнесъл по релевантните за спора факти,
наведени в исковата молба, а е разгледал установителен иск, произтичащ не от твърденията
на ищеца за неоснователно обогатяване на ответника, а изследвайки съществуването на
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна
енергия, приемайки че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът има качеството на потребител в
качеството му на собственик по договор за доброволна делба от 07.11.2000 г., каквито
твърдения не са били навеждани от ищеца нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в
исковата молба. Т.е. СРС се е произнесъл по съвсем различни правопораждащи факти, при
неправилна правна квалификация и неправилни указания до страните относно подлежащите
на доказване в процеса факти, каквато СРС е дал на страните още в изготвения по реда на
чл. 146 ГПК доклад по делото, обективиран в определение от 19.11.2020 г.
Изложеното води до извод, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, с
което е дал защита на право, което не е било претендирано от ищеца. Ето защо обжалваното
решение следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и да се върне на
друг състав на СРС за разглеждане и произнасяне по действително предявения иск за
неоснователно обогатяване с правно основание - чл. 59 ЗЗД.
С оглед цената на иска и дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20116741 от 15.05.2021 г., постановено по гр.д. №
64303/2019 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав.
2
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, съобразно дадените в мотивите указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3