Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
13.01.2016г.,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на тринадесети януари
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Фаня Рабчева
Членове:
Надежда Желязкова
Велина Дублекова
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 3334/ 2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1 и
сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на
С.К.Л. с посочен адрес: *** против постановено разпределение от 26.11.2015г. по
изп.д. № 20148240401064 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 на КЧС”, с район на
действие ПОС. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното
разпределение и връщане на делото за извършване на ново разпределение.
Жалбата е администрирана
чрез изпращане на препис от нея на останалите страни в изп.производство – „ХипоКредит”
АД - гр.****, Т.К.Л., С.Т.Л.,***, редовно уведомени, не вземат становище по
жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.П. чрез които се изразява становище за
неоснователност на жалбата по мотивирани съображения в насока наличие на
отделени суми за изплащане на Община ****
неплатени МД и ТБО както за длъжника С.Л.,
така и за длъжника С.Л., при което е спазена привилегията по чл.136 ЗЗД за
разпределение на събраната от публичната продан сума; оспорва се наличието на
данъчно задължение по ЗДДС за физическите лица за начисляване на ДДС върху
продажната цена на имота им, както и липсата на представено удостоверение по
чл.191, ал.4 ДОПК.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.462, ал.2 ГПК срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е
образувано по инициатива на „ХипоКредит” АД – гр.**** за събиране на вземане по
издаден на 28.03.2014г. изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК Заповед за
изпълнение № 2992/ 28.03.2014г. по ч.гр.д.№ 4644/2014г. по описа на Пловдивски
районен съд - ХVІ гр.с. срещу длъжниците Т.К.Л. и С.Т.Л.. Жалбоподателят С.Л. се явява трето
задължено лице по смисъла на чл.429, ал.3 ГПК в качеството на ипотекарен длъжник,
видно от НА №39/ 2011г. на Нотариус В.Б., с рег.№ 057 на НК.
Обжалваното разпределение касае
постъпила след проведена публична продан на един от недвижимите имоти сума,
предмет на ипотечния акт , съответно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.540.787.1.1 с адрес гр.****, от купувача при публичната
продан. Видно от обективираното в представения
Протокол за предявяване на разпределение от 26.11.2015г. внесената от
купувача по сметка на съдебния изпълнител за разпределение сума в размер на
57 175 лева са отделени сумите, съответно : сумата 3 709.65 лева – за
такси и разноски по ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД;
сумата 1090.42 лв – за взискателя платени такси по ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; 52 100.83 лв – на взискателя за
парично вземане по изпълнителния лист с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД;
133.30 лв – на Община **** МД и ТБО / за задължение на С.Л. / с привилегия по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД; 133.30 – на Община **** МД и ТБО / за задължение на С.Л.
/ с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД и 7.50лв – на Агенция по вписванията за
заличаване на вписаната възбрана.
Жалбоподателят формулира
възражения срещу изготвеното разпределение от 26.11.2015г. на съдебния
изпълнител с доводи за изготвяне на ново разпределение съобразно правилата на
ГПК и реда за удовлетворяване на вземанията по реда на чл.136 ЗЗД, Тълкувателно
Решение №2/ 26.06.2015г. по тълк.д.№2 / 2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че
неправилно и в противоречие с ТТРЗЧСИ била определена сумата от 3 709.65
лева такси и разноски по изпълнението, като разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД имала предвид не изобщо разноските като абсолютна величина, а само тези,
които са по обезпечаването на принудителното
изпълнение, както и тези, които ползват останалите кредитори; намира се наличие
на нарушение на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД относно втория ред привилегировани
вземания – публичните вземания за данъци върху конкретния имот с право на
предпочтително удовлетворение пред вземанията, обезпечени с ипотеки / чл.136,
ал.1, т.3 ЗЗД; не била определена и
съобразно чл.131, ал.1, т.2 ЗДДС сума,
представляваща дължим ДДС при продажба на имота; изразява се оплакване,
че съгласно чл.191, ал.5 ДОПК съдебният изпълнител няма право да продължи
производството преди получаване на удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК, което
липсвало по делото.
С обжалвания акт на съдебния
изпълнител е отделена сумата 3 709.65 лева – дължима сума за такси и
разноски по ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС. Доводът на жалбоподателя за необоснованост на
така отделената сума за такси и разноски по ТТРЗЧСИ поради липса на основания
за прилагане на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД , респ. несъответствие с
постановеното в ТР № 2/2015г по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС е неоснователен. Съобразно
разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с
право на предпочтително удовлетворение се ползват „ вземанията за разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение
„ . В случая се касае за такси и разноски по провеждане на принудителното изпълнение, дължими на
съдебния изпълнител съобразно ТТРЗЧСИ, а не за обезпечаване на принудителното изпълнение, както е
счетено от жалбоподателя с оглед формулирания довод в нея. На второ място
неотносимо е възражението за несъответствие с посоченото ТР №2/ 2015 г. на
ОСГТК на ВКС, с т.6 на което се интерпретира правото на предпочтително
удовлетворение на вземането на първоначалния взискател по изпълнителното дело, което касае т.2 от
обжалваното разпределение на съдебния изпълнител относно сумата 1090.42 лева, която сума не се засяга от
жалбоподателя като оплакване в жалбата.
Доводът на жалбоподателя
относно приложението на чл.131, ал.1, т.2 ЗДДС за необходимост от отделяне на
сума, представляваща дължим ДДС при продажба на имот, е неоснователен. В случая
действително се касае за извършено разпределение на сума, постъпила след продажба на имот,
собственост на длъжниците по дело. Последните обаче са физически лица,
нерегистрирани по ЗДДС, поради което не е налице правно основание за определяне
на данъчно задължение по ЗДДС, за което да е необходимо отделянето на сума в
полза на присъединения по право взискател
Държавата, в случая на основание чл.458 ГПК. За вземания от този ред,
видно от обжалваното разпределение, са отделени суми за дължими от длъжниците С.
и С. Л. МД и ТБО, които обаче са определени от съдебния изпълнител по ред за
събиране след вземането на взискателя, обезпечено с договорната ипотека,
последното по смисъла на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. В този аспект оплакването на
жалбоподателя за нарушение на реда по чл.136, ал.1 ЗЗД е основателно, което
обуславя отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител за извършване на ново
разпределение чрез отделяне на суми за погасяване на задълженията на длъжниците
за МД и ТБО от реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД преди сумите за погасяване на
вземането на взискателя, обезпечено с договорната ипотека, по смисъла на
чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя относно липсата на постъпило по изпълнителното дело
удостоверение на посоченото основание по чл.191, ал.5 ДОПК. Видно от постъпилото по изп.дело удостоверение
от 03.07.2014г. на ТД на НАП- гр.**** с вх.№ 26527/ 05.07.2014г. по описа на
ЧСИ обаче, налице са вземания на Държавата по смисъла на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД по
налични задължения за здравно осигуряване за периода 01.07. – 01.09.2011г. в
размера на общата сума от 64,90 лева, относими към жалбоподателя. С оглед на
това следва при новото разпределение да се отдели сума за погасяване на
задължението на длъжника С.Л. и представляващо вземане по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД
по реда на цитираната разпоредба след горните вземания по чл.136, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 ЗЗД.
По така изложените съображения
обжалваното разпределение следва да се отмени, като делото се върне на съдебния
изпълнител за извършване на ново разпределение чрез отделяне на суми от
постъпилата при публичната продан продажна цена на имота при спазване на реда
на вземанията с предпочтително удовлетворение съобразно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД –
за вземанията на длъжниците за МД и ТБО преди вземането на взискателя,
обезпечено с договорната ипотека по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, след което и
отделяне на сума за погасяване на вземанията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД също с
право на предпочтително удовлетворение, свързани със задължението за здравно
осигуряване на длъжника С.Л., съобразно привилегията на същата разпоредба - чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпределение от
26.11.2015г. по изп.д. № 20148240401064 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 на
КЧСИ , с район на действие ПОС в частта на т.3, т.4 и т.5 по отношение на отделената сума от
52 100.83 лв – на взискателя за парично вземане по изпълнителен лист с
привилегия по чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД преди вземанията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД
на Община **** за МД и ТБО за задълженията на длъжниците С.Л. и С.Л. от по
133.30 лв за всеки и
ВРЪЩА делото на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 на КЧСИ”, с
район на действие ПОС за извършване на ново разпределение чрез отделяне на суми
по определения ред на чл.136, ал.1 ЗЗД, както и отделяне на суми за вземанията
по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, съобразно указанията в мотивната част на решението.
Потвърждава разпределение от
26.11.2015г. по изп.д. № 20148240401064 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 на
КЧСИ, с район на действие ПОС в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва
в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд –
Пловдив.
Председател: Членове: