Решение по дело №209/2021 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 33
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20211430100209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Кнежа , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 49, ал. 4 във връзка с ал. 1 от СК.
В исковата си молба против ответника Р. Ц. Ч. ищецът В. Д. Ч. твърди,
че са съпрузи, сключили са граждански брак на 18.10.2019 год., първи по ред
за него, от който брак нямат родени деца и общо имущество. Твърди, че
отношенията помежду им постепенно се влошили и преди навършване на
година от сключването на брака съпрузите се разделили, като и към момента
на подаване на исковата молба са фактически разделени. Излагат се
твърдения, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка, не съществува уважение, обич и взаимно разбирателство между
съпрузите, и бракът е изпразнен от съдържание. В заключение ищецът моли
съда да постанови решение, с което да прекрати сключения гражданския брак
поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса
за вината.
След образуване на делото е депозирана молба от съпрузите за развод по
взаимно съгласие. Представено е писмено споразумение, съдържащо клаузи
по чл. 51 от СК.
Страните – редовно призовани, в съдебното заседание се явяват лично,
ищцецът и с пълномощниците – адв. С.Й. и адв. Р. И., двамата от САК, с
1
представено по делото пълномощно. Поддържат иска за развод и молят
споразумението да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен с
развод.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът е с правно основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК.
Същият е родово, функционално и местно подсъден на Районен съд – Кн.
по общите и специалните правила за подсъдност.
Искът е допустим – страните са активно и пасивно легитимирани в
процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл.
320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.
Безспорни по делото факти – че страните са съпрузи. Този факт се
установява от приетото като доказателство по делото заверено копие на
Удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено на
18.10.2019 год. от Община Кн.. От същото е видно, че с Акт № 0030 от дата
18.10.2019 год. В. Д. Ч. и Р.Ц. М. са сключили граждански брак в гр. Кн..
Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установеното съдът прие, че сключеният между страните
граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде
заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето
социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес
както на съпрузите, така и на обществото.
При тези доводи съдът прие, че искът за развод следва да бъде уважен.
При проверка на законосъобразността и целесъобразността на
представеното от страните споразумение съдът прие за установено, че същото
е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси,
посочени в чл. 51 ал.1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави.
Същото урежда основните последици от развода.
2
Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата
съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при
порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна
нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и
от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.
При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите
споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва
да бъде утвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл. 329, ал.1, изр. второ от
ГПК съдебно-деловодните разноски следва да бъдат оставени в тежест на
страните така, както са направени до момента.
Видно от материалите по делото, при завеждане на исковата молба
ищецът е внесъл по сметка на съда сумата от 25 лв.
На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за
настоящото производството в размер на 40 лева, които страните следва да
бъдат осъдени да заплатят поравно.
При горните доводи и съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК
сключеният с АКТ № 0030 от дата 18.10.2019 год., съставен в гр. Кн.,
граждански брак между В. Д. Ч., ЕГН ********** и Р. Ц. Ч., ЕГН **********,
поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да
се произнася относно вината.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В. Д. Ч., ЕГН ********** и Р. Ц. Ч.,
ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: гр. Кн., ул. „Ск.“ № **,
споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което страните се споразумяват за
следното:
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
3
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което въпросите за
родителските права и лични отношения не са предмет на настоящото
споразумение.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ
Страните не претендират и не определят ползване на семейно жилище.
ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ И ФАМИЛНО ИМЕ
1. Съпрузите не си дължат взаимна издръжка след прекратяването на брака.
2. След развода Р. Ц. Ч. с ЕГН ********** ще носи предбрачното си
фамилно име – М..
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
По време на брака си страните не са придобили движими и недвижими
вещи, представляващи съпружеска имуществена общност, поради което
нямат имуществени претенции един към друг за такива.
С настоящото споразумение се уреждат всички въпроси относно
фамилното име на съпругата, издръжката между съпрузите, както и
имуществените отношения между тях.
Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са
направени до момента.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК В. Д. Ч., ЕГН ********** и Р. Ц. Ч., ЕГН
********** – двамата с постоянен адрес: гр. Кн., ул. „Ск.“ № **, да заплатят
поравно по приходната сметка на РС – Кн. окончателна държавна такса за
допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 (четиридесет) лева
или по 20 лв. всеки от тях.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
4