№ 319
гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106382 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 и т. 4 КТ.
Постъпила е искова молба от Т. Й. ДР., в която твърди, че е работила в
ответното дружество „Мърч Глобал“ ООД по трудов договор от 25.05.2021г.,
сключен на основание чл. 67, ал.1 т.1, с клауза за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ,
уговорена в полза на работодателя за шест месечен период. Заеманата от
ищцата длъжност била „Мърчендайзер, продажби“, считано от 26.05.2021г. с
основно трудово възнаграждение в размер на 650лв. На 01.11.2021г. на
ищцата била връчена заповед №***г., с която на основание чл. 326, ал.1 КТ,
считано от същата дата трудовото й правоотношение се прекратявало. Като
основание за това в заповедта на работодателя било посочено подадено от нея
предизвестие, при условията на неспазено предизвестие за периода
01.11.2021г. до 19.12.2021г. Видно от фиша й за заплати, за месец октомври
2021г. й била начислена заплата в брутен размер от 650лв., както и
обезщетение на осн. чл. 224 КТ в размер на 292,50лв., след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки чистата сума за получаване била 767,64лв.,
която била удържана от работодателя за неспазеното предизвестие.
Ищцата счита уволнението си за незаконосъобразно, тъй като оспорва
да е отправяла писмено волеизявление до работодателя за прекратяване на
1
трудовото й правоотношение. Поради това се иска отмяна на уволнението
като незаконосъобразно, а в условията на евентуалност да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде променено основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение от 326, ал.1 КТ на чл. 71 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Счита, че уволнението на
посоченото основание е законосъобразно, тъй като ищцата е депозирала на
29.10.2021г. писмена молба до работодателя, с която го е уведомила, че
считано от 01.11.2021г. няма да се яви на работа.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2021г. между страните е сключен трудов договор на
основание чл. 67, ал.1 т.1 КТ, по силата на който ищцата Т. Й. ДР. е заемала в
ответното дружество „Мърч Глобал“ ООД длъжността „мърчендайзер,
продажби“, на пълно работно време, с уговорен срок на изпитване в полза на
работодателя от 6 месеца и трудово възнаграждение е в размер на 650лв.,
платимо до 25-то число на следващия месец. Срокът за прекратяване на
трудовото правоотношение с предизвестие е уговорен на два месеца за всяка
от страните (чл. 9 от трудовия договор).
На 29.10.2021г. ищцата е подала уведомление до управителя на
ответното дружество, че „няма да спазя двумесечното си предизвестие.
Считано от 01.11.2021г. няма да се явя на работа“.
Със заповед за прекратяване на трудов договор №***г. управителят на
ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на
основание чл. 326, ал.1 КТ, като мотиви на заповедта е посочено
„Прекратяване на трудовия договор поради подадено писмено предизвестие
от страна на служителя и при условията на неспазено предизвестие за
периода от 01.11.2021г. до 19.12.2021г. Заповедта е връчена на ищцата на
01.11.2021г.
Свидетелката М.А.П. установява, че работи в ответното дружество на
длъжността „старши мърчендайзер“. Такава длъжност изпълнявала и по
времето, когато ищцата работела в дружеството. Тъй като последното нямало
офис в гр. Русе, свидетелката като пряк началник на ищцата приела
уведомлението, което написала за прекратяване на трудовото й
2
правоотношение. Ищцата собственоръчно написала уведомлението
приложено по делото в два екземпляра и го предала на свидетелката. Това
станало в петък 29.10.2021г. От следващия понеделник тя не била вече на
работа. Намерение и желание за напускане на работа ищцата споделяла пред
свидетелката на няколко пъти преди да подаде уведомлението си.
Според заключението на изготвената по делото почеркова експертиза,
назначена поради оспорване от страна на ищцата, че е подписала двете
представени по делото уведомления, същите са подписани от нея и тя
собственоръчно е изписала трите си имена и ЕГН в текста им.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят може
едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до
работодателя. Това е субективно преобразуващо право за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника или служителя. Във
всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено
предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или
чл. 326 КТ и независимо как е наименуван писменият акт, с който е
отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т.
1 КТ, конститутивното действие по прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В тези
случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и връчен, и
друг писмен акт (заповед) за прекратяване на трудовото правоотношение, той
има само констативен характер и е без правно значение - няма конститутивно
действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение.
"Неспазването на срока на предизвестието" означава, че страната,
която го отправя или страната, към която е отправено, предпочита да не
изчака неговото изтичане, а да го прекрати преди този момент. Когато това
право на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока на
предизвестието е използвано, трудовият договор се прекратява в деня на
изтичане на тази част от срока на предизвестието, който е посочила страната,
поискала прекратяването преди изтичане на срока на предизвестието. Това е
изтичането на последния ден от срока на предизвестието, през който то е било
"отработвано". Ако то изобщо не е било "отработвано", трудовият договор,
макар и прекратяван с предизвестие, се прекратява от деня на връчване на
3
предизвестието. Във всички тези случаи меродавен е моментът на
прекратяването на трудовия договор, посочен от страната, която е поискала
"преждевременното" прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор
може да се прекрати най-рано от деня на получаване на предизвестието - ако
неговият срок не се спази, а се приложи чл. 220 КТ ( в този смисъл Решение
№ 573 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2008 г., II г. о., ГК).
В конкретния случай безспорно се установява, че ищцата е депозирала
на 29.10.2021г. уведомление, от което еднозначно се установява нейната воля
да прекрати трудовото си правоотношение на посочената от нея дата –
01.11.2021г. В този случай съгласно чл. 335 КТ, ал.2 т.2 КТ прекратяването на
трудовото правоотношение настъпва на посочената от ищцата дата,
независимо дали работодателят ще издаде заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 326 КТ и как ще я мотивира, т.е.
не е налице „уволнение“ от страна на работодателя, законността на което е
оспорена в настоящото производство. Допълнителен аргумент за това
становище се извлича и от текста на чл. 220 КТ, съгласно който всяка от
страните може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие или
без да спази изцяло срока уговорен за предизвестие, в който случай „дължи“
на другата страна обезщетение за неспазеното предизвестие. Тълкуването на
посочените правни норми според настоящия съдебен състав не налага извод,
че волята на законодателя е била да обуслови прекратяването на трудовото
правоотношение от предварителното заплащане на обезщетение по чл. 220
КТ. То остава дължимо и всяка правоимаща страна разполага с правото на
иск за реалното му изпълнение (а би могла и да се откаже от него по една или
друга причина, или да извърши прихващане с други насрещни и ликвидни
вземания). Ако заплащането на обезщетение по чл. 220 КТ беше една от
необходимите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение,
то това щеше изрично да бъде уредено от закона и в този случай иск с правно
основание чл. 220, ал.1 КТ нямаше да съществува, което очевидно не е така с
оглед обилната съдебна практика по този текст от закона. Посочените от
процесуалния представител на ищцата съдебни актове в пледоарията му по
същество на спора (Решение № 617 от 15.10.2010г. на ВКС по гр.д. №
1493/2009г., на ІІІ г.о.; Решение № 34 от 24.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 2962
от 2016г.) не се ползват със задължителна сила по въпроса по който в тези
съдебни актове е взето становище, а именно, че „ако сумата по чл. 220 КТ не
4
се заплати прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът на
предизвестие трябва реално да се отработи“. Касационното обжалване по тези
актове е допуснато по други въпроси, а не с цел разрешаване на този въпрос.
Не без значение в случая е и това, че в исковата си молба ищцата е
основала претенцията си на обстоятелството, че не е отправяла да
работодателя писмено предизвестие за прекратяване на трудовото си
правоотношение. Едва след категоричното установяване на обратното (след
първото по делото съдебно заседание), процесуалният й представител
навежда като основание за незаконност на уволнението липсата на реално
изплатено обезщетение по чл. 220 КТ, каквато възможност вече е
преклудирана. Ответникът не е имал възможност да се защити срещу това
основание за незаконност на уволнението, тъй като то не включено в доклада
на съда, разпределение на доказателствената тежест по този въпрос не е
извършвано. Поради това и при несподеляне на горното становище относно
значението на предварителното заплащане на обезщетението по чл. 220, ал.1
КТ, то искът за отмяна на уволнението се явява неоснователен на заявеното
основание.
Неотносими към спорния предмет се явяват обстоятелствата дали
ищцата е подавала до работодателя и предходни уведомления за прекратяване
на трудовото си правоотношение, какви суми работодателят е начислил за
заплата за последния отработен месец, евентуално и какви обезщетения,
извършил ли и правилно прихващания на насрещни вземания и пр. Поради
това и съдът не следва да обсъжда наведените от ищцовата страна възражения
в тази насока. Същите биха имали значение за уреждане на имуществените
отношения между страните след прекратяване на трудовото правоотношения,
които въпроси са извън предмета на настоящото производство.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 344, ал.1 т.1 КТ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Не са налице и предпоставките за уважаване на предявеният в
условията на евентуалност (в случай, че първият иск не бъде уважен) иск с
правно основание чл. 344, ал.1 т.4 КТ – за поправка на основание за
уволнение от 326, ал.1 КТ на чл. 71 КТ. Основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка, има важно значение
за правата на работника или служителя при определяне размера на
обезщетението при безработица. Поради това той има правен интерес от
5
предявяването на този иск, когато се твърди, че то е неправилно или неточно
вписано. Тъй като това не е иск за незаконност на уволнението, той не може
да се кумулира с иска по т. 1 за отмяна на уволнението. В случая е предявен
като евентуален иск поради което се явява допустим. С оглед установеното
обаче във връзка с основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение, искът се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на
ищцата следва ада се възложат направените от ответната страна разноски за
процесуално представителство – адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Й. ДР. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
**** срещу „Мърч Глобал“ ООД, ЕИК201172236, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 740, вх. А, ет.7, ап.25,
представлявано от управителя Георги Валентинов Илиев иск за признаване
незаконността и отмяна на уволнението извършено със Заповед №50 от
31.10.2021г. на управителя на ответното дружество, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от Т. Й. ДР.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** срещу „Мърч Глобал“ ООД ,
ЕИК201172236, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. 740, вх. А, ет.7, ап.25, представлявано от управителя Георги Валентинов
Илиев иск за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните от 326, ал.1 КТ на чл. 71 КТ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Й. ДР. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати
на „Мърч Глобал“ ООД, ЕИК201172236, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 740, вх. А, ет.7, ап.25,
представлявано от управителя Георги Валентинов Илиев сумата от 1000лв.
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
6
двуседмичен срок считано от 21.03.2022г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7