Р Е Ш Е Н И Е
№ 4600
28.12.2010
г., град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение, ХХХ-ти състав
на 09 декември
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар Хр. И.
разгледа докладваното от съдия
М. Коюва
гражданско дело № 14636 по описа за 2010 год.
Производството е по реда на чл. 50 от СК.
Молителите С.Х.И.,
ЕГН ********** и Г.Д.И., ЕГН **********, претендират от съда да постанови
решение, с което да прекрати гражданския им брак сключен на * г., поради постигнато взаимно и непоколебимо съгласие
за развод. Излагат, че по време на брака имат родени непълнолетни деца – Д. Г. И. роден на *** г. и М. Г. И. роден на *** г.
Представят споразумение, с което уреждат отношенията си след развода, като
същото е в следния смисъл: родителските права над родените от брака деца се предоставят на майката, а на бащата се определя следния режим на лични отношения с децата: да ги вижда и взема при себе
си всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца, от 09.00ч. в събота до
20.00ч. на следващия ден с преспиване, както и един месец през летния и десет
дни през зимния сезон в годината, което време не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; децата Д Г И. и МаГе И. ще живеят при майка си в нейния дом,
на адрес гр. Варна, ж.к. „Вл.В” бл.№3, вх.4, ап.53, ет.2; бащата
се задължава да заплаща 150 /сто и петдесет/ лева месечна издръжка на
Д Г И. с ЕГН ********** и 150 /сто и петдесет/ лева
месечна издръжка на М Г И. с ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител, до десето число на текущия месец, считано
от постановяване на решението за развод, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката; през време на
брака няма придобито недвижимо имущество в режим на СИО, като семейното жилище къща, находяща се в с. К., ул. „Б." 3, е изключителна собственост
на А.Т. И. и Д. Г. И. /родителите на Г.Д.И./ и ще се ползва от Г.Д.И.; съпрузите
нямат претенции за заплащане на издръжка един към друг;
след прекратяване на брака С.Х.И., ще
носи предбрачното си фамилно име – С.; движимото имущество и
обикновенна покъщнина придобито по време на брака са поделени доброволно между
страните извънсъдебно; разноските по делото ще са за сметка на двамата
така както са ги направили в производството, като окончателната държавна такса
ще се заплати също от двамата.
В съдебно
заседание, молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както
и постигнатото помежду им споразумение.
СЪДЪТ след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представеното по
делото удостоверение за сключен граждански брак /л.5/ се установява, че на 15.08.1994
г. Г.Д.И., ЕГН ********** и С.Х.С., ЕГН ********** са сключили граждански брак пред длъжностното
лице по гражданско състояние на Община Варна, с.К., за което обстоятелство е
съставен акт за граждански брак № 1. След брака съпругата е приела да се
именува с фамилното име И..
Съгласно представените по делото копие на
удостоверения за раждане /л.7 и л.8/ издадени от Община В.а се установява, че
децата М. Ге.И. и Д(. Г.И. са родени съответно на * г. и на * г., с родители двамата
молители в настоящото производство.
От гореописаната
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът,
след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като
решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да
издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че постигнатото между тях
споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК:
изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала и е в интерес на децата,
намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата
съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.
Доколкото
постигнатото споразумение между страните семейното жилище да не се ползва от
майката и децата, а да се ползва от съпруга Г.И., то съдът не дължи произнасяне
по предоставяне на семейното жилище след развода по реда на чл. 56 от СК,
поради което в тази част не е необходимо да се произнася с нарочен диспозитив,
защото реално децата ще продължат да живеят при майката, на нейния адрес.
На основание от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 40,00лв., която следва да се внесе от молителите по равно, а Г.Д.И. да
заплати държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 432,00 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между С.Х.И., ЕГН ********** и Г.Д.И.,
ЕГН ********** *** на * г. за което обстоятелство е съставено акт за сключен
граждански брак № 1 поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие,
на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
споразумение по чл. 51 СК, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака между молителите деца Драго Георгиев И.,
ЕГН ********** и М. Г. И., ЕГН ********** на майката С.Х.И., ЕГН **********,
като ОПРЕДЕЛЯ децата да живеят при майка си на адрес - гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик”
бл.№3, вх.4, ап.53, ет.2.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Г.Д.И., ЕГН **********,
с децата Д. Г. И., ЕГН ********** и М.Г.И., ЕГН **********,
като ги вижда и взема при себе си всяка първа, втора и трета събота и
неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 20.00 часа на следващия ден
/неделя/ с преспиване, както и един месец през летния и десет дни през зимния
сезон в годината, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********,***
да заплаща месечна издръжка в полза
на децата Д. Г. И., ЕГН **********, и М. Г. И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител в размер по 150,00 лв. /сто
и петдесет лева/ месечно за всяко от децата, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от датата на постановяване на решението, с
падеж 10/десето/ число на текущия месец,
за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за
нейното прекратяване или изменение, на основание чл. 143, ал.2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да носи предбрачното си фамилно име С..
ОБЯВЯВА, ЧЕ
след развода издръжка между съпрузите няма да се дължи.
ОБЯВЯВА, ЧЕ придобитото по време на брака
движимо имущество съпрузите са поделили извънсъдебно.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса за развод в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/ и държавна такса върху определената издръжка в размер на 432,00 лв./четиристотин тридесет и два лева/ и 5,00 лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист
в полза на Държавата по сметка на ВСС, на основание чл.6, т.3 и чл.7, т.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса за развод в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/ и 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на Държавата по сметка на ВСС, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: