Р Е Ш
Е Н И Е №260359
гр.Русе, 04.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 22-ри октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3461
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцовото
дружество „Еос Матрикс”
ЕООД -гр.София твърди, че се е снабдило със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1933/2020г. по описа на РРС за сумите от 2612,23 лв.-
главница и 655,17 лв.-мораторна лихва за периода 12.06.2017г.-13.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020 г. до
окончателното изплащане. Сочи, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит от 12.08.2009г.,
сключен между „Юробанк България” АД и ответниците. Заявява и че всички права по договора са
прехвърлени от „Юробанк
България” АД на „Еос Матрикс”
ЕООД на 18.01.2016 г. чрез договор за продажба и прехвърляне на вземане
/цесия/, за което длъжниците били уведомени. Във визирания в закона срок ответниците подали възражения и съответно ищцовата
страна в 1-месечен срок е предявила настоящия иск. Иска съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че му дължат
присъдените суми по ч.гр.д. № 1933/2020г. по описа на РРС. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно
предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК.
В законоустановения
едномесечен срок по чл.131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба от ответниците Р.Г.Г. и П.С.Г., с който искът се оспорва като неоснователен и
недоказан. Твърдят, че не са усвоили сумата по процесния
кредит, че не е настъпила изискуемост на вземането, оспорват уведомяването за
извършената цесия, както и че между банката и ищцовото
дружество е налице договор за цесия, касаещ процесния кредит. Считат, че е изтекла
погасителна давност по отношение на исковите претенции.
От
фактическа страна:
Видно е от приложеното ч. гр. д. № 1933/2020г.
по описа на РРС., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №788/01.06.2020г. срещу Р.Г.Г. и П.С.Г. за заплащане солидарно на кредитора “Еос Матрикс” ЕООД- гр. София
сумите 2612,23 лв.,частично и 655,17 лв.-мораторна
лихва за периода 12.06.2017г.-13.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане по Договор за
потребителски кредит от 12.08.2009 г., сключен между “Юробанк
И Еф Джи България“АД /със сегашно наименование “Юробанк
България“ АД/ и Р.Г.Г.
и П.С.Г. -кредитополучатели. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представените писмени
доказателства се установява, че “Юробанк България“ АД и ответниците
са сключили Договор за потребителски кредит №FL490027/12.08.2009г., съгласно
който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 20290,00
лв. Съгласно чл.3 от договора, главницата по кредита се олихвява през първата година
от срока за издължаването му с фиксирана годишна лихва в размер на 12 % , а
впоследствие до крайния срок на погасяване на кредита, ответниците
се задължили да заплащат на банката годишна лихва, формирана от сбора на
базовия лихвен процент на Банката за потребителски кредити за съответния период
на начисляване на лихвата и договорна надбавка в размер на 4.250 пункта. Към
момента на сключване на договора, БЛП на “Юробанк
България“ АД за потребителски кредити е в размер на 12.750 %, годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита е 17.35 %, а общата дължима сума е 46373,39 лв. Крайният срок за издължаване на дълга е 12.08.2021г.
/чл.6/, като кредитополучателите се задължили да върнат кредита на равни
месечни (анюитетни) вноски, включващи главница и
лихва, посочени като брой и размер в Погасителен план до 12-то число на месеца
- чл.8. Договорът е подписан от
договарящите страни и не е оспорен от ответниците.
С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 18.01.2016г. “Юробанк
България“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество
възмездно вземанията по Договор за потребителски кредит №FL490027/12.08.2009г. От
Приложение към Потвърждение за извършена цесия, което е неразделна част от цесионния договор от 18.01.2016г., се установява, че по
силата на договора за цесия вземането на “Юробанк
България“ АД от ответниците в размер на 23064,77 лв.
е прехвърлено на “Еос Матрикс”
ЕООД, като в качеството си на цесионер, ищецът има
всички права на кредитор. На базата на изрично пълномощно от „Юробанк България”
АД /л.70/, ищецът е изпратил от името и за сметка на цедента
уведомително писмо за цесията до ответниците.
Изпратено е и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост/л.74-л.77/.
Документите са изпратени на адресите, заявени в договора за кредит, но
съобщенията са върнати като непотърсени.
От заключението на неоспорената от
страните счетоводната експертиза, се установява, че сумата по процесния кредит в размер на 20290,00лв. е преведена по с/ка на Г. на 12.08.2009г. и е изтеглена на три транша. След
усвояване на сумата по кредита ответниците са извършили
само едно плащане на 10.11.2009г. в размер на 200,00лв., като след тази дата са
преустановили плащанията за погасяване на задължението си по договора. Дължимата
се сума за главница за периода посочен в заявлението по чл.410 ГПК, а именно
12.06.2015г.-12.01.2017г. е 2612,23 лв. В експертизата е посочено, че дължимата се от ответника мораторна лихва за процесния
период 12.06.2017г.-13.03.2020г., възлиза на сумата от 730,03 лв.
От
правна страна:
По делото безспорно се установява, че ищецът в
настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1933/2020 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Р.Г.Г. и П.С.Г.
за заплащане солидарно на кредитора “Еос Матрикс” ЕООД- гр. София сумите 2612,23 лв.,частично и 655,17 лв.-мораторна
лихва за периода 12.06.2017г.-13.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане по Договор за
потребителски кредит от 12.08.2009 г., сключен между “Юробанк
И Еф Джи България“АД /със сегашно наименование “Юробанк
България“ АД/ и ответниците-кредитополучатели.
В срока, визиран в чл.414 ГПК, длъжниците
са подали възражение, че не дължат изпълнение по издадената срещу тях заповед.В
указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията
си, предвид което претенциите му са допустими.
По делото няма спор относно
възникналите взаимоотношения между ответниците и “Юробанк И Еф Джи България“АД/със сегашно наименование “Юробанк България“ АД/, във връзка с договора за кредит от 12.08.2009г.,
по който дружеството се явява изправна страна. Кредитополучателите оспорват в
отговора на ИМ факта, че са усвоили сумата по процесния
кредит, но това възражение е изцяло неоснователно, т.к. видно от приетата и
неоспорена икономическа експертиза, сумата
по процесния кредит в размер на 20290,00лв. е
преведена по с/ка на Г. на 12.08.2009г. и е изтеглена
на три транша. От ангажираните в производството доказателства става ясно, че
действително до 10.11.2009 г., ответниците са извършвали плащания към банката в размер на
200,00 лв.
В процесния
случай, правата на ищеца произтичат от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.01.2016г. С този контракт “Юробанк
България“ АД е прехвърлило вземанията си към ответниците
на ”Еос Матрикс” ЕООД.
Установи се и че процесния договор за кредит от 12.08.2009г./вж.
заключението на икономическата експертиза и Приложение към Потвърждение за извършена цесия
–л.65/е предмет на цесията, поради което и възражението на ответниците,
че между банката и ищцовото дружество не е налице
договор за цесия, касаещ процесния
кредит е неоснователно.
Съобщаването на цесията на длъжника не е
елемент от фактическия състав на сделката, която поражда действия между
страните.Правата по цесията преминават върху цесионера
със сключването на договора, поради което цедентът
вече не е титуляр на вземането. Всичко това налага безспорен извод, че ищеца е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на
задълженията по договорите за кредит, респ. установяване на вземанията
си.Дружеството е било оправомощено от стария кредитор да извести ответника за
прехвърления дълг.Ищецът е упражнил това свое право и на 28.10.2019г. е
изпратил такова уведомление на адреса на ответниците, заявен по договора за
кредит. Безспорно документите не са
връчени на ответниците. Следва да се отбележи обаче че е налице потвърждение на извършената цесия,
както и уведомление за извършената
цесия, изхождащо от цесионера, адресирано до
ответника, като съгласно съдебната практика уведомление за извършена цесия,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за
възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014
г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая към исковата е приложено уведомление, което е
редовно връчено на ответниците.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че цесията е редовно съобщена на ответниците,
поради което и възраженията в отговора на ИМ в тази насока са неоснователни.
Съдът счита за неоснователно
направеното от ответниците възражение за погасяване
по давност на задълженията. С ТР №3/18.05.2012г., т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС
е разяснено съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111,
б.“в“ ЗЗД, като е прието, че това понятие се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. По въпроса за естеството на вземанията
за главница по договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни
погасителни вноски представляват периодични плащания има трайна практика на
ВКС, обективирана в Решение №28 от 05.04.2012г. по
гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; Решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д. №795/2010
г. на ІV г. о., Решение №38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др. В
тези решения ВКС приема, че уговореното между страните връщане на предоставена
в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. В Решение №38/26.03.2019г. съставът на ІІ т.о. излага аргументи, че
горното разбиране съответства изцяло и на дадените с ТР №3 от 18.05.2012г. на
ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, тъй като периодичните
задължения, макар да са породени от един и същи факт, са относително
самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите
и на двете страни по договора. Като излага мотиви, че по отношение на договора
за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на
банката-кредитор за предоставяне
на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо
се, както и че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части /чл.66 ЗЗД/, съставът на ВКС отговаря, че приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски.
Съгласно задължителните разяснения в
т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит,
в който се съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си и без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпване на предвидените в договора
обстоятелства, но след като кредитора е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната му изискуемост.
Следователно правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и да е достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно
действие. Такова уведомление безспорно е изпратено на длъжниците
на 28.10.2019г, но не е получено от тях.
В настоящият случай ищецът не се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост, а претендира вноски с настъпил
падеж, но съдът счита, че ищцовото дружество е
обявило предсрочната изискуемост на вземанията по процесния
кредит с уведомления от 28.10.2019г./л.75 и л.77/. Съдът
приема, че ответниците са били уведомени за
настъпилата предсрочна изискуемост от ищеца. Това е така, тъй като видно от
приложения договор за кредит ответниците са посочили
като свои постоянни адреси, същите на които са изпратени уведомленията.
Съгласно чл.19 от договора за кредит, кредитополучателите са били длъжни да уведомяват незабавно в
писмен вид кредитора за всякакви изменения в обстоятелствата и данните, които е
декларирал при сключването на договора за кредит. Както бе посочено, страните
са договорили всички уведомления, покани и всякакви други документи, изпратени
от кредитора на декларираните от кредитополучателите адреси, се считат за
валидно получени от тях, дори и когато този адрес е променен. При осъществяване
на предвидената фикционна предпоставка – изпращане на
уведомленията на посочения в договора адрес посочен от ответника, се фингира, че уведомлението е било доставено на адреса, т.е.
това е т.нар. в съдебната практика "фингирано
връчване". Поради което съобщаването за обявената предсрочната изискуемост
следва да се счита за осъществено при условията на фингирано
връчване. Договорната фикция за връчване се приема изрично за допустима в
съдебната практика – Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 2788/2013
г., ІІ т.о., Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 4470/2013 г., І
т.о., ТК и др. т.е. от гореизложеното е видно, че е настъпила предсрочната
изискуемост по договора, обявена на 29.10.2019г. и
19.11.2019г./вж.разписки-л.79/.
При установения факт, че ответниците
са преустановили плащанията по кредита след 10.11.2009г. и уведомяването им за
настъпилата предсрочна изискуемост на 29.10.2019г. и 19.11.2019г.,то като
начало на давността, с оглед правилото на чл. 114 ЗЗД, следва да се приеме датата
на надлежното уведомяване на длъжниците – 29.10.2019г.
и 19.11.2019г., като спрямо тях депозираното на 29.05.2020 г. заявление по чл.410 ГПК, съответно исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е в
рамките на предвидения в чл.110 ЗЗД/респ.чл.111, б“В“, относно лихвите/ давностен срок.
Следва да се отбележи и че действително,
по делото се установява, че от 13.12.2009г., кредитът е бил в просрочие/чл.15 от договора/, но банката-кредитор не се е
възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва
автоматично при спиране на плащанията
на една или няколко погасителни вноски. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото
на срока по договора е субективно
право, установено в полза на кредитора.
Преценката дали да го упражни
и кога принадлежи изцяло на титуляря
на това право
При тези данни и с оглед установеното от
фактическа страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно сумите от
2612,23 лв.- главница и 655,17 лв.-мораторна лихва за
периода 12.06.2017г.-13.03.2020г. е основателен и следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по настоящето производство разноски в
размер на 539,14 лв., както е посочено в списъка по чл.80 ГПК. Съгласно т.12 на
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, ответниците
следва да заплатят на ищеца сумата от 65,35 лв. -заплатена държавна такса по ч.гр.д.
№ 1933/2020г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.Г., ЕГН **********
и П.С.Г., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: ***, пл."Средец" №1 чрез адв.Е.К.
че дължат солидарно на „Еос Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т.,
сумата от 2612,23 лв., представляваща част от неплатена главница по Договор за потребителски
кредит №FL490027/12.08.2009г., със
законната лихва върху нея, считано от 29.05.2020
г. до окончателното плащане
и сумата от 655,17
лв.-мораторна лихва за периода
12.06.2017г.-13.03.2020г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 788/01.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1933/2020
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН ********** и П.С.Г., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: ***, пл."Средец" №1 чрез адв.Е.К.
да заплатят на „Еос Матрикс”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от
Р. И. М.-Т. сумата от 539,14 лв. -разноски по настоящото производство и
сумата от 65,35 лв. - разноски по ч.гр.д.
№ 1933/2020г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: