№ 22974
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154734 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Б. Р. срещу .. с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за отмяна
на заповед № .. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от . на ответника;
да се възстанови служителят на заемната до уволнението длъжност – „..“ и да се осъди
работодателят да и заплати сумата от 11 592 лева – обезщетение за оставане без работа за
периода от 07.08.2024 г. до 10.10.2024г. /при съобразяване на .равеното изменение по чл. 214
ГПК в последното съдебно заседание/
В исковата молба, в уточнителна молба от 17.09.2024г и в молба от 12.11.2024г
ищецът М. Б. Р. твърди, че на 01.10.2021г. със заповед на заместник-. на .. е била назначена
на длъжност „..“, като това назначение е станало на основание чл.19, ал. 4, т.4 и чл.19а, ал. 1
от ЗАдм, във връзка с чл.7, ал.2 и чл. 8 от Правилника за устройство и дейност на .. /./. Сочи
се, че назначаването и е станало по предложение за назначаване с вх.№ . от ., което е било
подробно мотивирано. Подчертава се, че на ищцата със заповед са и възложили
допълнителни функционални задължения, поради професионалната и квалификация и опит.
Поддържа се, че със заповед от .. на . на ищцата е определено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 17 % към основното
трудово възнаграждение, а съгласно заповед от 24.06.2024г. и е определено основно трудово
възнаграждение в размер на 4350 лева считано от 01.01.2024г. Излагат се твърдения, че на
06.08.2024г. в . е получено писмо от ., съгласно което по предложение на . считано от
31.07.2024г. за .. на . следва да бъде назначен . на мястото на ищцата. Изтъква се, че към
писмото били приложени лаконични мотиви касаещи професионалната квалификацията на .,
без да били посочени никакви данни за лицето. Сочи се, че . на . вместо да поиска повече
информация от . още същият ден е пристъпил към освобождаване на ищцата от длъжност,
1
като я е извикал в кабинета си и в присъствието на свидетели и е връчил заповед за
прекратяване на служебно правоотношение от 06.08.2024г., ведно с писмото от ., с което да
се запознае. Ищцата подчертава, че прекратяването на правоотношението и с ответника за
нея било неочаквано, тъй като е изпълнявала добре своите задължения, никой не бил
посочил, че е некомпетентна и никой не намерил за необходимо да посочи причина за
отстраняването и от длъжност. Твърди, че на 07.08.2024г. е поискала среща с . за уточняване
на някой въпроси по приключване на работата си, в това число защо е прекратено служебно
правоотношение, като в действителност същата е била назначена по трудово
правоотношение. Във връзка с това на ищцата била връчена оспорваната от нея заповед за
прекратяване на трудово правоотношение с посочено основание за прекратяване чл. 19а, ал.
2 ЗАдм и писмо на . и отбелязване, че с тази заповед се отменя заповедта от 06.08.2024г за
прекратяване на служебно правоотношение. Ищцата изтъква, че тази заповед е издадена в
противоречие с предвидената в чл.169 АПК оперативна самостоятелност, както и че
основанието за освобождаването и е отпаднало, доколкото и към настоящия момента . не
бил назначен на длъжността ... Ищцата изрично подчертава колко много служебни
задължения е имала и ги е изпълнявала добре, като е участвала в множество работни групи,
организирала обучения на служители, подпомагала е дейността на други служители.
Изтъква се, че в заповедта е посочено, че е подписана от заместник-. на ., в чиито
правомощия некога не са били включени тези касаещи прекратяване на трудови
правоотношения. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК и в допълнително подадено становище
03.12.2024г оспорва предявените искове, като счита същите за недопустими поради липса на
пасивна процесуална легитимация и за неоснователни. Поддържа, че не е налице основание
за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Изрично
се подчертава, че ответникът не оспорва обстоятелството, че ищцата е била назначена на
длъжност „..“ въз основа на предложение от . на младежта и спорта, като сочи, че в случая
намира приложение нормата на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, съгласно която правоотношенията с
посочени в чл. 19, ал. 4 от ЗАдм еднолични органи, техните заместници и членове на
колегиални органи могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги е
назначил, съответно определя по негова преценка. Във връзка с това се твърди, че
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е именно полученото
предписание от . и издадената заповед от ., без да е необходимо предизвестие или излагане
на конкретни мотиви. Поддържа се, че с оглед характера на позицията заемана от ищцата
правоотношението с нея може да бъде прекратено по всяко време от органа, който я е
назначил по негова преценка. Твърди се, че в конкретната хипотеза е спазена процедурата за
прекратяване на трудовото правоотношение и издадената заповед е законосъобразна.
Изрично се сочи, че начинът, по който ищцата е изпълнявала задълженията си, е
ирелевантен за прекратяване на трудовото и правоотношение. Същевременно с
допълнителна молба ответникът изрично оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищцата, като подчертава, че не се оспорва единствено, че ищцата е била назначена като .., но
това не означава, че е била в трудово правоотношение с ответника. Изтъква, че
2
обстоятелството с кого е била в трудово правоотношение ищцата е в нейна тежест на
доказване. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят, че ищцата е била назначена на длъжност
„..“. Това обстоятелство се установява и от приетата по делото заповед № .. на . на ... В
цитираната заповед изрично е посочено, че основанието на което ищцата е назначена на тази
длъжност е чл. 19, ал. 4, т. 4 и чл. 19а , ал. 1 от ЗАдм, във връзка с Правилника за
устройство и дейността на . и предложение за назначаване от .. По делото е представено и
писмото, с което е предложено назначаването на ищцата на длъжността ...
Като доказателство е представена и длъжностната характеристика за длъжността „..“,
като е посочено, че същата се отнася за заемане на длъжност в администрацията на . и че
длъжността е пряко подчинена на . на ... Предвидено е, че заместник . подпомага дейността
на ..
Установено от представените заповеди на . – заповед № ..., с които на ищцата са
възложени определени функционални задължения и е увеличаван размерът на трудовото
възнаграждение.
От ищцата е представено и писмо с изх.№ .., изпратено от ., адресирано до . на . ., като е
посочено основание – „Предложение за назначаване на .. на .“, в него е посочено, че именно
в правомощията на . на .. е назначаването и съответно освобождаването на ., като във връзка
с назначаване на нов .. е постъпило предложение от .. Прието като доказателство е и писмо с
изх.№ . от ., адресирано до ., в което е .равено предложение за назначаване на .. на .. В
писмото е обективирано предложение за .. на .. да бъде назначен ., който да замени ищцата
М. Р.., която заема длъжността въз основа на предложение от 07.09.2021г.
Установено по делото е от представената заповед № ., издадена от ., посочен като .., че
първоначално на ищцата е връчена заповед за прекратяване на служебно правоотношение. В
последствие със заповед № .., издадена отново от . и с поставен печат „. ..“, но отбелязване
на длъжността му като „..“ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата М. Б. Р.
считано от 07.08.2024г., като е посочено че прекратяването е на основание чл. 19а, ал. 2, във
вр. с чл.19, ал.4, т. 4 от Закона за администрацията и чл. 7, ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на .., и писмо от . с № .г и писмо на . с изх.№ .. Като причина за
прекратяване на трудовото правоотношение е отразена писмо № .г на . и чл. 19а, ал. 1 ЗАдм.
В заповедта е включено и изявление за отмяна на действието на заповед № ., тъй като в нея
била допусната техническа грешка.
От страна на ответника е представен трудов договор № ., сключен между . и ., съгласно
който същият е назначен на длъжност . . .. считано от 22.07.2024г. Именно съгласно справка-
регистър БУЛСТАТ, приета като доказателство по делото, . вписан като . . .. на 22.07.2024г.
Приети като доказателства по делото са и разпореждане № ..г на ръководителя на . град
3
и решение от 11.10.2024г. за прекратяване на регистрацията на ищцата в . съгласно които
ищцата е започнала работа по трудов договор от .г. и е постъпила на работа от 10.10.2024г. в
.
По делото е изслушано и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е 5220 лева.
Настоящият състав кредитира изцяло заключението на вещото лице по реда на чл. 202 от
ГПК, като изготвено от експерт с необходимите професионални знания и квалификация, въз
основа на събраните по делото доказателства и извършена проверка при работодателя.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По допустимостта на исковата претенция:
С оглед релевираното от ответника възражение за липса на процесуална легитимация на .
по предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът намира за необходимо да посочи, че в
действителност процесуалната легитимация на страните е една от процесуални
предпоставки да допустимост на исковото производство. В настоящия случай от ищцата в
исковата молба и в първото по делото съдебно заседание в действителност първоначално е
заявено, че исковете по чл. 344 КТ са предявени срещу . на ответника, а именно . с
аргументите, че той е издал заповедта, чиято отмяна се иска. След отправени уточнителни
въпроси от съда в първото по делото съдебно заседание обаче процесуалният представител
на ищцата изрично заявява, че твърди, че трудовото и правоотношение е било именно с
ответника „..“, т.е че работодател и е бил ., като всъщност не обжалва административен акт,
а обжалва осъщественото прекратяване на трудовото и правоотношение като
незаконосъобразно. Следователно е налице уточнение относно ответника, срещу когото са
предявени исковете, а именно работодателя – ответник по делото, а не срещу изпълнителния
му .. В подкрепа на това е и обстоятелството,че в депозираните пред съда писмени бележки
от 09.12.2024г изрично се посочва, че искането на ищцата е да бъде признато за незаконно
прекратяването на трудовото и правоотношение с .. Ето защо настоящият състав приема, че
съгласно твърденията на самата ищца исковете и по чл. 344 КТ са предявени срещу
работодателя .., а не срещу изпълнителния му ., което обуславя и процесуалната
легитимация на ответника, при ясното разграничаване на процесуална и материална
легитимация. С оглед всичко изложено следва да се съобразят и мотивите към Тълкувателно
решене № 1/30.03.2012г по тълк.д.№1/2010г на ОСГК на ВКС, които макар че касаят
прекратяване на трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ
дават отговор и на общи принципни въпроси относно легитимацията на ответник
работодател при предявени искове по чл. 344 КТ.
Следва да се .рави уточнение и по отношение на предвиденото в чл. 8, ал.1, т. 9 от
Правилника за устройството и дейността на ., в сила от 01.01.2024г., съгласно който . е
работодател на служителите по трудово правоотношение и е орган по назначаване на
държавните служители.
4
Съвсем естествено е, че . на . не може да е работодател на персонала в лично качество.
Тази неяснота следва да се отстрани по тълкувателен път като се вземе предвид общата
уредба на подобен видн трудови правоотношения в чл. 61, ал. 2 КТ и разясненията по
прилагането и, дадени в Тълкувателно решене № 1/30.03.2012г по тълк.д.№1/2010г на ОСГК
на ВКС. а според тях за длъжностите, които са предвидени за заемане при работодатели,
характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за
задоволяване на обществени потребности в различни сфери, законодателят овластява
висшестоящият орган на изпълнителната власт да сключва трудовите договори за
длъжности, в които се включва и представляването на работодателя по трудовите
правоотношения с него. В този случай, съгласно чл. 61, ал. 2 КТ трудовото правоотношение
възниква с предприятието обществена институция, която се явява работодател. В
настоящия случай . е обществена институция, създадена на основание чл. 60 ЗАдм, а . на .. е
висшестоящия орган на изпълнителната власт, с която заместник . на .. сключва трудовия си
договор, а трудовото правоотношение възниква между .. като работодател и заместник ., а
последният като представител на работодателя назначава и уволнява персонала на
институция. Именно за това разпоредбата на чл. 8, ал.1, т. 9 от Правилника за устройството
и дейността на ., следва да се тълкува съвместно с нормата на чл. 7, ал. 2 от същия
правилник, в която е посочено, че при изпълнение на своите правомощия . се подпомага от
.., който се назначава от .. Следователно ясно е .равено разграничение във функциите на . на
.. не на работодател, а на лицето, което е управомощена да упражнява фактически
функциите по назначаване и освобождаване на служителите. В този смисъл са разясненията
дадени в решение №31/09.03.2018г по гр.д.№3247/2017г на ВКС, III г.о, в което изрично е
посочено как следва да се разбира използваният в нормативни актове израз, че
ръководителят на дадена институция е „работодател на персонала“ и кой действително е
работодател на служителите.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ:
От представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установява,
че същото е прекратено на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, съгласно който правоотношенията
със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както
и с посочените в чл.19, ал. 4 ЗАдм еднолични органи, ., могат да бъдат прекратени без
предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.
За да бъде прието, че уволнението е извършено законосъобразно следва при условие на
пълно и главно доказване да бъде установено наличието на две кумулативно дадени
елемента, а именно че са били налице основанията на чл.19а, ал. 2 Закона за
администрацията, в това число, че заеманата от ищцата длъжност попада в обхвата на чл. 19,
ал. 4 Закона за администрацията и че е спазена процедурата за прекратяване на
правоотношението, в това число, че прекратяването е осъществено от надлежния орган.
Преди да се разгледа обаче наличието или липсата на предвидените в закона
предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, следва да се
разгледа релевираното възражение, че ищцата не се е намирала в трудово правоотношение с
5
ответника. Във връзка с установяването на това обстоятелство по делото е приета заповед за
назначаване на ищцата на длъжност .. именно при .., което е самостоятелно юридическо
лице. Обстоятелството, че заповедта за назначаване е издадена от . . .., не означава, че
трудовото правоотношение възниква с ., а .ротив, възниква именно с юридическото лице,
което се представлява от съответния . ., в каквато насока са изложени аргументи и относно
допустимостта на исковете. Това следва и от легалната дефиниция, която законът е дал в § 1,
т. 1 от ДР на КТ на работодател. Видно е и от длъжностната характеристика за длъжността
заемана от ищцата, че същата е именно при ., а . е представляващият орган, който упражнява
работодателските правомощия.
В конкретния случая видно от представената заповед за назначаване на М. Р. същата е
била назначена на длъжност .., като именно въз основа на така посочената заповед е
възникнало и трудовото правоотношение с ищцата. Извънсъдебно признание, ценено от
съда по реда на чл. 175 ГПК, на това обстоятелство от страна на ответника е и самият факт,
че е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В случай че трудово
правоотношение не е съществувало с ., то не би било налице основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Ето защо настоящият състав приема, че по делото е установено
при условията на пълно и главно доказване, че ищцата се е намира в трудово
правоотношение с ответника.
На следващо място следва да се прецени дали заеманата от ищцата длъжност „..“ попада
в обхвата на чл. 19, ал. 4 Закона за администрацията. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4
ЗАдм са посочени белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на
изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване
на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да
са създадени със закон или с постановление на .., които имат функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-
разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на
визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно
управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида
на органите. В този смисъл решение №44/26.03.2015г по гр.д.№ 4123/2014г на ВКС, IV г.о.,
определение № 1565/02.04.2024г по гр.д.№ 4975/2023г на ВКС, IVг.о и цитираната в него
практика.
В конкретната хипотеза . е създаден с Постановление № . на . от 06.12.2013 г. за
създаване на .. и за приемане на Правилник за устройството и дейността на .. Съгласно
цитираното постановление . се създава като юридическо лице по чл. 60 ЗАдм към ., като . е
второстепенен разпределител с бюджет към .. Доколкото именно . е разпределител на
бюджетни средства следва да се приеме, че същият осъществява именно функции на
изпълнителната власт, поради което ръководителите му, съответно неговите заместници
попадат в обхвата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. Ето защо доколкото ищцата е заемала длъжност
„..“, то безспорно по отношение на същата може да намери приложение нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗАдм.
6
Относно приложението на чл. 19, ал. 4 ЗАдм като основание за прекратяване на трудово
правоотношение и обхвата на съдебния контрол в подобни хипотези е налице
непротиворечива съдебна практика, обективирана в решение № 309/30.04.2010г по гр.д
№898/2009 на ВКС, ІІІ г.о, решение № 444/18.06.2010г по гр.д.№ 388/2009г на ВКС ІІІ
г.о, решение №263/30.05.2012г по гр.д.№ 527/2011г на ВКС, IV г.о, решение №
44/26.03.2015г по гр.д.№ 4123/2014г на ВКС, IV г.о, решение №112/05.07.2017г по гр.д.№
3433/2016г на ВКС, ІІІ г.о., решение №90/10.04.2017г по гр.д.№ 3982/2016г на ВКС, ІV г.о,
решение №7/04.01.2024г по гр.д.№ 4016/2022г на ВКС, III г.о, определение
№125/11.01.2024г по гр.д.№ 2028/2023г на ВКС, III г.о. Съгласно застъпеното в тези решения
становище,прекратяването на правоотношенията с лицата, посочени в чл. 19, ал. 2 ЗАдм, е
по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Поради това не е необходимо
заповедта по чл.19а, ал.2 ЗАдм да бъде изрично мотивирана и съдът не е длъжен да изследва
конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. При оспорване
законосъобразността на прекратяването на основание чл.19а, ал.2 ЗАдм, съдебната проверка
се свежда само до това дали длъжността е измежду посочените в чл.19а, ал.2 ЗАдм органи
на изпълнителна власт, дали прекратяването е извършено от оправомощения за това
държавен орган и дали са осъществени въведените със специални правни норми формални
допълнителни изисквания към процедурата по прекратяването, като .р. изискването по чл.9,
ал. 3 от . за освобождаването на .а на . след съгласуване с . или по чл.9, ал. 3 З. за
освобождаване на . на . от . по предложение на .. Ето защо следва да се приеме, че нормата
на чл.19а, ал.2 ЗАдм е специална относно прекратяването на трудовите правоотношения с
ограничения кръг лица, заемащи ., изброени в нея, спрямо общите норми на Кодекса на
труда. Нормата отразява спецификата на тази категория приравнени на трудовите
правоотношения, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна власт на
субектите по чл.19, ал.47ЗАдм, който е аналогичен с правния статут на другите политически
субекти в изпълнителната власт по чл.19, ал.2 и ал. 3 ЗАдм, чието назначаване и
освобождаване е по политическа целесъобразност.
С оглед всичко изложено съдът намира, че единствено следва да бъдат разгледани
.равените от ищцата възражение относно това дали заповедта е издадена от надлежен орган
и досежно това дали е налице процедурно изискване в заповедта изрично да се посочи, че за
прекратяване на трудовото правоотношение е извършена лична самостоятелна преценка от .
на ... Ирелевантно за законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение е дали ищцата Р. е изпълнявала в цялост и в съответствие с всички
изисквания трудовите си задължения и съответно дали към момента длъжността „.. при .“ е
вакантен или не, т.е дали посоченото в писмото на . лице е назначено или не на длъжността,
в каквато насока са повечето възражение на ищцата. Това не е равнозначно на отпадане на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
По отношение на възражението на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото и
правоотношение страда от порок, тъй като е посочено в нея, че е издадена от .., Софийски
районен съд приема следното:
7
Между страните не съществува спор и това се установява от приетата по делото заповед
№ .. че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че същата се
издава от „..“ - .. В действителност съгласно чл. 7, ал. 2 от Правилника за устройството и
дейността на . е предвидено, че при изпълнение на своите правомощия . се подпомага от ..,
който се назначава от . по предложение на .. Следователно единствено . може да издаде
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Р., която е заемала
длъжност ... Същевременно не са ангажирани доказателства осъществяването на подобни
действия на основание чл. 8, ал. 2 от Правилника да са били възложени на ...
По делото обаче са ангажирани доказателства, че независимо от обстоятелството, че в
процесната заповед е посочено, че е подписна от . в качеството му на „..“, то същият към
датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата –
07.08.2024г е бил назначен на длъжност „. .“. Това се установява от представения по делото
трудов договор и справка от регистър БУЛСТАТ, видно от които . е назначен за . . считано от
22.07.2024г. Обстоятелството, че именно . е издал оспорената заповед е признато още в
исковата молба от ищцата, и това изявление съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. Ето защо
настоящият състав намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата е издадена от надлежния . ., а не от заместник .. Това, че в заповедта е посочено
погрешно заеманата длъжност на лицето, което я е подписало, не представлява порок на
заповедта, който да създаде съмнение относно авторството на изявлението за прекратяване
на трудовото правоотношение на Р.. Посочването на погрешна длъжност не е равнозначно
на издаване на заповедта от неуправомощено лице, щом е несъмнено, че именно надлежният
. ., на когото законодателят е предоставил възможност да прекратява трудови
правоотношение с ., е реалният издател на заповедта. В заповедта е посочено именно
неговото име, не е оспорен положения точно от . подпис, като обстоятелството, че той е . ., е
отбелязано в заповедта с поставяне и на печат, в който е посочена и действителната
длъжност на издателя на заповедта „.. .“. Предвид изложеното настоящият състав намира, че
заповедта е издадена от надлежен орган, като възраженията на ищцата в тази насока са
неоснователни.
Що се касае до обстоятелството, че в заповедта не било посочено изрично, че
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата М. Р. е осъществено „по преценка“
на ., следва да се отбележи, че не съществува законово изискване извън посочването на
съответната разпоредба на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, да се изписва изцяло и, че прекратяването
става по преценка на ., нито да се мотивира на какво се основава тази преценка. Издаването
на процесната заповед представлява с посочено основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм представлява
конклудентно действие, което е достатъчно еднозначно да манифестира пред съответния
служител каква е преценката на работодателя, а цитирането на посочените писма, е
равнозначно на съгласие с посоченото в тях. В този смисъл може да се съобразят и мотивите
на решение № 113/22.07.2016г по гр.д.№ 5787/2015 на ВКС, IV г.о.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за прекратяването на трудовото
правоотношение със заместник . на .. не е предвидена специална процедура изрично.
8
Възможно е обаче да се приеме, че такова изискване може да се извлече по тълкувателен път
от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ., предвиждащ
наличието на предложение от . за назначаване на дадено лице на длъжността „..“ на ...
Съответно по аргумент от същото да се приеме, че и за освобождаването на дадено лице от
тази длъжност е необходимо предложение на .. В случай такова предложение е било налице,
доколкото видно от писмо с изх.№ .г. на . /л.25 от делото/, именно министърът е предложил
ищцата М. Р. да бъде „заменена“ на тази длъжност от друго лице, в който израз ясно е
обективирано предложение именно за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата
за длъжността „..“.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
при преценка на .равените от страните възражения, настоящият състав на Софийски районен
съд приема, че не е налице основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата Р., поради което и искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен.
Досежно искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. №
2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се
упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на
трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право
на възстановяване.
В конкретния случай с оглед неоснователността на предявения от ищцата иск по чл. 344,
ал.1, т.1 КТ съдът намира, че още първата от така посочените предпоставки не е налице. Ето
защо искът по чл. 344, ал.1 ,т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ :
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца.
Следователно доколкото уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ е обусловено от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който настоящият състав е приел за
неоснователен, то и искът по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника, който е .равил искане за присъждане на заплатено от него адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. При съобразяване на разяснения дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящия
случай съдът приема, че са представени доказателства за извършеното плащане на
9
посочената сума, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева и преводно нареждане за извършено
плащане на така посочената сума с основание за плащане именно договора за правна
защита и съдействие. Ето защо в полза на ответника следва да бъдат присъдени и сторените
от него разноски в размер на 1000 лева.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр... срещу „..“
БУЛСТАТ .. със седалище и адрес на управление в гр..., обективно кумулативно съединени
искове , както следва: с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаване за отмяна на
заповед № .., издадена от . – . . .. за прекратяване на трудовото правоотношение, с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата М. Б. Р. на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „..“ при .., както и с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 11 592 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 07.08.2024 г. до
10.10.2024г.
ОСЪЖДА М. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр..., да заплати на „..“ БУЛСТАТ .. със
седалище и адрес на управление в гр..., на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 1000
лева, представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 18.12.2024 г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10