МОТИВИ ПО НЧХД № 456
/ 2020г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД -ВИДИН
Обвинението е
предявено с частна тъжба по чл.148 ал.2, във вр. с ал. 1, т.2 от НК.
Подсъдимият Д.С.С. е
обвинен от тъжителя А.Д.С. в
това, че:
На 10.11.2019г. от фейсбук страницата си
бившият ми съпруг Д.С.С., разгласи
клеветнически обстоятелства ,накърняващи честта и достойнството ми като същият
ме е нарекъл „тъпа пача", „овцо" и „курво долна влашка", като въпросните обстоятелства са възприети от
мен в домът ми в гр. Видин на същата
дата., което по същността си представлява
„клевета,,- престъпление по реда на чл. 148, ал. 2, във връзка с ал.1, т.2 отНК.
Тъжителката лично и чрез упълномощен
представител поддържа така предявеното
обвинение в хода на съдебните прения и молят съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за
виновен, като му наложи съответното
наказание, както и да бъде уважен гражданския иск в предявения размер.
Подсъдимият не дава
обяснения по делото. Защитникът му моли съда да постанови присъда, с която го
признае за невинен и да го оправдае по
повдигнатото
обвинение.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Тъжителката твърди в частната тъжба, че на
10.11.2019r.ce намирала
в дома си в гр. Видин, когато нейни приятели
във фейсбук и изпратиха скрийн шот от фейсбук страницата на бившият и съпруг
Д.С., в които бяха разгласени обстоятелства
,накърняващи честта и достойнството ми
като същият ме беше наричал „тъпа пача", „овцо" и „курво долна влашка". Написала имейл на С.,
като го попитала защо я обижда по
този начин. Отговорът на същият беше, че бил афектирай.
На 11.11. 2019г. тъжителката отишла в
кантората на нотариус Богдан Тодоров, където бил съставен протокол за
удостоверяване верността на кореспонденцията между нейния имейл и този на С..
Всичко това е било
унизително за честта и достойнството и, тъй като тези постове са публични и са видяни от
хиляди потребители, в т.ч. и стотици
нейни приятели, още повече, че голяма част от тях след това и задавали въпроси във връзка с тези обиди.
Твърди се, че с горепосочените си действия
С. е осъществил престъпния състав на чл. 148,
ал. 2, във връзка с ал.1, т.2 от НК, като въпросната клевета е
„разпространена чрез печатно произведение или по друг начин." С това се
твърди, че са засегнати честта и достойнството и.
Свидетелят Баев
твърди, че на 10.11.2019г. негов приятел се свързал с него и му казал, че имало
пост във фейсбук за него и А.. Той го прочел и изпратил снимка на тъжителката. За
него това било отвратително., Там било написано: „тъпа пача", „овцо", „курво
долна влашка".
Имало обиди и по отношение на свидетеля Баев. А. била унила. В поста писало
„моята екс бивша". Това бил профилът на подсъдимия С., откакто Баев и С. се
познавали.
По делото са
приобщени представените писмени доказателства -Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. По делото се събраха гласни и
писмени доказателства. По делото са събрани две групи свидетелски показания.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства и въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал, настоящият съдебен състав прави категоричен извод,
че събраните доказателства установяват
авторството на деянието от страна на подсъдимия
С.. На първо място на спорния въпрос - дали подсъдимият е употребил процесните изрази, бе отговорено положително и безспорно установяването на неговото
използването на обидните изрази несъмнено
сочи на осъщественост на фактическия състав на деянието по чл. 146, ал.1 НК. От безпротиворечивите и
последователни показания на св. Йосиф
Баев се налага несъмнения извод, че за да е съставомерно деянието по чл.146, л.1 НК, не е необходимо същото
да е публично място, а само се
изисква обидните изрази да са възприети като такива от страна на пострадалото лице. Съдът намира, че обвинението,
обективирано в тъжбата е доказано от
обективна и субективна страна.
На следващо място- на
преценка подлежи обстоятелството тези думи, респ. израз имат обиден характер по см. на чл. 146, ал.1 НК.
Доколкото предмет на
разпространената информация е субективно мнение, за проверката му не съществува
обективен критерий и е невъзможна проверка относно истинността на обидния
израз. Съдът счита, че в настоящия
случай, че отправените
изрази съдържат съзнателно,
целенасочено унижаване на чувството за
лично достойнство на пострадалата и противоречат на добрите нрави. Те
съставляват негативна оценка за личността на пострадалата. Употребеното
словосъчетание спрямо личността на частната тъжителка като изразно средство има преносен смисъл и пряко цели подигравка с
личността на пострадалата, засягане на честта
и достойнството и. Използаването на посочените изразни средства и езикови форми, накърнява чувството за лична чест и достойнство на пострадалата, представлява
отрицателна оценка и мнение за
същото.
Деянието е извършено
писмено - чрез отправяне на думи в социална мрежа. Фактът на узнаването на отправените думи е безспорен,
доколкото пострадалата е узнала на момента на отправянето им и ги възприела. Възприемането им е извършено пряко и несъмнено с
оглед и на последващите преживявания
на пострадалата, същата се е почувствала унизена с демонстрацията на липса на уважение към репутацията й и доброто
и име. Безспорно деянието е извършено умишлено, доколкото подсъдимата е съзнавала обидния характер на
употребените думи и съзнателно ги е
употребила, с цел да достигнат до адресата си, което е и сторено, и с намерението да засегне честта и
достойнството на пострадалата. Същевременно подсъдимият е действал със съзнанието,
че отправя обидни думи и че обидата се
възприема както от адресата, така и от
намиращите ползвателите на социалната мрежа. Независимо от това тя, с ясното съзнание, че отправените думи са
унизителни за достойнството на пострадалата
и че съществува възможност същите да са чути от последната, е целяла те да се възприемат от нея, а и от други лица, и е направил
всичко възможно за постигане на този негативна промяна на обществената оценка
за личността на пострадалата.
В заключение- на посочената по-горе дата и
място подсъдимият С. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 146, ал.1 НК.
При определяне на наказанието съдът счете,
че спрямо поде. Ш. следва да се приложи
разп. на чл.78а от НК. Тази разпоредба се прилага при едновременното
наличие на определените в същата предпоставки- за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по- леко наказание, деецът да не е
осъждан за престъпление от общ характер и причинените имуществени вреди
да са възстановени.
При преценка от страна на съда за
наличието на основанията в този текст, поде.
С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му се наложи административно наказание
„глоба" в полза на държава. При
съобразяване на нейния размер, съдът счете, че
размера на наложената глоба следва да
се определи в размер на 1 000 лева-на минималния предвиден в закона, тъй като
по делото са налице данни за чисто съдебно минало на подсъдимия. Този размер на
наказанието в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказателната репресия.
Съдът констатира, че
с тъжбата е бил предявен граждански иск срещу подсъдимия за сума в размер на 5 000 лева, претендирала като
обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от деянието. Гражданският
иск следва наказателната част и същият следва да бъде уважен за неимуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от деянието, имайки предвид принципа на
справедливост, поради което гражданският
иск следва да се уважи за сумата от 300.00/триста/ лева представляващи обезщетение за нанесени в резултат
на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
момента на деянието до окончателното
изплащане, като следва да се отхвърли гражданският
иск до пълния му предявен с частната тъжба размер до 5000.00лв., като неоснователен.
Причина за
извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия, несъобразяването му с
установения правов ред в страната и слабите му морално - волеви задръжки.
Подсъдимият съгласно разп. на чл.189, ал.З
от НПК следва да заплати разноските на
частната тъжителка за първата инстанция.
Поради горното, съдът приема, че следва да
се признае подсъдимия Д.С.С. роден на ***г., с постоянен адрес: ***, ал.З,
българин, български гражданин, неосъждан, с
висше образование, работя като програмист в гр. Бургас, разведен, с ЕГН *********
за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2019 г. от
фейсбук страницата си разгласилнещо унизително за честта и достойнството на А.Д.С. ***, като я нарекъл „тъпа пача", „овцо" и
„курво долна влашка", възприето
от нея в гр. Видин на същата дата - престъпление по чл. 148 , ал.1, т.2 във вр. с ч. 146, ал.1 от НК,
за което и на основание чл. 78а от НК
го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА" в размер на 1000.00/хиляда/
лева, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 148 ал.2 във
вр. с ал.1, т.2 от НК.
Следва да се осъди
подсъдимият Д.С.С. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.С. сумата от
300.00/триста/ лева представляващи
обезщетение за нанесени
в резултат на
деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
момента на деянието до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до пълния му предявен с частната тъжба размер до
5000.00лв., като неоснователен.
Следва да се осъди подсъдимия. Д.С.С. със снета по делото самоличност да заплати разноските
по делото в размер на 12.00/дванадесет/ лева за държавна такса за частна
тъжба и сумата от 450.00/четиристотин и
петдесет/ лева, представляващи разноски за адвокатски повереник на А.Д.С. и 50.00/петдесет/ лева държавна
такса върху уважения размер на фаждански иск по сметка на Районен съд - Видин.
По горните
съображения, съдът се произнесе присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: