Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
09.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4815
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу П.Ц.Т.,
за сумите от: 2402,38 лв. главница за
периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., 666,79 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.08.2016 г. до 05.08.2019 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 61,38 лв. държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. След указание до
заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за
жилище с адрес: *******************, за която ответникът не му заплатил
дължимата цена в размер на 2402,38 лв. по процесната партида за процесния
период. Сочи още, че за периода от 31.08.2016 г. до 05.08.2019 г. ответникът му
дължи и сумата от 666,79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение. Моли съда да
установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, особеният
представител уведомява съда, че въпреки положените от него усилия да установи
контакт с ответника, такъв не бил осъществен, поради което не може да ангажира
становище относно признанието на иска.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3403/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI
състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против
ответника, е издадена Заповед № 2116/26.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 2402,38 лв. главница за периода от 31.07.2016 г. до
30.06.2018 г., 666,79 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
31.08.2016 г. до 05.08.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 61,38 лв. държавна такса.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез
залепване на уведомление и с Разпореждане № 8491/04.11.2019 г. по ч. гр. д. №
3403/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, съдът е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
изпълнение на указанията е депозирана искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
По делото
са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито заключителни
разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От приетия
по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том VI, нот. дело № 1541/1992 г. по описа
на нотариус Р. С. с район на действие РС Враца, се установява, че на 09.11.1992
г. ответникът П.Ц.Т. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот,
находящ се на адрес: ********** чрез дарение, направено от неговите родители Ц.
П. Т. и З.Т. Т..
Ищецът е
представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е
отразено, че към 05.08.2019 г. дължи главница в размер на 2469,28 лева за
периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. и лихва за забава в размер на 666,79
лева.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Съгласно
заключението обектът,
за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, представлява жилище
с *******************. Сградата е в режим на етажна собственост и в нея е
изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна станция № 591.
Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството енергия и за
сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период дължимата цена
на топлинна енергия възлиза на претендираната от топлификационното дружество.
Вещото лице е дало заключение, че размерът на лихвите за забава от падежа на
всяко месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е 666,48 лева за периода от 31.08.2016 г. до 05.08.2019
г.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през
исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената
от ответника топлоенергия през исковия период.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца“ ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Ищецът е представил доказателства за
извършеното публикуване на процесните общи условия през 2008 г. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се
очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
С оглед
събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
основателен, тъй като ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден
имот през целия исков период, поради което е имал качеството потребител, респ.
клиент на топлинна енергия.
С оглед
гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот,
ответникът Т. е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната
стойност за посочения период. Останалите
предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в производството,
като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е установено, че
процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е намирал в сграда в
режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Предявеният
иск следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 2402,38 лв., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 21.08.2019 г. до окончателното погасяване
на вземането.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на дължимата
сума по сметката или в касите на продавача. Ето защо
ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури,
считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния
период е в размер на 666,79 лв. съгласно експертното заключение, като
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, в полза на последния следва да
се присъдят направените
по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело
№ 4815/2019 г. в размер на 100,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 654,72 лв. /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен
представител /.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 111,38 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, която
следва да бъде присъдена в пълен размер.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може да
се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
При
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Ц.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Топлофикация
– Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, следните суми, за които е издадена Заповед № 2116/26.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3403/2019 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав:
- сумата
от 2402,38 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, представляваща
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016
г. до 30.06.2018 г. за имот на адрес: **************,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2019 г.
до погасяване на вземането;
- сумата
от 666,79 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 31.08.2016
г. до 05.08.2019 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П.Ц.Т., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 654,72 лева, представляваща разноски в
производството по гр.
дело № 4815/2019 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 111,38 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр.
д. № 3403/2019 г. по описа
на РС – гр. Враца.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА,
че плащането може да се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: