Р Е Ш Е Н И Е
№ V -
104
08.11.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1180 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, с
която се обжалва Решение №1063 от 10.05.2019 г. постановено по гр.д. №5575/2018 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено, че Г.П.М. ***, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, дължи “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от Светослав Николов и Ирина Георгиева сумата от 184.34 лв. -
неплатен остатък от главница по сключен между страните договор за потребителски
кредит № ********** / 11.11.2016 год., ведно със законната лихва върху
посочената сума, начиная от 09.05.2018 год. до окончателното й изплащане, за
които вземания по ч.гр.д. № 3332/2018 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като е отхвърлил иска за главница за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 663.37 лв. и иска за законна лихва върху
неоснователната част от главницата, както и изцяло исковете за договорна лихва
от 94.17 лв. и за възнаграждението за допълнителни услуги от 354.64 лв.
Осъден е Г.П.М. да заплати на “Профи
кредит България” ЕООД деловодни разноски в размер на 12.43 лв. за производството
по ч.гр.д. № 3332/2018 год. на БРС, както и в размер на 87.02 лв. – за
производството по гр.д.№5575/2018г.
В жалбата се твърди, че решението на РС Бургас е неправилно
в частта, с която е отхвърлен иска на дружеството за неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит №**********, представляващо
неизплатено договорно възнаграждение и възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги.
Посочва се, че е неправилно и
неоснователно заключението на първоинстанционния съд, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с
императивните правни норми на чл.10а, ал.2 във вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че сключването на такова споразумение е по
избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, а кредиторът
предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет.
Твърди се, че е неправилно и неоснователно
заключението на районния съд, че уговореното договорно възнаграждение по Договор
за потребителски кредит №********** е нищожно, поради противоречие с добрите
нрави, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като
се излагат обстойни доводи, че в случая няма противоречие с добрите нрави.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени исковете на „Профи
кредит“ ЕООД и постановяване на ново, с което съдът да установи съществуването
на вземането в полза на „Профи кредит“ ЕООД, относно дължимите договорно
възнаграждение и възнаграждение по сключено между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Претендира
се уважаване на исковата претенция в пълен размер. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Г.П.М.,
чрез адв. Иван Стоянов – БАК, особен представител, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Изразява се съгласие с изводите на
районния съд. Излагат се съображения за правилност на първоинстанционното
решение и се претендира от съда да го потвърди, а депозираната против него
въззивна жалба – да бъде оставена без уважение. Не са ангажирани доказателства.
В частта, с която е прието за установено,
че Г.М. дължи на „Профи кредит“ сумата от 184.34 лв. неплатен остатък от
главница по сключен между страните договор за потребителски кредит
№**********/11.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, от
09.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, първоинстанционното решение не
е обжалвано и е влязло в сила.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна Г.П.М.,
не се явява, явява се особеният представител адв. С..
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на
чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.
На 09.05.2018г. „Профи Кредит България“
ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу Г.П.М. за заплащане на сумата от 1112,18 лв. – главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 09.05.2018г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски по делото, от които 25 лв. държавна
такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение като е посочено, че паричното
вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№********** от 11.11.2016г.
На 10.05.2018г. е издадена Заповед №1642
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Г.П.М., да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 1112,18
лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.05.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75 лв. разноски по
делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане №10897/12.06.2018г.
районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е
издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по
реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед №1642 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3332/2018г.
по описа на Районен съд Бургас, по сключен договор за потребителски кредит №**********
от 11.11.2016г. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 25.04.2017г. поради просрочие на една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, като на 26.04.2017г. е изпратено уведомително
писмо от страна на ищцовото дружество, с което ответникът е уведомен, че
договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
С молба от 24.08.2018г., ищецът е уточнил
вида на задълженията, които се включват в цената на иска в общ размер от
1112.18 лв., а именно: 663.37 лв. главница; договорно възнаграждение в размер
на 94.17 лв., възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 354.64 лв. Посочено
е, че размерът на погасеното задължение е 865,66 лв., а дължимият остатък –
1112,18 лв.
С Определение №9113/10.12.2018г. на БРС,
на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който
е депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва.
Изложени са съображения и се претендира отхвърляне на исковата претенция.
За установяване на твърдените
обстоятелства са представени следните писмени доказателства - Договор за
потребителски кредит №**********; Декларации към
договора; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи
условия на „Профи Кредит България“ към договор за потребителски кредит;
погасителен план към договор за потребителски кредит, преводно нареждане за
сумата от 1050 лв.; искане за отпускане на потребителски кредит; декларации за
обработка на лични данни; стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити; извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №**********; уведомително писмо с дата 26.04.2017г.
От представените по делото доказателства,
се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит №**********
на 11.11.2016г., съгласно който на ответника Г.М. е отпуснат кредит в размер на
1050 лв. за срок от 12 месеца, с месечна вноска в размер на 108,22 лв., с падеж
на вноската 10-ти ден от месеца. С начислените лихви дължимата от Г.М. сума е в
размер на 1298,64 лв. В договора за кредит фигурира избран и закупен пакет
допълнителни услуги за сумата от 679,20 лв., с размер на вноската по него 56,60
лв., в резултат на което общото задължение по сключения договор за
потребителски кредит е 1977,84 лв. с месечна вноска 164,82 лв. с дата на
погасяване 10-ти ден от месеца.
От представеното по делото преводно
нареждане е видно, че от страна на ищцовото дружество е заплатена сума в размер
на 1050 лв., заплатена директно по сметка на ответника.
С исковата молба /и уточнителната молба/ се
прави признание, а и се установява от доказателствата по делото, че ответникът
е погасил месечни вноски в общ размер от 865.66 лв. В извлечението по сметка е
посочено, че остатъчното задължение е в размер на 1112,18 лв.
Представено е уведомително писмо от 26.04.2017г.,
видно от което ищцовото дружество уведомява длъжника, че считано от 25.04.2017г.
договорът е едностранно прекратен, а задължението по кредита е предсрочно
изискуемо. Няма доказателства уведомлението да е изпратено, нито пък да е
достигнало до длъжника, а точно обратното - ищецът поддържа становището си, че
такова изрично волеизявление не е необходимо, тъй като в т.12.3 от ОУ е
разписано, че в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва предсрочно прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на
длъжника уведомление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В разглеждания случай, в т.12.3 от ОУ е
предвидено чрез изявлението на кредитора договорът се трансформира от срочен в
безсрочен такъв, което дава възможност да се иска незабавното изпълнение на
задължението без за това да бъде уведомяван длъжника и ищецът поддържа, че в
случая не е необходимо уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция /за което няма спор по делото/,
даденото в т.18 от ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС, разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно. Същото следва да се прилага
не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за
банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Независимо дали в договора има уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда действие, освен
ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника.
Това обстоятелство обаче е без значение в
настоящия случай, тъй като всички вноски по кредита са били с настъпил падеж,
още преди подаване на заявлението. Последната вноска е била с дата на
погасяване – 10.11.2017г., а заявлението е подадено на 09.05.2018г.
От доказателствата по делото се установява,
че страните са договорили сума на
одобрен и отпуснат заем в размер на 1050 лв. От представените по делото
преводни нареждания безспорно се установява, че именно това е сумата, която е
преведена по сметката на ответника. За останалите претендирани от ищцовото
дружество суми – тези по предоставения „пакет от допълнителни услуги“, липсват
доказателства да са били преведени. Не е ясно какъв пакет от допълнителни
услуги е закупен на стойност 679.20 лв. Изводът, който се налага е, че услуга,
за която да се дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение
в този смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от тази допълнителна услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е
нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума
за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит -
чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин заобикаляйки
закона, се постига ГПР по-голям от петкратния размер на законната лихва, поради
което клаузата е нищожна.
Ето защо, настоящият състав намира, че
сумата от 679.20 лв. не е дължима на ищцовото дружество от страна на длъжника.
Общото задължение по кредита, без сумата
по допълнителното споразумение е в размер на 1298,64 лв., от които сума на
кредита 1050 лв. и 248,64 лв. лихви. Установи се по делото, а и не е спорно
между страните, че е заплатена сума в размер на 865.66 лв.
Видно от материалите по делото
възнаградителната лихва е в размер на 41.17%, като този размер е четири пъти
по-висок от размера на законната лихва. В съдебната
практика е прието, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, която
предвижда възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва. В този смисъл е Определение 901/10.07.2015г., постановено по гр.д.
№6295/2014г. на ВКС, четвърто г.о. Поради това съответната клауза от договора
също е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави.
Ето защо в случая е възникнало задължение
за ответника Г.М. да върне само чистата стойност на кредита, която е в размер
на 1050 лв. Направено е признание от „Профи кредит“, че до момента му е
заплатена сумата от 865,66 лв., поради което дължимият остатък е в размер на
184,34 лв.
По изложените съображения въззивната жалба
се явява неоснователна. Като е достигнал до същите изводи районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на спора, на въззивника не
се дължат претендираните от него съдебно-деловодни разноски.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1063/10.05.2019г.,
постановено по гр.д. №5575/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в обжалваната
част.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.