№ 4750
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110148320 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът З. твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил на
застрахования сумата 150,29 лева – обезщетение за щети на МПС – лек автомобил „.” с рег.
№ ., резултат от ПТП, настъпило на 16.11.2016г. в гр. С., жк. „Л.”. Вредите били причинени
от попадане на застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът С., предвид неизпълнение
на вменените му задължения. Ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумата
160,29 лева - заплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева ликвидационни
разноски по щета № ., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на
исковата молба в съда на 20.08.2021г. Претендира присъждане на разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. е подал отговор, в който оспорва предявения
иск. Оспорва застрахования да е приел Общите условия, действащи към сключване на
застраховката „Каско”. Оспорва механизма на ПТП, в частност наличие на необезопасена
дупка. В тази връзка обръща и внимание, че липсвал протокол за ПТП, съставен от органите
на полицията. Липсвали и доказателства относно състоянието на гумите на автомобила.
Оспорва конкретният застрахователен договор да е покривал щета „увреждане на гуми”.
Прави възражение за съпричиняване на вредите с довода, че водачът на МПС не бил избрал
скорост на движение в съответствие с пътните условия и с оглед на това прави възражение
за прекомерност на претендираните вреди. Моли за присъждането на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Релевантни факти по така предявения иск са: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди;
извършени разходи по определяне размера на застрахователното обезщетение.
Доказателствената тежест е за ищеца.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респективно и възражението си за
съпричиняване на водача на МПС.
По делото е представена полица за застраховка „Автокаско“ № . на МПС – „.” с рег.
№ . с период на покритие от 00.00ч. на 18.02.2016г. до 24.00ч. на 17.02.2017г., предложение -
декларация за сключване на застраховката и квитанции за заплащане на застрахователните
премии /л. 74-81 от делото/, въз основа на които, както и въз основа на приложеното
свидетелство за регистрация част II за процесния лек автомобил, съдът приема за
установено, че за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско” за него при условие – Клауза 1, както и че застрахователните премии
по нея са били заплатени, а възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.
По делото се представени и Общите условия, при които е сключена процесната
застраховка, видно от които условието Клауза 1, обхваща всички рискове, включително и
тези при настъпило ПТП по време на движение и/или в паркирано положение.
Действително, в Общите изключения изрично е посочено, че застрахователят не
обезщетява щети, между които и увреждания на гуми и емблеми, с изключение на случаите
на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от органите на ПП-КАТ. Видно от
представеното заявление с рег. № 22 от 13.01.2017г., и издаденото въз основана него
удостоверение от Отдел „Пътна полиция” при СДВР, на дата 16.11.2016г. в 12.15ч. под № . в
Дневника за ПТП е регистрирано събития с МПС . в резултат на „дупка”
/самокатастрофирало МПС/, което води до извод, че водачът на самокатастрофиралото МПС
е уведомило органите на КАТ за ПТП и причината за това. В този смисъл, обстоятелството,
че вероятно на място не са пристигнали органите на КАТ, за да съставят протокол /за което
няма вина водача/, то липсата на протокол за ПТП, не следва да се приема за факт,
изключващ изплащането на обезщетение.
Нещо повече, липсата на съставен протокол за ПТП не мотивира априори извод за
2
липса на доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и в частност,
за липсата на дупка. Това е така, тъй като обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, а
именно – наличие на дълбока дупка на улица, находяща се в жк. „Л.”, до бл. . се установяват
въз основа на съдържанието на уведомлението за настъпило застрахователно събития,
подадено от водача на МПС и негов собственик – ЕВ. Д. АРС., в което е описано точното
място на настъпване на ПТП.
Тези обстоятелства, включително механизмът на ПТП, се установяват и от
показанията на самата Е.А., които съдът кредитира изцяло. В тази насока съобрази, че
свидетелката като водач на МПС към момента на настъпване на ПТП е била очевидец на
събитията, които пресъздава с достатъчно конкретика, включително сочейки причините за
настъпване на ПТП – необезопасена дупка на улицата, по която е минавала. Свидетелката е
категорична, че самата тя се е движела с ниска скорост в рамките на позволената – 20 км./ч.,
като е било невъзможно да избегне дупката, която е била изключително дълбока и е довела
до причиняването на процесните щети.
Именно въз основа на тези показания, така и от писмените доказателства по делото:
уведомление за щета от 16.11.2016г.; доклад по щета № .; опис – заключение; експертиза по
щета; сравнителна експертиза по щета се установява, че в срока на застрахователното
покритие, а именно - на 16.11.2016г. в гр. С.,, жк. „Л.”, гореописаното МПС, управлявано от
свидетелката А. претърпяло пътно транспортно произшествие, като в близост до бл. .
попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, което довело до
увреждане на предна дясна гума FULPA 225/45 R/7 на 80 %.
Именно показанията на свид. А. мотивираха съда да приеме за неоснователни
доводите на ответника за съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на
лекия автомобил. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи
по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ,
съпричиняване не се установява. Не се установява и такова техническо състояние на МПС,
непосредствено преди ПТП, което да е допринесло по някакъв начин за неговото настъпване
предвид събраните гласни доказателствени средства.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ:
Всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя, се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.11.2016г. произшествие в гр. С..
Стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „.”, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 200,11 лева, като обичайните разходи за
ликвидиране на щета по риск каско при ПТП са в размер на 15 лева.
Видно от заключението на експертизата, сумата за възстановяване на щетите, е по-
голяма от определената и изплатена на увреденото лице от застрахователя такава /150,29
лева/. Изплащането на застрахователното обезщетение не се оспорва от ответника.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
3
фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. 49 ЗЗД: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение в
размер на 150,29 лева и деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 Закона за пътищата - на общините е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 Закона
за общинската собственост - пътния участък, където е реализирано процесното ПТП, е
собственост на С. и нейно във връзка с чл. 31 ЗП е задължението за поддръжка и ремонт на
пътя. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители в С.,
представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при
изпълнение на възложената им работа, което във връзка със събраните писмени и гласни
доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите
щети на МПС, предвид на което, съдът намира за доказан по делото фактическия състав на
нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 200,11 лева, която сума дори превишава изплатената от
4
застрахователя такава, която е в размер на 150,29 лева. С оглед на горното, съдът намира
претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния размер от 160,29 лева, от
които 150,29 лева – заплатено обезщетение за възстановяване на щетите, и 10 лева
ликвидационни разноски.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в размер на 160,29 лева. Ето защо претенцията
на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в общ размер на 370 лева, от които 50
лева – държавна такса, 300 лева – за АТЕ и 20 лева – депозит за свидетел.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общата сума за разноски, които се следват на ищеца, е 470 лева.
С оглед на горното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер от 470
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., гр. С., ул. “М., да заплати на З.” АД, ЕИК . с адрес на управление: гр.
С., бул. „С., на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 160,29 лева – изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „.” с рег. № ., настъпили в
резултат от ПТП, реализирано 16.11.2016г. в гр. С., по щета № ., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 20.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С., гр. С., ул. “М., да заплати на З.” АД, ЕИК ., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 470 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5