О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….../…….. 07.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 45 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Г.М. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.Ш.Й. с
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 150 000 лева, представляваща непогасена вноска с
падеж 31.08.2014г. по Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
01.08.2013г., с рег. №2299
на нот. Дияна Бейлерян с рег.
№012 към НК, за която
е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №13978/2019г.
на ВРС.
В исковата молба се
поддържа, че между страните е сключен договор за покупко-продажба от 01.08.2013г.,
с който ищецът е прехвърлил на ответницата притежаваните от него 50%
дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД,
срещу продажна цена от 600000 лева. Сочи се, че по договора е извършено плащане
в размер на 300 000 лв. със средства от договор за револвиращ
банков кредит между „Стройснаб“ ООД и „Българска
банка за развитие“ АД. Съгласно договора останалата част от продажната цена
била разсрочена на две равни вноски: до 31.08.2014г. сумата от 150000 лева на
основание чл.2 б.“Б“ и до 31.08.2015г. сумата от 150000 лева на основание чл.2,
б. „В“ от договора. Поради
изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата от
150000 лева с падеж 31.08.2014г. на основание чл.2 б.“Б“ от договора, срещу която ответницата е подала възражение
по чл.415 от ГПК, откъдето произтича правният интерес от съдебно установяване
на вземането.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Предявен е и
инцидентен установителен иск с правно основание чл.29
от ЗТР за приемане за установено вписването в ТР на несъществуващо
обстоятелство. Твърди се, че след като продажната цена не
е платена, прехвърлянето на дяловете не е валидно възникнало поради
прекратяване на договора на основание чл.5 от него, поради което вписването му
в ТР, извършено на 08.08.2013г., се явява вписване на
несъществуващо обстоятелство.
В срока по чл. 372, ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която поддържа становище за недопустимост на
предявения инцидентен установителен иск.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който поддържа предявения от него
инцидентен установителен иск.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:
Предявеният
инцидентен установителен иск съдът намира за
недопустим предвид липсата на обусловеност на изхода на делото от резултата по
иска с пр.осн. чл.29 от ЗТР. Искът по чл.29 от ЗТР се
реализира по специален исков ред и инцидентното му релевиране
във висящ процес е недопустимо. Чрез иска по чл.29 от ЗТР се атакува самото
вписване въз основа на твърдения за наличие на порок на вписването /нищожно или
недопустимо/ или несъществуване на вписаното обстоятелство /липса или
недействителност на взето решение от органи на ТД/. В случая се твърди
приложимост на хипотезата на несъществуване на вписано обстоятелство, но
наведените твърдения не сочат на някоя от изчерпателно изброените хипотези.
Отделно от изложеното решението по този иск не е обуславящо по отношение на главния
установителен иск за дължимостта
на вземане. Вписването в ТР е последица, предвидена по силата на закона с оглед
осигуряване на известност на вписаните обстоятелства спрямо трети добросъвестни
лица от момента на вписването. Процесното вземане
произтича не от вписването, а от договора за прехвърляне на дялове от
01.08.2013г., въз основа на който е издадена заповед по чл.417 от ГПК.
С оглед на
изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.212 от ГПК да се приеме
за разглеждане искът с правно основание чл.29 от ЗТР като инцидентен установителен иск, поради което производството в тази част
следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен
съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 45/2020г. по описа
на ВОС в частта по предявения от Н.Ш.Й., ЕГН **********,*** срещу Д.Г.М., ЕГН **********,***, инцидентен установителен иск с правно основание чл.29 от ЗТР за
приемане за установено вписването в Търговския регистър на несъществуващо
обстоятелство, а именно прехвърляне на дружествени дялове, вписано на 08.08.2013г., като недопустим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните.
Делото да се докладва след
влизане в сила на определението за продължаване на съдопроизводствените
действия.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: