РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 17.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 16 януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 747 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.Р.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-001165/04.11.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която
е прекратена регистрацията на притежавания от него лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег.
***, за срок от една година. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се намаляване на срока на
приложената принудителна административна мярка. Не се претендират разноски.
Ответникът
– Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител
- гл.юрисконсулт Г. Д., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт в размер на 200 лева, съгласно представен списък /л.22 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 04.11.2019 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 18.11.2019 г./вж. плик с
пощенско клеймо на стр.1 от преписката/, поради което жалбата е допустима като подадена в срока по
чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща
право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед
за прилагане на прилагане на ПАМ №19-1085-001165/04.11.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а , б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежаваното от нея ППС
за срок от 1 година. За да приложи мярката, административният орган се е
мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 01.11.2019 г. жалбоподателят е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1.63 на хиляда. Концентрацията е установена с техническо
средство „Алкотест дрегер 7410“ и в издадения и връчен талон за изследване водачът заявил, че приема
показанията на техническото средство. В заповедта е направено позоваване на
АУАН № АА378296 от 01.11.2019 г. /л. 3 от преписката/, съставен срещу М., за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП– управлява горепосочения лек на автомобил на
1.11.2019 г. в гр.Русе след употреба на алкохол с концентрация 1.63 на хиляда.
С подадената жалба М. не оспорва фактическите
установявания в Заповед за прилагане на ПАМ; единствените оплаквания са относно
срока на прилагане на ПАМ.
От
събраните в съдебното производство доказателства се установява, че срещу
жалбоподателя е образувано наказателно производство за престъпление по чл.342б,
ал.1 от НК, приключило с одобрено споразумение по НАХД2244/2019г., с което той
е наказан с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като изтърпяването
на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от девет месеца.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на
основание чл.171, т.2а, б.“б“
от закона. Цитираната норма,
разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или
с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
На съда са представени Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директора на
ОДМВР – Русе и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра на вътрешните
работи; с втората министърът на вътрешните работи определя областните дирекции
на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165,ал.1 от ЗДвП, а с първата
директора на ОДМВР – Русе е оправомощил
длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които
по т.2 и началникът на сектор „Пътна полиция“ към областната дирекция.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства, а и се признават от жалбоподателя.
Оспорената ПАМ е в максимално предвидения от закона срок една година. Като
мотиви за тази продължителност в акта е посочено наличие на „висока степен на
обществена опасност, изразяваща се в управление на МПС след употреба на
алкохол, което може да доведе до причиняване на вредни последици от материално
и нематериално естество, както за субекта, така и за другите участници в
пътното движение. Срокът на приложената ПАМ е съобразен с високата концентрация
на алкохол в кръвта на водача. Това деяние е квалифицирано от законодателя като
престъпление по чл.342б от НК.“ Като съобрази представените писмени
доказателства и като взе предвид, че се касае до управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта в количество, далеч надминаващо визираното в
състава за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и съставляващо
престъпление по см. на чл.342б, ал.1 от НК съдът намира, че определеният срок за ПАМ е правилно
определен и липсват предпоставки за намаляването му.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-001165/04.11.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която
е прекратена регистрацията на притежавания от него
лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. ***, за срок от една година.
ОСЪЖДА Г.Р.М. *** с ЕГН **********,*** сумата от 100.00лв. /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: