Решение по дело №599/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 47
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20207050700599
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                       Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Румела М.

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов

адм. д. №599/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба от „Месокомбинат Варна“ АД, ЕИК *********, гр. ///, ул. „///“ №///, ет.//, ап.//, представлявано от изпълнителния директор Е.Ж.М.,*** против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 605/06.12.2019 г. издаден от орган по приходите  при Община Аксаково, Дирекция „Местни данъци“ потвърден изцяло от Началник на Отдел „Местни данъци“ при Община Аксаково с издаденото от последния Решение №Ж-136-1/07.02.2020 г., с който АУЗД са установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за период от 2014 г. до 2017 г. за имоти находящи се в с. ////, общ. ///, обл. ///, с идентификатори №87518.501.434 и №87518.501.434.1 и представляващи земя с площ от 2 410 кв.м. и застроена площ от 819 кв.м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв.м. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен  и незаконосъобразен.  Намира, че процесният АУЗД е съставен неправилно, а задълженията на дружеството са формирани произволно. Сочи, че за период от 2014 г. до 2016 г. за извозването на битови отпадъци търговското дружество е сключило договор с трето лице за извозване и събиране на отпадъците от имота. Твърди, че съобразно Заповед №464/10.10.2016 г. за спиране експлоатацията на обект издадена от Директора на ОДБХ Варна е запечатан процесният имот като производствен обект и до отмяната на заповедта със съдебно решение №1599/13.03.2017 г. на АССГ по адм. д. №10917/2016 г. влязло в сила на 18.04.2018 г. имотът не е бил в експлоатация. Сочи, че във връзка с това услугата за сметосъбиране и сметоизвозване за период от 10.10.2016 г. до 18.04.2018 г. не е била използвана реално от дружеството. Намира, че дружеството не следва да дължи ТБО за посоченият период. Моли да бъде отменен обжалваният акт изцяло. В по-късен период, след даване ход на делото н СЗ на 05.08.2020 г. съдът е преценил, че така формулираното искане е неясно ,доколкото АУЗД обхваща задължения и за ТБО и за ДНИ, а всъщност в обстоятелствената част на изложението се обосновават твърдения относно недължимост единствено на ТБО. На жалбоподателя е дадена е възможност за уточнение на искането му и с молба от 10.08.2020 г. (л.59 от делото) дружеството – жалбоподател е преповторило фактическите си твърдения и правните си аргументи посочени в жалбата.

Ответната страна, след уточнението сочи, че следва да се приеме, че се обжалва единствено ТБО, а не и ДНИ, и то само в частта за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжение и нисталации за тяхното третиране – чл.62, т.1 от ЗМДТ, но не и в другите два елемента формиращи размера на ТБО, а именно – частта за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации – чл.62, т.2 от ЗМДТ и частта за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. По същество е заето становище, че възраженията в жалбата са неоснователни, като е посочено, че за да бъдат освободени от ТБО задължените лица собственици или ползватели  на имоти следва по смисъла на чл.71, ал.2 от ЗМДТ не само фактически да не ползват имота за посоченият данъчен период – цялата календарна година, но и до края на предходната година в общината да е била подадена декларация от собственика или ползвателя, че имота няма да бъде ползван през следващата година. По подобен начин намира, че следва да не бъде вземано предвид и възражението, че за имотът е имало сключен договор за сметосъбиране и сметоизвозване с фирма, която да извършва реално тези услуги. Сочи, че според нормата на чл.71, т.3 от ЗМДТ за задълженото лице, което се позовава на подобен договор има задължение освен договора да подаде и заявление, че ще ползва услугата на такова трето лице – лицензирана фирма за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване. Намира, че жалбоподателят реално дължи сумите посочени АУЗД.

В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.  Явява се представител за ответника Началник отдел МДТ при община Аксаково -Директор на Дирекция „Административно и правно обслужване“ при Община Аксаково – И Д..Последната поддържа изразеното в депозираната по делото молба с вх. №10154/20.08.2020 г., като представя и писмени бележки.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси и петитума на жалбата , предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № 605/06.12.2019 г. издаден от орган по приходите  при Община Аксаково, Дирекция „Местни данъци“ потвърден от изцяло от Началник на Отдел „Местни данъци“ при Община Аксаково с издаденото от последния Решение №Ж-136-1/07.02.2020 г., с който АУЗД са установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за период от 2014 г. до 2017 г. за имот находящи се в с. ////, общ. ///, обл. ///, с идентификатор №87518.501.434 и представляващ земя с площ от 2 410 кв.м. и застроена площ от 819 кв.м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв.м. на основание подадена в Дирекция „Местни данъци“ при Община Аксаково декларация по чл.14 от ЗМДТ, , които за посоченият период възлизат, както следва: За ДНИ сумата от 13 863 .08 лв. – главница и 4 270.07 лв. лихва (общо 17 953.15 лв.), а за ТБО за целият период възлизат на 34 518.69 лв. – главница и 11 585.19 лв. – лихва (общо 46 103.88 лв.).Предвид липсата на твърдение от страна на жалбоподателят, че се отказва от, жалбата си в някаква част срещу АУЗД следва да се приеме, че се обжалва същият в цялост, както по отношение на сумите за ДНИ, така и по отношение на тези за ТБО.

Вземанията са установени по персоналната партида на жалбоподателя, съгласно подадени декларации и събраните данни за собствеността на имотите. С АУЗД са установени задължения за публични държавни вземания за ТБО за за имоти находящи се в с. ////, общ. ///, обл. ///, с идентификатори №87518.501.434 и №87518.501.434.1 и представляващи земя с площ от 2 410 кв.м. и застроена площ от 819 кв.м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв.м., собственост на жалбоподателя, които имоти се ползват като „Предприятие за преработка на червени меса и кланица“.  

По делото са представени Заповеди №868/29.10.2014 г., №823/28.10.2015 г., №678/28.10.2016 г. на Кмет на Община Аксаково, от които е видно, че процесните имоти се намират в зоните, определени от Кмета на Община Аксаково за сметосъбиране и сметоизвозване.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По валидността на АУЗД:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

АУЗД е издаден от главен специалист в отдел МДТ  при Община Аксаково, Дирекция „Местни данъци“ определен със Заповед № 229/11.04.2017 г. издадена от кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно заповед за заместване № К-056/19.09.2019г. на Кмета на Община-Варна.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта.

Оспореният АУЗД е издаден в предприета процедура по приложението на чл.107 ал.3 от ДОПК.

Предмет на спора са установените задължения за публични държавни вземания за ТБО и ДНИ.

От събраните по делото доказателства e видно, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на такса за битови отпадъци, на основание чл.64 от ЗМДТ, за периода от 2014 г. до 2017г., като собственик на имоти находящи се в с. ////, общ. ///, обл. ///, с идентификатори №87518.501.434 и №87518.501.434.1 и представляващи земя с площ от 2 410 кв.м. и застроена площ от 819 кв.м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв.м. на основание.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл.63 ал.2 гласи: "Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Аналогични са и разпоредбите на чл.15 ал.1 и ал.2 от Наредба на Общински Съвет Аксаково за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Аксаково (достъпна на официалния сайт на Община- Аксаково). Според чл.19, ал.6 от наредбата границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, и честотата на сметоизвозването се определят със заповед на кмета на община Аксаково и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година . От представените по делото заповеди № №868/29.10.2014 г., №823/28.10.2015 г., №678/28.10.2016 г. на Кмет на Община Аксаково е видно, че процесните имоти попадат в границите на районите, в които Община Варна организира услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци.

Жалбоподателят оспорва определеното с АУЗД задължение за ТБО като твърди, че е имал сключен договор с трето лице – дружество, което е имало лиценз да извършва сметоизвозване, освен това сочи, че за процесния период  по силата на административна санкция по силата на Заповед №464/10.10.2016 г. за спиране експлоатацията на обект издадена от Директора на ОДБХ Варна е запечатан процесният имот като производствен обект и до отмяната на заповедта със съдебно решение №1599/13.03.2017 г. на АССГ по адм. д. №10917/2016 г. влязло в сила на 18.04.2018 г.

Съгласно трайната практика на ВАС, за да е налице задължение за заплащане на такса за събиране и извозване на отпадъци и такава за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е предоставяна тази услуга, за жалбоподателят не възниква задължение за заплащането й – чл. 71 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл.63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината и общината фактически да е извършвала дейността /в този смисъл Решение № 1/2015г., постановено по к.адм.дело № 3705/2014г. на ВАС; Решение № 8062/12.06.2014г., постановено по адм.дело № 16033/2013г. на ВАС и двете на VІІ-мо о./.  В настоящото производство следва да се установи именно извършването реално на услугите предвидени в ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

По своята същност сметосъбирането и сметоизвозването се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

От събраните в хода на производството доказателства се установява именно факта на предоставяне и на трите услуги на жалбоподателят. Последният не навежда твърдения,че услугите реално не се извършват. Представени са заповеди на Кмета на Община Варна за определяне на районите за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване.

  По отношение задължението за заплащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, жалбата се явява също  неоснователна, тъй като не е налице изключението по чл.7 т.3 от ЗМДТ. По смисъла на закона /чл.71 т.3 ЗМДТ/ за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. По делото не е бил спорен факта, че имотите се намират в район, в който Община Аксаково е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци и депо, находящо се в с.Въглен, което е функциониращо, като това обстоятелство е  известен на съда факт и като такъв не подлежи на доказване по аргумент на чл. 155 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.

Неоснователно е възражението направено от жалбоподателя, че не дължи сумите за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, поради обстоятелството, че той не е ползвал реално имота, тъй като според нормата на чл.71, т.2 „не се събира такса … когато имотът … не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.“ В рамките на производството не се установява подаване на подобна декларация, ето защо не може да се приеме, че е налице освобождаване на лицето  е освободено от задължението си за заплащане на ТБО.

Неоснователно е и възражението направено от жалбоподателя, че не дължи сумите за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, поради обстоятелството, че е имал договор за сметосъбиране и сметоизвозване с трето лицензирано за тази дейност лице, тъй като според нормата на чл.71, т.3 „не се събира такса … за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.“ В рамките на производството не се установява подаване на подобна декларация, ето защо не може да се приеме, че е налице освобождаване на лицето  е освободено от задължението си за заплащане на ТБО.

В останалата част обжалването е бланкетно и не се сочат конкретни основания за недължимост на ДНИ и останалите елементи на ТБО. Жалбоподателят не оспорва, че е собственик на процесните имоти, както и няма твърдение за заплащане на дължимият ДНИ. Не се твърди, че той е неправилно изчислен, както и не е отправено каквото и да е друго твърдение, което да обоснове липса на задължение за заплащане на ДНИ.

Предвид изложеното и след като намери, че същата е неоснователна съдът счита, че последната следва да бъде отхвърлена като недоказана и необоснована.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на ответника  следва да се присъдят разноски за процесуално представителство в пълния предвиден размер от 200 лв.,.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Месокомбинат Варна“ АД, ЕИК *********, гр. ///, ул. „///“ №///, ет.//, ап.//, представлявано от изпълнителния директор Е.Ж.М.,*** против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 605/06.12.2019 г. издаден от орган по приходите  при Община Аксаково, Дирекция „Местни данъци“ потвърден изцяло от Началник на Отдел „Местни данъци“ при Община Аксаково с издаденото от последния Решение №Ж-136-1/07.02.2020 г., с който АУЗД са установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за период от 2014 г. до 2017 г. за имоти находящи се в с. ////, общ. ///, обл. ///, с идентификатори №87518.501.434 и №87518.501.434.1 и представляващи земя с площ от 2 410 кв.м. и застроена площ от 819 кв.м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв.м..

ОСЪЖДА „Месокомбинат Варна“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на Община Аксаково сумата от 200 (двеста) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от деня на съобщението

 

 

 

СЪДИЯ: