РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110202219 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от К. Л. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б. И.“ № ..,
ет..., ап. ... срещу наказателно постановление № НП-5/19.01.2022г., издадено от
председателя на КПКОНПИ, с което на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Твърди, че жалбоподателят А. е подала декларация за
имущество и интереси в законоустановения срок, а именно на 14.06.2021г. Допълва, че
декларацията е депозирана чрез Инспектората на МОН, каквато била обичайната практика
при подаване на декларациите до КПКОНПИ. Намира, че съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 от АПК подаването на документ пред некомпетентен орган не прави действието
невалидно, доколкото последният е длъжен да препрати преписката на компетентния орган
и декларацията се счита за подадена в срок. Смята, че неправилно е приложен материалният
закон, тъй като жалбоподателят А. продължава да заема висша публична длъжност от 2018г.
без прекъсване и промяната в нейната длъжностна характеристика не води до промяна на
този статут, респективно не е основание за ангажиране на нейната
административнонаказателна отговорност. Допълва, че обстоятелствата, които биха били
1
декларирани с процесната декларация са били декларирани с подадената на 28.01.2022г.
такава, която обхваща периода от май 2021г. до януари 2022г. Алтернативно поддържа, че
деянието представлява маловажен случай съгласно хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят А., редовно уведомена, не се явява и не сочи
уважителни причини. Не се явява и адв. Н. с пълномощно по делото.
Въззиваемата страна – председателя на КПКОНПИ се представлява от юрк. С. Намира
вмененото нарушение за безспорно доказано. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие следната фактическа обстановка:
Съгласно заповед № КВ-251/12.05.2021г. на министър-председателя, жалбоподателят
К. Л. А. била освободена от заеманата длъжност заместник-министър на образованието и
науката, считано от 12.05.2021г.
Съгласно заповед № РД-12-109/13.05.2021г. жалбоподателят А. била назначена на
длъжност съветник на министъра на образованието и науката. На 14.06.2021г.
жалбоподателят А. подала декларация за имущество и интереси при встъпване в длъжност с
вх. № 94-2746/14.06.2021г. в Инспектората на МОН.
С писмо с вх. № ЦУ-01-9815/20.05.2021г. КПКОНПИ била уведомена за
освобождаването на жалбоподателя А. от заеманата длъжност заместник-министър на
образованието и науката“ На 06.07.2021г. била направена проверка в дирекция „Публичен
регистър“ на КПКОНПИ относно получените и вписаните в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПКОНПИ да
подават декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т. 1-6, т. 9 от ЗПКОНПИ в
едномесечен срок от освобождаването от длъжност. При проверката било установено, че
жалбоподателят А. не е подала декларация по образец в законоустановения срок от
освобождаването от длъжността заместник-министър на образованието и науката. По тези
съображения свидетелят Г. Н. Т. – главен инспектор на дирекция „Публичен регистър“
счел, че жалбоподателят А. е извършила административно нарушение. С покана изх. № ЦУ-
01-12976/06.07.2021г. и № ЦУ-01-13794/19.07.2021г. жалбоподателят А. била поканена да се
яви в КПКОНПИ на 16.07.2021г. и на 26.07.2021г. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Жалбоподателят А. не се явила в указания ден и час, поради
което на 26.07.2021г. свидетелят Т. съставил акт за установяването на административно
нарушение № ПР-163/26.07.2021г. в присъствие на М. М. М. и Б. В. В. С писмо изх. № ЦУ-
01-14561/27.07.2021г. съставеният акт бил изпратен за връчване на общинската
администрация с писмо до кмета на район „Оборище“, Столична община. С писмо с вх. №
ЦУ-01-18307/31.08.2021г. актът бил върнат като невръчен, тъй като лицето не било
2
намерено. С последващо писмо до директора на СДВР с изх. № ЦУ-01-18771/03.09.2021г.
актът бил повторно изпратен за връчване с молба за съдействие и лично връчване на
жалбоподателя А.. Препис от акта бил връчен на 20.09.2021г. на жалбоподателя А., която
депозирала възражение срещу съставения документ.
На 19.01.2022г. С. С. Ц. – председател на КПКОНПИ издал наказателно
постановление № НП-5/19.01.2022г., с което на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ на
жалбоподателя А. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00
лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОПНИ. На 28.01.2022г.
бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя А.. На 11.02.2022г.
жалбоподателят А. депозирала жалба срещу издаденото наказателно постановление.
Изложеното съдът прие след анализ на събрания и проверен доказателствен
материал, а именно: показанията на свидетеля Г. Н. Т., писмо с вх. № ЦУ-01-
9815/20.05.2021г., писмо с изх.№ ЦУ-01-12976/06.07.2021г., пощенски плик – 2 броя, писмо
с изх. № ЦУ-01-13794/19.07.2021г., писмо с изх. № ЦУ-01-14561/27.07.2021г., писмо с вх. №
ЦУ-01-18307/31.08.2021г. с приложение (покана за връчване с изх. № РОБ21-ДИ05-
179(1)/30.07.2021г.), писмо с вх. № ЦУ-01-12976#1/10.11.2021г., писмо с вх. № ЦУ-01-
18771/03.09.2021г., възражение с вх. № ЦУ-01-20645/24.09.2021г., заповед № РД-06-
425/27.05.2021г., решение от 11.12.2019г. на 44-тото Народно събрание за избиране на
председател на КПКОНПИ, обратна разписка, справка в регистър на лицата, заемащи висши
публични длъжности, декларация за имущество и интереси с вх. № Г1601/15.05.2019г.,
декларация за имущество и интереси с вх. № Г637/08.06.2020г., декларация за имущество и
интереси с вх. № Г2881/20.04.2021г., декларация за имущество и интереси с вх. № 94-
2746/14.06.2021г., КПКОНПИ – публичен регистър, писмо с вх. № 133363/28.06.2022г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. Н. Т., доколкото същите са обективни и
логични, като липсват признаци за тенденциозност, поради което разказът на свидетеля
допринася за изясняване на релевантните факти и точно пресъздаване на случилото се. От
показанията съдът получи информация как е установено процесното нарушение, установи
обстоятелства около извършената проверка и констатациите на главния инспектор. Съдът не
откри противоречия във възпроизведените от страна на свидетеля Т. факти около
извършената проверка и констатациите на инспекторите, съпоставени към приложените по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и писмения доказателствен материал, тъй като се явява източник на
пряка доказателствена информация. Същият е изготвен според установените правила и от
него съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното
деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 28.01.2022г., докато жалбата е депозирана на 11.02.2022г. от
3
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното наказателно постановление, което означава дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 177 от ЗПКОМПИ, актовете за
установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията
длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията.
Видно от представеното решение от 11.12.2019г. на 44-тото Народно събрание, Сотир
Стефанов Цацаров е избран за председател на КПКОНПИ. В заповед № РД-06-
425/27.05.2021г. е регламентирано, че свидетелят Т. – главен инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ разполага с компетентност за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения по ЗПКОМПИ.
В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при
спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечен срок от съставяне на акта.
На следващо място съдът намира, че двата процесуални документа съдържат всички
реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, декларация за имущество и
интереси се подава в едномесечен срок от освобождаване на длъжността. Според чл. 35, ал.
1, т. 2 от ЗПКОНПИ, лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези,
задължени по Закона за съдебната власт, подават декларация за имущество и интереси.
Правната норма на чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ предвижда, че лице, заемащо висша
публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в
размер от 1000 до 3000 лв.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят А. е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на ЗПКОНПИ, тъй като
за периода до 12.05.2021г. е попадала в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ и в
качеството си на заместник-министър на образованието и науката е била задължена да
подава декларация за имущество и интереси по чл. 37 от ЗПКОНПИ. В процесния случай, с
4
освобождаването от длъжност заместник-министър на образованието и науката на
12.05.2021г., за жалбоподателя А. е възникнало задължение в едномесечен срок до
14.06.2021г. да подаде декларация по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ. С неподаването на
посочената декларация е осъществен съставът на вмененото на жалбоподателя А.
административно нарушение. Нарушението е извършено в първия работен ден след
изтичането на срока, а именно на 15.06.2021г. Касае се за форма на изпълнително деяние,
изразяващо се в бездействие поради неизпълнение на регламентирано задължение.
Нарушението е формално по своя характер и признаците на състава не включват
настъпването на определен вредоносен резултат.
Доводите на жалбоподателя А. за допуснато нарушение при прилагането на материалния
закон следва да бъдат квалифицирани като неоснователни. Задължението за подаване на
декларация, чието неизпълнение е довело до ангажиране отговорността на жалбоподателя
А. възниква при освобождаване на заеманата длъжност. Безспорно е, че лицето е било
преназначено на друга длъжност, но този факт не изключва обстоятелството, че считано от
12.05.2021г., предишната длъжност е била освободена и за жалбоподателя А. е възникнало
задължението да депозира пред КПКОНПИ декларация за имущество и интереси.
Видно от писмо с вх. № 133363/28.06.2022г., на 14.06.2021г. жалбоподателят А. е подала
декларация за имущество и интереси до Инспектората на МОН, а не пред КПКОНПИ. В
цитираното писмо е посочено, че в МОН няма създадена практика за подаване на
декларациите на задължените лица до КПКОНПИ чрез Инспектората на МОН, което
опровергава изложените в жалбата възражения. Неприложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 2
и ал. 4 от АПК, доколкото не се касае до процедура по издаване на индивидуален
административен акт, която е регламентирана в Глава V, Раздел I от АПК и в случая липсва
задължение за препращане на документа по компетентност. Самата декларация е подадена
на различно основание – при встъпване в длъжността съветник на министъра на
образованието и науката, поради което е приета е заведена от служителите на инспектората
на МОН.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината –
непредпазливост. Жалбоподателят А. не е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното нарушение, доколкото вследствие на заемане на друга длъжност, която
изисква подаване на декларация за имущество и интереси, същата е подала такава при
встъпването си. Жалбоподателят А. обаче е била длъжна и е имала субективната и
обективна възможност да предвиди, че трябва да подаде декларация при освобождаване от
длъжност заместник-министър на образованието и науката, поради което е нарушила
разпоредбите на закона при непредпазливост.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно нарушение е
нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на нарушението, мотивите
на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват
за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Съдът счита, че са налице основания за квалифициране на
5
нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Самото
нарушение е формално и липсата на вредни последици не може сама по себе си да обоснове
маловажност на деянието. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН следва да се
отчете високата значимост на регулираните обществени отношения за упражняване на
функциите на КПКОНПИ и за доверието на обществото към лицата, заемащи висши
публични длъжности. Подаването на декларация по ЗПКОНПИ от лицата, заемащи висши
публични длъжности има за цел да съдейства за ефективно противодействие на корупцията
и да гарантира, че тези лица изпълняват правомощията и задълженията си при спазване на
законодателството, като се предотвратят възможностите за незаконно придобиване на
имущество. В случая не се установява, че жалбоподателят А. е имала за цел да осуети
постигането на прогласените цели на закона и че е укрила подлежащи на деклариране
обстоятелства. Напротив, същата е декларирала пред Инспектората на МОН имуществото и
интересите си на 14.06.2021г. при встъпване на длъжността съветник на министъра на
образованието и науката, непосредствено след освобождаване на длъжността заместник-
министър на образованието и науката, която дата се явява и краен срок за подаване на
декларацията при освобождаване от длъжност. Предвид характера на нарушението, формата
на вината, обстоятелството, че е извършено за пръв път липсата на укриване на подлежащи
на деклариране обстоятелства, както и факта на подаване на декларация за имущество и
интереси до Инспектората на МОН, степента на обществената му опасност е по-ниска от
тази на типичните случаи на нарушения от този вид. Налагането на административно
наказание, дори и в минималния размер не отговаря на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели,
поради което наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не наложи
административно наказание на жалбоподателя А.. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато
съдът констатира предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но административнонаказващият орган
не ги е приложил, е налице самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в
полза на жалбоподателя А., която не претендира присъждането им и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос, а с оглед изхода на делото, претенцията на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененето нарушение е доказано, но
деянието представлява маловажен случай, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
105-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-5/19.01.2022г., издадено от председателя на
КПКОНПИ, с което на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ на К. Л. А., с ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ул. „Б. И.“ № ,,,, ет. ..., ап. ... е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 600,00 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ като НЕПРАВИЛНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Л. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б. И.“ № ..., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще ѝ бъде наложено административно наказание.
ОСТАВЯ без уважение искането на административнонаказващият орган, чрез процесуалния
му представител за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на
касационните основания предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7