Решение по дело №1180/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 963
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100501180
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    V  - 104

 

08.11.2019г.

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                         2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1180 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, с която се обжалва Решение №1063 от 10.05.2019 г. постановено по гр.д. №5575/2018 г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е приел за установено, че Г.П.М. ***, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николов и Ирина Георгиева сумата от 184.34 лв. - неплатен остатък от главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № ********** / 11.11.2016 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 09.05.2018 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3332/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е отхвърлил иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 663.37 лв. и иска за законна лихва върху неоснователната част от главницата, както и изцяло исковете за договорна лихва от 94.17 лв. и за възнаграждението за допълнителни услуги от 354.64 лв.

Осъден е Г.П.М. да заплати на “Профи кредит България” ЕООД деловодни разноски в размер на 12.43 лв. за производството по ч.гр.д. № 3332/2018 год. на БРС, както и в размер на 87.02 лв. – за производството по гр.д.№5575/2018г.

В жалбата се твърди, че решението на РС Бургас е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска на дружеството за неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********, представляващо неизплатено договорно възнаграждение и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.

Посочва се, че е неправилно и неоснователно заключението на първоинстанционния съд, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с императивните правни норми на чл.10а, ал.2 във вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че сключването на такова споразумение е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, а кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет.

Твърди се, че е неправилно и неоснователно заключението на районния съд, че уговореното договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №********** е нищожно, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като се излагат обстойни доводи, че в случая няма противоречие с добрите нрави.

Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на „Профи кредит“ ЕООД и постановяване на ново, с което съдът да установи съществуването на вземането в полза на „Профи кредит“ ЕООД, относно дължимите договорно възнаграждение и възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Претендира се уважаване на исковата претенция в пълен размер. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Г.П.М., чрез адв. Иван Стоянов – БАК, особен представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Изразява се съгласие с изводите на районния съд. Излагат се съображения за правилност на първоинстанционното решение и се претендира от съда да го потвърди, а депозираната против него въззивна жалба – да бъде оставена без уважение. Не са ангажирани доказателства.

В частта, с която е прието за установено, че Г.М. дължи на „Профи кредит“ сумата от 184.34 лв. неплатен остатък от главница по сключен между страните договор за потребителски кредит №**********/11.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, от 09.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.  

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна Г.П.М., не се явява, явява се особеният представител адв. С..

При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.

На 09.05.2018г. „Профи Кредит България“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г.П.М. за заплащане на сумата от 1112,18 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.05.2018г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение като е посочено, че паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от 11.11.2016г.

На 10.05.2018г. е издадена Заповед №1642 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.П.М., да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 1112,18 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.05.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане №10897/12.06.2018г. районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.

С исковата молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед №1642 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3332/2018г. по описа на Районен съд Бургас, по сключен договор за потребителски кредит №********** от 11.11.2016г. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 25.04.2017г. поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, като на 26.04.2017г. е изпратено уведомително писмо от страна на ищцовото дружество, с което ответникът е уведомен, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

С молба от 24.08.2018г., ищецът е уточнил вида на задълженията, които се включват в цената на иска в общ размер от 1112.18 лв., а именно: 663.37 лв. главница; договорно възнаграждение в размер на 94.17 лв., възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 354.64 лв. Посочено е, че размерът на погасеното задължение е 865,66 лв., а дължимият остатък – 1112,18 лв.

С Определение №9113/10.12.2018г. на БРС, на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Изложени са съображения и се претендира отхвърляне на исковата претенция.

За установяване на твърдените обстоятелства са представени следните писмени доказателства - Договор за потребителски кредит №**********; Декларации към договора; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи условия на „Профи Кредит България“ към договор за потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит, преводно нареждане за сумата от 1050 лв.; искане за отпускане на потребителски кредит; декларации за обработка на лични данни; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №**********; уведомително писмо с дата 26.04.2017г.

От представените по делото доказателства, се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит №********** на 11.11.2016г., съгласно който на ответника Г.М. е отпуснат кредит в размер на 1050 лв. за срок от 12 месеца, с месечна вноска в размер на 108,22 лв., с падеж на вноската 10-ти ден от месеца. С начислените лихви дължимата от Г.М. сума е в размер на 1298,64 лв. В договора за кредит фигурира избран и закупен пакет допълнителни услуги за сумата от 679,20 лв., с размер на вноската по него 56,60 лв., в резултат на което общото задължение по сключения договор за потребителски кредит е 1977,84 лв. с месечна вноска 164,82 лв. с дата на погасяване 10-ти ден от месеца.

От представеното по делото преводно нареждане е видно, че от страна на ищцовото дружество е заплатена сума в размер на 1050 лв., заплатена директно по сметка на ответника.

С исковата молба /и уточнителната молба/ се прави признание, а и се установява от доказателствата по делото, че ответникът е погасил месечни вноски в общ размер от 865.66 лв. В извлечението по сметка е посочено, че остатъчното задължение е в размер на 1112,18 лв.

Представено е уведомително писмо от 26.04.2017г., видно от което ищцовото дружество уведомява длъжника, че считано от 25.04.2017г. договорът е едностранно прекратен, а задължението по кредита е предсрочно изискуемо. Няма доказателства уведомлението да е изпратено, нито пък да е достигнало до длъжника, а точно обратното - ищецът поддържа становището си, че такова изрично волеизявление не е необходимо, тъй като в т.12.3 от ОУ е разписано, че в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва предсрочно прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на длъжника уведомление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В разглеждания случай, в т.12.3 от ОУ е предвидено чрез изявлението на кредитора договорът се трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава възможност да се иска незабавното изпълнение на задължението без за това да бъде уведомяван длъжника и ищецът поддържа, че в случая не е необходимо уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция /за което няма спор по делото/, даденото в т.18 от ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС, разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Независимо дали в договора има уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда действие, освен ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника.

Това обстоятелство обаче е без значение в настоящия случай, тъй като всички вноски по кредита са били с настъпил падеж, още преди подаване на заявлението. Последната вноска е била с дата на погасяване – 10.11.2017г., а заявлението е подадено на 09.05.2018г.

От доказателствата по делото се установява, че страните са договорили  сума на одобрен и отпуснат заем в размер на 1050 лв. От представените по делото преводни нареждания безспорно се установява, че именно това е сумата, която е преведена по сметката на ответника. За останалите претендирани от ищцовото дружество суми – тези по предоставения „пакет от допълнителни услуги“, липсват доказателства да са били преведени. Не е ясно какъв пакет от допълнителни услуги е закупен на стойност 679.20 лв. Изводът, който се налага е, че услуга, за която да се дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в този смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни ответникът да се е възползвал от тази допълнителна услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин заобикаляйки закона, се постига ГПР по-голям от петкратния размер на законната лихва, поради което клаузата е нищожна.

Ето защо, настоящият състав намира, че сумата от 679.20 лв. не е дължима на ищцовото дружество от страна на длъжника.

Общото задължение по кредита, без сумата по допълнителното споразумение е в размер на 1298,64 лв., от които сума на кредита 1050 лв. и 248,64 лв. лихви. Установи се по делото, а и не е спорно между страните, че е заплатена сума в размер на 865.66 лв.

Видно от материалите по делото възнаградителната лихва е в размер на 41.17%, като този размер е четири пъти по-висок от размера на законната лихва. В съдебната практика е прието, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, която предвижда възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. В този смисъл е Определение 901/10.07.2015г., постановено по гр.д. №6295/2014г. на ВКС, четвърто г.о. Поради това съответната клауза от договора също е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави.

Ето защо в случая е възникнало задължение за ответника Г.М. да върне само чистата стойност на кредита, която е в размер на 1050 лв. Направено е признание от „Профи кредит“, че до момента му е заплатена сумата от 865,66 лв., поради което дължимият остатък е в размер на 184,34 лв.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна. Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на спора, на въззивника не се дължат претендираните от него съдебно-деловодни разноски.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1063/10.05.2019г., постановено по гр.д. №5575/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.