№ 7
гр. К. , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело
№ 20215100500064 по описа за 2021 година
С решение № 61/ 12.03.2021г. постановено по гр.д. № 262/ 2020г. по
описа на Районен съд- М., са отхвърлени предявените от Е. К. У. против „И.”
ЕООД, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна и с правно основание чл.344 ал.1
т.4 от КТ за поправка в основанието за уволнение вписано в трудовата
книжка, като неоснователни.
С решението Е. К. У. е осъдена да заплати на „И.” ЕООД, сумата в
размер на 500.00 лева, разноски по делото.
Въззивното производство е образувано по подадена от Е. К. У., чрез
адв. М.Ч. от АК- К., въззивна жалба, против решение № 61/ 12.03.2021г.
постановено по гр.д. № 262/ 2020г. по описа на Районен съд- М.. Решението
се атакува като неправилно и постановено в противоречие със събраните
доказателства по делото, необосновано и постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон. Неправилно съдът бил отхвърлил иска като
бил приел че, срокът за обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудово правоотношение е изтекъл по см. на
чл.358, ал., т.2 от КТ. Неправилно бил приел в тази насока, че срокът започва
да тече от узнаването/в случая на 11.05 .2020г./, а не от връчването респ.
1
получаването на заповедта. Алтернативно и при обратната хипотеза,
неправилно бил приел за начална дата на узнаването-11.05.2020г. По силата
на чл.358, ал.2, т.1 от КТ двумесечният срок за обжалване на заповедите за
налагане на дисциплинарно наказание започвал да тече, считано от датата на
връчване на заповедта. Срокът за обжалване на заповед за прекратяване на
трудово правоотношение започвал да тече, считано от датата на
прекратяването на трудовото правоотношение. В случая работодателят бил
издал две заповеди в един акт, първата от които била за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение", а втората била за прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.б от КТ. И двете
заповеди били получени от ищцата на 18.06.2020г., когато с искова молба по
повод, която било образувано гр.д. № 216/20г.- заповедно за признаване за
установено, че ищцата дължала сумата в размер на 2304.51лв.-обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ. Към тази искова молба била приложена като доказателство
заповед № 9/19.04.2017г. и № 160/11.05.2015г. издадени от „И." ЕООД. От
съдържанието на тази заповед, доверителката била узнала, че трудовото й
правоотношение било прекратено на основание различно от реалното, а
именно че й било наложено дисциплинарно наказание за неявяване на работа
в продължение на седем последователни дни, както и че трудовото й
правоотношение било прекратено именно на това основание, а не на друго/в
случая взаимно съгласие/. От там се било породило и порочното право на
работодателя да търси обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, по повод което е
образувано и гр.д. № 216/20г.-продължение на заповедно по чл.410 от ГПК.
На дата 11.05.2020г. ищцата била получила, не процесната заповед, а
заповедта за изпълнение на парично задължение, към която включително и
към заявлението по повод която е издадена не била приложена процесната
заповед за налагане на наказание и за прекратяване на трудово
правоотношение. Това означавало, че на 11.05.2020г. Е.К. била узнала за
имуществената претенция на работодателя към нея, но не и за основанието на
което е наложено дисциплинарното и наказание и било прекратено трудовото
правоотношение. Писменият акт на работодателя „И." ЕООД бил връчен на
У., респ. бил получен от нея заедно с искова молба на дата 18.06.20г. и
считано от тогава за нея започвал да тече срокът регламентиран в чл.195, ал.3
от КТ. Тази разпоредба била категорична и гласяла, че дисциплинарното
наказание се смятало за наложено от деня на връчване на заповедта на
2
работника или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай, съдът следвало да
отмени наложеното със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение", вместо да приеме, че срокът за нейното обжалване бил изтекъл
и да не разглежда спора по същество. Никъде в КТ не било регламентирано,
че срокът на този вид заповеди, а именно за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, започвал да тече
считано от датата на узнаването. Спор нямало, че заповедта не била получена
от Е. по пощата с обратна разписка и това било видно от материалите по
приложеното НОХД. Спор нямало, че заповедта е връчена на Е., респ. била
получено от нея заедно с материалите към искова молба по гр.д. № 216/20
МРС на 18.06.2020г. По силата на задължителната норма на чл.358, ал.1, т.2
от КТ, това било денят, в който на работника или служителя е била връчена
съответната заповед. Сроковете започвали да текат от връчването, а не от
узнаването. Заповедта издадена по реда на чл.410 от ГПК, не можело да се
приеме за уведомление за наложено дисциплинарно наказание. Считано от
11.05.20г. за Е. не били възникнали предпоставките да упражни правата си по
съдебен ред срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на трудовото и правоотношение, тъй като първо същата не била
могла да насочи исковата си молба към определен акт в т.ч. да посочи номера
на акта и основанието въз основа на който е издаден и да я приложи към
исковата си молба и второ тъй като към тази дата не и била връчена, респ.
получена от нея. Съдът следвало да приеме, че подадената по настоящото
дело искова молба е в срок и да разгледа спора по същество, като даде мотиви
относно правилността и законосъобразността на обжалвания акт. Излага
подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи
исковете, като основателни. Претендира разноски.
По реда на чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемия „И.” ЕООД е постъпил
отговор на въззивна жалба, с който намира подадената въззивна жалба, за
неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд било
правилно. Срокът по чл.358, ал.1, т.2 КТ бил давностен и при констатация за
изтичането му исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Погасителната давност погасявала правото на иск, поради което съдът не се
3
произнасял по съществото на спора - в случая дали законосъобразно било
упражнено правото на уволнение на приложеното от работодателя основание.
Дисциплинарното наказание се смятало за наложено, освен от деня на
връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, още и от
деня на узнаване на нейното съществено съдържание. От приложената към
делото разпечатка от деловодната програма на съда по ч.гр.д. № 145/ 2020г.
на РС М. се установявало, че същото е образувано по заявление от „И."ЕООД
срещу Е. К. У. с правно основание чл.410 от ГПК, с което се претендирало
заплащане на посочената в заявлението парична сума, произхождащо от
обезщетение, дължимо при дисциплинарното й уволнение. По това заявление
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на
която ищцата по настоящото дело била осъдена да заплати на ответното
дружество сумата от 1 784,91 лева, както и разноски. От разпечатката на
делото се установявало, че заповедта била връчена на Е.У. на 11.05.2020г.,
която на 26.05.2020г. била подала възражение по смисъла на чл.414 от ГПК за
недължимост на посочената в заповедта парична сума. Именно по повод това
възражение, било образувано гр.д. № 216/20г. по описа на РС - М..
Производството по гр.д №262/2020г. било образувано на 16.07.2020г., което
водело до извода, че срокът по смисъла на чл.358 ал.1 т.2 от Кодекса на труда
бил изтекъл на най- късно на 13.07.2020г. /датата 11 юли 2020г. бил
неработен /съботен/ ден/. Ищцата Е.У. била узнала за наличие на заповед, с
която били прекратени трудовите й правоотношения с ответното
дружеството, и било следвало в 2-месечен срок да предяви иск за отмяната й,
като непредявяването на иска в срока, водело до извода, че искът бил
неоснователен. Изводите на съда за изтекъл срок по чл.358 вл.1 т.2 от Кодекса
на труда за предявяване на иска били правилни и обосновани. Излага
подробни съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът Е. К. У. не се явява.
Представлява се от адв. М.Ч. от АК- К., която поддържа подадената въззивна
жалба. Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият „И.” ЕООД не се
4
представлява. От адв. М. С. - С. е постъпило становище, с което поддържа
подадения отговор на въззивна жалба. Излага подробни съображения. Моли
съда да потвърди постановеното решение. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивната жалба подадена от Е. К. У. е в срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Е. К.
У. против „И.” ЕООД, искова молба с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и с правно
основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка в основанието за уволнение
вписано в трудовата книжка.
Ищцата в исковата молба твърди, че със заповед № 9/ 19.04.2017г. на
управителя на „И.“ ЕООД, й било наложено дисциплинарно наказание и е
било прекратено трудовото й правоотношение с дружеството за длъжността
„полевъд“. За заповедта узнала от съдържанието на искова молба по гр.д.№
216/ 2020г. по описа на Районен съд- М. и приложените към нея
доказателства. Тази заповед не й била връчвана по надлежния за това ред.
Узнала била за нея на 18.06.2020г. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй
като не съдържала регламентираното в чл.195 ал.1 от КТ съдържание, не била
мотивирана, не било посоченото конкретното нарушение и кога е извършено,
както и правното основание. Заповедта била неправилна, тъй като правното
основание въз основа, на което било прекратено трудовото правоотношение,
не било налице. Работодателят не бил съобразил критериите на чл.189 ал. 1 от
КТ и в разрез с разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ не бил снел писмени
обяснения от нея и не бил събрал доказателства за извършено нарушение.
Сочи, че работодателят неправомерно бил прекратил трудовото
правоотношение без да й връчи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
5
В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от „И.”
ЕООД, в който счита предявените искове, за недопустими и неоснователни.
Излага съображения, че заповедта за уволнение била връчена на ищцата с
известие за доставяне на 21.04.2017г, което било връчено на майката на
ищцата. Давностните срокове за обжалване на заповедта били изтекли.
Неоснователно било твърдението на ищцата, че наложеното й дисциплинарно
наказание „уволнение” било незаконосъобразно. Работодателят бил изпълнил
изискванията на чл.193 ал.1 от КТ. Неоснователно било твърдението на
ищцата, че работодателят не бил взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението й, обусловили
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Процедурата по налагане
на наказанието била спазена. Моли съда да остави без уважение предявените
искове. Претендира разноски.
От приложения по делото трудов договор № 160/ 11.05.2015г. се
установява, че на 11.05.2015г. между страните е възникнала трудовоправна
връзка, по силата на която ищцата е назначена на длъжността „полевъд”,
считано от 12.05.2015г, до завършване на определена работа.
От приложената заповед № 9/ 19.04.2017г. се установява, че „И.” ЕООД,
на основание чл.187 т.8 и т.10 от КТ и чл.190 ал.1 т.2 и т7 от КТ, вр чл.188 т.3
от КТ, е прекратил трудовото правоотношение между страните, поради
нарушения на трудовата дисциплина- неявяване на работа в продължение на
седем последователни работни дни, с дисциплинарно наказание „уволнение”.
От приложеното известие за доставяне ИД PS 6600 004ZCM U,
адресирано до Е.У. се установява, че в графата на получател на 21.04.2017г. е
посочено „майка С.”. От приложеното известие не се установява
съдържанието на изпратеното с известието писмо и кой действително е
положил подписа в графата на получател.
От приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 6600 004W0T
M адресирано до Е.У. се установява, че в графата на получател на 03.04.2017г
е посочено „С. У.. От приложеното известие не се установява съдържанието
на изпратеното с известието писмо и кой е положил подписа в графата на
получател.
6
Предвид горепосочените- известие за доставяне ИД PS 6600 004ZCM U
и известие за доставяне ИД PS 6600 004W0T M, от приложеното по делото
НОХД № 9 /2021г. по описа на Районен съд- М. се установява, че с
постигнато споразумение в протоколно определение от 25.01.2021г., Д. А. П.-
служител в пощенска станция К. е признат за виновен за това, че през
периода 03.04.2017г.- 21.04.2017г. в с. К. в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице „касиер гише в
съобщенията и пощенски раздавач” в пощенска станция- К., обл. К., към
„Български пощи” ЕАД в кръга на службата си, съставил неистински частни
документи- „известие за доставяне с баркод ИД PS 6600 004WOT M” и „
известие за доставяне с баркод ИД PS 6600 004ZCM U”, като се подписал в
графа „подпис на получателя” на 03.04.2017г. и на 21.04.2017г. в с.К., обл. К.
ги представил (отчел) в Пощенска станция- К., обл.К., с което ги употребил,
за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно, че документи
„заповед за прекратяване” и „обяснение изх.№ 10/ **.03.2017г” са връчени на
адресата- престъпление по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
От приложеното по делото писмо изх № 10/ **.03.2017г. от „И.” ЕООД,
адресирано до Е. К. У. се установява, че ответното дружество е издало
уведомителното писмо за уведомяване на ищцата, че във връзка с
неявяването на работа в течение на седем последователни дни от 20.03.2017г.
до **.03.2017г. е извършила нарушение на трудовата дисциплина. Посочено е,
че е отправена покана да се яви на 03.04.2017г. в 09.00 часа, за да бъде
изслушана и да предостави писмени обяснения пред работодателя. Няма
доказателства, които да установяват, че писмото е надлежно връчено на
ищцата.
От приложения по делото протокол № 10/ 19.04.2017г. на „И.” ЕООД се
установява, че е съставен протокол, с който е удостоверено, че Е. К. У. не се е
явила на посочената дата, за да даде обяснения относно извършеното от нея
нарушение. Няма доказателства, които да установяват, че протокола е връчен
на ищцата.
От приложеното по делото писмо изх.№ 10/ 19.04.2017г. на „И.” ЕООД
адресирано до Е. К. У. се установява, че е съставено писмо за уведомяване на
ищцата, че във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение, следва
7
да представи трудовата си книжка за оформяне. Няма доказателства за
връчването на ищцата на писмото.
От представеното възражение вх.№ 1060/ 26.05.2020г. се установява, че
Е. К. У. е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК, срещу издадена
заповед за изпълнение № 60/ 15.04.2020г. издадена по ч.гр.д.№ 145/ 2020г. по
описа на Районен съд- М..
От приложената по делото жалба с вх.№ 720/ 17.07.2020г. се
установява, че С. М. У.- майка на ищцата е сигнализирана Районна
прокуратура М., че подписите положени след известията за доставяне не са
нейни и, че тя и ищцата не са получавали такива известия за доставяне.
От приложеното по делото копие от ч.гр.д.№ 145/ 2020г. по описа на
Районен съд- М. се установява, че на 14.04.2020г. „И.” ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу Е. К. У.. На 15.04.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата 1 784. 91 лева, която е връчена на 11.05.2020г. От Е. К.
У. на 26.05.2020г. срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл.414
от ГПК
От приложените копие от искова молба и съобщение се установява, че
на 15.06.2020г. от „И.” ЕООД в Районен съд- М. е подадена искова молба
против Е. К. У. с правно основание чл.422 от ГПК и е образувано гр.д.№ 216/
2020г. по описа на Районен съд- М..
От показанията на свид. С. М. У.- майка на ищцата се установява, че
ищцата е работила в ответното дружество във Ф. и знае, че е напуснала по
взаимно съгласие. Сочи, че не е получавала документи и не е полагала
подпис. Не й е известно дъщеря й да е нарушавала трудовата дисциплина.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични,
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, а и не се опровергават от никакви събрани по делото
доказателства.
От показанията на свид.С. М. Д. бивш работник на ответното дружество
се установява, че ищцата е работила във фирмата, като през 2017г.
отговорникът по телефона й съобщил, че тя не се явявала на работа няколко
8
дни. По нареждане на управителя било изгответно писмо до ищцата, за да се
яви пред фирмата и да даде обяснения. Взело се решение да се прекрати
трудовия договор. Не й е известно да е постъпвала молба от ищцата за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Имало списъци за
явяването на работа, които се пазили, но тя не била проверила конкретния
списък. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в частта им относно
това, че отговорник по телефона й съобщил, че ищцата не идва на работа. В
тази част показанията са нелогични, разколебани и взаимноизключващи се от
показанията на свидетелката в частта, в която сочи, че има присъствен списък
за лицата, които се явяват на работа. Впрочем, щом има пръсъствен списък
нелогично е отговорник да й заявява устно, че ищцата не се е явявала на
работа, а и това да не е удостоверено от работодателя в надлежни официални
документи.
Настоящият въззивен съдебен състав изгради своите фактически изводи
въз основа на събраните по делото доказателства- трудов договор № 160/
11.05.2015г., заповед № 9/ 19.04.2017г., известие за доставяне ИД PS 6600
004ZCM U, писмо изх № 10/ **.03.2017г. от „И.” ЕООД, известие за
доставяне ИД PS 6600 004W0T M адресирано до Е.У., протокол № 10/
19.04.2017г. на „И.” ЕООД , писмо изх.№10/19.04.2017г. на „И.” ЕООД,
възражение вх.№ 1060/ 26.05.2020г, копие от искова молба, жалба с вх.№ 720/
17.07.2020г., копие от ч.гр.д.№ 145/ 2020г, НОХД № 9 /2021г. по описа на
Районен съд- М., показанията на свид. С. М. У. и показанията на свид.С. М.
Д..
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна и с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка в
основанието за уволнение вписано в трудовата книжка.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес по предявените обективно кумулативно съединени
искове ответникът „И.” ЕООД, следва при условията на пълно и главно
доказване да установи законосъобразно извършеното дисциплинарно
9
уволнение като в случая, че издадената уволнителна дисциплинарна заповед е
законосъобразна, че законосъобразно е упражнено правото му да прекрати
трудовото правоотношение, че е спазена императивно законово установената
процедура по образуване на дисциплинарно производство, установяване на
нарушението, приемането на обясненията на работника и налагането на
законосъобразно наказание със законосъобразна и мотивирана
дисциплинарна заповед.
Подадената от въззивника Е. К. У. въззивна жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа
обстановка се налага изводът, че ответникът работодател „И.” ЕООД не
установи при условията на пълно и главно доказване елементите от
фактическия състав на извършеното дисциплинарно нарушение, респ.
проведената законосъобразна процедура по установяването му, налагането му
и законосъобразно издадената уволнителна заповед.
Предвид направените възражения относно спазване на сроковете за
подаване на исковата молба в съда, настоящият съдебен състав приема, че
предвиденият двумесечен давностен срок по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ за
предявяване на исковете, към момента на подаване на исковата молба в съда,
не е изтекъл. Впрочем, все още не е започнал да тече, поради което исковата
молба се явява подадена в законоустановения за това срок. Това е така, тъй
като уволнителната заповед № 9/ 19.04.2017г., все още не е връчена на
ищцата Е. К. У., по предвидения за това, в разпоредбата на чл.195 ал.2 от КТ,
специален надлежен ред за връчване, на уволнителната заповед, в
дисциплинарното производство.
Както по-горе бе посочено, с влязло в сила протоколно определение, с
което с одобрено от съда споразумение за решаване на делото, имащо
характер на влязла в сила присъда по арг. на чл. 383 ал.1 от НПК, по НОХД №
9 /2021г. по описа на Районен съд- М. и предвид разпоредбата на чл.300 от
ГПК която сочи, че „влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца”, е установено, че известие за
доставяне ИД PS 6600 004ZCM U, ведно към което евентуално да е била
10
приложена уволнителната заповед, не е получено от ищцата Е. К. У., респ. не
е връчена заповедта.
Връчването от съда на 15.04.2020г. на ищцата Е. К. У., по реда на чл.411
ал.3 от ГПК, само на заповедта, издадена по ч.гр.д.№ 145/2020г. по описа на
Районен съд- М., за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК, в
която е изписано „трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на
осн.чл.330 ал.1 т.6 от КТ, но дължимото обезщетение, което дължи уволнения
дисциплинарно работник, не е платено”, връчването от съда на ищцата Е. К.
У., по реда на чл.131 от ГПК, на препис от исковата молба, заедно с
приложенията към нея, по гр.д.№ 216/2020г. по описа на Районен съд- М.-
едно от които уволнителната заповед, подаването на възражение вх.№ 1068/
26.05.2020г. по реда на чл.414 от ГПК от ищцата по ч.гр.д.№ 145/ 2020г, и
всяко друго действие различно от надлежно връчване на уволнителна заповед
от работодател на работник, не представляват надлежно връчване на
уволнителната дисциплинарна заповед № 9/ 19.04.2017г., за прекратяване на
трудовото правоотношение, по предвидения за това в дисциплинарното
производство, специален ред по чл.195 ал.2 от КТ, и не удостоверяват
запознаване със съдържанието й, по начин позволяващ упражняване на
гарантираните от закона права и интереси.
Горепосоченото е така, тъй като в разпоредбата на чл.195 ал.2 от КТ
законодателят императивно е предвидил специален ред за връчване на
уволнителната заповед и е посочил, че „заповедта за дисциплинарно
наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се
отбелязва датата на връчването”. Под връчване се има предвид връчване на
самата уволнителна заповед като отделен самостоятелен официален документ
по начин, който да позволява на работника или служителя да се запознае
подробно с писмената заповед, с мотивите към нея, с извършеното нарушение
и неговият характер, кога и как е извършено, вид и размер на наложеното
наказание и законовият текст, въз основа на който се налага. Предвидено е, че
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. /Решение № 67
от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2635/2018 г., III г. о., ГК на ВКС/. Това
позволява на работника да се запознае със съдържанието на заповедта и да
11
упражни гарантираното му от закона право на защита и обжалване на
заповедта. Следва да бъде посочено и, че „връчването” на заповедта,
предвидено в чл.195 ал.2 от КТ е специално и обслужва целите само и
единствено на конкретно дисциплинарно производство по КТ и следва да
изхожда от работодателя, а не от съда, в текстово изписване в заповед по
чл.410 от ГПК, или като приложено доказателство към искова молба.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 193 ал.1 от КТ
„работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и
да събере и оцени посочените доказателства”. В конкретния случай,
работодателят не е изпълнил това свое императивно процесуално задължение,
да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му
обяснения. Това е така, тъй като както и по-горе бе посочено, че с влязло в
сила протоколно определение, с което с одобрено от съда споразумение за
решаване на делото, имащо характер на влязла в сила присъда по арг. на чл.
383 ал.1 от НПК, по НОХД № 9 /2021г. по описа на Районен съд- М. и
предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК която сочи, че „влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за граждански съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца”, е
установено, че известие за доставяне ИД PS 6600 004W0T M, ведно към което
евентуално да е било приложено искането за обяснения, не е получено от
ищцата Е. К. У., респ. работодателят не е изслушал работника и не е поискал
писмените му обяснения.
Предвид горното и императивната разпоредба на чл.193 ал.2 от КТ,
която сочи, че „когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество”, следва
дисциплинарното наказание да бъде отменено, респ. уволнителната заповед
№ 9/ 19.04.2017г., за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде
отменена като незаконосъобразна, а решението на първоинстанционния съд,
да бъде отменено като неправилно. Следва уволнението да бъде признато за
незаконно и да се отмени.
12
За пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че уволнителната дисциплинарна заповед № 9/ 19.04.2017г, е
незаконосъобразна и поради това, че не съдържа задължителните реквизити,
императивно посочени в разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ и, за които съдът
следи служебно. Заповедта не е мотивирана, като не е посочено конкретното
извършено нарушение от страна на ищцата, кога е извършено то и с какви
действия, и законния текст, въз основа на който се налага дисциплинарното
наказание. В заповедта е посочена разпоредбата на чл.187 т.8 и т. 10 от КТ,
които разпоредби са две самостоятелни, независими една от друга и
представляват различни видове нарушения на трудовата дисциплина. По т.8
не е посочено, в какво точно се изразява нарушението, кога и с какви
действия е злоупотребено с доверието и е уронено доброто име на
предприятието, или са разпространени поверителни за него сведения. По т.10
не е посочено точно кои и как не са изпълнени други трудови задължения,
предвидени в закона и други нормативни актове. Посочено е чл.190 т.7 от КТ,
който сочи, „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, като не е
посочено конкретно кои са те и с кои действия е нарушена трудовата
дисциплина. Отделно от това, в текстовата част е посочено, че ищцата е
нарушила трудовата дисциплина, поради неяваване на работа в продължение
на седем последователни работни дни. По делото няма никакви ангажирани
доказателства от страна на ответника работодател, на когото е тежестта на
доказване, които да установят точно кои конкретни дни ищцата не се е явила
на работа, причините за неявяването й, обстоятелствата които са довели до
неявяването на работа или нейното поведение. Всъщност, не е установено
въобще, дали действително ищцата не се е явявала на работа в седем
последователни дни. При това съдържание на уволнителната заповед,
настоящият съдебен състав е затруднен и изпада в невъзможност да упражни
контрол върху законосъобразността на издадената уволнителна заповед, тъй
като от съдържанието й, не става ясно кое или кои са точните конкретни
извършени дисциплинарни нарушения от страна на ищцата и кое е
основанието, на което е извършено дисциплинарното уволнение.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният обективно
кумулативно съединен иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ, е процесуално
недопустим. Това е така, тъй като липсва една от абсолютните положителни
13
процесуални предпоставки за възникването и съществуването правото на иск,
а именно правен интерес у ищцата да иска поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка. При предявен иск по чл.344 ал.1 т.1
от КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че
трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на
уволнението. В конкретния случай, не се иска поправка на основанието за
прекратяване, тъй като самото уволнение е незаконно, а не само основанието
за прекратяване на трудовия договор. В този случай, няма твърдение за
неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва
правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на
иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Тази последица се следва по право и
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на
работника или служителя е признато за незаконно. С иска по чл. 344 ал.1 т.4
от КТ, не се установяват правните възможности, при които страните по
трудовото правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха
могли да прекратят трудовото правоотношение, а правната квалификация на
действителното основание (осъществените юридически факти), при които
това е сторено. /Решение № 193 от 16.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 5948/ 2013г.
на IV г.о, ГК/ Ето защо, решението на първоинстанционния съд в частта, с
която предявеният иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ е разгледан по същество и
отхвърлен като неоснователен, следва да се обезсили, като производството в
тази част да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, и
да бъде прекратено.
При този изход на делото „И.” ЕООД следва да заплати направените от
Е. К. У. разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 1315.00 лева.
Следва „И.” ЕООД да бъде осъдено на основание чл.78 ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Окръжен съд- К. сумата от 150.00 лева, представляващи
100.00 лева държавна такса по исковете пред първоинстанционния съд и 50.00
лева държавна такса за исковете пред настоящата инстанция.
Водим от изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ решение № 61/ 12.03.2021г. постановено по гр.д. № 262/
2020г. по описа на Районен съд- М. в частта, с която предявеният от Е. К. У.,
ЕГН: **********, адрес: с.К., общ.К., ул. „К.” № 13, против „И.” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Г.С.Р.” № **, вх.А,
ет.* ап.**, представлявано от Х. Ф. И., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1
от КТ, за признаване на дисциплинарното уволнение извършено със заповед
№ 9/ 19.04.2017г, за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване
на трудовото правоотношение № 160/11.05.2015г. на „И.” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Г.С.Р.” № **, вх.А,
ет.* ап.**, представлявано от Х. Ф. И., за незаконно и неговата отмяна, е
отхвърлен като неоснователен, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА уволнението на Е. К. У., ЕГН: **********, адрес: с.К.,
общ.К., ул. „К.” № 13, извършено със заповед № 9/ 19.04.2017г, за налагане на
дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение №
160/11.05.2015г. на „И.” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Г.С.Р.” № **, вх.А, ет.* ап.**, представлявано от Х.
Ф. И., за незаконно и го отменя.
ОБЕЗСИЛВА решение № 61/ 12.03.2021г. постановено по гр.д. № 262/
2020г. по описа на Районен съд- М. в частта, с която предявеният от Е. К. У.,
ЕГН: **********, адрес: с.К., общ.К., ул. „К.” № 13, против „И.” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Г.С.Р.” № **, вх.А,
ет.* ап.**, представлявано от Х. Ф. И., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4
от КТ, за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка,
е разгледан по същество и е отхвърлен като неоснователен, вместо което
постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Е. К. У., ЕГН:
**********, адрес: с.К., общ.К., ул. „К.” № 13, против „И.” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Г.С.Р.” № **, вх.А,
ет.* ап.**, представлявано от Х. Ф. И., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4
от КТ, за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка,
като процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА „И.” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Г.С.Р.” № **, вх.А, ет.* ап.**, представлявано от Х.
15
Ф. И., да заплати на Е. К. У., ЕГН: **********, адрес: с.К., общ.К., ул. „К.” №
13, сумата от 1315.00 лева, представляваща разноски за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА „„И.” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Г.С.Р.” № **, вх.А, ет.* ап.**, представлявано от Х.
Ф. И., да заплати по сметка на Окръжен съд- К., сумата от 150.00 лева,
представляваща държавна такса за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16