РЕШЕНИЕ
гр. София, 22 Декември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 15658 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците Л.С.Ж. и Г.С.М. твърдят, че
на 04/12/2015г., около 17:40-17:46 ч., в град Шумен, по улица „Победа“, в
близост на кръстовището с бул. „Велики Преслав“, Г.Й.Г., влязъл в паркирания си
на ул. „Победа“ лек автомобил Тойота Лендкруизър и без да се увери, че зад него
няма пешеходци потеглил, на заден ход. В същото време, зад автомобила
преминавала пешеходката Н.Г.- майка на ищците. Тя била блъсната от автомобила,
изгубила равновесие и паднала на пътното платно. Водачът на процесното МПС
преминал през тялото на пешеходката, след което спрял и продължил напред. Едва
след този момент водачът усетил затруднение в движението на автомобила, след
което спрял. Вследствие на процесното ПТП, Н.Г.получила телесни травми, довели
до нейната смърт. Ищците навеждат доводи, че претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които само изгубили родител лица могат да изпитат.
Поддържат, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на процесния
автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Излагат съображения, че е осъществен фактическият състав на
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Твърдят, че са
предявили извънсъдебно претенцията си пред застрахователя, но той не се е
произнесъл в законоустановения срок. Ето защо, за претърпените неимуществени
вреди ищците претендират от ответника сумата от по 90 000 лева за всяка
една от тях. Претендират разноски.
Ответното дружество З.Б.И. АД
оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
между него и водача на процесния автомобил – Г.Г.. Оспорва осъществяването на
произшествието по твърдения от ищците механизъм. Оспорва да е налице причинна
връзка между процесното ПТП и настъпването на смъртта на Н.Г.. В този смисъл
навежда доводи, че присъдата на наказателния съд не обвързва гражданския съд,
досежно поведението на пострадалите от произшествието. Твърди, че
произшествието е осъществено изцяло по вина на Н.Г., която в нарушение на
правилото на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП се е придвижвала на самото пътно платно,
въпреки наличието на банкет по който е можела да премине. Тя била нарушила и
правилото на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, като не се е движела по платното за
движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства.
Твърди, че произшествието е осъществено изцяло по вина на пострадалата, поради
това, че тя вървяла по средата на пътното платно, като преди да навлезе в него
не съобразила разстоянието до приближаващото се МПС и по този начин е нарушила
правилата на чл. 113 и чл. 32, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че вредоносния резултат е
причинен от пострадалата поне в степен от 90 %. Твърди, че размерът на ищцовата
претенция е завишен и в противоречие с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените от него разноски
по делото.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
С влязла в сила Присъда № 9 по нохд № 262/2016г. на
ОС-Шумен, Н.О., с която водачът на процесното МПС Г.Й.Г. е признат за виновен
за това, че на 04/12/2015год, около 17:40-17:46 часа, в гр. Шумен, ул.
„Победа“, в близост до кръстовището с бул. „Велики Преслав“, при управление на
лек автомобил Тойота Ленд круизер с рег. № ******, нарушил правилата на
движение – чл.:40, ал, 2 от ЗДвП: по време на движението си назад водачът, е
длъжен; непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности,
като управлявал горепосочения автомобил назад (без да се увери, че зад
автомобила няма пешеходци), ударил и преминал с лекия си автомобил през тялото
на Н.И.Г. от гр. Шумен, вследствие на което по непредпазливост причинил смърт
на последната, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 40 от ЗДвП, е осъден на 3 години лишаване от
свобода, като на основание чл.373, ал. 2 от НПК вр, чл.58а от НК му е наложено
наказание от 2 години лишаване от свобода.
От схемата на ПТП към Протокол за ПТП № 1610412 на
пол. И. Д.от сектор „Пътна полиция“, РДВР Шумен се установява, че ударът е
настъпил в дясната част на платното за движение посока бул. „Велики Преслав“.
Видно от схемата, в лявата част на платното за движение са били паркирали три
автомобила.
Към деня на процесното ПТП, гражданската отговорност
на водача Г.Г. е била застрахована при ответното дружество.
По делото е представено удостоверение за наследници от
15,12,2015год., изх. № 4457 на община Шумен, от което се установява, че ищците
са дъщери на починалото лице Н.И.Г..
Вещото лице по назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза дава заключение, че мястото на удара между лекия
автомобил „Ланд Круизер” и пешеходката е на ул. „Победа” и по протежение на
пътното платно е на 8-9 метра преди кръстовището с бул. „Велики Преслав”. По
широчина на ул. „Победа” мястото на удара е на около 1-2 метра в ляво от десния
край платното за движение в посока към кръстовището с бул. „Велики Преслав”.
Свидетелят Г.Г. дава показания, че като водач на МПС
Тойота Ленд Круизер, с рег. № ****** е участвал в ПТП, настъпило на
04/12/2015год. между 17:40 и 17:50 часа. Свидетелства, че е било тъмно, като не
е имало превалявания от дъжд или сняг. Посочва, че се е намирал на ул.
„Победа“, в посока към районния универсален магазин на града, в дясната част на
платното. В близост до мястото на ПТП не е имало пешеходна пътека, като от
дясната страна е имало тротоар. Дава сведения, че при предприемането на маневра
движение на заден ход от негова страна, автомобилът е бил запален, видял че в
ляво от него е потеглял автомобил, предприел маневра движение на заден ход с
цел да паркира на мястото на потегЛ.автомобил. Свидетелства, че автомобилът,
който потеглял от паркирало положение е осветил с фаровете си под неговия джип
и водачът му го е известил, че е блъснал човек.
Свидетелят П.М.М.- съпруг на ищцата Г.С.М., заявява,
че, след обаждане от познат, че е настъпило ПТП с прегазена жена в близост до
жилището им, той и ищцата Г.С.М. са отишли да проверят да не би това да е
неговата тъща, която са оставили пред дома им 10-15 мин. преди обаждането.
Свидетелства, че е отишъл до трупа на прегазената жена и видял, че това е
пострадалата Н.И.Г.. Дава показания, че съпругата му е била разтресена от
случилото се, била е неадекватна, плачела е, говорела е несвързано. Посочва, че
е звъннал и на ищцата Л.С.Ж., която дошла на място и била шокирана да научи за
смъртта на майка ѝ. Обадил се е и на свидетеля Ж.Ж., който също
присъствал на мястото на произшествието. Излага, че ищцата Г.М. е понесла много
тежко смъртта на майка ѝ - загубила е съня си, приемала е антидепресанти.
Разстройвала се много при въпроси на внуците ѝ за прабаба им. Не е смеела
да посещава сама жилището на майка ѝ. Затворила се в себе си и нейните
задължения е следвало да бъдат поети изцяло от него. Връщала се от работа
изнервена, нямала желание да излиза и да социализира. Посочва, че както ищцата Г.М.,
така и сестра ѝ Л.Ж. са били много близки с майка си и редовно са я посещавали. Дава показания, че ищцата Г.М.
все още не е преодоляла смъртта на майка ѝ.
Свидетелят Ж.И.Ж.– съпруг на ищцата Л.Ж. дава
показания, че е присъствал на мястото на произшествието непосредствено след
осъществяването му, където била и ищцата Л.Ж.. След като е научила за смъртта
на майка ѝ, тя плачела и била неадекватна. Посочва, че дълго време след
инцидента тя видимо не е била на себе си. Инцидентът се е отразил и на
здравословните ѝ проблеми изразяващи се във високо кръвно налягане и се
наложило да бъде увеличена дозата на лекарствата ѝ. Дълго време не е
могла да спи нормално. С майка ѝ редовно са се чували към 21:00 часа и
след смъртта ѝ, всеки ден към този час, ѝ е ставало тъжно, дори и
към сегашния момент. Ограничила е социалните си контакти. Избягвала е активно
мястото на произшествието. Посещавала редовно гроба на майка ѝ. Свидетелства
и че към ден днешен не е преодоляла смъртта на майка ѝ. Дава показания,
че Л.Ж. и Г.М. са били в много близки отношения с майка им, посещавала ли са я
редовно и са се грижели за нея.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от
което са произлезли вреди - физически и емоционални болки и страдания, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние - причиняване на
пътно-транспортно произшествие, причиняване на телесни увреждания на ищцата от
него и вината на деликвента, съдът приема за доказани от влязлата в сила
присъда на наказателния съд, която се ползва със задължителна за настоящия съд
сила. Във връзка с възраженията на ответното дружество, че не е доказана
причинната връзка между смъртта на Н.Г.и процесното ПТП, следва да се отбележи,
че причинната връзка между смъртта на едно лице и предизвикано от подсъдимия
произшествие е елемент от обективната страна на престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, чл. 40 от ЗДвП и в този смисъл присъдата, с която делинквента
е признат за виновен в извършването на това престъпление обвързва гражданския
съд, досежно наличието на очертана в нея причинна връзка.
Ищцата Г.М. претърпяла неимуществени вреди от смъртта
на майка си. От показанията на свидетеля П.М.М.,
неин съпруг, се установява, че ищцата е присъствала на мястото на
произшествието непосредствено след смъртта на майка ѝ, което ѝ е
причинило значителен шок и тъга. Това обстоятелство, само по себе си е от
характера да увеличи интензитета на негативните изживявания от първоначалното
научаване за смъртта на близък човек. От показанията му се установява също
така, че вследствие на смъртта на майка си, с която били изключително близки, тя
изпитвала значителна тъга, затворила се в себе си, отказвала да социализира и
се натъжавала при спомена за нея. Негативните душевни изживявания във връзка със
смъртта на майка ѝ, ищцата изпитвала и до сега. За близките отношения
между ищцата Г.М. и майка ѝ показания дава и свидетелят Ж.И.Ж..
Неимуществени вреди от смъртта на майка си е понесла и
ищцата Л.Ж.. От показанията на свидетеля Ж.И.Ж., неин съпруг се установява, че
ищцата е присъствала на мястото на произшествието непосредствено след смъртта
на майка си, което ѝ е причинило значителен шок и тъга. Както бе посочено
това обстоятелство, само по себе си е от характера да увеличи интензитета на
негативните изживявания от първоначалното научаване за смъртта на близък човек.
От показанията му се установява също така, че подобно на сестра си, вследствие
на смъртта на майка си, с която били изключително близки, тя изпитвала
значителна тъга, затворила се в себе си, отказвала да социализира и се
натъжавала при спомена за нея. И до ден днешен ищцата тъжала по майка ѝ. За
близките отношения между Л.Ж. и майка ѝ, показания дава и ищецът П.М.М..
Макар поначало близките отношения между ищците и тези
свидетели да са от естеството да разколебаят доказателствената стойност на
показанията им, за наличието на такъв тип неимуществени вреди преки наблюдения
имат по-скоро близките хора на пострадалите лица, отколкото лица извън този
кръг. В същото време, съдът намира, че е логически и житейски обосновано
загубата на родител да причини значителни негативни психически последица за
едно лице.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите от страна на починалата е неоснователно. По делото не се доказва, че Н.Г.е
вървяла „по средата на пътното платно“, както твърди ответното дружество и по
този начин да е нарушила правилата на чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗДвП. В случая,
еднакво вероятна хипотеза е тя да е пресичала платното за движение, а не да се
движела по него. С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ответника е
да докаже обстоятелствата обуславящи принос на пострадалата към вредоносния
резултат, каквото доказване не е проведено.
Действително, в лявата част на платното за движение не е имало бордюр
или пътен банкет, но това обстоятелство е ирелевантно в случая, доколкото
произшествието не е настъпило в тази част на платното. От доказателствата по
делото по никакъв начин не се установява и че пострадалата е нарушила правилата
на чл. 32, ал. 2 от ЗДвП. Тя е нямала задължение, нито е можела обективно да
предвиди, че автомобилът, който се е намирал пред нея ще предприеме рязка
маневра – движение на заден ход. Не се установява и че тя е нарушила правилата
на чл. 113 от ЗДвП. По делото не се установява в близост до мястото на удара да
е била налице пешеходна пътека върху която ищцата да предприеме пресичане, нито
тя да е нарушила, което и да е от изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗ.. Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия
характер на загубата, която едно лице чувства при загубата на родител,
обстоятелствата, че и двете ищци и майка им са били в изключително близки
отношения, че смъртта ѝ им е донесла значителна тъга и стрес, че са се
затворили в себе си, че те са присъствали на мястото на произшествието
непосредствено след настъпването му, което значително е увеличило интензитета
на негативните преживявания от първоначалното научаване на новината за смъртта
на майка им. При определяне на обезщетението съдът съобразява и икономическите
условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег
са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се
вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата от 150
000 лева за всяка една от тях. Доколкото, ищците са предявили претенция за по-ниска
сума, исковете им следва да бъдат уважени в цялост и в размер от по 90 000
лв. за всяка една от тях.
Предвид уважаването на главния иск,
уважената следва да бъде и претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на произшествието 04/12/2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски:
Ищците са освободени от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 7200 лв.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.М., възнаграждение за
адвокат в размер на 5130 лева. По делото не е представен договор за правна
помощ и съдействие, но при наличието на направено искане в списъка по чл. 80 от ГПК и липса на спор между страните, достатъчно доказателство за осъществяване
на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ,
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна
помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален
представител, ако такъв договор не е представен – така Определение № 163 от
13.06.2016 г., по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на I ГО на ВКС.
На ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 30 лв. за разпит на свидетел по
делегация.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Л.С.Ж., ЕГН **********
и Г.С.М., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес *** – адв. А.М., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от по 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), на всяка от тях
- неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на Н.И.Г. при на
пътно-транспортно произшествие 04/12/2015г., ведно със законна лихва, считано
от 04/12/2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Л. С.Ж., ЕГН **********
и Г.С.М., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес *** – адв. А.М., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 30 лв. (тридесет лева), разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. А.М., адрес ***,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 5130 лв. (пет хиляди сто и тридесет лева), адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на СГС, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата от 7200 лв.
(седем хиляди и двеста лева), държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: