Присъда по дело №1381/2018 на Районен съд - Русе

        Мотиви към присъда по НЧХД №1381/2018 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.

 

        Частният тъжител С.К.Д. *** е обвинила подс.М.Т.П.- С. *** в извършване на престъпление по чл.130 ал.І от НК, за това, че  на 12.02.2018 г., в гр.Русе, причинила на С.К.Д. ***, лека телесна повреда- временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в следното:разкъсно- контузна рана на дясна предкитка, оток, кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка, кръвонасядания на дясна предмишница, кръвонасядания на десен лакът.

        По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 219.36 лв., претендирана ведно със законната лихва като обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на твърдяното деяние.

        По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2000 лв., претендирана ведно със законната лихва като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на твърдяното деяние.

        Частният тъжител и граждански ищец поддържа повдигнато с тъжбата обвинение и предявените граждански искове.

        Подс.М.Т.П.- С. се възползва от правото си да не дава обяснения.

        След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

       Подс.М.Т.П.- С. е български гражданин, омъжена, неосъждана, с висше образование, работи, родена на *** г. в гр.Русе.

      Подсъдимата и частният тъжител Д. са съседи, обитаващи апартаменти на една и съща площадка в жилищна кооперация, намираща се в гр.Русе по ул.”Муткурова” № 37, вх.А, ет.ІІ. Св.И.М. е техен съсед, с който и двете поддържали добри отношения.М. знаел, че Д. и С. не се разбират при съжителството си в етажната собственост.

       На 12.02.2018 г. надвечер, св.М. се намирал в   бар „Хепи” в гр.Русе, когато около 18.00 часа му позвънила тъж.Д., като поискала да я закара до болницата, защото ръката й е ударена.Малко преди  това М. видял Д. във входа, тъй като тя се намесила  в разговор, воден от него и С. на етажната площадка, но до излизането си от блока не станал свидетел на нараняване на ръката й или друг конфликт.След обаждането по телефона, И.М.  действително се отзовал и откарал тъжителката до района на УМБАЛ Русе, като тя му обяснила, че е ударена.Според свидетеля, Д. не посочила кой и как я е наранил, нито била викана полиция на мястото на инцидента.Два дни по- късно, на  14.02.2018 г. тъж.Д. се явила в отделение „Съдебна медицина” към УМБАЛ Русе по собствено желание и била освидетелствана.При това Д. обяснила, че на 12.02.2018 г., около 19.00 часа, била хваната за шията от нейна съседка, като така й била скъсана верижката на врата  и счупени очилата, намиращи се в джоб на дрехата, била блъскана, като след това забелязала, че дясната й ръка е наранена и тече кръв.Тъжителката посочила, че не може да обясни как е получила нараняването, но има болка в дясната предкитка.Месеци по- късно на тъжителката били правени физиопроцедури с данни за контузия на дясната ръка, без да е посочена пряка връзка с твърдяния инцидент.За целия описан период, както и години преди това, личен лекар на Д. била св.Г.В., която твърди, че не знае за здравословни проблеми от такъв характер, не й е известен инцидент с  нараняване в следствие на същия.

       Тези факти съдът приема за безспорно установени от показанията на свидетелите М., В., В. П., Х. Х., както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- СМУдостоверение, амбулаторни листи, искане за образно медицинско изследване, постановление на РРП, рецепти, фискални бонове, ЕКГ, лабораторни изследвания, медицинска документация от личен лекар, справка за съдимост, заключение по СМЕ, разпечатка от мобилен оператор А1, документи от СВ, счетоводни документи.

        При така установената фактическа обстановка, обоснована от събраните в хода на делото доказателства,  се налага правен извод, че с действията си подс.М.Т.П.- С. не е извършила престъплението, за което е предадена на съд.

         В настоящото производство обвинението се повдига и поддържа чрез тъжба в съда.Тъжбата следва да съдържа обстоятелствата на твърдяното престъпление, което окончателно се квалифицира от съда.Предмет на доказване е извършеното престъпление и участието на подсъдимата, както и характер и размер на настъпилите вреди.

          Посочената в тъжбата на Д. фактическа обстановка не се доказва чрез нито един пряк доказателствен източник, а не е налице и такава съвкупност от косвени доказателства, които да сочат на извод,  явяващ се единствен като възможен, що се отнася до  обективните и субективни признаци на вмененото обвинение.

        Твърденията на тъжителя, че св.И.М. се явява лицето, което най- близо и непосредствено е възприело резултатите от инцидента и в този смисъл- се определя като  почти пряк свидетел, не намират потвърждение при съдържателната оценка на показанията му.При съпоставката на заявеното от тъжителя пред съда, с показанията на св.И.М., за който самата Д. твърди, че са в добри съседски отношения, се установяват съществени фактически противоречия относно събитията, описани като случили се на 12.02.2018 г., надвечер, в гр.Русе, във входа на обитаваната от страните кооперация.Едно от най- важните  такива е разминаването на часа на заявения инцидент /около 19.00 часа според Д. и съответно- по- рано- според анализа на показанията на М./.Свидетелските показания на И.М. опровергават твърденията в тъжбата и по повод на оказаната от него помощ на Д. с отвеждането й до болницата- начина, по който узнал за проблема и действията, които предприел.Св.М. твърди, че бил потърсен по телефона, като изчакал тъжителката пред входа, за да я откара и по никакъв начин  не станал свидетел на инцидент с нараняване.Установен очевидец на такива събития изобщо няма, като св.С.И. и св.Я.И. са двете лица, които  пред съда твърдят, че  тъжителката им споделила за скандала и нараняването й.В смисъла на изложеното, ако се приеме, че са налице два косвени доказателствени източника, следва  при оценката на данните, които се черпят чрез тях, да се съобрази обстоятелството, че те имат идентичен първоизточник и това е лицето, което е повдигнало обвинението в настоящото производство.Надеждността обаче на тези доказателствени източници е разколебана поради явяващите се съществени противоречия във фактологията, когато се преразказва споделеното от тъжителката като хронология.Едно от най- драстичните такива е посоченото място на извършване на твърдяното деяние и  начина, по който това е сторено.Така св.И. твърди, че му е споделено как съседката на тъжителката почукала на вратата й и влязла в апартамента й, след което  е наранила ръката й, бутала я и я удряла.Св.Я.И. също  заявява, че побоят е нанесен в коридора на  апартамента на Д..За разлика от посоченото и от двамата свидетели, чрез тъжбата частният тъжител твърди категорично, че сблъсък имало в коридора, т.е. на етажната площадка, като не е усетила как е била наранена ръката й.Съществено противоречие  у показанията на св.Я.И. се явява по повод на твърденията за подаване на сигнал до спешен номер 112 и посещаването на полицията.Според св.Ст.И. още на следващата дата- 13.02.2018 г. той лично откарал тъжителката до полицейско управление, където се оплакала пред квартален инспектор.Св.Я.И.- най- близка приятелка на тъжителката, заявява, че дни след инцидента уговаряла Д. да се оплаче в полицията за случилото се.Тези съществени  противоречия налагат извод, че самият източник на фактологията, преразказана от лицата С.И. и Я.И. не е достоверен.Доколкото вече беше посочено, че този източник се явяват разказите на самата тъжителка, които очевидно са белязани със субективна заинтересованост да се поддържа обвинителна теза спрямо подс.С., то косвените доказателства- свидетелските показания на И. и И. не могат да бъдат  кредитирани.Не са налице обективно и непосредствено възприети обстоятелства, налице е преразказ, възпроизвеждащ субективна отношение на една от страните в съществуващ явно от години конфликт /доколкото св.М. сочи такива данни по отношение на съседките си/. Още повече, убедително установено в хода на производството е, че св.Я.И. се намира в близки отношения със С.Д., които се доказват не само от показанията й за дългогодишното им познанство, а и от личните негативни оценки, дадени пред съда за личността на подсъдимата.Независимо от  изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че показанията на св.Л.В.- личен лекар на тъж.Д. са от особено значение при оценката на посочените гласни доказателства- показанията на Я.И. и С.И..Д. е дългогодишен пациент на св.В., като видно от показанията на последната и представената медицинска документация, частният тъжител периодично, съвсем редовно е посещавала кабинета й по повод на съществуващи хронични заболявания, сред които и хипертония.Св.В. отрича да е запозната с инцидента, описан в тъжбата, включително и с последствията от него от гледна точка на здравословния статус на пациентката си.При изслушването на експерта по назначената СМЕ,  чието заключение е прието неоспорено, става ясно, че последващата рехабилитация на дясна китка не може да се свърже като предистория с твърдяния инцидент, защото няма медицинска документация, удостоверяваща това, и е предприета значителен период- около 8 месеца след инкриминираната дата.Вещото лице твърди, че установените при тъжителката увреждания- разкъсно- контузна рана на дясна предкитка, оток, кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка, кръвонасядания на дясна предмишница, кръвонасядания  на десен лакът, са резултат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети.По- конкретни данни за такива предмети не се съдържат в тъжбата, при описание на обстоятелствата на престъплението, в което е обвинена подсъдимата.Многобройните представени писмени доказателства не опровергават направените до тук изводи.Представената медицинска документация потвърждава твърдения на св.Л.В. за наличие на хронични заболявания и редовно проследяван здравен статус.Фирмената документация сочи, че тъжителката далеч преди датата на инцидента не е развивала търговска дейност, поради което не може да се приеме, че от твърдяния конфликт в този аспект са настъпили негативни последици за патримониума й /чрез управляваната фирма/.Разпечатките от мобилен оператор доказват проведените разговори на 12.02.2018 г., като факта на същите реално се установява и от свидетелските показания, особено на св.М..

       При всичко изложено, съдът констатира, че в настоящото производство, независимо от събраните множество доказателства не се доказва извършването на престъплението и следователно- съпричастност на подсъдимата към същото. Няма преки доказателства за твърдяното деяние, няма косвена доказателствена съвкупност, сочеща на извод за обективиране на такова престъпление /нанасяне на лека телесна повреда/.Това мотивира съда да признае подс.М.Т.П.- С. за невинна в извършването на престъплението по чл.130 ал.І от НК, за това, че  на 12.02.2018 г., в гр.Русе, причинила на С.К.Д. ***, лека телесна повреда- временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в следното:разкъсно- контузна рана на дясна предкитка, оток, кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка, кръвонасядания на дясна предмишница, кръвонасядания на десен лакът, и да я оправдае изцяло по повдигнатото с тъжбата обвинение.

       ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

       В наказателното производство реализирането на гражданската деликтна отговорност е свързана с доказване наличието на непозволено увреждане.По делото съдът не намира доказателства, които да сочат, че подсъдимата М.С. е осъществила деликт.Този извод се явява не просто функция от недоказаността на обвинението като цяло , но се обосновава и на самостоятелно основание при съвкупната оценка на доказателствата по делото. При липса на непозволено увреждане, очевидно не са налице и вреди от какъвто и да било характер /имуществен или неимуществен/, подлежащи на възстановяване.Поради изложеното и  двата граждански иска са неоснователни, защото не са доказани   по същество и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

        С оглед изхода от делото, на  ч.тъжител са възложени разноските в производството- възнаграждението на експерта по назначената СМЕ, както  и направените от подсъдимата такива.

        Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

                                                 Районен съдия: