Решение по адм. дело №410/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.76а, ал.4 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано по жалба вх. № 2188/19.05.2025г. в АСВТ, подадена от името на МБАЛ „ПАВЛИКЕНИ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявана от управителя, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Писмена покана изх. № 29-02-8/259/29.04.2025г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Велико Търново за възстановяване на суми на обща стойност 5 442,00лв., като получени без правно основание.

Оспорващият излага съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради необоснованост и противоречие с материалния закон. ПП изтъква, че Поканата е необоснована, т.к. лечебното заведение/ЛЗ/ е изпълнило задължението си по Договора с Касата, като е извършена болнична дейност в необходимия обем. Поради това неоснователно се изтъкват нарушения, изразяващи се в неточно поставена окончаелна диагноза. По тези съображения иска от съда да постанови решение, с което да отмени Писмената покана.

В открито съдебно заседание упълномощеният адвокат поддържа жалбата, пледира за отмяна на Поканата и присъждане на разноски за производството по представен списък. Счита, че административният орган неправилно е приложил и тълкувал чл.321, т.6 от НРД за медицинските дейности, който изисква поставяне на окончателна диагноза, а не мотивирането й. Изтъква, че ВЛ е установило, че ОД е поставена и тя съответства на медицинското състояние на ЗОЛ.

Ответникът – директорът на РЗОК Велико Търново, чрез упълномощения процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че Поканата отговаря на изискванията за законосъобразност – съдържа всички изискуеми реквизити, издадена е от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Обръща вниманието на съда върху обстоятелствата, че процесната Покана е издадена след като Заповедта за налагане на санкция за същите нарушения е влязла в сила на 25.04.2025г., като необжалвана. Подробни доводи в този смисъл излага в представените по делото писмени бележки и привежда практика на ВАС в подкрепа на тезата си. Моли съда да отхвърли оспорването. Претендира разноски.

В изпълнение на служебното си задължение съдът намери, че жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Поканата е връчена на оспорващия на 02.05.2025г. /вж. л.44/, а жалбата е депозирана пред РЗОК на 16.05.2025г. Оспорващото лечебно заведение е надлежна страна в процеса, която притежава правен интерес от обжалването. Като адресат на акта, неговите законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия. Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно 76а, ал. 4 ЗЗО, във вр. с чл.76б, ал.2 от ЗЗО. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка и тези с ПО от ответника не са оспорени от страните.

С Определение №1785/02.06.2025г. е разпределена доказателствената тежест между страните. На ответника е указано да ангажира доказателства, че е осъществен фактическият състав на чл.76б, ал.2 от ЗЗО, тоест, че сочените в Поканата нарушения на НРД са се осъществили, а Заповедта за налагане на санкции за същите е влязла в сила. В тази връзка ответният АО представи з.к. от пълната адм. преписка.

На жалбоподателя е указано да докаже твърдението си, че в посочените ИЗ окончателната диагноза на пациентите е поставена след извършен комплекс от клинични и инструментални изследвания/необходими и достатъчни/, които са изпълнили диагностично-лечебния алгоритъм на съответната КП. В тази връзка по искане на ПП на жалбоподателя е назначена СМЕ.

Заключението на ВЛ е прието по пердвидения процесуален ред и не е оспорено то страните. Съдът го кредитира с доверие като обективно и компетентно, дадено под страх от наказателна отговорност. Цени го съвкупно с писмените доказателствени средства, на които същото е основано. Обсъждането му по същество е по-долу в настоящото.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, съдът намери за установени следните факти:

1. Между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – гр. Велико Търново и оспорващото дружество е сключен Договор № 040460/05.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. По силата на Договора изпълнителят МБАЛ „Павликени“ ЕООД се е задължил да оказва медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025г. и амбулаторни процедури от приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ на същия НРД. Съобразно записаното в чл. 1, ал. 2 от Договора, НЗОК/като възложител/ се е задължил да заплаща тези дейности на изпълнителя.

2. Със Заповед № РД 09-2063/13.12.2024г. директорът на РЗОК – Велико Търново, на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО е разпоредил да бъде извършена проверка на лечебно заведение МБАЛ „Павликени“ ЕООД. Проверката е тематична за оказаната болнична помощ за м. ноември 2024г. по индивидуален договор №040460/05.10.2023г.

2.1. Заповедта е връчена на д-р Х. Х. на 13.12.2024г., видно от отбелязването на гърба на същата. Доктор Х. Х. е заместващ управителя на ЛЗ, съгласно Заповед № 1/04.01.2021г./вж. л.7 от делото/.

3. Резултатите от извършената проверка са обективирани в констативен протокол БП № 5/02.01.2025г., връчен на 09.01.2025г. Има констатации за 4 бр. нарушения, като три от ИЗ касаят пациенти, лекувани по КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18г. възраст”, а едното по КП № 38 „Диагностика и лечение на хронична обструктивна белодробна болест – остра екзацербация”.

4. Въз основа на констатациите в Протокол БП № 5, проверяващите лица са изготвили Протокол за неоснователно получени суми ПНПС № 6/02.01.2025. Същият протокол е връчен лично на управителя на МБАЛ д-р Р. К. на 09.01.2025г.

4.1. В протокола е отразено, че са установени нарушения в четири случая. Три по КП №74.1 и едно по КП № 38, а именно:

4.1.1. Нарушенията са свързани с история на заболяването/ИЗ/ №3351/2024г. за ЗОЛ С. Й., по ИЗ № 3271/2024г. на ЗОЛ А. В. и ИЗ № 3251/2024г. на ЗОЛ М. Р.. Всички тези пациенти са приети и лекувани по КП № 74.1„Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18г. възраст”. Тези пациенти са с поставена окончателна диагноза „други уточнени болести на жлъчния мехур “ с код по МКБ 10-К82.8. Контролните органи са установили, че в тази КП №74.1 са посочени хипотезите, в които се приемат за други уточнени болести на ЖМ, като сраствания, атрофия, киста, дискинезия, хипертрофия, липса на функция и язва, а в данните от УЗД такива находки не са посочени. Поради това направили извод за неточно поставена окончателна диагноза. В тази връзка приели наличие на нарушение на изискванията на чл.321, т.6 и чл.381, ал.1, т.3 от НРД 2023-2025 МД, във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, което осъществявало състав на нарушение по чл.455, ал.3 от НРД. Поради това поискали възстановяването в бюджета на НЗОК на сумите, заплатени на ЛЗ за проведеното лечение на ЗОЛ по тези три ИЗ/3х1418,00лв./.

4.1.2. Соченото нарушение по КП № 38 „Диагностика и лечение на хронична обструктивна белодробна болест – остра екзацербация” е свързано със ЗОЛ М. М. с ИЗ № 3301/2024. Поставена му е диагноза ХОББ и от назначената лекарствена терапия КО считат, че не е спазен Протокола за лечение на ХОББ при възрастни, т.к. не са назначени β2-антагонисти с бързо действие и холинолитици за инхалаторно приложение, които са предвидени в т.5.б от диагностично-лечебния алгоритъм на КП №38. Като направили този извод КО приели нарушение по чл.455, ал.3 от НРД – нарушение на условията за оказване на медицинска помощ. Поискано е възстановяване в бюджета на Касата на сумата от 1 188,00лв.

5. Срещу констатациите в Протокола ПНПС №6/02.01.2025г. е подадено писмено Възражение в 7-дневен срок от връчването му – Становище с вх. № 29-02-8/202/14.01.2025г.

5.1. На основание чл.75, ал.1 от ЗЗО, спорът е представен на Арбитражна комисия, определена със Заповед № РД-18-4/03.02.2025г. на директора на РЗОК В. Търново.

5.2.При поведеното на 26.02.2025г. заседание на АК не се е стигнало до решение поради равен брой гласове, като представителите на БЛС единодушно са гласували „против“, а на РЗОК „за“ констатациите в Протокола и налагане на санкции.

6. С оглед горното на основание чл.76, ал.3 от ЗЗО, директорът на РЗОК-Велико Търново издал Заповед за налагане на санкция № РД-09-619/08.04.2025г. За констатираните 4 нарушения е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 800,00лв./осемстотин лева/, т.е. в минимален размер от 200лв. за всяко нарушение, на основание чл.455, ал.3 от НРД 2023-2025 МД.

6.1. Заповедта за налагане на санкция е описана като връчена с ИД PS 5000 RSL13R L с още 3 др. документа на 10.04.2025г. на получател - лице посочено като Ч., за което не е посочено длъжност или наличие на упълномощаване.

7. На основание чл. 76б, ал.1 от ЗЗО ответният АО издал Писмена покана изх. № 29-02-8/259/29.04.2025г., с която МБАЛ „Павликени” ЕООД е приканено да възстанови доброволно неоснователно получената сума в общ размер на 5 442,00лв. Тази Покана е предмет на настоящото дело. Същата е връчена на МБАЛ „Павликени” ЕООД на 02.05.2025г.

7.1. В Писмената покана са отразени констатации, които са идентични на посочените в Протокол за неоснователно получени суми ПНПС № 6/02.01.2025г., поради което не следва да се преповтарят.

8. Във връзка с указанията на съда в предварителния доклад по делото от ответника са представени доказателства/фактури, пл. нареждания и др./, че отчетените от оспорващото ЛЗ медицински дейности, чието възстановяване се търси са отчетени и заплатени от РЗОК междувременно.

9.От допълнително събраните по делото писмени доказателства се установява, че върху Заповедта № РД-09-619/08.04.2025г. за налагане на санкция финансова неустойка е налице отбелязване, от ответника, че е влязла в сила на 25.04.2025г., а с последваща Заповед № РД-09-731/28.04.2025г. е наредено сумата да бъде удържана от следващото плащане към ЛЗ.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и по своето съдържание не са противоречиви. На практика фактическите констатации на контролния орган не се оспорва да са се осъществили по начина, посочен в Протокола за неоснователно получени суми и оспорения ИАА. Спорна е обаче тяхната правна интерпретация.

При установените факти, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в отношенията между договорни партньори – НЗОК, представлявана от директора на РЗОК В. Търново и ЛЗ – изпълнител на болнична медицинска помощ МБАЛ „Павликени“ ЕООД, представлявана от д-р Р. К.. По повод изпълнението на сключения индивидуален договор на ЛЗ Касата има контролни функции, т.е. надмощно положение. Издавайки процесната Писмена покана, директорът на РЗОК действа като административен орган, в хипотезата на §1, т.1 от ДР на АПК, т.е. упражнява предоставени му със специален закон/ЗЗО/ властнически правомощия по контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ/ИМП/.

НРД за МД 2023-2025 е нормативен акт, в който са регламентирани условията за финансиране на дейността на ИМП. Сключването на индивидуалните договори с ИМП се предхожда от административно производство, завършващо с акт на директора на Касата. В процеса на изпълнение на сключен от изпълнител на БМП индивидуален договор НЗОК има контролни правомощия, съгласно ЗЗО, което е посочено и в чл.2, ал.1, т.4 от НРД. Да извършва проверки и да налага предвидените санкции за констатирани нарушения на ИМП, както и да иска връщане на неоснователно получени суми. Следователно правоотношенията между двете страни по договора се регулират с властнически метод на правно регулиране, а не чрез метода на равнопоставеност. НЗОК извършва принципно два вида контрол по изпълнение на договорите-медицински и финансов /чл. 72, ал. 2 от ЗЗО/. В резултат на този контрол касата има право да санкционира изпълнителите и да търси възстановяване на неоснователно получените суми от бюджета на НЗОК, чрез покани като процесната.

Приложим материален закон при издаване и обжалване на оспорения ИАА е Закон за здравното осигуряване/ЗЗО/ и Закон за бюджета на НЗОК за 2024г., а процесуален АПК. За 2024г. е приложим Национален рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025г. в сила от 01.09.2023г. В теорията и съдебната практика е безспорно изяснено, че по своята правна природа НРД между НЗОК и БЛС в случая има характер на подзаконов нормативен акт.

Страните по делото не спорят по фактите, установени при проверката. Спорът е правен и се свежда до това, неоснователно получени ли са сумите по визираната по-горе КП и ИЗ от МБАЛ „Павликени“ ЕООД, респ. подлежат ли същите на възстановяване по реда на чл.76б от ЗЗО?

При дължимата служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК съдът следва да прецени дали при издаването на административния акт са спазени изискванията за законосъобразност, във вр. с чл.146 от АПК. Дали органът, постановил съответния акт е разполагал с правомощие за това; дали е спазил изискването за писмена форма и реквизити на акта, т.е. мотивиран ли е актът от фактическа и правна страна; спазени ли са процесуалните правила при издаването му; правилно ли е приложен материалния закон; разпоредените с акта последици съобразени ли са с целта на закона.

При тази проверка съдът намери, че Писмена покана изх. № 29-02-8/259/29.04.2025г. е издадена от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.76б, ал.2 от ЗЗО административен орган. Подписана е от лицето титуляр на длъжността директора на РЗОК – Велико Търново, за което са представени писмени доказателства.

Поканата представлява акт, който отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК. Мотивирана е от фактическа и правна страна. Съдържа конкретно сумата подлежаща на възстановяване. Поради това не са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.

Не се твърди, а според разбирането на настоящия съдебен състав не се установи нарушение на административнопроизводствените правила в процеса на издаване на процесната Покана за възстановяване на НПС. Същите са разписани в чл. 76а, ал.2 и 3 от ЗЗО, приложими по аналогия в хипотезата на Покана с правно основание чл.76б от ЗЗО. В случая проверката на контролните органи по чл.72, ал. 2 от ЗЗО в ЛЗ е извършена съгласно Заповед на директора на РЗОК – Велико Търново. За резултатите от проверката е съставен изискуемият по чл.76а, ал. 2 ЗЗО протокол за неоснователно получени суми, който е връчен на представляващия провереното ЛЗ. С това на провереното ЛЗ е осигурена процесуалната възможност за защита в хода на проверката. МБАЛ е подала възражение, което е разгледано от Арбитражна комисия, която не е постигнала решение поради равен брой гласове. Писмената покана по чл.76б, ал. 2 от ЗЗО е изготвена след заседанието на АК, която е обсъдила възражението на ЛЗ.

Относно материалната законосъобразност на акта, съдът приема следното:

Съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. Възстановяването се извършва съгласно чл.76б, ал.2 от ЗЗО въз основа на писмена покана на управителя на НЗОК, респективно на директора на РЗОК, за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция.

В случая съдът прие, че Заповедта за налагане на санкция № РД-09-619/08.04.2025г. не е надлежно връчена. Видно от доказателствата по преписката д-р. Х. Х. е определен със съгласно Заповед № 1/04.01.2021г. да замества управителя на ЛЗ д-р Р. К. при нейно отсъствие. На тези лица проверяващите от РЗОК са връчвали заповедите и протоколите от проверката. Заповедта за налагане на санкция е описана като връчена с ИД PS 5000 RSL13R L с още 3 др. документа на 10.04.2025г. на получател - лице посочено като Ч., за което не е посочено длъжност при ЛЗ или наличие на упълномощаване да приема кореспонденция за МБАЛ. Поради това, че с тези доказателства не се доказва надлежното връчване на заповедта за санкции, то съдът приема, че срокът за обжалването й не е започнал да тече и съответно същата не е влязла в сила. Отбелязването върху нея, че е влязла в сила на 25.04.2025г. не е обосновано с наличните по делото доказателства. Тъй като този факт не е доказан, то издадената Покана за НПС, която е основана на невлязлата в сила заповед за санкции е материално незаконосъобразна дори само на това основание.

Не е изпълнен фактическият състав, който изисква разпоредбата на чл.76б, ал.2 от ЗЗО – Покана за възстановяване на суми да се издаде само след като въпросът за наличието на нарушение е разрешен окончателно с влязъл в сила акт – НП или ЗС. Когато писмената покана е обоснована с извършване на нарушение, то следва да бъде установено еднозначно с влизане в сила на заповедта за санкция. След което с писмената покана при установено основание от фактическа страна със заповедта за налагане на санкции, се определя размера на неоснователно получените суми и тяхното възстановяване.

В случая ПП за възстановяване на НПС и ЗС са основани на едни и същи правопораждащи факти, въз основа на които са направени изводи за осъществени нарушения на ЗЗО и НРД. Доколкото ЗС не е влязла в сила и не представлява стабилен АА, то съдът не е обвързан с този правен извод. Самостоятелната преценка на събраните доказателства, вклч. с помощта на специалните знания на ВЛ в случая сочат, че твърдените от АО нарушения не са се осъществили. Експертът е категоричен в констатациите си, че поставените по КП № 74.1„Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18г. възраст” окончателни диагнози на три ЗОЛ са подкрепени от образното изследване с ултразвук и клиничната картина при пациентите. Находките на УЗД намират своята корелация със описаните в КП състояния като хипертрофия, атрофия и са резултата на дългогодишна дискинезия на жлъчните пътища.

Съгласно чл. 321, т.5 от НРД, клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация. Ответникът се позовава на нарушение на чл.321, т.6 от НРД, който предвижда поставяне на окончателна диагноза, като счита, че записаната в ИЗ е неточна. ВЛ е категорично, че поставената ОЗ на трите ЗОЛ, лекувани по КП 74.1 е обоснована с наличната медицинска документация и подкрепена от УЗД. Поради това съдът приема липса на нарушение по този пункт. Не са налице основания по чл.455, ал.3 от НРД за налагане на санкция, съответно платените суми на ЛЗ не са неоснователно получени, т.к. не са нарушени условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по посочената КП, определени в НРД.

Аналогични са изводите и за пациента, лекуван от изостряне на ХОББ по КП №38. ВЛ разясни, че при лечението на М. М. е спазен ДЛАлгоритъм. Той всъщност е с много тежък кардиологичен статус. Пристига след като е посетил бърза помощ със супресия в сърдечната област и с придружаващи заболявания застойна сърдечна недостатъчност трети функционален клас, исхемична болест на сърцето, с преврален излив в дясната белодробна половина, стенокардия и с всички критерии на хроничен възпалителен процес - повишен С-реактивен протеин, кръвна захар също повишена и лекостепенна анемия. При него са изписани инхалации с „Бронхексин“, защото не може да се изпише бета блокер на един човек с тежко увреждане на сърдечната мускулатура. Бета блокерът намалява кислородната консумация в миокарда. Кортикостероидът би повишил още кръвната захар. Лекарите в МБАЛ правилно са преценили ползите от едно лечение и колко са вредите и страничните действия. Ибулайзерната терапия не е задължителна. Терапевтичините алгоритми са препоръчителни, ориентировъчни, насочващи за лечение, но не са задължителни. Правилно е подходено индивидуално към пациента, за да се проведе лечение без да се увреждат други системи и органи. Съдът се довери на тази медицинска преценка на ВЛ по приетата СМЕ, като при това формира извод, че установените факти, които не се оспорват, не очертават нарушение на НРД. Лечението на пациента е изпълнено в съответствие с изискванията на КП №38 като е съобразено индивидуалното състояние на лицето. Протоколът за лечение, описан в КП, не е задължителен, а препоръчителен. Както сочи ВЛ сляпото му спазване в конкретния случай/да се назначи бета блокер и да се направи инхалация с кортикостероид/ би увредило здравето на пациента и застрашило живота му. Поради това съдът прием, че и в този случай не е налице нарушение на НРД, а фактическото основание на писмената покана се явява недоказано и в тази му част.

Процесуалният ред по чл.76б, ал.2 от ЗЗО, за издаване на писмена покана след влизане в сила на заповедта за налагане на санкции, налага извода, че когато заповедта за налагане на санкции не е влязла в сила, липсва фактическо и правно основание да се приеме, че има неоснователно получени суми при извършено нарушение на ЗЗО и НРД. Това е хипотезата в настоящия случай, когато писмената покана е издадена без да е влязла в сила, издадената преди това заповед за налагане на санкции, което автоматично прави писмената покана по силата на закона издадена без мотиви от фактическа и правна страна. Така в Решение на ВАС по дело № 11802/2024г.

Горе изложеното обуславя краен извод за незаконосъобразност на Поканата, като процесуално незаконосъобразна и поради противоречие с материалния закон, което прави жалбата срещу нея основателна. Следва ПП да бъде отменена.

При този изход на делото, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са поискани своевременно в размер на 2 558,80 лв., от които 50 лв. платена държавна такса, 850,00лв. адвокатско възнаграждение по ДПЗС и 1 658,80лв. за ВЛ. В ДПЗС е записано заплащане на АВ по банков път, но по делото не са представени доказателства за това. Поради което съдът ще присъди разноски до доказания размер на направените разходи – 1708,80лв.

На основание §1, т.6 от ДР на АПК разноските следва да се възложат в тежест на ЮЛ, в чиято структура е АО, издал оспорения акт.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, VII-ми адм. състав на АСВТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна, по жалба на МБАЛ „Павликени “ ЕООД, с ЕИК *********, представлявана от доктор Р. К., Писмена покана изх. № 29-02-8/259/29.04.2025г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново за възстановяване на неоснователно получени суми на обща стойност 5 442,00лв.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново да заплати на МБАЛ „Павликени“ ЕООД, с ЕИК *********, разноски за производството в размер на 1 708,80лв. /хиляда седемстотин и осем лева и осемдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, като касационната жалба се подава чрез АСВТ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.