№ 124
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20231450100095 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
П. Г. П., ЕГН ********** от с. ............................, е предявил иск против
„ЕЛЕКТРОХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес
Център, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, че задълженията по кл. №
300240177241 в размер на 3092.72 лв. за периода от 01.05.2010 до 20.06.2017
г. включително са погасени по давност, с всички законни последици.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответника оспорва иска.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 124 ГПК вр. с
чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищеца е живял в с. ................. със
съпругата си до нейната смърт през 2006 г. партидата за електроснабдяване се
водела на съпругата му. След това в жилището се настанил доведения и син,
който ползвал еленергия и натрупал задължения. През 2022 г. ищеца посетил
1
офис на ответника за да прехвърли партидата на свое име. Прехвърлили
партидата с клиентски номер 300240177241, и го уведомили, че има стари
задължения, които могат да бъдат отписани ако мине през съдебна процедура.
Твърди в молбата, че не дължи в полза на ответника сумите, посочени
в молбата. Позовава се на изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111
б. „в“ ЗЗД.
Не се оспорва обстоятелството че ответника „Електрохолд продажби“
АД гр. София е правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира следното:
В конкретния случай наличието на правен спор относно процесните
вземания е налице, като същото се установява и от отговора на исковата
молба. Не би следвало да се откаже търсената от съда защита от ищцата за
решаването със силата на пресъдено нещо на съществуващият между
страните спор. Наистина, ответникът не е предявил вземането си по съдебен
ред, но същият извънсъдебно оспорва настъпването на последиците от
изтеклата в полза на ищцата погасителна давност за процесните вземания,
което е видно от представените по делото доказателства.
Не следва да се отрича правото на потребителя да реши съществуващ
между него и доставчика на ел. енергия правен спор и по този начин да
предотврати настъпването на последващи вреди за него, изразяващи се в
прекъсване или отказ за възстановяване на електроснабдяването в обектите
му на потребление, с единствен мотив, че ако възникнат такива вреди
потребителя ще има право на иск за възстановяване на неправомерно
нанесените му вреди. Ищецът сам решава по какъв начин и в какъв обем ще
предприеме защитата на правата си, ако за него съществува и друг път за
защита.
По изложените съображения съдът намира, че ищеца има правен
интерес от решаване на съществуващия между страните правен спор, за което
е сезирал съда с исковата молба, по която е образувано настоящето
производство.
Разгледана по същество исковата претенция се явява и основателна.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
2
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. В конкретния случай последното от процесните вземания е станало
изискуемо от 20.06.2017 г. и погасителната давност по отношение на всички
вземания е настъпила към 20.06.2020 г., поради което и предявения на иск се
явява основателен.
По горните съображения, съдът намира предявеният иск за
основателен, и следва да се уважи.
Доказателства за направени от ищеца разноски липсват.
Тъй като ищеца е освободен от предварително внасяне на държавна
такса, същата, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, същата следва да се възложи
върху ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк
Бизнес Център, че П. Г. П., ЕГН ********** от с. ............................, ул.
„Бузлуджа“ №6, не дължи „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес
Център, сумата от 3092.72 лв. задълженията по кл. № 300240177241,
осчетоводени за периода от 01.05.2010 до 20.06.2017 г. включително,
съгласно издадени 23 бр. фактури, с падеж от 27.02.2010 г. първата до
20.06.2017 год. последната, поради погасяването им по давност, на основание
чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********, гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес Център, да
заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 123.70 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
3
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
4