Решение по дело №1527/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260769                  09.10.2020 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

   

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1527 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 410 ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от ****** **** К.Х.Ч. и Б.А.В., чрез пълномощник адв. С.М., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от *** , иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 814, 73 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Форд Транзит Конект”, рег. № ****, в резултат на настъпило ПТП на 09.04.2020 г. в град *****, при движение по бул. „*****“, около 40 метра преди бул. „*****“, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка, ликвидационни разходи от 15 лева и лихва за забавено плащане в размер на 72, 22 лева за периода 07.12.2019 г.- 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 30.01.2020 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че видно от протокол за ПТП № 1722759/ 09.04.2019 г. на 09.04.2020 г. около 20.30 часа в град ****, при движение по бул. „*****“, около 40 метра преди бул. „*****“, управляваният от водача Г.П.Л., ЕГН: **********, товарен автомобил „Форд Транзит Конект”, рег. № ****, при движението си преминал през необозначена и необезопасена дупка, с размери 60/60/10 см., в резултат на което се спукала предна лява гума и автомобилът отклонил движението си, като се ударил в бордюра, с което му били причинени увреждания. Пострадалият лек автомобил бил собственост водача като имал валидна застраховка „Каско+”, сключен по полица № ********/ 10.12.2018 г., със срок на действие 10.12.2018 г.- 09.12.2019 г. След като бил уведомен за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ********. Повредите по автомобила били констатирани с опис- заключения по щета и калкулация от застрахователя, като повредените части и детайли за ремонт са подробно описани в исковата молба. Стойността за ремонта- материали и труд, възлизала на сумата от общо 4 814, 73 лева с ДДС. По заведената щета бил съставен и ликвидационен акт, при определен общ размер на обезщетение по щетата горната сума. По полицата било уговорено разсрочено плащане на премията на четири вноски, като към датата на ПТП- то били падежирали първите две вноски. Според ОУ застрахователят можел да удържи размера на премията при изплащане на обезщетение и в тази връзка били приспаднати дължимите трета и четвърта вноски в общ размер от 401, 68 лева, като се получавала разлика от 4 413, 05 лева, която сума на 29.05.2019 г. била заплатена с нареждане на групово плащане на собственика. Причината за настъпване на ПТП- то и претърпените вреди било наличието на необозначена и необезопасена дупка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който в случая бил ответника като стопанин на пътя, носещ задължението да го поддържа, ремонтира и осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Община Пловдив не била изпълнила това свое задължение, не била упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители, които следвало да се грижат за доброто състояние на пътната инфраструктура, поради което трябвало да се ангажира отговорността й. На 14.11.2019 г. ответникът бил писмено поканен с регресна покана да възстанови сумата, но в изричен отговор отказал доброволно изпълнение, поради което се предявявал настоящия иск. Моли за осъждането на ответника за заплати сумата за ремонта от 4 814, 73 лева, ликвидационни разходи от 15 лева, ведно с мораторно обезщетение от 72, 22 лева за периода 07.12.2019 г.- 29.01.2020 г., заедно със законната лихва. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че липсвала причинна връзка между вредите по автомобила и настъпилото ПТП. Протоколът за ПТП не удостоверявал механизма на събитието, като документът нямал и обвързваща доказателствена сила в тази връзка. Прави се възражение и за съпричиняване от страна на водача, който не бил спазил изискванията за безопасност на движението по чл. 20 от ЗДв.П. Твърди се, че същият се движел с несъобразена скорост и с поведението си станал причина за настъпване на произшествието при движение на прав участък от пътя с добра видимост. Отделно от това, липсвали доказателства, които да обосноват отговорността на ответника, като не били налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на претенцията или алтернативно за намаляването й поради съпричиняване на водача. От своя страна също претендира разноски за юрисконсулт, като прави възражение за прекомерност на хонорара на другата страна. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол за ПТП № 1722759/ 09.04.2019 г. се установява, че на 09.04.2019 г. в 20.30 часа в гр. *****, при движение по бул. „*****“, около 40 метра преди бул. „*****“, собственият на и управляван от водача Г.П.Л., ЕГН: **********, товарен автомобил „Форд Транзит Конект”, рег. № ****, при движението си преминал през необозначена и необезопасена дупка на платното (липсващи павета), с размери 60/60/10 см., в резултат на което на МПС- то били причинени щети- предна лява гума, като се отклонил наляво и се ударил в бордюра.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ********/ 10.12.2018 г. на пострадалия автомобил, със срок на действие 10.12.2018 г.- 09.12.2019 г.

Приети са още талони на автомобила и водача, снимки, уведомление за щетата, опис- заключения по щетата, снимки, ликвидационен акт, извлечение от сметки и нареждане за групово плащане, както и справка за размера на лихвата за забава.

Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 21.11.2019 г., ведно с писмения отговор на ответника по нея.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща вида, степента и стойността на увредените части и ремонта, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. Посочва се, че освен в бордюра, автомобилът следвало да се е ударил и в по- висок обект там, за да се увредят бронята и компютъра, поставен отдолу.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 21.07.2020 г.). Св. Л. М. А.- *****, разказва, че си спомня за случая, при който автомобила попаднал в дупка по булеварда, образувана от липсващи павета. на място като дежурен установил наличието на дупката и щетите, измерили размерите на дупката, даже с колегата си я запълвали, за да предотвратят други инциденти. Съставил се протокол по случая, в който конкретно се описало ПТП- то. Св. Г.П.Л.- водач на пострадалия автомобил, посочва, че съответният ден вечерта, при дъждовно време, преминал през дупка в паважа на булеварда, която не била сигнализирана, като в следствие се отклонил и ударил в бордюра, от където настъпили щетите по бронята и радиатора. Колата не била в движение, извикал екип на КАТ, транспортиран бил с автовоз. Застрахователят му платил после щетите и ремонта.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- преминаване през необезопасена дупка, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му и посочили в протокола наличието на пропаднала настилка на място. Нещо повече, дори разпитаният полицейски служител изрично заяви, че с колегата си слагали павета в дупката по платното, за да я запълнят, с цел да няма други подобни произшествия на мястото. Трето- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това в качеството си на собственик на увредения автомобил той вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през място с липсващи павета. Водачът е управлявал с ниска скорост- около 30 км./ч., като е съобразил и пътната обстановката- тъмната част на деня, дъждовно време, павирана улица. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението. Действително в експертизата и в устния си доклад пред съда вещото лице отбелязва, че освен в бордюра, автомобилът следвало да се е ударил и в по- висок предмет, като видно от наличните към експертизата снимка на мястото има и дърво, както и други павета, т.е. напълно възможно е при отклонението след дупката на платното, возилото да се е ударило не само в бордюра, но и в друг обект. От значение е в случая, че се доказва, че от въпросното ПТП са настъпили описаните щети, като самият водач заявява, че преди инцидента не е имал проблем с иначе почти новия си автомобил, а след удара той дори не е бил в движение до момента на ремонтирането си. Няма как от предходен инцидент да са били увредени радиатор, водна помпа и бордови компютър и същевременно автомобилът да се е движил безпроблемно до удара в павето. Също така няма и никаква житейска логика свидетелят да си го е самоувредил, за да получи застрахователно обезщетение още на първата година след придобиването му. Още повече, че изрично лицето в разпита си посочва, че веднага не са се установили всички повреди, защото не са били видими, тъй като щетите са се намирали отдолу и чак при огледа се е установило какво точно е засегнато.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената липсваща павирана настилка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.

Размерът на щетите се установява от САТЕ, която ги определя в два варианта първо- стойност на вложените в ремонта части, материали и консумативи (4 528, 60 лева с ДДС) и второ: стойността на ремонта (5 541, 12 лева). От значение в случая е размерът на втората сума, защото автомобилът е бил отремонтиран, т.е. освен цената на материалите, следва да се включва и дейността по ремонт в сервиза. Дори и обаче да се установява по- голяма сума от търсената по делото в размер на 4 814, 73 лева, доколкото от ответника се претендира само реално платеното на собственика, а не установеното от вещото лице по пазарни цени, то не е допустимо присъждане на по- високата стойност. Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.  

Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ  необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й за ремонта на автомобила на пострадалия собственик, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.01.2020 г.

Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника регресна покана на 21.11.2019 г. Доколкото на длъжника е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава, считано от 07.12.2019 г.- денят, следващ срока за доброволно изпълнение. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 07.12.2019 г.- 29.01.2020 г. и възлиза в размер на 72, 22 лева, който съдът намира за доказан на основание чл. 162 от ГПК на база представената справка от електронен калкулатор и до който искът следва да се уважи.

В заключение се налага изводът, че претенциите за главница и мораторна лихва се оказват изцяло основателни, поради което и исковете следва да се уважат в пълните им претендирани размери.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, за които е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и които са били действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това- държавна такса в размер на 242, 58 лева (лист 37 от делото), депозити за разпит на свидетел в размер на 20 лева (л. 58) и за вещо лице в размер на 80 лева (л. 58), както и адвокатско възнаграждение в размер на 686, 50 лева с ДДС (л. 82- 84). Направените от ответника разноски си остават за негова сметка.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от ***  , да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от ****** ****К.Х.Ч. и Б.А.В., сумата в размер на 4 814, 73 (четири хиляди осемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Форд Транзит Конект”, рег. № ****, в резултат на настъпило ПТП на 09.04.2020 г. в град ***, при движение по бул. „*****“, около 40 метра преди бул. „*****“, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка, ликвидационни разходи от 15 (петнадесет) лева и лихва за забавено плащане в размер на 72, 22 (седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки) лева за периода 07.12.2019 г.- 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 30.01.2020 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от ***  , да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от ****** ****К.Х.Ч. и Б.А.В., направените по делото разноски, както следва: сумата от 242, 58 (двеста четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки) лева- държавна такса, сумата от 20 (двадесет) лева- депозит за разпит на свидетел, сумата от 80 (осемдесет) лева- депозит за вещо лице и сумата от 686, 50 (шестстотин осемдесет и шест лева и петдесет стотинки) лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала.

АД