Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1039
по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “М.К.” ЕООД, ЕИК ********, твърди, че е продал на ответника “М.Б.” EООД, ЕИК ********, по негова заявка определено количество брикети на обща стойност от 642 763,09 лева, които ответното дружество е получило и не е заплатило. Претендира да бъда осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 64 275,31 лева – частичен иск от иск в пълен заявен размер от 642 753,90 лева с ДДС, представляваща дължима сума по извършени доставки на брикети, и сумата от 32 784,41 лева - законната лихва върху сумата по частичния иск, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо (датата на издаване на съответната фактура), до 10.12.2014 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху претендираната сума от 10.12.2014 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане, както следва:
1. Сумата от 7 808,83 лева – частично от общата стойност от 78 088,30 лева по фактура № **********/31.10.2009 г., и мораторна лихва от 4 103,48 лева, изчислена върху сумата от 7 808,83 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
2. Сумата от 14 227,40 лева – частично от общата стойност от 142 274 лева по фактура № **********/30.11.2009 г., и мораторна лихва от 7 350,25 лева, изчислена върху сумата от 14 227,40 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
3. Сумата от 15 827,91 лева – частично от общата стойност от 158 279,10 лева по фактура № **********/30.11.2009 г., и мораторна лихва от 8 177,09 лева, изчислена върху сумата от 15 827,91 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
4. Сумата от 1 498,14 лева – частично от общата стойност от 14 981,40 лева по фактура № **********/30.11.2009 г., и мораторна лихва от 773,94 лева, изчислена върху сумата от 1 498,14 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
5. Сумата от 12 262,07 лева – частично от общата стойност от 122 630,69 лева по фактура № **********/30.12.2009 г., и мораторна лихва от 6 227,09 лева, изчислена върху сумата от 12 262,07 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
6. Сумата от 5 232,47 лева – частично от общата стойност от 52 324,70 лева по фактура № **********/31.01.2010 г., и мораторна лихва от 2 608,86 лева, изчислена върху сумата от 5 232,47 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
7. Сумата от 2 873,61 лева – частично от общата стойност от 28 736,10 лева по фактура № **********/31.01.2010 г., и мораторна лихва от 1 409,85 лева, изчислена върху сумата от 2 873,61 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
8. Сумата от 2 177,03 лева – частично от общата стойност от 21 770,30 лева по фактура № **********/31.01.2010 г., и мораторна лихва от 1 048,99 лева, изчислена върху сумата от 2 177,03 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
9. Сумата от 174 лева – частично от общата стойност от 1 740 лева по фактура № **********/30.04.2010 г., и мораторна лихва от 82,38 лева, изчислена върху сумата от 174 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
10. Сумата от 470,39 лева – частично от общата стойност от 4 703,80 лева по фактура № **********/30.05.2010 г., и мораторна лихва от 218,55 лева, изчислена върху сумата от 470,39 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
11. Сумата от 1 342,12 лева – частично от общата стойност от 13 421,20 лева по фактура № **********/30.06.2010 г., и мораторна лихва от 612,16 лева, изчислена върху сумата от 1 342,12 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба;
12. Сумата от 381,35 лева – частично от общата стойност от 3 813,50 лева по фактура № **********/20.07.2010 г., и мораторна лихва от 171,77 лева, изчислена върху сумата от 381,35 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура е станало изискуемо, до датата на предявяване на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът уточнява, че датата на която вземането по съответната фактура става изискуемо, е датата на издаване на фактурата.
В дадения срок ответникът “М.Б.” ООД не представя отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представени са от ищеца фактури № **********/31.10.2009 г., № **********/ 30.11.2009 г., № **********/30.11.2009 г., № **********/30.11.2009 г., № **********/ 30.12.2009 г., № **********/31.01.2010 г., № **********/28.02.2010 г., № **********/ 31.03.2010 г., № **********/30.04.2010 г., № **********/31.05.2010 г., № **********/ 30.06.2010 г. и № **********/20.07.2010 г., издадени от ищеца на ответника.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С., от което се
установява, че по предоставени на вещото лице данни от счетоводството на ищеца
процесните дванадесет фактури, издадени от “М.К.” ЕООД на “М.Б.” ООД, на обща стойност от
642 753,09
лева с ДДС, са осчетоводени при ищеца и по същите не е
постъпило плащане от купувача и ответник по делото “М.Б.” ООД.
От ответното дружество не са предоставени на вещото лице документи,
включително за установяване размера на задължението на ответното дружество към
ищеца по процесните фактури. От ответното дружество не са преставени на вещото
лице също протоколи на НАП за приети справки-декларации с дневниците на покупки
по ЗДДС, изискани от вещото лице за установяване на ползването на право на
данъчен кредит по процесните дванадесет фактури. Това поведение на страната
следва да се приеме като създаване на пречки за събиране на допуснати
доказателства и съдът го преценява с оглед на обстоятелствата по делото
съгласно чл. 161 от ГПК.
Вещото лице дава заключение, че по счетоводни данни на
ищеца към 20.06.2017 г. при същия фигурира незакрито вземане в общ размер на
642 753,09 лева по процесните фактури.
Вещото лице дава заключение, че изчислената мораторна
лихва е в размер на 328 023,62 лева, като изчисленията по всяка от
фактурите за съответния период са предоставени в табличен вид.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
допълнително заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.,
от което се установява, че по данни на НАП процесните фактури са включени в
подадените дневници на покупки по ЗДДС в НАП от ответника.
Вещото лице дава заключение, че по предоставени данни от
НАП по процесните дванадесет фактури ответното дружество е ползвало право на
пълен данъчен кредит.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за продажба, съгласно който ищцовото дружество като продавач е продавало на ответника като купувач стоки –брикети. Предвид неподаването на отговор от страна на ответника и незаявяване на възражения срещу предявените искове в преклузивния срок по ГПК, следва да се приеме, че стоките са предадени и приети от ответника, и за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати цената на стоките.
От изслушаните, неоспорено от страните и приети по делото основно и допълнително заключение на Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите на обща стойност от 642 753,09 лева с ДДС, издадени от “М.К.” ЕООД на “М.Б.” ООД, са осчетоводени при ищеца и същите са включени в справки-декларации с дневниците на покупки по ЗДДС, подадени от ответника в НАП, както и че ответното дружество е ползвало право на пълен данъчен кредит. Осчетоводяването на издадените фактури от получателя (ответника по делото), включването им в справките-декларации на ответника по ЗДДС и в дневниците на покупките на ответника по ЗДДС, и съответно ползването на данъчен кредит, имат правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му (така в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Предвид процесуалното поведение на ответника, който не е съдействал за извършването на проверка в неговото счетоводство относно процесните фактури, съдът приема за доказани извършените покупко-продажби на стоките, обективирани в процесните фактури, на основание чл. 161 от ГПК.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установява плащането на претендираните от ищеца суми по процесните фактури.
Доколкото предмет на делото е съдебно заявената претенция от 64 275,31 лева – частичен иск, то е ирелевантно е установеният от вещото лице общ размер на процесните фактури от 642 753,09 лева с ДДС.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД се явява основателен за сумата от 64 275,31 лева – частичен иск от иск в пълен заявен размер от 642 753, 90 лева с ДДС за доставени стоки съгласно дванадесет фактури, издадени от ищеца на ответника, а именно: фактури № **********/31.10.2009 г., № **********/30.11.2009 г., № **********/30.11.2009 г., № **********/30.11.2009 г., № **********/30.12.2009 г., № **********/31.01.2010 г., № **********/31.01.2010 г., № **********/31.01.2010 г., № **********/30.04.2010 г., № **********/30.05.2010 г., № **********/ 30.06.2010 г. и № **********/20.07.2010 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният
иск за присъждане на законната лихва
върху претендираната главница от 64 275,31 лева от датата на подаване на исковата молба (10.12.2014 г.) до окончателното им изплащане.
Съдът намира, че предвид уважаването на главния иск и с оглед приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде уважен и
акцесорният иск за сумата от 32 784,41 лева, представляваща законната
лихва за забава върху сумата от 64 275,31 лева, считано от датата, на която вземането по конкретната фактура
е станало изискуемо (датата на издаване на съответната фактура), до датата на подаване на исковата молба (10.12.2014
г.).
По разноските:
Ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 4 549,48 лева, от които 3 949,48 лева – държавна такса и 600 лева – депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора, на
ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 4 549,48 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “М.Б.” EООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “М.К.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, Промишлена зона – О.,
ул. “*******, на основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата в общ размер от 64 275,31 лева (шестдесет
и четири хиляди двеста седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) – частичен иск от иск в пълен заявен размер от 642 753,90
лева с ДДС, представляваща дължима сума по
извършени доставки на брикети по фактури, издадени от “М.К.”
ЕООД на “М.Б.”
ООД, от която: 7 808,83 лева -
частично от общата стойност от 78 088,30 лева по фактура № **********/31.10.2009
г., 14 227,40 лева – частично от общата стойност
от 142 274 лева по фактура № **********/30.11.2009 г., 15 827,91
лева – частично от общата стойност от 158 279,10 лева по
фактура № **********/30.11.2009 г., 1 498,14
лева – частично от общата стойност от 14 981,40 лева по
фактура № **********/30.11.2009 г., 12 262,07
лева – частично от общата стойност от 122 630,69 лева по фактура
№ **********/30.12.2009 г., 5 232,47
лева – частично от общата стойност от 52 324,70 лева по
фактура № **********/31.01.2010 г., 2 873,61
лева – частично от общата стойност от 28 736,10 лева по
фактура № **********/31.01.2010 г., 2 177,03
лева – частично от общата стойност на фактурата от 21 770,30 лева по
фактура № **********/31.01.2010 г., 174 лева
– частично от общата стойност от 1 740 лева по фактура
№ **********/30.04.2010 г., 470,39 лева – частично от общата стойност от
4 703,80 лева по фактура № **********/30.05.2010 г., 1 342,12
лева – частично от общата стойност от 13 421,20 лева по фактура №
**********/30.06.2010 г., и 381,35 лева – частично от общата
стойност от 3 813,50 лева по фактура №
**********/ 20.07.2010 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 64 275,31 лева, считано от 10.12.2014 г. до окончателното й плащане, и сумата от 32 784,41 лева (тридесет
и две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата от 64 275,31 лева от датата
на
издаване на съответната фактура до 10.12.2014
г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “М.Б.” EООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “М.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, Промишлена зона – О., ул. “*******, сумата от 4 549,48 лева (четири хиляди петстотин
четиридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :