№ 1135
гр. София, 26.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600975 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.
С обжалваното определение състав на Софийски градски съд е отменил постановление на
Софийска градска прокуратура от 02.06.2021 г., по пр. пр. № 21982/20 г., по описа на СГП,
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 232/20г, по
описа на СДВР, образувано и водено за извършено престъпление по чл.115 НК.
Недоволен от въпросния съдебен акт е останал прокурорът, който е подал протест пред
настоящата инстанция. В протеста се изтъкват доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното определение, като се правят възражения, че
констатираните от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения не са
допуснати при извършеното разследване по делото. Излагат се и доводи, че не са били взети
предвид и обсъдени релевантните за предмета на доказване обстоятелства, поради което са
направени от решаващият съд погрешни фактически и правни изводи. Прави се искане
определението да бъде отменено и постановлението за прекратяване на наказателното
производство да бъде потвърдено.
По допустимостта на протеста:
1
Протестът е подаден в законоустановения срок, от лице с необходимата процесуална
легитимация, което позволява разглеждането му по същество.
По съществото на протеста.
Въззивният съд, като взе предвид изложените в протеста доводи, като се запозна с
постановлението за прекратяване на наказателното производство и отменителното
определение на първоинстанционния съд и като съобрази събраните по делото
доказателства, намира подадения протест за основателен.
Наказателното производство по досъдебно такова № 232/2020 г., по описа на СДВР, е било
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 от НК, за това, че на
10.11.2020 г. в гр. София умишлено е умъртвен Е. С.. В рамките на проведеното разследване
по повод изясняване причините за смъртта на С. са били разпитани свидетели, назначени
експертни изследвания и приобщени писмени доказателства, но не са били предприети
действия във връзка с повдигане на обвинение срещу конкретно лице. С постановление на
СГП от 02.06.2021 г. е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК, тъй като е прието, че от събраните в хода на
разследването доказателства и в частност - от приобщената медицинска документация и от
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, се установявала по
категоричен начин причината за смъртта на Е. Г. С., а именно - SARS-COV-2 /COVID-19/
инфекция - белодробна и чревна форма, с предилекционно тежко увреждане на белите
дробове - тежка двустранна пневмония, довела до животозастрашаваща дихателна слабост и
полиорганна недостатъчност, като се акцентира, че изрично било посочено в експертното
заключение, че се касае за болестна, ненасилствена смърт.
Във връзка с постъпилата жалба от Д. Г. Р. – сестра на починалия, първоинстанционният съд
е отменил постановлението, приемайки, че прокурорът при СРП е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 13 и 14 от НПК, и е върнал делото
на прокуратурата за допълнително разследване.
В конкретния случай, за да отмени въпросното постановление, първостепенният съд е приел,
че в хода на досъдебното производство не са били извършени всички процесуално-
следствени действия с оглед разкриване на обективната истина, като едва след
извършването им би могъл да се направи обоснован извод дали е извършено престъпление,
по кой член от наказателния кодекс същото е съставомерно и кой е неговият извършител.
На първо място, първоинстанционният съд е приел, че не е било проверено чрез способите,
2
предвидени в НПК, твърдението на свидетелката М.С. дали комуникацията й с починалия й
съпруг е била осъществявана само по телефон. Въпреки че съдът е съобразил заключението
на токсикологичната експертиза, съгласно което не се установяват отровни вещества в
организма на починалия, които да се намират в генезата на смъртта, е било прието, че за
изясняване твърдението на С. е следвало да бъдат разпитани лекуващите лекари на Е. С. в
Медицински институт на МВР/МИ-МВР/, а именно - доц. Й., д-р С. и д-р С., както и че не са
били предприети други действия, които да спомогнат за изясняване на посоченото
твърдение.
На следващо място съдът е счел, че не са били изследвани твърденията за подправен подпис
в декларациите, подписани при хоспитализацията на Е. С.о в МИ-МВР. Съдът е приел също
така, че при сравнение на подписите, положени в графа „декларатор“ и в графа „свидетел“
при разпита на М.С., се наблюдавали сходни елементи, поради което ръководно-
решаващият орган бил длъжен да изследва посочените обстоятелства и наведените
твърдения на жалбоподателите и да прецени осъществено ли е документно престъпление
или не, дал ли е пострадалият в действителност съгласие за болнично лечение, имайки
предвид твърденията на близките му/сестра и майка/, че имал фобия от болници.
На трето място, съдът е обърнал внимание на прокурора, че с оглед проведеното лечение в
медицинското заведение и настъпилата смърт в същото, не са били изследвани въобще
обстоятелствата, дали оказаната медицинска помощ е била адекватна, своевременна и
правилна.
Изложените от първостепенния съд съображения в подкрепа на взетото решение при
осъществяване на контролните му функции по отношение на прокурорското постановление
за прекратяване на наказателното производство по същество не се споделят от настоящата
инстанция, която намира, че по делото липсват данни за установено противоправно деяние,
намиращо се в причинно следствена връзка с настъпилата смърт, във връзка с което е било
образувано и водено наказателното производство.
От събраните по делото доказателства е видно, че органите на досъдебното производство са
изяснили обстоятелствата и са дали отговор на въпросите, касаещи предмета на разследване
на конкретното наказателно производство и имащи съществено значение за правилното
решаване на делото. Прокурорът е изградил фактическите си изводи въз основа на
проведено разследване, при което са били изяснени и преценени релевантните
доказателства, касаещи предмета на воденото досъдебно производство.
Несъстоятелен е упрекът на съда, че раследващите органи не били изяснили дали М.С. е
имала достъп до болничната стая на съпруга си, лекуван в МИ-МВР от КОВИД инфекция
/COVID-19/ и по този начин не било проверено в тази насока твърдението на
жалбоподателката Д.Р., сестра на починалия.
Основателно е направеното в протеста възражение на прокурора, че това обстоятелство е
3
ирелевантно и неотносимо към главния факт на доказване по делото, във връзка с който
същото е било образувано и че дори да бъде несъмнено доказано със способите на НПК, че
М.С. все пак е имала достъп до болничната стая и контакт със съпруга й там, по никакъв
начин това не рефлектира върху извода за липса на престъпление по чл. 115 НК. По делото
са били назначени и изготвени СМЕ на труп и Токсикологична експертиза, от заключенията
на които безспорно е установена липсата на каквито и да било отровни вещества в пробите
от кръв и стомашно съдържимо, взети от трупа на Е. С., което е дало основание на
поркурора да направи извод за липса на екзогенно /външно/ отравяне, което да участва в
генезата на смъртта. Въз основа на посомените експертни заключения е било прието, че
причината за смъртта на Е. Г. С., е SARS- COV-2 /COVID-19/ инфекция - белодробна и
чревна форма, с предилекционно тежко увреждане на белите дробове - тежка двустранна
пневмония, довела до животозастрашаваща дихателна слабост и полиорганна
недостатъчност. Доколкото при токсиколкогичното изследване е било установено наличие
на лекарствени средства кетамин /анесгетик/, пропофол /общ анестетик/ и
лауданозин/миорелаксант/, изрично е било посочено, че те са прилагани в процеса на
лечение на болния, като същите са в лечебни концентрации. Следва да бъдат споделени
възраженията на прокурора, че дори хипотетично да се допусне, че работейки като
медицинска сестра в посоченото лечебно заведение, въпреки силно ограничения достъп до
"ковид-отделенията", С. все пак е имала достъп до съпруга си и контакт с него, то това
обстоятелство е неотносимо към физиологичните болестни процеси, развили се при него
вследствие на SARS-COV-2 инфекция и довели до смъртта му. Изрично в съдебно-
медицинското заключение е посочено, че при починилия С. се касае за болестна,
ненасилствена смърт. Дори и първостепенният съд в определението си на стр. 6 е приел, че с
оглед заключението на токсикологичната експертиза не се установяват в действителност
отровни вещества в организма на починалия, като наред с това съдът не е изразил съмнения
за необоснованост или непълнота на експертното мнение, нито пък в този смисъл е указал
извършването на допълнителна или на повторна СМЕ. Основателно е възражението в
протеста, че след като и самият решаващ контролно-съдебен орган в съдебния си акт е
приел, че безспорно по делото е установена причината за смъртта, а именно – SARS- COV-2
/COVID-19/ инфекция - „белодробна и чревна форма, с предилекционно тежко увреждане
на белите дробове - тежка двустранна пневмония, довела до животозастращаваша дихателна
слабост и полиорганна недостатъчност“/виж. стр. 6 от определението/ и след като за него
няма спор относно генезата на смъртта, указанията за разпит на лекуващите лекари за
изясняване евентуални посещения на М.С. при болния й съпруг се явяват необосновани и
неотносими към основния предмет на разследване – причината за смъртта на С..
Следва да бъдат споделени и възраженията на прокурора във връзка с констатираната от
решаващия съд липса на изготвена графическа експертиза на документите, съставени при
хоспитализацията на Е. С. По делото, което и било образувано за престъпление по чл. 115
НК, действително не е бил изследван въпроса, осъществено ли е документно престъпление
или не, дал ли е пострадалият в действителност съгласие за прием в болнично лечение,
4
имайки предвид твърденията на близките му/сестра и майка/, че същият е имал фобия от
болници. От приложената по делото медицинска документация и от изготвеното
впоследствие експертно заключение е видно, че именно влошаването на здравословното
състояние на Е. С. към 30.10.2020 г., намерило израз в астено-адинамията, задух,
съпроводен със суха, дразнеща кашлица и гръден дискомфорт, е наложило
хоспитализирането му, осъществено в отделението по "Спешна медицина" на МИ – МВР.
На фона на така посочената клинична картина и даденото след това съдебно-медицинско
заключение по делото, следва да се приеме като основателно възражението в протеста, че
установяването на посочените обстоятелства, сами по себе си не биха могли да разколебаят
извода, че смъртта на починалия Е. С. е настъпила вследствие на болестен процес.
Независимо дали съпругата на С. се е подписала в документите за приема му/което е било
обяснимо било с оглед състоянието му при приема в болничното заведение или пък с
необходимостта и заетостта на пациента да направи необходимите изследвания във връзка с
приема/, и независимо дали същата го е посещавала в болничната стая, безспорно е
установено по делото, което е било образувано и водено за изясняване причините за
смъртата на С., че същата е болестна, ненасилствена, причинена от SARS-COV-2 /COVID-
19/ инфекция. Ако се приеме, че като не са изследвани горепосочените обстоятелства,
разследването по конкретното наказателно производство не е било всестранно и пълно, би
се стигнало до необосновано и неоснователно разширяване предмета на доказване по
конкретното наказателно производство, образувано и водено с оглед престъпление по чл.
115 НК..
До същия извод настоящият състав стигна и по отношение на третото неизяснено според
съда обстоятелство, свързано с проведеното лечение в медицинското заведение на С. и
настъпилата смърт в същото. Основателно е възражението в протеста, че изследването на
въпроса, дали оказаната медицинска помощ е адекватна, своевременна и правилна, излиза
извън обхвата на главния факт на доказване, свързан с установяване наличието на
престъплението по чл. 115 НК. Отделно от това, нито в жалбата на Р., нито в разпита на
близките на починалия, нито от другите, установени по делото обстоятелства се съдържат
факти или твърдения за лекарска грешка или неадекватна, неправилна или несвоевременна
медицинска помощ, за да се вмени на органите на досъдебното производство обезпечаване
на доказателства с оглед и на престъпление по чл. 123, ал, 1 НК. Не на последно място и при
изготвяне на СМЕ на труп и Токсикологичната експертиза не са били установени
съмнителни обстоятелства или грешки, относими към процесите, намиращи се в причинна
връзка със смъртта на С., и такива не са били констатирани и изтъкнати от експертите.
Независимо от правната квалификация на евентуално извършеното престъпление,
несъмнено предмет на разследване по делото е било евентуално деяние, изразяващо се в
причиняване смърт на С.. Въз основа на свидетелските показания, приложената медицинска
документация, данните от протокола за оглед и компетентно дадените експертни изводи
обосновано прокурорът е счел, че не е установено смъртта на Е. С. да е била причинена от
друго лице, а че се касае за болестна, ненасилствена смърт, причаната за която е SARS-COV-
5
2 /COVID-19/ инфекция, довела до животозастрашаваща дихателна слабост и полиорганна
недостатъчност.
Действително причината и естеството на настъпилата смърт са изяснени основно чрез
заключението на експертите, но изводите им не са произволни, а почиват на обективните
находки при изследване на трупа и данните, съдържащи се в приложената медицинска
документация. Установените по делото обстоятелства не са дали основание на вещите лица
да предполагат наличието на друга причина за смъртта на С., различна от посочената в
заключението,. Тук е и мястото да се посочи, че единствените твърдения за евентуално
умишлено убийство, и то конкретно от страна на М.С., спрямо съпруга й Е. С., са
обективирани в множество на брой и с разнородно съдържание жалби от Д.Р., подавани
преимуществено по ел. поща. Същите са били приобщени към наказателното производство
и обособени в отделна папка от неговите материали. Впоследствие обаче, при разпита й в
качеството на свидетел, Д.Р. не е направила никакви изявления и не е посочила каквито и да
било обстоятелства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения за убийство. Аналогични
са действията и поведението й и при предявяване на разследването, при което същата е
направила възражения досежна неизяснени обстоятелства и е изразила недоумение във
връзка с липсата на своевременното й информиране от страна на М.С. за постъпването в
лечебното заведение и за състоянието на брат й Е. С., дали се е налагало да постъпва в
болница, дали на попълнените документи, необходими за прием в болница, се е подписала
съпругата на С., а не самият той, и как е бил приет С. в болничното заведение – с линейка
или той сам е отишъл там.
Обосновано прокурорът е приел, че твърденията в първоначалната жалба на Д.Р. до СГП
досежно извършено „предумишлено убийство“ на брат й с лекарства от страна на М.С., не
намират опора в приобщения по делото доказателствен материал. От заключението на
изготвената СМЕ се установява по безспорен начин липсата на каквито и да било отровни
вещества в пробите от кръв и стомашно съдържимо, взети от трупа на Е. С.. По отношение
на установените при токсиколкогичното изследване лекарствени средства кетамин
/анестетик/, пропофол /общ анестетик/ и лауданозин /миорелаксант/ е подчертано, че те са
прилагани в процеса на лечение на болния, като същите са в лечебни концентрации. Именно
на тази база е направен и изводът на прокурора за липса на екзогенно /външно/ отравяне,
което да участва в генезата на смъртта.
Водим от горното, настоящият състав стигна до извода, че упрекът на първостепенния съд
досежно неизяснени факти и обстоятелства, посочени по-горе в мотивите на настоящия
съдебен акт, се явява неоснователен, доколкото в едната си част същите се явяват
неотносими, а в другата - необосновано разширяващи предмета на доказване по делото.
Ето защо настоящата инстанция намира извода на решаващия съд, че по делото било
проведено едностранчиво и непълно разследване, в противоречие с чл. 13 от НПК, за
неоснователен. Видно е, че в хода на разследването са били извършени всички необходими
6
за разкриване на обективната истина действия по събиране на доказателства, като са били
изяснени точно относимите към предмета на доказване обстоятелства, въз основа на които
мотивирано и законосъобразно е формулиран и правният извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено съставомерно
деяние. При решаване на делото по същество, настоящата инстанция намира, че прокурорът
е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения и след като разследването по делото е
проведено задълбочено и съобразно процесуалните изисквания, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и крайния правен извод е основан на установената
доказателствена съвкупност и съобразен със закона,
Поради гореизложените съображения доводите и възраженията в подадения протест следва
да бъдат уважени, а протестираното отменително определение следва да бъде отменено като
необосновано и незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243, ал.8, вр. ал.6, т.1 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 15.07.2021 г., по чнд № 2326/2021 г. на Софийски градски съд, с
което е било отменено постановление на Софийска градска прокуратура от 02.06.2021 г., по
пр. пр. № 21982/20 г., по описа на СГП, за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 232/20г, по описа на СДВР, образувано и водено за извършено
престъпление по чл.115 НК и делото ВЪРНАТО на прокурора за допълнително разследване
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 02.06.2021 г.на Софийска градска прокуратура, с което
е прекратено наказателното производство по пр.пр. № 21982/2020г. по описа на СГП, ДП №
232/2020г. по описа на СДВР, водено за престъпление по чл.115 НК, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7