№ 22905
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110106427 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № ************
на ************ срещу **************, представлявана от *****************,
уточнена с молба вх. № *************, с която е предявен положителен
установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект – кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на
сграда, с идентификатор **************, с площ от 12,75 кв.м., съгласно схема №
**************** с адрес: ****************, по *****, одобрени със Заповед №
************ на изпълнителния директор на *****, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор **************, на основание давностно владение.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба, с изключение на въпроса за пазарната стойност на процесния имот,
отговорът на който не е необходим, предвид представената по делото данъчна оценка.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК,
следва служебно да бъде поставена следните задачи от съда: 1) с кои от имотите,
посочени в 1. съдебно-спогодителен протокол от 16.10.1939 г.; 2. Акт за завземане на
недв. имот № **********; 3. Акт за завземане на недв. имот № ************; 4. Акт за
частна държавна собственост № **********, е идентичен описания в исковата молба
недвижим имот, представляващ кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на
сграда, с идентификатор **************, с площ от 12,75 кв.м., съгласно схема №
**************** с адрес: ****************, по *****, одобрени със Заповед №
************ на изпълнителния директор на *****; и 2) дали процесната кантора
отговаря на изискванията за самостоятелен обект, според нормативните изисквания в
ЗУТ и другите подзаконови нормативни актове.
На ищеца следва да се допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата, че е владял и стопанисвал процесния имот, като не
е необходимо допускането на втори свидетел относно заплащането на режийните
разноски, доколкото за тези факти са представени писмени доказателствени средства.
1
Искането на ответника за допускането до разпит на един свидетел при режим на
довеждане за доказване на евентуалното възражение за придобиване на имота по
давност, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото,
поради което следва да бъде уважено.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ, по която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и извърши оглед на посочения в исковата молба недвижим
имот, отговори на поставените от ищеца въпроси, с изключение на въпроса за
пазарната стойност на процесния имот, както и на поставените от съда задачи в
мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на СТЕ в размер на 500
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ************* тел.: ************ като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ищеца чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ответника чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.09.2023 г. от 14,00 часа , за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че с протокол за делба от 1939 г. процесният имот е придобит от
*****************. Посочва, че с Постановление на Министерски съвет от 15.09.1944
2
г. било прието всички разпоредби на Закона за надзор върху имущества на поданици
на неприятелски държави и на физически и юридически лица, живущи или със
седалище в неприятелски държави да се прилагат и спрямо Германия. Поддържа, че
бил приет Закон за предаване на Съветския съюз в собственост на германското
имущество в България, на база на който процесният имот бил завзет за държавен с Акт
за държавна собственост № ***** и бил предоставен за стопанисване и управление на
***********, чийто правоприемник било *************. Излага твърдения, че
впоследствие процесната кантора е предоставена за стопанисване и управление на
********** № ********************, като след разпадането на колективите същата
не е попаднала в актива на *****. Ищцата посочва, че процесният имот е стопанисван
и управляван фактически, първо, от ****************, впоследствие – от
*************, и накрая от нея. Твърди, че е осъществявала фактическа власт върху
имота, като през 2001 г. била на стаж в кантората при ***********, впоследствие
започнала да работи там, а през 2015 г., когато той починал, тя сама започнала да
владее същата. Поддържа, че в продължение на повече от 10 години е владяла
процесния имот постоянно, непрекъсвано, явно, спокойно и несъмнено, в резултат на
което е придобила същия по давност. Сочи, че ответникът никога не се е
противопоставял на владението, а издадените актове за държавна собственост били
формални без правна стойност. Моли искът да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника **************, представлявана от *****************то. Твърди, че
представените от ищеца актове за държавна собственост са непълни, а ********** №
***** (*****)/********* не се отнася за процесния имот. Поддържа, че последният е
държавна собственост, придобита на основание Спогодба между ********* и ********
от 01.01.1949 г., за което одържавяване е съставен ********** № *********
(*****)/**********, преактуван с ********** № **********/********** Излага
съображения, че съгласно действащите през различните периоди закони е имало
нормативна забрана да бъде придобит по давност държавен имот. Сочи, че
************** е заплащала данъците за процесния имот и е получавала покани за
общи събрания на етажната собственост, в която се намира същият. Оспорва ищцата да
е владяла процесната кантора с твърдения, че на 03.06.2010 г. е установено, че всички
кантори, описани в ********** № **********/**********, не се ползват. Излага
твърдения, че ищцовата страна не е имала намерение да свои имота и презумпцията на
чл. 69 ЗС била оборена, тъй като ищцата е знаела, че получава единствено държане на
кантората след смъртта на колегата си ******* и че ответникът е собственик на
същата. Позовава се на съществувало наемно правоотношение с предходния държател
– ***********, и на предприета процедура по изземване на имота срещу него по реда
на чл. 80 ЗДС. Навежда доводи, че ищцата не е демонстрирала пред ответника промяна
в субективното си отношение и преобръщането на държането във владение. Оспорва
имотът да е владян необезпокоявано, като се позовава на проверката на 03.06.2010 г. и
на проведената процедура по чл. 80 ЗДС. В условията на евентуалност ответникът
поддържа, че е придобил процесната кантора по давност, която е започнала да тече на
********** – датата на съставяне на първия акт за държавна собственост. Моли искът
да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
3
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже, че е завладяла
процесния имот и датата, на която твърди, както и че в продължение на 10 години от
тази дата е владяла имота: постоянно - т. е., изразявала е трайна воля да държи вещта за
себе си; непрекъснато – т. е., не е изоставяла владението и същото не е било отнемано
от трето лице; спокойно и явно – т.е., владението не е установено или поддържано по
насилствен или по скрит начин; несъмнено – т.е., фактическата власт е била
демонстрирана и противопоставяна на собственика на вещта, както и, че процесният
имот е имал собственик различен от ************** или ******.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, а
именно – че имотът е държавна собственост на посоченото в отговора основание, или
че ищцата е била държател, или че владението е било смущавано, респ. -
евентуалното възражение, че е придобил имота по давност – при съобразяване на
горепосочените предпоставки.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
4
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5